2. Автобиография: 27.II. 1953 г.

[Ани]

2. АВТОБИОГРАФИЯ

27.II.1953 г.

Буча Кемал Бехар, начална учителка в 64 Народно Основно училище Т. Бенковски”, София, ул. “Дървенишко шосе” №14.

Родена съм в гр. Пловдив на 6.I.1903 г. Баща ми беше пътник, а майка ми шивачка на бельо. Тя работеше в къщи и се грижеше за домакинството. Ние бяхме шест деца. Четирима братя и две сестри. Моите братя бяха търговски служащи и помагаха за нашата издръжка.

Прогимназиалното образование завърших в гр. Пловдив. През 1917 година ние се преместихме в гр. Стара Загора, където баща ми се установи на работа. По това време моите братя бяха войници, някои на фронта - тримата, а единият в тила, поради болест. Аз помагах по това време на баща си в дребната търговия и три години пропуснах гимназията. Постъпих в гимназията след завръщането на моите братя от фронта и след уреждането на някои семейни въпроси.

Завърших гимназия - средно педагогическо училище в гр. Стара Загора през 1930 година.

Две години стоях без работа, защото нямаше ваканция в нашите училища, където можех да учителствувам. През 1933 година ми дадоха учителско място в българска прогимназия като волнонаемна учителка в с. Любенец, Н. Загорска околия, с препоръка и ходатайство. На следната година, когато бях назначена пак, в Стара Загора се оваканти място в еврейското училище. Повикана бях телеграфически. Постъпих на работа в началното ни училище в Стара Загора при лоши условия. Работех с 4 класа и при ниска заплата.

По време на фашисткия терор, бяхме изселени принудително в Луковит и после в Търговище, където се откри училище и аз постъпих там като начална учителка. Девети септември ме завари в София. Останала без място /училището в Стара Загора бе закрито/ назначена бях в София в Еврейското Народно училище “Шалом Алейхем". След закриването на последното поради изселване на евреите в Израел, временно бях без работа няколко дни само, след което ме назначиха в 22 Основно училище “Христо Смирненски”. Поради далечно разстояние от жилището ми, тази година 1952/1953 учебна бях назначена в 64 Народно Основно училище.

Понастоящем живея в кв. “Изгрев”, Дървенишко шосе №14, гр. София. При мен живее и сестра ми, пострадала тази година. Моите братя тримата са в Израел. И тримата са женени, последният замина преди няколко дена. Другият, при когото живееше сестра ми, почина през 1952 година през месец август. Баща и майка нямам, починали са преди 15 години.

Семейството ни е пролетарско. Никога не сме били богати. Работили сме всички, за да си изкарваме прехраната. Имоти никога не сме имали, освен в Пловдив къщата където съм се родила, продадена навремето още. От национализацията не сме засегнати. Братята ми с политика не са се занимавали. Съдени не помня да сме били.

Лично аз също не съм била подведена под отговорност. Не съм била и наградена с нещо. Тежко съм преживяла фашисткия терор, защото много обичам тази страна и това, което ние наричаме гражданска свобода. Не съм заминала за Израел по същата причина. Обичам своята професия и езика с който изказвам моята мисъл.

Занимавам се с литература и от малка съм обичала премного книгата. Самата аз пиша и съм печатала книги. През 1937 печатах сборник битови разкази под заглавие: “Когато зреят житата”. През 1939 година: “Песен над равнините", също така разкази. Сега работя малко. Имам готови за печат някои по-големи работи из живота на евреите в България, из нашето съпротивително движение. Чакат своето време. За сега се занимавам повече с пряката си работа и с педагогическа литература. Малко познавам и руски, следя художествената литература и чакам за по-добри условия (да имам повече време) да се отдам на работа с перото.

Познават ме в литературния свят известни среди. В писателския съюз също, макар, че не членувам.

За сега като учителка ме познава др. Н. Джераси, началник на отдел при V Червенковски район.

27.II.1953 г.

Написала: Буча Бехар