Jump to content

13. Опити за бягство от Румъния


Recommended Posts

13. ОПИТ ЗА БЯГСТВО ОТ РУМЪНИЯ

А с Христо Кузманов съм и тогаз беше времето точно на тъй наречените едни събития в България така горе-долу приблизително революционни. Тъй наречена железничарска стачка. Железничарска стачка, аз доколкото знам, то е било вече през края на 1919 г., тогава беше вече в 1920 г. мисля, че не бъркам. Защото през 1919 г. аз съм избягал от затвора, а пък 1920 г. я посрещнах в Румъния, в Букурещ. И тогава именно е била тази железничарска стачка, която е била близко до революция, то тогаз народът след войната беше вътрешно много разбунтуван и даже хора съвсем не такива с крайни убеждения вземаха страната на комунистите, съчувстваха им и т.н. Та таз железничарска стачка бе 1919-20 г., а до нашите слухове така тия неща идваха един вид като че нещо революция става в България. И ний решихме с Христо да се връщаме. Да се връщаме, защото в България революция става, ний какво ще правим тука. И направихме един опит. От Букурещ тръгнахме, спряхме в Олтеница. Срещу Гюргево е Русе, а срещу Олтеница е Тутракан. Та смятахме да се прехвърлим от тази Олтеница и слязохме там от влака, обаче кой знае как що, още при слизането ни, ний мислехме да търсим начин да се прехвърлим през Дунава да отидем в българска Добружда насреща. Кой знае защо още при слизането на гарата, още в първите часове току ни задържаха румънските власти, въоръжени пазачи, дето са на пристанището. С какво сме им обърнали внимание, как защо, обаче в първите часове още ни прибраха. Прибраха ни, къде сте, що сте? Ний мисля имахме някакви билети така, имахме, не си спомням, например изглежда, че сме имали. Както и да е, върнаха ни обратно откъдето сме дошли. В.К.: Къде ви върнаха? С.К.: В пленническия лагер, в същия в който преди туй сме били. Христо макар да е бил свободен, обаче нали с мен е заедно, върнаха ни. Обаче пак никакво насилие, скарване, съвсем по човешки, като че ли не са ни нагрубили дори. И връщат ни, и нито ни изследваха, нито защо, за какво, къде, защо сте ходили там туй-онуй, няма. Обаче пак в лагера бяхме и не знам, поработили сме някой и друг ден, много скоро след туй, изглежда, че е излязло някакво нареждане може би, специално за нас, щото пък там имаше и други българи още двама-трима, които не бяха от нас, но влязоха така в тази група, те кой ги знае по каква линия са избягали, не ги знаем, щото те не си казват хората. И заедно с тях дойде едно такова нареждане да ни изпратят в северна Добруджа. В северна Добруджа ни изпратиха, то стана след една процедура, викаха ни там при генерала, при едно по-голямо величие. Даже ни научиха как да се държим. Да застанем мирно и да кажем: „Домну женерал” /”Да живееш господин генерал”/. Аз не бях ходил войник, ама нали, казват ни, застанеш мирно. И той те разпита с няколко думи чрез преводач и отивай, отивай и ни изпратиха в Северна Добруджа, в Тулча. А Тулча си е от край време румънска. Тя е северна Добруджа - румънска, но те в 1913 г. я заеха, туй четириъгълника - Толбухин, Силистра, Тутракан, Балчик, тези бяха зели. Те бяха взети от румънците, румънците дойдоха в 1913 г. да ни осмиряват, когато водихме Междусъюзническа война и от тогаз задържаха този четириъгълник - Тутракан, Силистра на Дунава, отатък Балчик и Каварна и по средата Толбухин. Добрич се казваше, те му викат „Базарджи” румънците, този четириъгълник значи го бяха взели. Сега ние си го имаме обратно. Та изпратиха ни там. Ами сега какво да разправям, то там нали прекарах лятото, аз, отидохме да работим в едни лозя, аз и Христо. Другите какво стана, не мога да си спомня. Но аз и Христо знам, че там отидохме в едни лозя. А имаше големи лозари, домну Жоржо. Той имаше над 50-60 декара лозя и аз, като копаеха, копаех с тях така. Отначало ми беше трудно, но после свикнах, щото малко чалъм има. Щото ний не бяхме сами, то имаше много такива работници, той ни изправя, има цяла верига 20-30 души да копаем. Трудно ми беше, на Христо не беше, той беше много изпечен, той селски човек беше. Но като привърши копанта Христо почна да пръска лозята, пък аз не бях бутал такова нещо и не съм пръскал, но малко по-късно ме назначиха пазач. Собственикът на лозето ме назначи за пазач. Една колибка ми направиха, пушка ми дадоха да пазя лозето, пък аз си спях. Уж нощен, да пазя де. Както и да е, тези работи не са толкоз съществени, важното е, че по-нататък аз пак искам с Христа да вървим в България. Обаче, как да ти кажа, Христо изглежда е осъзнал, че неговата работа е много по-опасна от моята, щото той е провинен в убийство, убийство на стражар и раняване на друг. Хайде аз както и да е и аз съм вършил това, обаче за моите наказание няма, няма смърт и минало е леко. И този път Христо не се съгласи да дойде с мене. Повторно така, то вече беше, чакай сега аз два опита правих, два опита да мина границата. При първия не успях. Вторият път успях. Накратко ще кажа за тях. Сега други работи да разправям, какви преживявания, има това-онова, обаче не са съществени. Спомням си само туй, че при раздяла вече Христо, който кипеше от сили и живот преди туй, особено нали той селско чадо, израсъл така и беше пълен. Изглежда, че когато вече са привършили другата работа и пръскането е привършило, а той да речем остава без работа, изглежда се наема да копаят някакво подземие там. Някакво подземие за този или за друг господар, не зная за кого, обаче те копаят земята, за склад за вино правят. Разбираш, в земята го правят, да бъде в естествена, една еднообразна температура. И Христо, той нали още младеж, бил е много силен, не е съзнавал, че е необходимо да се пази и наверно работейки много, изпотявайки се там долу под земята е настинал. И този човек, който беше толкова здрав и силен, аз когато се разделях с него, го виждах вече отслабнал така, съвсем отслабнал. И по-късно си обясних, че туй ще е от тази работа, когато не знам, той не ще е бил само, имало е и други, обаче да речем, може да се е събличал така, като мисли, че нищо му няма и е изстинал. И от тогаз Христо не съм го виждал. Тука преди две години се обади, лично писмо от него не получих.

В.К.: Той сега къде е, в България ли е? С.К.: От Австрия, от Линц. В.К.: Той от тогава не се върна в България? С.К.: Не, не се е върнал. Но да оставим това. Първият път аз, скоро след туй нали още докато бях пазач и малко след туй реших нали, обадих се на него, обаче той не се съгласи и тръгнах да се връщам в България. Качих се на влака, на влака се качих в Кюстенджа, не в Тулча, и слизам в Добрич, техния Базарджик - сега Толбухин дето му казваме. Обаче кой знае как, през време на пътуването във влака, имаше един възрастен човек така наблизо и доколкото разбрах, той може би е бил българин, обаче на служба в румънската полиция и кой знае как ме е подозрял, този човек, нюх ли имат, те малко ясновидство имат какво-що, но разбрал, че нещо не съм редовен и както слизам, той изглежда е предупредил така и ме хващат двама полицаи бяха, колко изобщо, задържат ме, но разбрах, че той ме е посочил. И като че ли беше българин на служба на румънската власт. И веднага, без да стъпя свободно в Добрич, отравят ме в полиция някаква там. И какво, що, кой си, що си. А аз имах тогаз документ в смисъл, че еди кой си, еди кой си е свободен, обаче да се движи само в тулчанския окръг. Значи имах билет на документа ми е писано, че само в тулчански, нямам право да го напускам тулчански окръг и понеже такъв документ имам, те ме задържат и ме изпращат обратно. А пък виж какво, там стана тъй, как гледай, не са случайности, бе.

Точно в тамошния арест, дето бях арестуван се срещаме с един българин, ама от България, пак наши хора долу-горе млад човек, маже да е бил една-две години разлика да речем по-възрастен, но горе-долу и какво става, че се оказа, че и той е анархист. Сега да е бил някакъв шпионин на онези, ама не е бил, защото аз после го видях във Барна, виж съдбата как ни срещна във Барна после. И оказа се и той разправя, че е анарихст, не сме имали дълго време така да разговаряме, кога е дошъл там и защо, изглежда, че и той е избягал. Обаче нали мене отделно ме пращат за Тулча, и знаеш как пращат те, виж туй не беше много хубаво. Вместо да те качат на влака, пращат те, те го казват в едно село „жандармерийски пост”. Вирнали едно високо 5-6 метра високо знамето горе, тяхното, жълто, зелено и червено май беше и то е жандармерийския пост във всяко село. И те изпращат вместо по права линия, от едно село в друго, от едно село в друго, значи можеш да пътуваш цял месец до Тулча. Така ни изпращаха по етапен ред. Не, не ни изпращаха, за моя случай де, не ме изпращаха по влака, но от едно село на друго, предават те един на други, значи правиш така малко ту насам-ту натам и като отидеш те гледат да те използват нещо, ще те накарат да миеш дъските им, да насечеш дърва, да носиш туй-онуй. Както и да е, то не е страшно туй и там не са ни нагрубили да речем обаче така. И аз си направих плана, че ще бягам, не стоя аз. А чувам, нали, че в България революция става, аз какво ще правя да им мия дъските и не знам сега в кое село ще бъда. Виж сега, те понеже селата са така, не вървим по права линия, а до най-близкото село, ту наляво, ту надясно, но така те изпращат и чакат Тулча ще гоним. И спомням си в едно село, аз още из пътя така спечелих туй и се помъчих да спечеля тоз, който ме пое и ще ме води в неговия стан. Като спряхме на едно място да почиваме и той по-настрана легна така и уж че спи, а ме наблюдава така де, дали ще бягам и не знам как що, ама аз тогава един вид му спечелих доверието. Щото викам гледай сега, тука не може да се бяга, защото виждам аз, че той тоз човек се прави на заспал. И като стигнахме в поста им, туй дето е жандармерийския пост, абе поста им е от един началник и двама подчинени, както и да е. Като стигнахме то изглежда, че беше или на брега на някакво блато, или на брега на Дунава някъде е било и аз там пак затвърдих убеждението му, че няма да бягам и ме пратиха долу ниско за вода с две кофи ли беше, мисля две кофи са ми дали и да отида да им занеса вода. Сега аз мисля, че мих нещо дъски и като излизам нагоре виждам, че той взел пушката и слязъл надолу да ме посрещне. И ме посрещна, и викам сега, ако бях хвърлил кофите да бягам, щеше да ме подири с някой куршум така.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...