13. С нови сили напред / Пламен. – В: .Братство, Севлиево. Г. 13, бр. 265, 22.09.1940, с. 1.

[Ани]

13. С НОВИ СИЛИ НАПРЕД

Братство, Севлиево. Г. 13, бр. 265, 22.09.1940, с. 1.

Животът е вечен процес на все по-голямо и по-голямо самовглъбяване, издигане, усъвършенствуване.

Земята е велико училище, в което ний продължаваме безспирно пътя си към по-доброто, по-красивото, по-съвършеното: от живот в живот, от култура в култура, от народ в народ, от раса в раса, в течение на безкрайния ход на столетията и хилядолетията.

Ний няма да умрем, но ще се изменим. Животът е вечен. И в този вечен живот, и в това вечно велико училище, устроени от Бога с непонятни за човека разум и съвършенство, ние ще вървим винаги напред, правейки усилие след усилие, минавайки живот след живот, като вечни ученици, от един в друг, по-горен клас.

Ние няма да умрем. Ний няма да пропаднем. Нито пък ще се превърнем в нищо.

Бог е приготвил велики неща за своите деца... А кой от нас не е син, дете на Бога?...

Човешките мерки са фалшиви. Божествените методи са съвършени. Бог не ще ни остави да починем, да се изгубим, да пропаднем...

Страшна е мелницата на живота. Такава са я направили преди всичко хората сами. Страшно е това, което става днес, далеч от нас, между народите, страшно е и това, което става винаги - всекидневно, в частните отношения между хората.

Но въпреки всичко, няма причина за отчаяние, за обезверяване.

Над всичко това - над тия ужаси, над тоя видим хаос - стои Бог и направлява всичко към Доброто.

Ако искаме да разберем смисъла на това, което става, което е ставало до сега и което ще става, ние трябва да обърнем погледа си от временното към Вечното.

Временните страдания, изпитанията и ужасите на настоящето, са условията, залога за Вечния мир, за величието и съвършенството на бъдещето. Защото над всичко това, което става стои Бог и Той, а не човешката воля или пък случайността управлява.

Много скъпо, но все пак достойно трябва да изкупим ний влизането си в Новата ера на живота. И пред нейните врати, преди да прекрачим прага й, трябва да оставим всички вехтории и нечистотии, с които старият живот ни е отрупал.

Тежък, страшен е дори процеса на чистенето, но това, което идва след него, е толкова велико и красиво, че то хилядократно заслужава всичките наши страдания.

Да вярваме! Да не се отчайваме! С нови сили да вървим напред.

Велико е бъдещето, което ни очаква, но велики трябва да бъдат и усилията ни, за да го достигнем.

Пламен