Jump to content

82. Статията „Каква трябва да бъде първата Трудова Братска Задруга“ / Сава Калименов.- В: Братство, Севлиево. Г 5, бр. 61


Recommended Posts

82. СТАТИЯТА „КАКВА ТРЯБВА ДА БЪДЕ ПЪРВАТА

ТРУДОВА БРАТСКА ЗАДРУГА”

ОТ САВА КАЛИМЕНОВ

КАКВА ТРЯБВА ДА БЪДЕ ПЪРВАТА ТРУДОВА БРАТСКА ЗАДРУГА

Братство, Севлиево. Г. 5, бр. 61, 22.03.1933, с. 1.

Идеалът на човека е най-мощната сила, която твори неговото бъдеще.

Какъвто е идеала ни, такива ще бъдем, след време и самите ний. такива ще бъдат заобикалящите ни условия, такова ще бъде, с една дума, нашето бъдеще.

Няма човек без идеал, нещо повече, няма живо същество, което в един или друг смисъл, в една или друга форма да няма свой, съответстващ на неговото развитие идеал.

Всичко в природата се стреми към една по-висока цел, към едно по-висше стъпало в стълбата на развитието и тази именно цел, това следващо стъпало е идеала на момента, без който е невъзможна никаква еволюция.

Има един висок идеал, който е способен да претвори днешната действителност. Има един идеал, който създава нов живот, в нас и около нас, който издига, стопля и твори, тъй както слънцето напролет с топлите си лъчи. Има един път, който бавно и постепенно, но сигурно, ни води към този идеал, който ни носи освобождение, просветление, радост и щастие.

За този идеал и за този път искаме да кажем няколко думи сега. Трудовата Братска Задруга е една по-висока форма на живот, която ще се реализира от тия, които са надраснали окръжающите ги условия, които чувствуват, че настоящето не ги задоволява и имат в себе си достатъчно сили, за да направят една решителна стъпка, да направят жертвите и усилията, нужни за създаване на нов живот.

Новото никога не се ражда без жертви. Идеала ни никога няма да се осъществи без тях, затова трябва да бъдем силни да ги дадем Ний трябва да пожертвуваме преди всичко това, с което сме свикнали, с което сме се срастнали, което е може би много скъпо на сърцето ни и ни свързва с хиляди нишки, но - трябва да го пожертвуваме. Трябва да пожертвуваме редица свои слабости. Трябва да пожертвуваме нисшето за висшето, старото за новото, днешното за утрешното. И само ако успеем да направим това, да победим отрицателните сили в себе си, ние ще можем да заживеем нов живот.

И тогава, когато ние се издигнем на едно по-високо стъпало, когато в нас бликнат струите на този нов живот, когато в нашето съзнание просветне нова, по-голяма светлина - как жалки, дребни и нищожни ще ни се видят жертвите, които сме направили, и колко величествени, скъпи, безценни, ще бъдат за нас резултатите, които сме постигнали. Пътят към новото е път на жертвата - на доброволната, съзнателна, радостна жертва. А няма жертва, колкото малка и да бъде тя, която да не бъде стократно възнаградена. Това е закона на Бога, на природата, и ние не можем да го избягваме. Защото ако той не съществуваше, ний никога не бихме могли да оценим достатъчно това, което получаваме наготово, без усилия и жертви.

Погледнете житното зърно - нали то трябва да умре, нали то трябва да пожертвува своя личен живот, за да премине в една нова фаза, да приеме една по-красива и съвършена форма, и в края на краищата, да придобие вместо едното - десет, двадесет и повече? Също така и всеки член на братската задруга трябва да пожертвува своя сегашен живот за един нов и по-хубав такъв, да пожертвува своите лични егоистични чувства и стремежи, за да заживее с живота, идеалите и стремежите на цялото, което пък от своя страна ще му осигури свободен живот, най-добрите възможни условия за всестранно развитие и усъвършенствуване, радост и щастие.

Първата, най-голяма и най-трудна жертва за бъдещия член на братската задруга, е да пожертвува доброволно и съзнателно, личния си егоизъм, да пожертвува дребнавото, нисшето в себе си в името на възвишеното и благородното, да отъждестви и хармонира своите интереси с интересите на цялото, на задругата.

Членовете на братските задруги трябва да бъдат хора с пробудено колективно съзнание - съзнание за единството на живота - или поне това съзнание да е почнало да се пробужда в тях. Защото, липсва ли това съзнание, никаква братска задруга, никакви братски и идеен живот са невъзможни.

Както отделния човек живее с живота и интересите на задругата, а не лично за себе си, така също и цялата задруга от своя страна, в никой случай няма да бъде ограничена и да живее само за себе си. Като клетка на обществото, тя ще живее с него и за него, за народа, за цялото човечество. Общия интерес винаги трябва да стои над частния. Това се отнася както до отделните индивиди, така също и до колективните по-големи или по-малки единици. И така: интересите на задругата стоят над тия на отделните нейни членове; интересите на обществото и народа стоят над интересите на задругата, както и над тия на всички други отделни групи - класи, съсловия, партии, стопански, политически и идейни организации; най-после, интересите на цялото човечество, взето като цяло, стоят високо над интересите на отделните нации, които както и хората, се ръководят често от егоистични мотиви.

И само по тоя път, когато общите интереси бъдат поставяни винаги над частните, само тогава ще може да се въдвори ред и хармония в света, и ще има щастие и благоденствие за всички. Егоистичната борба за живот, хищническата политика на ограбване и смазване слабия, никому не е донесла щастие, защото днешния победител утре ще бъде победен и смазан тъй, както той вчера е направил с другите.

Така или иначе, вътрешният живот на братската задруга трябва да върви по строго определени линии, начертани съобразно основните принципи на битието, изразени накратко с три думи: Любов, Мъдрост, Истина. Това е фундамента, върху който и в хармония с който трябва да бъдат изградени външния и вътрешния живот, формата, съдържанието и смисъла на братските задруги.

Това е цяла една наука, която, в своите подробности, ще бъде изучавана, едновременно теоретически и практически, в самия процес на новия живот в братската задруга. Това е същевременно едно изкуство, висше изкуство, съответствуващо на хармонията в музиката, чиято цел ще бъде хармонията в живота - превръщането на самия живот в музика, в музикална хармония.

Задачите на тая статия са ограничени, затова ние няма да се занимаваме подробно с тоя въпрос, който иска специално разглеждане, а ще се задоволим да хвърлим един малък поглед към конкретните възможности и пътищата, по които ще трябва да се създаде и развие първата трудова братска задруга, чиято задача е да стане едно огнище за разпространение идеите на новия живот, да даде пример за реализирането на този живот, да отвори, да проправи пътя към новото, за да се улеснят с това усилията на всички, които след това ще тръгнат по него.

Първата Трудова Братска задруга трябва да бъде разположена непременно и на всяка цена всред природата. И не само тя, но и всяка друга братска задруга, ако иска да си създаде и да запази завинаги непосредствена връзка с мощните, творчески космични сили, условие за естествен, здрав и щастлив живот, трябва да бъде разположена непосредствено всред природата.

Слънцето, чистия въздух, широките, безгранични простори, волността и спокойствието, тишината и мира, успокояващата всяка земна болка прегръдка на природата - колко струва всичко това? - То струва повече от всичко на света. То струва повече от всички земни богатства. И тия, които искат да създадат един наистина нов живот, трябва да направят всичко възможно, да дадат всички жертви, за да скъсат с изкуствения живот на човешките мравуняци, наречени градове, гдето всичко е тясно, свито, неестествено, извратено, гдето живота се задушава под куп ограничения и предразсъдъци, гдето самата душа на хората е станала малка, свита, подтисната, нищожна, смазана като че ли от каменните здания, гдето духът не може да разпери криле.

Животът, човешкият живот трябва да се разлее, да се приобщи и свърже с природата, ако искаме той да влезе в пътя на правилното си развитие. Екскурзии, разходки и гимнастики не са достатъчни. Те имат своето значение, но нужно е нещо повече за спасяване на днешното израждащо се човечество - живот всред самата природата.

За да може една братска задруга да се постави на здрава економическа основа, за да остане тя завинаги независима и осигурена от всякакви природни бедствия и евентуални кризи в земеделското производство, най-после, за да не представлява тя обект на експлоатация, давайки или продавайки евтини земеделски произведения срещу скъпи индустриални или полуиндустриални, занаятчийски такива, в нея освен земеделието, като основно и най-важно средство за препитание, трябва да се създадат и допълнителни производства - някакъв добре организиран занаят или индустрия. В случая важното трябва да бъде не печалбата -никога една братска задруга не бива да си поставя за главна цел това, а осигуряването от всички възможности, разнообразяването на работата и създаване такава за през зимния сезон, когато работата в полето е свършена.

В изпълнение на това условие, и като бъдещ център за разпространение идеите на новия живот, първата Трудова Братска Задруга трябва да притежава добре организирана печатница, в която ще се издават книги, вестници, списания, както на български, така и на други езици, като особено внимание ще се обърне на езика есперанто, тъй като чрез него може да се проникне едновременно във всички части на света.

По такъв начин, чрез създаване на печатарско-издателско производство, към което след време може да се уреди и книговезство се създава много и разнообразна работа, ще могат да се приемат повече хора в задругата, за да може след време тя да се превърне в цяло заселище. С разрастването на това заселище, което не трябва да надмине известни определени размери, се явяват все нови и нови нужди и така се създават и нови производства, за да се намали числото на тия, доставяни от вън.

Не ще закъснее да се яви и въпроса за истинско ново възпитание и образование, съобразно с дълбокото проникване в естеството и законите на човешкото развитие, съобразно с новия дух и новите нужди на живота. Така, постепенно, ще се създаде истинско ново училище, не отделено от живота и природата - трудово, свободно, практическо училище, което ще създава творци на нов живот, разпространители и апостоли на новите идеи, труженици на ново изкуство и наука, а не кандидати за държавни, общински и други служби. Днешното училище, не е ли наистина „мъчилище”, в което систематически се изнасилва природата на младежта, като се превръща в жалък зубрач на непотребни в грамадната си част знания и с това се притъпяват, убиват се други, много по-важни от механичната памет и повърхностната логика, страни на неговото същество? Днешното училище работи и то отчасти, само върху една от трите страни на човешкото същество - интелекта. Но човек се нуждае от всестранно развитие, освен интелект /който трябва да бъде подпомогнат от интуицията и духовния, висшия ум/, той има още и сърце, извор на любовта, хармонията, извор на всичко възвишено и красиво в живота, той има още и воля, която също трябва да се развие за да създаде един стабилен и мощен характер. И училище, което се занимава само с едната страна на човешкото същество, неглижирайки всецяло другите две, е училище едностранчиво, ограничено и не такова трябва да бъде новото училище, което ще се създаде при Трудовата Братска Задруга и в което ще се обръща еднакво внимание на ума, волята и сърцето, на знанието, характера и морала. Най-после, не е ли днешното училище фабрика за материалисти, за ограничени в своите схващания хора, които не познават живота, не познават себе си и света, а живеят с жалките материалистични илюзии - „реално е само видимото, това което можем да видим и пипнем". Кой ще разтвори на младежа необятните простори на истинското знание, кой ще му разкрие потайните дълбочини на древната като света мъдрост, кой ще му покаже живота - човека и света такива, каквито са си, сваляйки покривките на материализма? - Естествено, това ще може да направи само новото, свободно училище, ползващо се от източниците на Великата Окултна Наука, скрита за всички, които в своята надменна гордост на големи учени и просветени хора, изучават само повърхността, само външното покривало на великия живот.

В трудовата задруга ще се създадат всички условия за потънкостно изучаване скритите тайни на живота, за разкриване пред всички истините на древната мъдрост, за да се популяризира и разпространи навред светлината на истинското познание за човека и света. Тук ще дойдат и ще работят хората, които ще станат творци на новата, по-дълбока наука. И светлината на тази наука ще се разлее по всички части на света.

Живота в свобода и красота, живота в хармония с природата и нейните закони, изисква и ще даде условия и възможност на всички, които го възприемат да обърнат особено внимание на естетиката, на естественото чувство за красивото и възвишеното, на копнежа към идеалното, към върховната реалност - Бога. На тая почва ще възникнат истинската религия и истинското изкуство. Религията не като източник на доходи за едни и като куп предразсъдъци за други, а като отговор на най-дълбокото и реално чувство на човешката душа - чувството на единение и стремеж към нейния първоизточник - Бог. Изкуството, не като средство за спекулация и за разпалване на низките, животински страсти, а изкуство облагородено, възвишено, пречистено от отровния дим на човешките пороци, изкуство, което ни издига и приобщава с върховната красота. И от всички видове, особено и най-голямо внимание ще трябва да се обърне на музиката.

Новият живот е музика. С музиката трябва да се става и с музиката трябва да се ляга. С музика и песен трябва да се посрещне изгряващото сутрин слънце и също така да се изпрати. Така е било - в задругите на древните окултисти, така е било в окултната школа на Питагора, на древните египтяни и други, когато въпреки тщеславието на днешни учени, е имало много по-дълбоко знание и много по висока култура от днешното -така ще бъде и занапред, когато наново разцъфнат на земята величието и мъдростта на древността.

Всеки член на братската задруга ще трябва същевременно да бъде и музикант - да свири поне на един инструмент. Ако това не може да се реализира в самото начало, то ще трябва да се осъществи с течение на времето. Не е изключено образуването на една малка, любителска на първо време театрална група, оркестър и т.н. Тяхната цел ще бъде да облекат в художествени форми новите идеи и така да ги представят на широките маси. Музика и театър за народа, за селото, всестранна просвета чрез литература, сказки, концерти, представления за изоставените, забравените слоеве на народа - това ще бъде една от главните задачи на братската задруга. Да се посочи нов път към мирен, творчески, братски и радостен живот и да се даде пример пред всички за този живот, в това ще се състои, накратко казано, дейността на братската задруга.

Животът, новия, възвишен, радостен и красив живот е за всички. Музиката, изкуството, красотата са за всички. Те не са оградени от нас с някакви непристъпни стени, те не са затворени в някакви непроницаеми кули, не са предназначени само за малцина „избранници". Те са за нас и пред нас, те са достъпни за всички, всички могат да устроят живота си в красота, радост и щастие, всички могат да станат избранници. Достатъчно е само да не се противопоставяме на природата, да се ръководим от законите на Бога, да възприемем с цялата си душа този висок идеал за нов живот и да се стремим с всички сили да го осъществим.

Няма сила в света, която може да се противопостави на човека когато той желае доброто и се стреми към него. Жертви ще има, и страдания може да има, но тия жертви и страдания ще бъдат увенчани с венеца на победата - целта ще бъде достигната. Защото хората, които се стремят към доброто, красивото, разумното, имат зад себе си най-мощната, най-великата сила - тая на природата, на Бога.

Човек не е роден да бъде роб на материалните условия, той не е роден да бъде придатък на някаква си машина и да работи от сутрин до вечер само за насъщния. Човек е роден свободен, и може и трябва да бъде свободен. И ако днес той е роб, то причината за това е, че се е отклонил от пътя на природата и е отишъл много надалеч в това направление.

Пътят към свободата, обаче, е отворен за всички ни, винаги. Достатъчно е да направиш един „кръгом" по отношение на неестествения живот, да промениш посоката си съобразно истинската и достойна цел на живота, да се отречеш от всичко неестествено и процесът на постепенното освобождение ще започне. Защото, нека не се забравя, че веригите, които днешният човек си е изковал в течение на хиляди и милиони години и които и днес продължава да кове, не ще паднат в един ден. Нужни са усилия за тяхното разковаване. Във всеки случай, по-лесно, по-радостно и по-мъдро е да започнеш да разковаваш тия вериги, отколкото да продължаваш по стар навик, да ги влачиш и увеличаваш с това.

Започни и първият лъч на изгряващото слънце ще събуди в тебе истинска радост, защото той ще озари един борец за нов живот, горд от съзнанието, че е достоен за него.

Мислех, в настоящата статия, да дам един общ поглед върху това, което трябва да бъде първата трудова братска задруга и новия живот на братските задруги изобщо. Това обаче, не ми се удаде. Дотук написаното дава слаба представа само за един крайно ограничен сектор от картината на бъдещото, това е един малък поглед през пролуката на вратата, която води към новия живот.

Нека тия, които могат, видят повече.

С. Калименов

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...