СВЕТОВНАТА ФЕДЕРАЦИЯ

[Ани]

СВЕТОВНАТА ФЕДЕРАЦИЯ

„Когато всички народи, всички държави, всички религии

престанат да мислят, че са в сила да оправят света,

тогава ще се яви Синът човешки със своето знание."

Учителят

Епохата на Водолея започва, според Учителя, с един нов ритъм - създава се нов философско-духовен мироглед. Стремежът и на двете идеологически философски системи - идеализмът и материализмът - за изграждане на една по-съвършена световна, стопанска, политическа и културна организация, независимо от това как последната ще бъде наричана, в основата си е продиктуван от висшите интереси на човечеството. Затова тази идея се поставя и от двете системи като един от най-актуалните проблеми на нашата съвременност.

Старият свят, в лицето на своите идеолози, смята, че причините и смущенията от стопански и социален характер се коренят в твърде ограниченото разбиране за държавен суверенитет. Това е старата теза. За нея суверенитетът е само метафизична фикция, която е без значение „пред правото на силния".

Според новите концепции, суверенитетът представлява броня за малките държави, която, подобно на черупката на костенурката или бодлите на таралежа, ги предпазва от алчните апетити на световните сили. Тази антитеза, напираща за коренно преустройство на икономическия и социален живот на народите, внася нови градивни елементи.

От борбата на тези две взаимно отричащи се социално-икономически идеологии, неизбежно ще се оформи историческият диагонал, равнодействащата линия, по която върви историята. Тази линия далеч не е един прост компромис; в основата си тя представлява един творчески биопсихичен синтез.

Визираната нова световна организация, независимо от това какви теоретични спекулации ща бъдат лансирани за нейната обосновка, е немислима и практически неосъществима без наличието на изтъкнатия Космичен мироглед. Последният би бил спойката, невидимата опорна точка, която ще крепи и поддържа необходимата висша хармония в икономическите, политическите и културните отношения между държавите, влизащи в състава на новата международна общност.

При създаването на една нова световна федерация, обединяваща всички континенти, трябва да са налице редица предпоставки, които да държат сметка за трудностите, коренящи се не само в икономическите отношения и интереси, но и в расовите, народните, обществените и био- метапсихичните комплекси. Тази велика идея за обединение на човечеството не е и не може да бъде схващана като монопол на която и да е обществена формация - в основата си тя е идея на цялото човечество.

Опитите на Западния и на Източния блок за създаване на големи стопанско-политически съюзни общности, са симптоми на онзи дълбок, все още подсъзнателен стремеж на общия човешки гений - да се търсят пътища за излизане от фаталния световен водовъртеж.

За подобна световна креация още в древността е говорил Платон, а после и много други теоретици. Днес, след огромните страдания на народите през последните две войни, тази идея се явява така спонтанно в нейните практични аспекти, както никога по-рано.

Социално-икономическите предпоставки на световната федерация се коренят в множеството днешни съюзи и обединения на отделните държави. Тези съюзи ще се базират на специфичните икономически, политически и духовно-културни връзки между образуващите ги държави. Естествено, тяхното конкретно детайлно изграждане ще се оформи на практика чрез творческите усилия на самите народи. Това ще бъдат признаци за наличие на възходящ обединителен процес. Подобни стъпала вече се изграждат по пътя на създаването на икономически съюзи, както в централна Европа, така и между скандинавските страни (Швеция, Норвегия, Дания, Холандия, Исландия) с тенденция за оформяне на северен съюз.

Трябва да отбележим, обаче, че в някои случаи английски и американски специалисти по международно право са изтъквали гледища, в които не се е вземало предвид необходимостта от коренни преобразования в икономическата и социална структура на страните, влизащи в проектираната федерация. За разрешаването на тази трудна задача са необходими общите усилия на всички страни и специално - на великите сили, притежатели на стопанските блага и на материалната сила.

Ето защо, не е достатъчна само една суха юридическа трактовка, а трябва да се прояви компетентна, спонтанна и ефективна политика, пропита от схващанията на изтъкнатия по-горе Космичен мироглед.

Досега международното право се е изграждало при едно геоцентрично философско разбиране за международните икономически и политически отношения. Днес в човешката мисъл проникват новите хелиоцентрични и космични разбирания на живота. Старата теза - за капиталистическата или социалистическата система - подкрепяна от клерикализма и милитаризма, ще бъде подложена на основна реорганизация в своите институции, за да влезе в тон с новите изисквания на живота. Тези промени трябва да станат в светлината на новия Космичен мироглед, който дава най-целесъобразен и разумен критерий при решаване на големите световни проблеми. Този критерий е свързан с практичния живот, който може да даде нова насока на международното право.

При новата световна федерация - ОНЧ - идеята за юридически санкции и правна принуда ще бъде неприложима. Тя е свързана с националната юрисдикция или с големите формации от държави, включени като звена в тази федерация. Федерацията ще се основава на по-висшия принцип на Живот за Цялото и ще бъде извън обсега на национално-шовинистичните, класови или олигархични влияния. В нея ще цари хармония и юридическите норми ще бъдат заменени от Космична солидарност, изключваща напълно всяко насилие. Това не са утопични утвърждения; те скоро ще станат реалност.

През 1960 г. в САЩ е издадена книгата: „Чрез световното право към всеобщия мир" от американските юристи Кларк и Сон. В книгата се предлага коренна реорганизация на ООН. Генералната асамблея ще бъде законодателен апарат. Върху нея ще преминат функциите на Съвета за сигурност, като главен фактор за поддържане на мира и сигурността. Предвижда се също и създаване на съдебна власт и на полицейски органи. Законите, които асамблеята ще издава, ще бъдат еднакво задължителни за държавите и за техните поданици.

В случая сме изправени пред едно сухо юридическо третиране на въпроса за основна реорганизация на ООН. Без да се спираме в подробностите на това предложение, ще подчертаем изказаното от нас по-горе утвърждение, че една такава реорганизация изисква редица абсолютно необходими предпоставки, без осъществяването на които не би се постигнало нищо. А това означава коренно изменение на курса на висшата политика на държавата. След това трябва да се пристъпи към осъществяването на нова световна стопанска система, която ще стане база за изискваната коренна реорганизация на ООН. На зрето място, трябва да се преодолее една от най-големите пречки - антагонизмът меиеду двете системи - за да може да се сложи край на разточителството в облас тта на огромните военни приготовления. Това ще означава огромните материални и финансови ценности, които се хвърлят за въоръжението, да сс освободят, за да се насочат към едно мирно стопанско и културно строителство от голям мащаб, за да се преодолее нищетата, обхванала огромни множества от народите на света.

При добра воля от страна на всички държави, тези пречки, които на пръв поглед изглеждат непреодолими, биха могли да изчезнат без остатък. Едно пълно и безусловно разоръжаване, особено от страна на великите сили, се налага от само себе си.

И двете антагонистични системи, трябва да се убедят по един императивен начин, че при днешните социално-политически схващания и съзнание у народите, човечеството не може повече да бъде завладяно и използвано от никаква обществена, държавна или коалиционна сила. Нито пълчищата на Чингис-хан, нито огромната армада на Наполеон, нито германската военна машина от последните две световни войни, не биха разклатили основния народен потенциал на човечеството. Народите могат да изтърпяват и привидно да изчезват, но в крайна сметка те са, които ще бъдат победители. Животът успява да застане отгоре над всичко.

Време е теоретиците на международното право да схванат, че народите са достигнали зрялост и могат да поемат своите съдбини без външни водачи, тъй като тяхното съзнание се е издигнало на по-висока етична и хуманна степен, в сравнение с тази, на която стоят техните ръководители.