ВРЕМЕ И ДОМОВЕ

[Ани]

ВРЕМЕ И ДОМОВЕ

Времето и мястото на раждане са важни елементи в астрологията. Изтъкнахме, че разположението на Слънцето, Луната, Планетите и Зодиакалните съзвездия върху Небесната сфера за дадено време и място е същото, каквото е в Двойника (Звездното тяло) на човека в момента на неговото раждане. Според това разположение може да бъде разбран и самия човек - неговите качества, способности, устрем за изява и условия, при които ще бъде поставен през настоящия си живот. Всичко това се определя от силовите течения на членовете на слънчевото семейство, на Зодиакалните съзвездия и от взаимоотношенията между тях.

Разположението на Слънцето, Луната, Планетите и Зодиакалните съзвездия се определят по астрологични таблици, наречени

"ефемериди"

.

Саабей и древните звездобройци приемали, че Земята е додекаедричен кристал с дванадесет петоъгълни стени. Проектиран върху равнина, този кристал се трансформира в окръжност с дванадесет сектора, които наричаме домове. Прието е окръжността да се разделя на дванадесет сектора по следния начин: първо през центъра се прекарва една хоризонтална линия, която пресича самата окръжност; лявата пресечна точка е изгревът на Небесните светила и се нарича

"асцендент"

; дясната пресечна точка е залезът и се нарича

"десцендент"

. След това през центъра се прекарва една вертикална линия, която пресича окръжността в две точки: горна или обедна точка, наречена

"зенит"

или

"медиум цели"

, и долна или полунощна точка, наречена

"надир"

или

"имум цели"

. Всеки от така образуваните

четири

сектора се разделя на три равни части посредством линии, минаващи през центъра на окръжността; така се получават дванадесет сектора, наречени Домове, върху които се нанасят Зодиакалните съзвездия заедно със Слънцето, Луната и Планетите. Данните за тяхното точно месторазположение върху Небесната сфера вземаме от споменатите по-горе ефемериди. По този начин се построява

хороскоп

. Думата е гръцка и означава

карта за предсказване.

Всеки хороскоп се построява за дадено място и време. С други думи, трябва да разполагаме с географските координати на мястото, където даденият човек се ражда. Географските координати се изчисляват върху географски карти чрез пресичане в дадената географска точка на съответните й меридиан и паралел.

Всяка географска точка на нашата планета има свое време, а времето се дефинира като интервал между две събития. Едно важно и ясно изразено събитие, по което можем да определим времето, е изгревът на Слънцето. За различните точки на земята той е различен, следователно и времето за отделните места по земята е различно. За улеснение науката разделя земното кълбо на 360 сектора с плоскости, минаващи през двата му полюса. Окръжностите, получени от пресичането на техните плоскости със земната повърхност, се наричат меридиани, а оградените от тях мерни единици - ъглови градуси. С помощта на последните се определя

източната или западната дължина на дадена географска точка

. Допълнително земното кълбо се разделя и на паралели, които са окръжности, получени от пресичането на земната повърхност от плоскости, успоредни на екватора. Тези плоскости се подреждат в две групи по деветдесет на север и на юг от екватора, определяйки по този начин (също в ъглови градуси) съответно

северната или южната ширина на дадена географска точка

. Понеже градусите обхващат малки области от Земята, една държава би включвала повече от един градус, а оттам би имала различни граждански времена. За избягване на подобно неудобство, учените са разделили меридианно земната повърхност на сектори от по 15 градуса, наречени часови пояси (резени). Териториите, включени в един часови пояс, имат едно и също време по часовник, наречено гражданско време. Всяка една държава приема за свое гражданско време това, което съответства на часовия пояс, обхващащ територията й. Големите държави, които обхващат по няколко часови пояси, имат различни граждански времена на територията си.

За построяване на хороскоп е съществено не гражданското време, което часовниците показват, а времето за мястото, където е станало раждането - т. нар. местно време.

Известно е, че Земята се завъртва около своята ос в посока от запад към изток за 24 часа; следователно всяка точка от нейната повърхност изминава всичките 360 градуса на окръжността за 24 часа. За да определим точно местното време за дадена географска точка, трябва да пресметнем времето, за което тя изминава един градус: за целта делим двадесет и четири часа на 360 градуса, което, превърнато в минути, прави 1440 делено на 360; резултатът е четири минути. Следователно определена географска точка изминава един ъглов градус за време от четири минути.

Ако родното селище се намира на запад от меридиана, определящ конкретния часови пояс и гражданското време (както е в България, където гражданското време се определя по 30-ти меридиан, преминаващ през Истамбул), трябва предварително да изчислим с колко градуса рожденното място отстои на запад от този меридиан. Например град Перник се намира седем градуса по на запад от 30-ти меридиан, по който е определено гражданското му време. Местното време се получава, когато от гражданското извадим 7x4 = 28 минути. За изчисляване на местното време в София трябва да се извадят 27 минути. В България всички градове и селища се намират на запад от 30-ти меридиан. Затова винаги от гражданското време се изважда пресметнатата спрямо меридиана отстъпка. Ако рожденното мястото се намира на изток от меридиана, по който се определя гражданското време, за изчисление на местното време се постъпва по същия начин, но резултатът се прибавя към гражданското време.

Освен гражданско и местно време съществува и т. нар. звездно или

сидерално време

, чието начало се определя от пролетната или от есенната равноденствена точка. Във всички ефемериди сидералното време е посочено за всеки ден: определеното спрямо пролетната равноденствена точка

сидерално време

е посочено за 12 ч. по обед, а определеното спрямо есенната равноденствена точка

сидерално време

е посочено за 0 ч. в полунощ (за началото на денонощието). Ако се ползват ефемериди със сидерално време от пролетната равноденствена точка (посочено за всеки ден в 12 ч. на обед) и ако раждането е станало преди обед, за да се определи сидералното време в момента на раждането, трябва времето, оставащо до 12 ч. на обед, да се извади от сидералното време.

Пример: даден човек е роден на 5 декември 1928 година в 10 ч. преди обед в София. Местното време ще бъде 9h 33m. От сидералното време за този ден, което е 16h 56m ще извадим разликата от местното време до обедното, което е 2h и 27m и за сидерално време за момента на раждането, ще получим: 16h 56m - 2h 27m = 14h 29m. Ако пък човекът е роден в 2 ч. след обед, местното време за София ще бъде 1h 33m, a разликата от обедното до местното време е равна на 1h 33m; последната прибавяме към сидералното време за този ден ( 16h 56m + 1h 33m ), за да получим сидералното време за момента на раждането, което е 18h 29m.

Ако началото на сидералното време в ефемеридите започва от есенната равноденствена точка, местното време винаги се прибавя към посоченото за деня сидерално време, за да се изчисли сидералното време на раждането.

Пример: даден човек е роден на 5 януари 1981 година в 6 ч. след обед в София. Местното време ще бъде 5h 33m след обед, т. е. 17h 33m.; прибавяме го към сидералното време за този ден, което по данни от ефемеридите е 6h 58m, и получаваме сидералното време за момента и мястото на раждането: 6h 58m + 17h 33m = 24h 31m или 0h 31m.

Определянето на сидералното време за момента и мястото на раждането е много важно

, защото ни дава възможност в зависимост от географската ширина на рожденното място да определим разположението на дванадесетте зодиакални съзвездия в дванадесетте домове на хороскопа. По- горе споменахме, че домовете не са нищо друго, освен дванадесет сектора, проектирани върху плоскостта на земната орбита. Хоризонталната линия е проекция на хоризонта и вляво тя определя източния хоризонт и изгрева (асцендент), а вдясно - западния хоризонт и залеза (десцендент) на Слънцето, Луната и Планетите. Вертикалната линия определя най-високата и най-ниската точка, до които достигат членовете на Слънчевото семейство. Дванадесетте дома започват от източния хоризонт:

първи дом

е първият сектор под хоризонта, една дванадесета от целия кръг или една трета от първата четвъртина;

втори дом

е втората дванадесета от целия кръг или втората третина от същата първа четвъртина;

трети дом

е третата дванадесета или последната трета от първата четвъртина. По същия начин следват и другите домове:

четвърти дом

е четвъртата дванадесета от кръга или първата трета от втората четвъртина и т.н.

Изтъкнахме, че Земята се приема за додекаедричен кристал с дванадесет петоъгълни стени, поради което се подчинява на законите на кристалологията. Известно е, че ако въздействаме върху един кристал чрез механично налягане, температура и друго, от ръбовете и върховете му започват да изтичат сили. Ръбовете на Кристала-Земя не са нищо друго, освен границите, които разделят астрологичните домовете, а върховете са случаите, когато границата между два дома съвпада с началните градуси (от 0 до 2-3°) на някое от Зодиакалните съзвездия. Когато Слънцето, Луната или някоя от Планетите се намира на ръба, т. е. на границата между два Дома, със своите силови течения много по-силно активира (възбужда) както Кристала-Земя, така и Звездното тяло на човека. Още по-силно е активирането, когато на този ръб се намират началните градуси на някое от Зодиакалните съзвездия. Колкото Слънцето, Луната и Планетите се намират по-навътре от ръбовете на домовете, толкова тяхното влияние отслабва, докато към средата на дома е най-слабо.