Ани Публикувано 4 Май, 2015 Сподели Публикувано 4 Май, 2015 ТУКА СИ Житно зърно, Год. 7,1933, кн. 5-6, с. 168. Твоето лице прилича на изгряващата зора. Ти си по-хубав от земните цветя и по-сладък от избрани плодове. Твоите устни са чисти и от тях лъха нежният аромат на великата Природа. Твоите ланити са тъй розови и светли, както небето сутрин, преди да е изгряло слънцето. Твоите очи са както райски езера, излъчващи само радост и веселие. Челото Ти прилича на тихо небе под седмоцветна дъга. Косите Ти са позлатени облаци, преплетени със зрели класове на пшеница и злато-розови благоуханни карамфили от южни страни. Ноздрите Ти, приятен хълм на сладкодъхащи гърди, излъчващи живот и радост: тъй Рилските езера въздигат сутрин прозрачна пара - диханието на земята. Гърдите Ти - почивна поляна при Махабур. Мишцата Ти е здрава и крепка, както скалите, по които се катеря с молитва и доверие. Походката Ти - като на благ и непобедим владетел. Планините Ти се усмихват, слънцето Те целува, и езерата изливат струи от радостни сълзи за Теб. Когато мисля за Теб, идват при мене всичките празници на света. Тогава ставам безсмъртна, и душата ми - чист хималайски сняг. Когато Ти ме водиш за ръка, струва ми се, че цяла се прониквам от лъчи, и лицето ми грее от щастие. Благословено утрото, когато Те срещнах за първи път; като че ли тогава прогледнах. Вървя, тичам от радост и се питам: „Какво стана?" - Да, случи се нещо. Никога преди това не беше се случило!" Той е тук вече между нас. Дружки мои, блажени сте, ако Го видите и вие. 19.I.1933 г. Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Recommended Posts
Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате
За да коментирате, трябва да имате регистрация
Създайте акаунт
Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!
Регистрация на нов акаунтВход
Имате акаунт? Впишете се оттук.
Вписване