ИКОНОМИЧЕСКИ ФАЗИ В СВЕТОВНАТА ИСТОРИЯ

[Ани]

ИКОНОМИЧЕСКИ ФАЗИ В СВЕТОВНАТА ИСТОРИЯ

За изясняване на казаното по-горе, бихме желали да хвърлим още светлина върху големите фази в общата история на света, защото считаме, че въпреки наглед убедителната аргументация на апологетите на гореспоменатите две антагонистични идеологии, за разумния и непредубеден съвременник е все още трудно да разбере причинния комплекс на този антагонизъм.

Първата фаза

в икономическата структура е

фазата на робството

, което е тясно свързано с насилието, мъчението и безправието. Насилието, т.е. утвърждаване правото на силния, е господстващ закон в животинското царство. Хилядолетия, особено в античния свят, е господствал законът на насилието в икономическия и социалния живот на народите. При тази фаза главен фактор е родовата аристокрация и режимът на тираните; действал е безпрепятствено марсовият бич и в обществения живот е господствало безправието.

Робството е било главната социологична основа на античния свят. Копието, стрелата и мечът на бога Марс са били считани за нещо свещено, за дело на боговете и те са решавали всичките спорове между човеците. При отделни бойни стълкновения, единоборството между вождовете често е било считано за воля на боговете и неговият резултат се е вземал като акт за разрешаване на стълкновението. В такъв свят на култ към силата, законът за справедливостта е бил напълно изключен. Икономическият апарат, в лицето главно на земеделието, се е опирал през тази фаза главно върху робството.

Втората фаза

е на

свободния труд

, където правни норми целят гарантиране на неговата защита. При тази фаза на мястото на насилието и робството се издига силата на юридическата санкция. Тази фаза е очевидно едно по-висше стъпало на личното и общественото съзнание. Грубият животински закон на силата и насилието се заменя с нормите на правото. В него все повече доминира човешкият елемент; в съзнанието на човека се чувства по-голяма широта. Човекът възраства вече в личност и неговото самосъзнание се опитва да прави разлика между права и задължения. Правните норми гарантират правото на живот и определят границите на свободата и на правото на индивида да се ползва от плодовете на своя труд. Поставят се и основите на правната санкция. Саморазправата и грубото насилие се заменят с гарантирани права на човека. При тази фаза - на правото - още нямаме елемента на справедливост в правните отношения, защото социологичните основи почиват върху олигархични и диктаторски схващания.

Тук буржоазното и пролетарското общество боравят в сферата на една сепаративна прогресия. Идеята за Живот за Цялото е още непонятна и чужда за тези две идеологии. Това е меродавно както за личния, така и за обществения, националния и международния живот.