3.15. Поема за възрастта.

[Ани]

3.15. ПОЕМА ЗА ВЪЗРАСТТА

Посвещава се на човешката душа!

„Животът е музика." - Учителят

Тъжна си нещо, о, сестро моя!

Гледам те - често въздишаш.

Свива се нещо в болка сърцето ти.

Мисъл нерадостна бърчи челото ти.

Искрящий някога взор във очите защо тъй помръкна?

Светлата вяра в живота защо тъй заглъхна?

Потока чист на радост в гърдите

защо тъй рано пресъхна?

Вниквам в душата ти.

Виждам те, о, сестро моя.

Мислиш: В напреднала възраст съм вече.

Мислиш си: Старост веч наближава.

Мислиш си: Годините бързо изтекоха.

Отнесоха младост.

Радост, красота и любов завинаги те отнесоха.

Мислиш си: Вече четиридесет, петдесет,

Може би шестдесет, седемдесет.

Години, години, години!

Как бързо летят!

Как скоро отминаха.

Как нивга не ще се те върнат!

О, сестро моя, о, душа човешка,

защо се със тия мъртви цифри,

защо се със някаква „възраст" ти занимаваш?

Защо тъй, о, сестро, допускаш лъжата

Да свие гнездо във ума ти?

Защо тъй скоро забрави

ти своя царствен произход?

Коя си ти? - Защо тъй скоро забрави?

От где си дошла? - Защо тъй скоро забрави?

Какво те очаква? - Защо тъй скоро забрави?

Защо ти забрави великото свое наследство?

О, сестро моя, излъгана, смутена моя сестра,

Чуй днеска словото, което за теб се казва.

Не мои думи. Не! /Та какво ли съм аз?/

Сам Бог, твоя небесен Баща днес ти говори.

Самата истина, великата, вечна и свята истина

Чуй днес от устата на Бога.

/Няма нищо чудно в това.

Защото е писано:

„Ако мъдрите на тоя свят се откажат от Божието слово,

То и камъните ще проговорят".

 

Коя си ти?

Ти царска дъщеря си!

Ти си любимото чедо на Бога!

Ти си - душа безсмъртна, със живот вечен надарена.

„Възраст" за тебе не съществува.

Дете си ти на Вечността.

В пристанището временно, тук, на земята,

Дошла си - гостенка от небесата -

Живот безкраен те очаква.

За каква „възраст" може тук да се говори?

Ти си душа! - Душа безсмъртна!

Душата възраст няма!

Ти нямаш възраст.

Помни добре това, о, сестро моя!

Не си ти смъртно, земно тяло!

Не от пръст, от чисто злато е направено

Твоето истинско тяло.

Ръждата на времето не ще го никога докосне.

Помни добре това, о, сестро моя.

Възраст, години, старост, смърт!

В тоя свят на относителността,

В тоя живот на преходността,

Това не са абсолютни истини.

Временни, преходни положения,

Това са сенки на сенките,

Това са отражения на отраженията,

Това са картонени мечове,

От които не се страхува душата.

За родената от Бога безсмъртна душа

Няма възраст, старост, смърт -

Такива, каквито нашия ограничен земен поглед ги вижда.

За родената от Бога безсмъртна душа

Никаква земна категория не е страшна.

За родената от Бога човешка душа

Няма нищо страшно тука, на земята:

Възраст, старост, смърт,

Сенки на сенките,

Временни илюзии на живота,

Майа: преходното, лъжливото, нереалното в живота и света.

О, сестро моя, ти, душа човешка,

Над тебе времето власт няма!

Ти нивга не ще остарееш.

Ти млада си! И вечно млада ще останеш!

До последния ден на този си земен живот ще бъдеш млада!

До последния ден на тоз живот ти ще обичаш.

До последния ден ще се радваш на живота.

До последната минута ще благославяш Бога.

До последния си дъх ще знаеш, че смърт няма:

Ще минеш от един свят - в друг.

От един живот - в друг.

От едно тяло - в друго.

Това е великата и вечна Божия истина!

Никакви човешки лъжи не ще я никога засенчат.

Пази се от страшната язва на съмнението!

Не се подавай на демона на лъжата.

Не се предавай на отчаянието.

Ти си душа, не тяло.

Ти си душа безсмъртна.

Време, възраст, старост, смърт - това илюзии са на живота.

Това са временни, преходни сенки.

Душа си ти!

Душа безсмъртна!

Със живот вечен надарена!

Не си отива завинаги живота.

Не си отива завинаги и младостта!

Не си отива завинаги и радостта и красотата.

Ти пак ще бъдеш шестнадесетгодишна!

Ти пак ще бъдеш пълна с блясък: радост, красота и любов.

Ти пак ще пиеш с жадни устни от свещения Извор на живота.

Ти пак ще дойдеш да живееш тука, на земята.

Защото пак за теб ще дойде Пролетта!

Тъй както идва винаги след всяка зима.

Ще хвърлиш старата си дреха на сметта.

Ще хвърлиш роклята износена - тялото остаряло.

Детенце малко, тук, на нашата земя - ще се родиш отново ти.

Отново пътя си към Вечността ти ще поемеш.

Живот на нова красота, живот на нова младост,

Живот на светлина и радост:

Отново ти ще любиш. Вечно ще обичаш ти.

Защото пак ще дойде Пролетта!

Тъй как деня заменя винаги нощта,

Тъй както винаги отново слънцето изгрява,

Така ще дойдеш ти, във слънчеви лъчи обляна,

Отново тук, на нашата земя, душа човешка,

Отново млада и красива,

Отново със живот и радост пълна!

Защото пак ще дойде Пролетта!

Тъй наредил е Бог във вечността!

След смърт - живот;

След старост - младост;

След гроба, кой тялото остаряло приютява,

Душата тук отново ражда се.

Детенце малко, отново тук, на нашата земя се тя явява.

Защото тъй е Господ наредил:

Великият любящ Баща душата ни от „пръст" не е направил.

Той земното ни тяло само от материята земна изгради.

В душата ни Той вложи част от Себе си:

С живот безсмъртен, с вечна младост,

Със дивна красота душата ни Той надари.

И жертвеника свят на Любовта

Постави в нея вечно да гори!

Бог - Дух безсмъртен - със безсмъртие децата си Той надари.

И свят красив, безкраен - милиарди слънца им подари.

И със Словото си го изпълни:

Със Мъдрост, Истина, Любов го увенча.

Живот на вечна красота и вечна младост,

Живот във вечна светлина и вечна радост,

Живот във Вечността,

Живот в Безкрайността,

Живот във вечна светлина облян,

Живот от Божията любов съгрян,

Живот - път към безкрайно съвършенство.

Път към Бога.

Това животът е, кой Бог ни подари.

Животът е музика,

За този, който го разбира.

Хаос от звуци,

За този, който загубил е пътя.

Животът е музика!

Вслушай се!

И ти ще чуеш хармонията на сферите:

Великата Песен на милиардите светила,

Небесния хор на далечните Галактики,

Които от разстояния на милиони светлинни години,

С песен си пращат една на друга привет,

С песен летят в шеметна бързина на просторите,

С песен ликуват и славят Бога.

Животът е музика.

Вслушай се и ще чуеш!

Хора на ангелите,

Гласа на твоята собствена душа,

Гласа на всяка човешка душа,

Гласа на всяко живо същество,

Гласа на цялата Природа:

Душата на всяко дихание слави Господа.

Душата на цялата безкрайна Вселена

Безспирно пее великия Химн на Бога,

Великата Оратория на радостта и красотата,

На Божията любов и мъдрост.

Животът е музика.

Вслушай се, и ти ще чуеш.

Вгледай се, и ти ще видиш:

Земя и небе,

Потоци и реки,

Планини и долини,

Снежни върхове и морски бездни,

Бурите и нежния зефир,

Бетовен и Моцарт,

Хендел и Бах,

Сократ и Платон,

Толстой и Достоевски,

Леонардо и Гротгер,

Дивакът и геният,

Престъпникът и светецът,

Душите на всички живи същества вечно пеят,

Душата на цялата безкрайна вселена вечно пее,

Вечно благославя живота.

Със свещена песен

Вечно благодари на Бога!

Животът е музика!

От музика живота е създаден.

Великото и вечно Слово на Бога е музика:

Словото, което е в основата на всичко,

Словото, което бе в началото на всичко,

Божествено Слово,

Божествена музика,

Която непрестанно се носи из просторите,

Която непрекъснато звучи в Безкрайността.

Която изпълва всичко,

Която никога не спира във Вечността.

В начало бе Словото,

И Словото създаде милиардите светове.

И Словото създаде всичко.

И Словото бе Бог.

И Словото бе музика.

Тази музика звучи и вечно ще звучи в просторите:

Животът е музика,

Защото Бог е музика:

Великата и вечна Музика, която стои в основите на Творението,

Великото свещено Слово, което ден и нощ звучи.

И вечно ще звучи и ще твори:

Все по-голяма и по-голяма красота,

Все по-велика и по-велика музика,

Все по-съвършен и по-съвършен живот,

Живот - музика,

Живот на безграничната, всеобгръщаща Любов.

Животът е музика.

Животът е велика, вечна, свята песен.

Песен, която душите пеят,

Песен, която ангелите пеят,

Песен, която безбройните слънца в безграничните простори

вечно пеят.

 

Животът е велика, вечна, свята песен.

Песен със непонятна красота.

Песен, която душата на света пее.

Песен, която само душите чуват.

Песен, която само душите разбират.

Животът е музика.

О, душа човешка!

Често тук, на земята,

Ти вървиш из долината на сълзите и на скръбта.

Из долината на изпитанията и страданията,

Из долината обгърната във тъмнина,

В която ти слушаш дисонансите,

Ти слушаш „антимузиката" на живота

Ти страдаш, о, душа човешка!

И в страданията, тука, на земята,

Ти търсиш път към светлината,

Ти търсиш път към любовта,

Ти търсиш път към музиката на живота,

Към хармонията:

Ти търсиш път към Бога.

Страданията са път към съвършенство

Страданията са път към светлината

Страданията са път към Бога

Страданията не са вечни!

Ще отминат страданията

И ти ще излезеш на Върха:

Обгърната от чудна светлина.

Разцъфтяла в неземна красота.

Изпълнена от чудна радост!

И ако ти си недоволна от условията на живота.

Ако ти си недоволна от хората.

Ако ти си недоволна от себе си.

Ако ти сама не се харесваш.

Бъди разумна, сестро моя!

Не бързай да проклинаш ти живота

Не бързай да отричаш светлината и красотата;

Не бързай да отричаш Любовта,

Не бързай да отричаш Бога - музиката във живота.

Не ще останеш винаги ти на това място

Не ще останеш вечно в това състояние

Ти правий път за изход потърси

Ти верний път нагоре намери!

Тоз изход съществува

Ти ще го намериш.

Старай се! Работи! Труди се!

Бог не те е оставил,

Бог не те е забравил.

Дал ти е оръжие мощно, велико;

Дал ти е оръжие всемогъщо, всесилно:

Дал ти е свобода,

Дал ти е сила,

Дал ти е ум и воля,

Дал ти е сърце,

Дал ти е съзнание,

Дал ти е слух, зрение,

Дал ти е всички необходими органи.

Дал ти е всички необходими условия.

Дал ти е целий свят във велико наследство.

Дал ти е Вечността и Безкрайността.

Дал ти е всичко,

За тебе всичко е постижимо.

Твоите сестри станаха красиви и умни.

Ангелите са красиви:

От тях бликат светлина и любов.

И ти можеш:

И ти ще станеш красива и умна,

И от теб ще блика светлина и любов.

Красотата и ума си те не получиха наготово.

Красотата и ума не са им подарени несправедливо.

С обич и с мисъл твоите сестри станаха умни, красиви и добри,

С обич и с мисъл те изваяха красотата на своето тяло,

на своето лице, на своето сърце,

С обич и с мисъл ще изваеш и своята красота,

своето съвършенство, и ти

Разумност трябва.

Труд трябва.

Велико търпение,

Велика любов, са нужни.

Не се отчавай!

Работи, о, сестро моя!

Не завиждай, Не мрази.

Труди се!

Малко по малко,

Стъпка по стъпка,

Всичко желано ще придобиеш ти.

Каза веднъж великият Учител:

„Няма желание на човешката душа,

Което, във Вечността, да не се осъществи."

Затуй подбирай строго своите желания ти!

Такъв е вечният закон на Бога:

„Всичко е постижимо."

До най-високите върхове ще се домогнеш - търпеливо,

без да бързаш ти.

Пред теб е Вечността!

Пред тебе е Безкрайността!

Учи се! Работи! Люби!

Горе главата, о, сестро моя!

Разпери крилете си, о, душа човешка!

Не се подавай на лъжата, че си от пръст направена.

Че ти си земно, смъртно тяло.

Душа си ти!

Криле ти имаш!

Ти можеш да летиш в небесните простори!

До края на живота си, тук, на земята,

До последния си час,

До последната минута ти ще любиш.

До края на живота си ти ще обичаш.

Ще се радваш на всичко.

Ще благославяш живота и Бога.

Ще слушаш великата музика на живота.

До края на живота си ти ще пееш,

Със свещена песен ти ще благодариш на Бога:

За всичко, което Той ти е дал,

За всичко, което Той те е научил,

За всичко, с което Той те е надарил:

Вечен живот

Вечна младост

Вечна красота

Безгранична любов!

Любов, която нивга не престава да тупти в сърцето ти.

Любов, която нивга не прекъсва да трепти в сърцето на Вселената:

Любовта на Бога, която вечно се излива.

Която прониква всички кътчета на безграничната вселена

Която винаги, навсякъде, на всички живот дава.

Която във вечна Песен, винаги твори!

Животът е в Любовта!

Животът е в Красотата!

Животът е в Бога!

Великото свещено Слово.

Великата и вечна Песен,

Великата Божествена музика на живота.

Животът е красота!

Животът е музика!