СЛУЖЕНЕ

[Blagost]

СЛУЖЕНЕ

“Служене на себе си” – това е закон на слизане. “Служене на БОГА” – това е закон на възлизане, на възкачване.

“Служене на БОГА и на себе си”, стр. 78-79; 42

Велик закон е да служим на БОГА! Няма по-велико нещо в света от това да служим на БОГА! И питам: ако ние си подадем ръце да служим на БОГА, няма ли да оправим света? Ще го оправим. И ако ние се съединим помежду си, ако се съединим с Небето, няма да има нищо невъзможно.

“Откъде ида”, стр. 24; 45

Първото нещо, в ума ти е скритата идея да служиш на БОГА, след това ще служиш на себе си и най-после да служиш на ближните си. Така започваме ние: първо на БОГА, после на нашата душа и най-после на нашите ближни. Това е законът и ние го прилагаме по три начина: първо на БОГА с всичката си душа, с всичкото си сърце, с всичкия си ум и с всичката си сила; после на ближния си като себе си и най-после на враговете си, като ги любим.

“Дух Свети ще ви научи”, стр. 153; 19

Който служи на БОГА, едновременно служи и на себе си. Щом е така, той не трябва да се обижда от Истината. От това гледище, като служи на БОГА, на Истината, човек ще бъде полезен и на себе си, и на другите. Законът е такъв. Не може човек да прави опити с другите, ако не е правил със себе си.

“Работа на Природата”, стр. 229; 57

Човек е онзи, който иска да служи най-първо на своите ближни, или аз взимам тази идея в прав смисъл – да служи на БОГА. Под думата БОГ ние разбираме да служи на цялото Битие, на всички живи същества. Това значи още: неговата мисъл, неговите чувства, неговите блага да бъдат общи за всички същества. Този закон има и обратно приложение.

“За да благоветствувам”, стр. 101; 120

Силата на човека седи в изпълнението Волята на БОГА. Законът на Любовта е закон на служене. Дето е Любовта, там е служенето. Служенето е едновременно вътрешен и външен процес. Първият закон в света е служене на БОГА, а вторият – служене на ближния.

“Влязоха в ладията”, стр. 269; 78

Служите ли първо на БОГА, вие ще можете да служите и на другите хора. Който служи добре на себе си, той ще служи добре и на БОГА. Щом служи добре на БОГА, ще служи добре и на ближните си.

“Най-високото място”, стр. 80; 100

Първо ще служиш на Бога, а после на себе си. Този е безопасният път, по който човек трябва да върви. Този закон не се отнася до всички, но само до онези, които разбират живота.

“Начало и край”, стр. 273; 111

Щом човек научи нещо, той трябва да помага и на другите. В това седи служенето на БОГА. От изобилието, което има човек, трябва да потече и към другите.

“Равностранният триъгълник”, стр. 67; 33

Много окултни ученици искат да придобият знания, да станат учени, да заемат високо обществено положение, но в този път не могат да имат големи постижения. Това са постижения на падналите духове. Значи, който не учи и който много учи, неизбежно ще падне; който не учи добре, също пада. Който служи добре, не пада. Такъв е законът. Казвате: “Всичко ни е дадено”. Дадено ви е, но вие го изявявате по два начина: ако служиш на себе си, ще паднеш; ако служиш на БОГА, ще се повдигнеш. Значи първо, ще служиш на БОГА, после, на себе си; първо, ще учиш за БОГА, после, за себе си. Такъв е законът.

“Учение и служене”, стр. 377; 147

Всеки слуга, като влезе в своя господар, той или ще го изпъди, или ще го прати на работа.

“Дойде глас”, стр. 325-326; 59

Ако вие служите на БОГА, ако вие се определите да му служите, БОГ ще промисли заради вас.

“Лесният и мъчният път”, стр. 156; 136

Ако господарят е щастлив, и слугата ще бъде щастлив. Ако слугата направи господарят си нещастен, заедно с него и той ще бъде нещастен. Няма по-добро положение за човека от това, когато дълбоко в душата си съзнае, че е слуга, дошъл на Земята да направи нещо и за другите хора, а не само за себе си.

“Господар и слуга”, стр. 136; 74

Ако жената направи мъжа си слуга, тя върши престъпление. Жената няма право да изисква от мъжа си да й стане слуга. Щом го направи слуга, тя не разбира великия закон: В каквото противоречие да се намираш, за предпочитане е сам да си слугуваш, отколкото другите да ти слугуват. Това е новото в света.

“Обич и знание”, стр. 251; 89

Като господаруваш, заемаш най-долното място; ако слугуваш, заемаш най-горното място. Силният може да слугува, а слабият може да господарува.

“Организиране на вътрешния човек”, стр. 146; 117

Бъдете служители. Всеки един от вас да е служител, да носи Божественото в себе си, да носи Волята Божия в света. БОГ никога няма да ни каже да направим това. Във всинца да има желанието да изпълним Волята Божия.

“Бъдете служители”, стр. 313; 156

Служение е, когато нашата воля и Волята на БОГА действат заедно, в хармония, не насила. Гдето има насилие, там е вече законът, то е човешкото служение. Гдето има Любов при служенето, то е законът на Любовта, то е служението на БОГА.

“Плодовете на Любовта”, стр. 237; 183

Който обича, трябва да е готов да слугува. Ако обичаш и очакваш да ти слугуват, ти си на крив път. Който обича, той е силен и може да слугува. Когото обичат, на него слугуват.

“Гредите на живота”, стр. 189; 93

Милосърдието има отношение към закона на служенето. Решете се и вие да служите на БОГА. Това е новото учение, което всеки може да приложи.

“Ще бъдат научени”, стр. 57-58; 6

“Във вас, обаче, не ще така да бъде; но който иска да бъде големец между вас, нека бъде слуга вам.” /Матея 20:26/... На пръв поглед тези Христови думи се виждат малко противоречиви. Как е възможно онзи, който иска да бъде големец, да бъде учтив, да стане слуга и да се унижи? Това именно е Божественият закон... Може да слугува само силният, умният, добрият човек.

“Големец и слуга”, стр. 113, 114; 10

В едно от Посланията си Павел казва: “С плътта си служа на греховния свят, а с духа си – на закона на Любовта. Кой ще ме избави от това положение?” Няма кой да го избави. Ще служи и на плътта си, и на духа си: на плътта си – чрез греховния закон, а на духа си – чрез закона на Любовта.

“Придобиване и задържане”, стр. 176; 127

Съществата, които стоят от дясната страна, са на прав път. Те служат на БОГА по закона на Любовта. Онези, които стоят от лявата страна, са на крив път. И те служат на БОГА, но чрез отрицателни методи.

“Ще се похваля”, стр. 86-87; 133

БОГ обича всички ония, които Му служат. Който служи само на себе си, не може да бъде обичан от БОГА.

“Божествената храна”, стр. 128; 141

Често хората спорят по въпроса кой е на правата страна. Според мене прав е само онзи, който обича БОГА и Му служи. Това е закон, на който всички, големи и малки, се подчиняват.

“Даде Ми се всяка власт”, стр. 207; 147

БОГ не позволява да има много господари в света. Един господар е достатъчен. Ако пожелаеш да станеш господар, ти си в стълкновение с БОГА.

“Добрите плодове”, стр. 142; 148

Служенето подразбира акт, който произлиза от Любов.

“Божият глас”, стр. 27; 92

Големите хора тя [Природата] ги е турила да слугуват на малките.

“Малцина избрани”, стр. 258; 97

Долу слугите, горе господарите. Това е законът, който съществува и в Природата.

“Мястото на възвишеното и обикновеното в живота”, стр. 72; 151

Трябва служене – умът трябва да служи, после сърцето трябва да служи и най-после и волята трябва да служи.

“Концентриране на човешкия ум”, стр. 242; 144

Човек, който не е полезен спрямо своето сърце, спрямо своя ум и спрямо своята воля, не може да служи на БОГА.

“Приложение”, стр. 156; 206

Служете на БОГА, Който ви люби. Законът е такъв. Служете на онези, които ви обичат. Служете на БОГА, Който ни обича. Като ни остане време, ще служим и на онези, които не ни обичат.

“Една седмица в Рая”, стр. 62; 171

Колкото повече те обичат, толкова повече слугуваш; колкото по-малко те обичат, толкова по-малко слугуваш. Същият закон се отнася и към господаруването. Малко те обичат, малко господаруваш; много те обичат, много господаруваш. Малко обичаш, малко господаруваш; много обичаш, много господаруваш.

“Служене”, стр. 275; 159

Вие само пожелайте да служите на БОГА и условията, и случаите ще дойдат сами по себе си. Всеки ден ще ви се нарежда, стига постоянно да храните това желание.

“Седмият ден, седмият час, седмата минута”, стр. 77; 198

Всеки един човек е пратен да служи. Онзи, който не разбира закона и чака другите да му услужват, той е забравил своето обещание.

“Носители на новото”, стр. 114; 207

Колкото и да е умен човек, щом влезе в пререкание с Първата Причина на нещата, той изгубва връзката си с нея и от този момент работите му тръгват назад. За да се развива правилно, човек трябва да се подчини на вътрешния закон на Битието – служене на Първата Причина.

“Разумни отношения”, стр. 50; 66