29. Временното и вечното / Пламен. - В: Братство, Севлиево. Г 14, бр. 285, 1.11.1941, с. 1.

[Ани]

29. ВРЕМЕННОТО И ВЕЧНОТО

Братство, Севлиево. Г. 14, бр. 285, 1.11.1941, с. 1.

Вечно е това, което ти принадлежи по право, което Бог ти дава, което никой не може да ти отнеме.

Временно е това, което можеш да откраднеш, да узурпираш, да присвоиш, разбира се, дотогава, докато дойде време да го заплатиш с лихвите.

Нещата, които в цялата безгранична вселена, както по цялата наша земя, така също и в нашия частен или групов, колективен живот, не са рожби на случайността, нито пък зависят, в края на краищата, от земните условия и сили.

Бог дава възможност на хората, на обществата и народите, да проявят своите вътрешни качества, своите склонности, своите апетити, своята разумност или невъздържаност.

Той ги оставя свободни да направят доброто или злото, разумното или неразумното, истинното или лъжливото. Той ги оставя свободни да потърсят временното и да се пристрастят към него, или пък да се обърнат към Вечното.

Но тази свобода, тази относителна и временна свобода на действие, която хората, обществата и народите имат, съвсем не значи, че те не заплащат после скъпо и прескъпо своите грешки, увлечения и престъпления. Тази свобода съвсем не значи, че ние имаме право да вършим всичко, че ние имаме право спокойно и безнаказано да вършим това, което до вчера сме осъждали у другите и което, естествено, ще донесе и за нас такива следствия, каквито е донесло за тях.

Свободата, която хората, обществата и народите имат, да вършат едно или друго, да се проявяват по един или по друг начин - всъщност не е нищо друго, освен един изпит, който е предназначен за това, да им даде един ценен урок.

Божественото Провидение, Върховното ръководство на живота, не може да се отнася другояче към хората и народите, освен като към малки деца, защото те и в действителност са такива - доказали са го и продължават да го доказват с досегашното си и с настоящето си поведение.

Те са само ученици. Ученици, които правят безброй грешки. Ученици, на които целите тетрадки, открай до край, са зацапани с червено мастило.

Тези буйни, своенравни, понякога мързеливи, а понякога крайно самонадеяни ученици имат нужда от уроци. Но те имат нужда от уроци осезателни, от уроци, които засягат дълбоко и разтърсват из основа цялата тяхна физическа и психическа природа. Те имат нужда от уроци, чието острие прониква тъй дълбоко и тъй болезнено в тяхното съзнание, че да не могат вече да ги забравят. Защото хората и народите са доказали хилядократно, че те не разбират от думи, не разбират от увещания, не разбират от съвети, че те не искат да чуят и не се вслушват в гласа на здравия разум, когато той им шепне тихо и спокойно в глъбините на техните собствени души и им сочи правия път.

Хората и народите са оставени свободни. Там се дава понякога пълната възможност да се проявят по един или друг начин. Те имат понякога в ръцете си сили, които могат да употребят за добро или за зло, за разумни или за неразумни постъпки, за творчество или за разрушение, за обединение или за разединение.

Но те не знаят кога ще удари часа, кога ще отмине последната минута на тази тяхна видима свобода на действие.

Затова ние казваме: Широко трябва да бъдат отворени очите ни, и хиляди пъти по-будно трябва да бъде съзнанието ни, именно тогава, когато ние видим, че имаме свобода на действие.

Тази свобода всъщност, не е свобода, а е изпитание - велико и съдбоносно изпитание.

Как ще постъпим ний, когато я имаме? - От това именно зависи нашето бъдеще. Ако не сгрешим, ако не тръгнем по старите пътища, ако изпълняваме закона на Бога, тази свобода ще продължи. Но ако ние сметнем, че имаме право да вършим всичко, тогава по-рано или по-късно, тази свобода ще ни бъде отнета и ние ще платим истинската цена на нашето самозабравяне.

Ако ний, наистина, бяхме върховните арбитри в живота и в света, и ако над нашата сила не съществуваше друга, по-мощна и по-горна сила, то ние наистина бихме могли да правим каквото си искаме, без да се страхуваме, че ще извършим грешки, престъпления и несправедливости.

Нали, според нашите разбирания „силата е право" и в този наш земен свят „правото принадлежи на силния"?!

Тези фалшиви разбирания за живота, това неразбиране на върховното право и на върховната реалност в живота, са до такава степен и толкова дълбоко вкоренени в човешкото съзнание, че Провидението се вижда принудено с огън да ги изгори, с огън да ги премахне от там. Защото всяко друго средство е слабо и недостатъчно.

От това идват мъките, лишенията, ужасите за хората и народите.

От криво употребената свобода, от сбъркания път, от вкоренените в съзнанието противоестествени схващания за човешките права и власт, от нуждата от по-осезателни уроци, които да подействуват като студен душ. които да прояснят помътения взор, да прояснят замъгленото в илюзиите съзнание.

Не свобода на действие, а изпитание.

На изпитание са подложени днес хората и народите.

И те всички ще разберат ясно и осезателно, че над всичко човешко съществува един Божествен Закон в света и че само това е вечно, само това е трайно и действително, което е извършено по закона на Бога - по закона на Правдата, на Истината и Доброто, по закона на Любовта.

Пламен