Jump to content

48. Вечно възкресение. - В: Братство, Севлиево. Г. 15, бр. 306, 25.04.1943, с. 1.


Recommended Posts

48. ВЕЧНО ВЪЗКРЕСЕНИЕ

Братство, Севлиево. Г. 15, бр. 306, 25.04.1943, с. 1.

Велика и свята жертва, велика и вечна жертва роди живота - нашият живот, тук, на земята.

Велика, свята и вечна жертва подхранва ежеминутно, непрестанно, в течение на безкрайния низ на столетията и хилядолетията този живот - нашият живот, и живота на всичко, което ни заобикаля, тук близко до нас, и навред в безграничната вселена.

Велика, свята и вечна - никога непреставаща жертва - е живота на нашия живот, извора, от който не преставаме да черпим, храната, без която мигом бихме изгаснали.

Ако ний, хората на земята, бихме имали поне една слаба представа за действителността, от която ний черпим сили и живот, ако бихме познавали, ако бихме опитали поне една милионна част от Великата Жертва, която всеки миг ни изпълва с живот, то ний бихме паднали на колене пред неизразимата безгранична Любов, която единствена е способна на тази Жертва и бихме благославяли непрестанно живота, и неговия Извор, и всичко, което ни заобикаля.

Както майката храни детето си със соковете, извлечени от нейното собствено тяло, така и ние, децата на Слънцето, се храним, растем и живеем от соковете, които то ни праща.

Сравнението, обаче, не е пълно, не е достатъчно: всеки миг от нашия живот и всяко, и най-малко действие, мисъл и чувство, са подхранвани и извършвани със силата, която Бог непрестанно, като вечно течащ извор, ни дава.

Какво разбираме, обаче, ние от всичко това?

Ний мислим, че някакво мъртво слънце, някакво бездушно огнено кълбо, някакво несъзнателно, механически извършващо се действие изпълва с живот гърдите ни, с чувства сърдцата ни, с мисли умовете ни и със сила - волята ни.

Какво ний, хората, разбираме от свещения акт на Великата Любов -непрестанната Жертва на Бога, от която и в която ние живеем, движим се и съществуваме?

Жалка човешка слепота, жалко човешко ограничение!

Животът, който ние непрестанно получаваме чрез слънчевите лъчи, животът, който е изградил всичко около нас, в нас и самите нас, животът, който изпълва и най-дребната тревица и мушица, всички растения и животни, животът, който пее в химните на гениалните музиканти и в още по-гениалните химни на самата природа, който прозира в сладкото съзвучие и опияняващите картини на поезията, който блика в нашите светли мисли, топли чувства и благородни постъпки, който ни говори чрез вълшебните краски, чрез непостижимата за човешка ръка красота на природата, чрез свещения тих и мощен зов на пламтящето във вълшебната красота на безчислени бисери звездно небе - тоя велик, необятен и необхватен за човешкия ум и за човешкото съзнание живот - това е Великата Любов на Бога - това е Неговата вечна, непрестанна Жертва, радостна, доброволна и съзнателна, чрез която ний живеем и съществуваме.

И днес, когато по всички части на света милиони вярващи в Христа празднуват Неговото възкресение, напраздно те отправят очи към някакво си минало, към нещо, което е било отдавна, преди 2 000 години.

Възкресението на Христа не е някакъв свършен, запечатан херметически в страниците на историята факт. Възкресението на Христа не е и не може да бъде нещо минало, нещо, което може да бъде забравено, нещо, от което нам ни остава само един блед спомен.

Възкресението на Христа е и сега. днес, както е било и вчера, както е било и преди две хиляди и преди два милиона години. То ще бъде и утре, и винаги - защото то е един вечен, непрекъсващ се процес, тъй, както е вечен животът, както е вечна Любовта, както е вечна и Великата Жертва, чрез която този живот се ражда.

Вечна е Любовта на Бога. Вечна, непрестанна е Неговата велика Жертва. И затова вечно и непрекъснато е било и ще бъде Неговото Възкресение в душите, в умовете и в сърдцата ни.

Бог дава. Той непрестанно, вечно, безгранично дава. Това, което по милиони и милиарди пътища непрекъснато изтича, пулсирайки, излъчвайки се, от Него по всички посоки на безграничната вселена, достигайки и най-отдалечените, най-забранените кътища, това, което иде към нас, върху ефирните криле на всеки слънчев лъч, това. което жадно очакват и поглъщат треви и цветя, растения и животни, човеци и ангели, защото чрез него живеят - това са поздравленията на Бога, това са Неговите скъпоценни подаръци, това са Неговите свещени целувки - това е Неговата Велика Любов, това е Неговата велика, с непрестанна Жертва за нас, чрез която Той слиза из неведомите висини на Духа, идва всред нас, при нас, в нас, ограничава се, разпъва се, погребва се в материята, в нашия груб. нисш, физически свят, за да можем ние да живеем, за да можем да се стремим нагоре, за да не изгубваме връзката си с Вечността, за да се спасим чрез Неговото окончателно възкресение в нас.

Това е един вечен, непрестанен процес. То не е минало, нито бъдеще. То е вечно настояще. То е вечно „сега".

Не отправяйте очите си към това, което е било преди 2 000 години. Грешите много, като вършите това. Бог не живее в миналото, нито в бъдещето. Той живее в настоящето.

Днес Бог живее на земята. Днес Той слиза от небесните висини, превръща се в жив хляб и в жива вода. Днес ние ядем Неговото тяло и пием Неговата кръв - ние живеем от живота Му, който ежеминутно слиза от Висините към нас.

Днес Той е при нас. Около нас. В нас.

Днес Той ни говори, зове ни, сочи ни пътя нагоре. Кротък и смирен, Той ни води към Царството Божие на земята.

Днес ние Го разпъваме, шибаме Го с камшиците на нашето невежество, оплюваме Го с храчките на нашите клевети, увенчаваме Го с трънения венец на позора. И Той всичко търпи...

Защото Той затова е дошел - да Се пожертвува за нас, за да можем ние да имаме живот, и да го имаме преизобилно.

Яжте - това е моето тяло! Пийте - това е моята кръв, която се пролива за спасението на света! - ни казва Той и днес.

И днес, и винаги, ние ядем Неговото тяло и пием Неговата кръв - и чрез тази Негова велика жертва ний живеем.

Ако ние, хората многоучените съвременни хора, знаехме какво нещо е слънчевата светлина, ние нямаше да обръщаме очи към далечното минало, нямаше да търсим живия Христос там някъде в Палестиня и то преди 2 000 години, нямаше да считаме Неговото възкресение като нещо далечно, като един отминал и свършен факт, или дори, както „най-многоучените" претендират - като една хубава легенда на древността, като една басня или приказка, на която само децата могат да вярват, а щяхме да знаем, щяхме да виждаме, щяхме да чувствуваме с цялата си душа, че Христос е жив днес, сега, както е бил жив и винаги, тук, при нас на земята. Че Той всеки ден и всеки час умира и отново възкръсва за нас и в нас, че това е било винаги и ще бъде вечно - до тогава, докато ние станем едно с Него, дотогава, докато ние сами се превърнем в Божествени слънца, излъчващи живот и любов по всички посоки на всемира, дотогава, докато и ние сами поемем Пътя на доброволната, радостна, съзнателна жертва, на която ни учи ежедневно, ежеминутно Христос, изпращайки ни със слънчевите лъчи, през неизбродимите пространства на Всемира своята любов, своя живот - частици от Неговото тяло и капки от Неговата кръв.

Ако ние знаехме какво нещо е светлината, ние нямаше никога да се съмняваме във вечното възкресение на Христа и в бъдещето възкресение на нас самите...

Ако ние знаехме какво нещо е светлината!...

С. Калименов

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...