Jump to content

49. Когато Бог ни пази. - В: Братство, Севлиево. Г. 15, бр. 308, 10.06.1943, с. 1.


Recommended Posts

49. КОГАТО БОГ НИ ПАЗИ

Братство, Севлиево. Г. 15, бр. 308, 10.06.1943, с. 1.

Много често, дори почти винаги, човешкият ум надценява многократно своите собствени сили и човешките сили, изобщо.

Понеже човек е изпаднал в жалката заблуда да мисли, че е господар на този свят, на тази земя, на която живеем и работим, то нему се струва, че неговите решения, неговите постъпки, неговите действия имат решающе. окончателно, непреодолимо влияние за това, което става и което ще става в нашия земен свят.

Но дори и в случаите, когато е напълно така, т.е., когато това, което става, е обусловено от нашите мисли, решения и постъпки, дори и тогава човек се лъже, и то много повече, защото, разсъждавайки със своя ограничен ум, виждайки само това, което е пред очите му, което е ясно и видимо, той изпада в заблуждението да мисли, че следствията от неговите решения и действия ще бъдат, именно такива, каквито той предполага, каквито той очаква и желае, а не други, не дори противоположни.

Човешкият ум, свикнал да разсъждава „обективно", вижда „ясно" наличните сили, наличните фактори и възможности в живота, които, според него, единствени ще обусловят неговото бъдеще. Но той ни най-малко не предполага, че освен видимите за него сили, фактори и възможности, има и такива, които той не вижда, но които са много по-мощни от първите. Той не знае, че цялата верига от причини и следствия, от постъпки и резултати, се движи по съвсем други закони, а не по тези, които той познава, и затова неговото „обективно" мислене всъщност е само едно ограничено, относително мислене, което може да бъде „логично" в една тясно ограничена област на човешки схващания, но което по същество не е право, защото противоречи на великите и вечни закони на живота, които, в своето късогледство, човек е отхвърлил, не познава и не признава.

Благодарение на това, именно човешко късогледство, ние обикновено мислим, че нашето бъдеще може да бъде осигурено, че ние, изобщо, можем да се запазим от всякакви враждебни сили, уповавайки, именно на нашата собствена, или на която и да било земна, физическа сила и на нашия, човешки, ограничен ум.

Не е трудно, обаче, да потърсим и да намерим хиляди примери, които показват, че това наше схващане не е нищо друго, освен една обикновена човешка илюзия.

Какво нещо е човешката сила? Какво нещо е човешкият ум?

Колко големи, колко могъщи, колко всеобгръщащи трябва да бъдат те, за да могат да останат трайни, постоянни, за да могат да движат нещата, събитията по своето собствено желание и по своето собствено разбиране?

Няма пример в историята, когато човешката сила, колкото и могъща да е била тя, когато човешкият ум, колкото силен и дълбок да е бил той, да не са се оказали в края на краищата победени, разсипани в прах, унищожени до край, при най-малкия им опит да наложат своята воля, своето разбиране, против великите и вечни Божествени закони, които управляват живота. Къде е човешката сила? В какво се състои човешкият ум? До къде се простира човешката гениалност?

Доколко човек, па бил той и най-силният, най-необикновеният, е наистина фактор в събитията на живота?

Понякога на човека бива поверена известна мисия, известна задача в живота. Нему бива възложено да изпълни известни, много важни функции в този живот. Тогава нему се дават всички сили и средства, необходими му за успешното изпълнение на неговата задача. И той я изпълнява гениално, удивително - защото всички сили и всички възможности са вложени от съдбата, от Провидението в ръцете му.

Но ето, че сам той, а и всички други около него, почват да мислят, че той е всесилен, че той е непогрешим, че негова е силата, с която той действува, че неговият ум е, който направлява огромното предприятие, което той възглавява.

И, вървейки така, този избраник на съдбата, а и неговите близки, постъпват според своето собствено разбиране, без да се съобразяват с великите и вечни божествени закони на живота.

Избраникът на съдбата, а и всички ония, които наблюдават събитията на световната сцена, не знаят, че фактически той е поставен на тази сцена само като един актьор, и че всеки момент неговата роля на тази сцена може да му бъде отнета и той да се намери съвсем неочаквано в положението на всеки един от онова мнозинство, от които нищо не зависи и които нищо не решават.

Човек, който и да бил той, дори да беше и най-големият световен гении, е абсолютно безпомощен, неговата сила е равна на нула, когато той заблагоразсъди да играе своя собствена, измислена от него роля, а не тази, която Провидението му сочи. Той е безпомощен също и тогава, когато, изобщо, е изиграл вече поверената му роля в живота.

Затова, ние не можем, ние не трябва, ние бихме направили най-голямата глупост, ако уповаваме в своя живот на която и да било, на каквато и да било човешка, земна сила.

Само Бог пази!

Само Бог може да ни запази. И Той ще ни запази само тогава, когато се вслушваме в Неговия глас, когато изпълняваме Неговите закони, когато се придържаме към това, което Той иска.

Затова, да не разчитаме на туй, което е нетрайно. Да не разчитаме на туй, което само се нуждае от подкрепа. Да не разчитаме на туй, което е човешко...

Има случаи, когато една страна, един народ, една държава, биват запазвани от Бога само заради един човек, или заради група от хора, верни изпълнители на Божия закон, на Божието слово. Има случаи, когато безброй грешки на управници и на самия народ или на отделни негови среди, биват изкупувани, биват понасяни, биват оправдавани единствено чрез силата и светлината на отделни единици божии люде, живущи всред този народ.

Има случаи, когато божията сила пази един народ, когато божията грижа бди над него, когато божията благодат обилно се излива над него, само затова, защото всред него живее Един, Който е пратеник на Бога на земята...

Нека отворим умовете и сърдцата си. Нека бъдем будни. Нека знаем, че само Бог ни пази и да не разчитаме на нищо човешко.

Нека бъдем благодарни на Бога и нека почитаме и уважаваме Този. заради когото Бог ни пази.

Нека слушаме Неговото слово и вървим по пътя, който Той ни сочи.

Този е Божественият път, който ни води към новия Златен век на народа ни и към Царството Божие на цялата земя, за цялото човечество.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...