Jump to content

1935_04_14 Естествени прояви на Любовта / Естествената любов. (Да бъдем разумни. Добрата постъпка)


valiamaria

Recommended Posts

Аудио - чете Цветанка Георгиева

Архивна единица

От книгата "Ценната дума". Утринни Слова. година IV, т.2 (1934–1935).

Първо издание от 1939 г., София

Книгата за теглене - PDFF

Съдържание на томчето

От книгата "Учение и работа", Утринни Слова, година IV, (1934–1935),

Издателство „Бяло Братство“, 2013

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

14 април 1935 г.

Естествени прояви на Любовта

Размишление.

Ще прочета 10-та глава от Еклисиаст.

Всеки човек е пътник в живота. Като тръгва на път, някой започва още в началото с голяма бързина, а към края постепенно забавя хода си - уморил се е вече. Друг пък започва бавно, спокойно и постепенно ускорява хода си. Соломон постъпва по първия начин: отначало започва бързо и към края забавя хода си - изпитва вътрешна умора. Прочетената глава е един костелив орех, от който трябва да вадите ядките с игла. Всяка глава от Писанието е един вкусен обяд, с който можете да се нахраните. Ако готвачът е бил зает с много работи, яденето става набързо. Десетата глава е готвена набързо. Соломон е бил зает с много работи, затова яденето е набързо сготвено, но все пак може да се яде. Поуката, която можете да извадите от тази глава е, че каквото и да се случи в живота на човека, преди всичко, той сам е виновен за това. - Къде се крие вината? - В неразбирането на живота. - Ама нямам разположение. - Неразположението зависи от тебе. - Ама сиромах съм. - Защо си сиромах? Защото не можеш да използваш условията. - Джобът ми е празен. - Скъсан е джобът ти, закърпи го, да не падат парите навън. Друг пък се оплаква, че имал пари, но пак е сиромах. Той е сиромах, защото не знае, как да използва условията. Значи, има два вида сиромаси: едните са външно сиромаси, на които джобовете са скъсани и парите им не могат да се задържат. Другите са вътрешно сиромаси. Те имат пари, но не знаят, как да ги използват. За пример, мнозина вярват в Бога, казват, че Той е навсякъде, а при това грешат. Щом грешат, те са сиромаси. Значи, те носят пари в джобовете си, а минават за сиромаси. Какво по-голямо богатство от вярата на човека в Бога? Някой вярва в Бога, казва, че Той е навсякъде, при това, не се страхува от Него, а от хората. Ако иска да вземе нещо без позволение, той не мисли, че Бог го вижда, но се оглежда надясно-наляво, да не го види човек. Че Бог го вижда, не иска да знае за това, важно е човек да не го види.

"Мухи умрели правят мирото на мировареца да вони, да кипне; и малко безумие обезчестя оногоз, който е в уважение за мъдрост и чест". (- 1 ст.). - Като чоплите този стих с игла, ще видите, че и в него се крие нещо за ядене.

"Сърцето на мъдрия е в десницата му, а сърцето на безумния - в левицата му". (- 2 ст.). - Значи, мъдрият трябва да бъде добър. Затова, именно, всички казват, че човек трябва да бъде добър. След това казват: Човек не трябва да бъде добър, защото ще се качат на главата му. - Както виждате, хората препоръчват известни максими в живота, които след време сами отричат. Какво можете да очаквате от такъв живот? Чувате някой да казва: Човек трябва да е умен, да мълчи. После пък казва: Тази работа с мълчание не става, трябва да се говори на хората, да им се покаже, че не са прави. Друг някой казва, че човек трябва да се моли, постоянно да бъде в молитва. Той препоръчва молитвата, а сам не се моли, или се моли, когато се намира в трудно положение. Ако е болен, по три-четири пъти на ден се моли. Като оздравее, забравя даже да благодари, че е оздравял и мисли само за сън, да си отспи. Да се моли човек, само когато има нужда, това не е молитва. Молитвата е свободен акт, който произтича от душата. Тя не е насилствен, принудителен акт, който произтича от страх, от мъчнотии и страдания, в които човек изпада. Малко хора могат да се молят, както трябва.

Днес всички проповядват разбирателство между хората, въпреки това и те не се разбират. Преди всичко, вие не знаете, кой човек ви говори по човешки и кой - по Божествен начин. - Защо? - Защото сам по себе си човек е още раздвоен: външно говори едно, а вътрешните му подбуди са други. Някой казва, че хората трябва да бъдат добри, а вътрешно си мисли друго. Той си казва: С добро работите не вървят напред. - Питам: ако работите не се нареждат с добро, със зло ли могат да се наредят? - Човек трябва да се стреми към единство в живота си: като говори за доброто отвън, да го прилага и вътрешно. Защо трябва да се говори едно, а да се върши друго? Двама души се разговарят, но ако не попаднат на въпроси, от които и двамата се интересуват, те се разделят недоволни един от друг. Единият говори за морал, за честност, а другият си мисли за винцето, или за хубави дрехи. На края на разговора той ще му каже: Знаеш ли, къде има хубаво, старо вино? Знаеш ли, къде продават хубави, модерни дрехи? - Мъчно можете да срещнете човек, който в дадения момент да се интересува от същия въпрос, от който се интересувате и вие. Вслушайте се в разговора на два момъка да видите, кой какво търси. Единият търси висока, тънка, руса, синеока мома, а другият - ниска, пълничка, черноока. Въпреки това, никой момък не може да намери това, което търси. Ако външно момата отговаря на вкуса му, вътрешно, по сърце не му отговаря.

Религиозните говорят много за любовта, но в края на краищата казват: И с любов работите не се нареждат. - Те искат да знаят, какво ги очаква в другия свят, какви ще бъдат там. Всеки търси нещо практично. Казвам: Ако на земята си бил ечемик и на небето ще бъдеш такъв; ако на земята си бил пшеница и на небето ще бъдеш пшеница. - Под думите ечемик, пшеница, аз разбирам онзи съществен елемент на ечемика и пшеницата, който остава неизменен и на този, и на онзи свят. Значи, има съществени и несъществени неща в живота. Стремете се към съществените, които никога не се губят и които всякога можете да носите със себе си, било на този или на онзи свят.

Религиозният казва, че и без пари може да се живее, но постоянно мисли за парите, по какъв начин да спечели повече пари, да осигури живота си. Съществено нещо ли са парите? Ще кажете, че на физическия свят не може без пари. Това зависи от разбирането на хората. Било е време, когато парите не са съществували. Значи, те не са съществено нещо. Моралистите казват, че не трябва да се лъже, а при това хората прилагат и черната, и бялата лъжа: децата лъжат родителите си, учениците - учителите си, войниците - началниците си и т.н. Хората се лъжат едни-други, изнасилват се, одумват се и след това се измъчват, искат да се освободят от тези неща, да бъдат свободни. Значи, отрицателните прояви на човека са натрапени отвън, поради което всеки иска да се освободи от тях - те не са присъщи на неговото вътрешно естество.

Като ученици, вие трябва да се освобождавате от всичко, което ви е натрапено отвън. Защо трябва да се одумвате едни-други, а после да се страхувате, да не ви издадат? - Може ли човек да се страхува от хората и да изпълнява волята Божия? - Може, разбира се, но за предпочитане е да се страхува от Бога, а не от хората. И чрез страха се постигат много неща, но в разумния живот зад страха се крие друго, по-високо чувство, а именно - разумността. Страхът е извършил много добри работи, но същевременно той е извършил и много престъпления и грешки. Много хора са влезли в Царството Божие от страх, но много хора са излезли от Царството Божие пак от страх. Интересно е, наистина, научно да се проучи въпроса, как е могъл човек от страх да влезе в Царството Божие и от страх да излезе. Колкото и да се говори по този въпрос, не може лесно да се разбере. Същото се отнася и до любовта. Колкото и да се говори на човека за любовта, мъчно може да я разбере. Все пак човек трябва да има поне малко познание, малко вътрешно прозрение за любовта, да знае, какво представлява тя. Всеки говори за любовта, но не може да я приложи както трябва. - Защо? - Съзнанието му не е будно. Ако може да задържи съзнанието си будно поне 24 часа, той ще се домогне до естествените прояви на любовта като мярка на живота и ще може да ги приложи.

Какво представляват естествените прояви на любовта и как се изразяват? С думи те не се предават, но се предават само чрез дела. Ако срещнете гладния, вие ще проявите любовта си към него, като го нахраните. Това са естествени прояви на любовта. Като срещнете невежия, ще му предадете част от своето знание. Като срещнете слепия, ще отворите очите му. Като срещнете глухия, ще отворите ушите му. Това са все естествени прояви на любовта. Обаче, как ще проявите любовта си към сития, към учения, към онези хора, които виждат и чуват? Как ще проявите любовта си към светията? Ако и с него говорите, както с обикновените хора, грубо, наставнически, той ще ви повали на земята. Само с един поглед той е в състояние да се освободи от вас. Ще кажете, че светията е кротък, тих човек. По-голям светия от Христос познавате ли? Въпреки това, като влезе в храма и видя търговците, Христос вдигна камшик и събори всичко на земята: и стока, и пари. Ще кажете, че Христос не е постъпил добре. Как трябваше да постъпи? Той вдигна камшика си, да пробуди съзнанието на тези хора. Те бяха дълбоко заспали и трябваше да дойде голяма сила отвън, за да ги събуди. Тази сила се изля чрез Христос. Като влезе в един дом, Христос ще разтърси всички: майка, баща, деца - всички ще легнат болни. - Защо боледуват? - За да се пробуди съзнанието им.

Съвременните хора приличат на малките деца, когато майките им още ги кърмят. Като суче, отвреме навреме детето хапе майка си. Колкото и да го обича, майката не позволява на детето си да я хапе. Тя хваща ухото му между двата си пръста и леко го стиска. Като усети болка, детето веднага престава да хапе и поглежда майка си, с което иска да каже, че я обича. И майката го обича, но му дава урок, не позволява да я хапе.

Ще кажете, че тези работи ви са познати, нищо ново не представляват за вас. Знаете ги, но има неща, които още не знаете. Вие виждате външната страна на нещата, но защо детето хапе майка си, не знаете. И защо майката стиска ухото му, също не знаете. Това е говор чрез който майката и детето вътрешно се разбират. Много хора минават за духовни, но едно писмо не могат да напишат, както трябва: или някои букви ще изпуснат, или някои думи няма да поставят на място, или мисълта няма да предадат правилно. За да има сила мисълта, всяка дума трябва да бъде поставена на мястото си. Думите придобиват динамическа сила, само когато минават през човешкия ум и човешкото сърце. Само при това положение думите носят живот в себе си. Иначе, те остават обикновени, безжизнени. Умът и сърцето трябва да се намират в естественото си положение, за да предават на думите своята мощ и сила.

Следователно, човек е млад, докато думите, с които си служи, минават през ума и сърцето му. Спре ли се този процес, той започва да остарява, зъбите му постепенно опадат и храносмилането не става правилно. Докато има зъби, човек се храни добре и мисли право. Щом опадат зъбите му, в духовния свят, той изгубва своята права мисъл и храносмилането, в общия стомах на живота, не става правилно. След това и работите на човека остават назад. - Какво трябва да прави човек, за да не остарява и работите му да се нареждат добре? - Той трябва да следва Божиите закони. Ще кажете, че сте сиромаси, невежи, слаби хора, не можете да мислите за Божествени работи. Човек не е сиромах, но не знае, как да намери богатството, което е скрито в него. Той не е невежа, но не знае, как да се ползва от знанието, което е придобил. Той не е слаб, но не иска да приложи силата си. Като знаете това, прилагайте знанието, силата и богатството си, за да има течение, да става обмяна между вашите ближни. Без да влага своите капитали в обръщение, човек иска да придобие опитността на стария. Понеже нищо не прилага, вместо да придобие опитността на стария, той придобива неговата форма и един ден, със съжаление казва, че е остарял, че краката го болят, че за нищо не го бива. Това е неразбиране на живота. Старият се отличава по това, че се е натоварил повече, отколкото трябва. Като не може да носи товара си, той се оплаква, че е нещастен. Много естествено, че ще бъде нещастен. Коя жена, или кой мъж са щастливи? Докато жената е мома, радостна е, свободна, няма товар на гърба си. Като се ожени и роди няколко деца, товарът и става тежък и тя губи щастието и свободата си. Тя постоянно следи децата си, иска да ги възпита. Коя майка досега е възпитала децата си по външен път? Възпитанието става в един момент. Когато детето се ражда, в един момент само майката прави едно движение, с което му дава направление - нагоре или надолу. От това направление, от този подтик се определя бъдещето на детето. Щом направи това движение, тя трябва да го остави свободно, да не го пипа повече, да не се мъчи да му влияе. Вложи доброто в детето си, дай му права насока на мисълта и го остави свободно. То ще върви вече по пътя на доброто и на правата мисъл. Каквито отклонявания и да прави в живота си, то всякога ще следва пътя на доброто и на правата мисъл. Много от идеите на човека или следват пътя на доброто, или постоянно се отделят от него. Казва някой, че води духовен живот, а при това всеки ден пада и става по десет пъти. Какви идеи, какъв духовен живот е този, в който човек по десетина пъти на ден пада и става?

След всичко това чувате, че хората делят живота на духовен и на светски. Каква е разликата между единия и другия живот? Ще кажете, че светските хора се пристрастяват към външни неща. Така е, пияницата се пристрастява към виното, пушачът - към тютюна; банкерът - към парите; ученият - към книгата. Но и духовният, и религиозният се пристрастяват към нещо. - Към какво? - Към кожата си, т.е. към тялото си, които стават техни икони, тяхна религия. Иконата на младата мома е момъкът, а на момъка - момата. Момъкът и момата са религиозни хора, които не позволяват на други, отвън, да им служат. Старите пък имат своя религия, свои служители и свои икони.

Днес всички хора казват, че религията трябва да съществува. Коя религия трябва да съществува? Всъщност, днес има много религиозни форми и то почти толкова, колкото хора има в света. Всеки човек има известна религиозна форма, която изпълнява. Обаче, трябва да дойде една религия, която да обедини всички религиозни форми в едно, както общият знаменател обединява всички знаменатели в едно цяло. Хората се страхуват, като се обединят, да не изгубят себе си, своята личност, т.е. да не се претопят. Не само че няма да се претопят, но по-лесно ще се види, кой е по- голям и кой по-малък. Важно е, че числителите на дробите, които имат общ знаменател, са различни. Значи, когато числителите на хората са различни, те лесно се познават. Привеждането на дробите към еднакъв знаменател се отнася и към мислите и чувствата на човека. И те трябва да се приведат към еднакъв знаменател, за да се обобщят и да се разбере отношението, което съществува между тях.

Като прочетете десета глава от Еклисиаст, виждате, че и Соломон е разполагал с много форми на мисълта си. За пример, във втория стих на главата е казано: "Сърцето на мъдрия е в десницата му, а сърцето на безумния - в левицата му". - Какво можете да очаквате от сърце, което човек носи в ръката си? Може ли това сърце да действува само? Сърце, което е излязло от мястото си, нищо не може само да направи. Който иска да стане господар на сърцето си, нищо не може да постигне. Оставете сърцето си, само да изпълнява функциите си, не му ставайте господари. Никой не може да стане господар на сърцето си. Да бъдеш господар на чувствата си е едно нещо, а да бъдеш господар на сърцето си е друго нещо. Как ще станете господар на един извор? Как ще го местите от едно място на друго? Да отправите водата на извора в една или в друга посока, това е възможно; обаче, никой не може и няма право да мести самия извор. Да изучавате законите, чрез които се проявява умът, това е на място, но да местите ума си, да му заповядвате, да му ставате господари, това е невъзможно. Който се е опитал да стане господар на ума и на сърцето си, той е влязъл в противоречие със себе си. Някои казват, че умът е луд кон. Това не е вярно. Умът върви по определения си път. Обаче, ако човек не се съобразява със законите на своя ум и не ги изпълнява, той е луд кон, а не умът му. За да разберете ума и сърцето си, работете с много способности и чувства, а не само с една способност и с едно чувство.

"Има зло, което видях под слънцето, погрешка, думам, която произхожда от владетеля: безумният се слага в големи достойнства, а богатите седят в долни места". (- 5 и 6 ст.). - Днес всеки иска да бъде господар, т.е. владетел. Обаче, човек може да бъде господар само на мислите и на чувствата си, а не и на ума и на сърцето си. Опита ли се да бъде господар на ума и на сърцето си, той ще направи големи грешки. Ако това, което ви е дадено, не може да ви направи човек, нищо друго не може да ви помогне. - Ама трябва да пазя достойнството си. - Кое достойнство? Което ти сам си създал? Често човек губи достойнството на душата си заради достойнството на своята личност.

Едно куче носело в устата си голям кокал и трябвало да мине през един мост, за да излезе на другия край на реката. Като минавало през моста, то погледнало в реката и видяло, че едно куче носи кост в устата си. Кучето помислило, че друго някое куче носи кост и се хвърлило във водата да вземе костта за себе си. Обаче останало излъгано - никакво куче нямало във водата. Вместо да спечели още една кост, то изпуснало и своята. Българската поговорка казва: "Който гони дивото, губи питомното".

Често хората губят реалното за нереалното. Някой иска да бъде по-добър, отколкото е в действителност. Това е невъзможно. Човек не може да бъде по-добър, отколкото трябва и колкото му е дадено. Доброто подразбира, да знае човек, как да постъпва при всеки даден случай. Доброто има отношение към разумността. Ето защо, когато човек прояви доброто в микроскопическа степен, даже към една мравка, той получава одобрението на разумния свят. Каква по-голяма заплата от тази можете да очаквате? Ако за малкото добро получавате одобрението на разумните същества, колко повече ще получите за голямото добро, което сте в състояние да направите. Човек може да помогне не само на една мравка, но даже на хиляди. Ако съзнанието ви е будно и можете да почувствате одобрението на разумните същества, вие сами познавате, че сте постъпили добре и разумно.

И тъй, не се стремете да бъдете добри, но постъпвайте разумно. Да се стремиш да бъдеш добър и благ, това значи, да си приписваш качества, които само Бог притежава. Когато Христовите ученици се обърнаха към Христос с думите "Учителю благи", Той им отговори: "Не ме наричайте благ". Само Бог е благ, защото във всеки момент дава на всички живи същества, каквото им е нужно. Може ли човек да задоволи нуждите на всички същества, или поне на всички хора? - Не може. Следователно, човек не може да бъде по-добър, отколкото му е дадено. Ако в даден случай може да прояви микроскопическо добро, това му е достатъчно. Искаш да бъдеш добър, а при това грешиш. За да не грешиш, стреми се да бъдеш разумен, да постъпваш разумно. Ако постигнеш това, благодари на Бога, че си могъл да проявиш нещо, което е вложено в тебе. Внимавай да не изгубиш малкото заради голямото. Спри вниманието си върху малките работи в живота и постъпвай разумно. Ако не спазва това правило, човек се натъква на големи недоразумения, мъчнотии.

Помнете: От вас се изисква, първо да проявите разумността си, а после добротата. Доброто е завършен процес, резултат на нещо, а разумността е процес в развитието си. Следователно, човек е пътник: минава край едно място, където вижда събрани дръвчета за огън, които чакат само една искра, за да се подпалят. Твоя длъжност е да драснеш един кибрит, да запалиш огъня и да продължиш пътя си. По-нататък, кой ще поддържа огъня, кой ще събира дръвчета, кой ще ги складира, това не е твоя работа. Ти няма защо да се стремиш да бъдеш добър, за да те хвалят хората. Ако бъдеш добър за тях и поддържаш огъня им, ще бъдеш лош за гората и за дръвчетата в нея. Разумният човек никога не сече горите, да си прави огньове и да се грее. Лятно време той събира слънчева топлина и светлина, слага я в специални съдове, за да има резерва през зимата. Щом дойде някой изстинал или замръзнал човек при него, той отваря един от тези съдове и му казва: Грей се, колкото искаш! - Така постъпват и светиите. Те не само ти дават възможност да се грееш на събраната от тях слънчева енергия, но са готови даже да пълнят вашите празни съдове. Който не носи празен съд, светията го бие. Когато страдате, ще знаете, че светията ви бие, защото нямате празен съд, в който да ви даде част от своята светлина и топлина. Значи, който не е готов да получи Божието благословение, той страда.

Един турски бей имал специална стая за пътници. Който го посещавал, непременно трябвало да нощува в стаята и на сутринта да продължи пътя си. През това време беят заповядвал да го нагостят добре. Едно нещо само не харесвало на гостите, а именно: като си отивали, един от слугите, по заповед на бея, ги набивал добре. Защо трябвало да ги бият и те не знаели, но се помирили с положението си. Всеки гост си казвал: Биха ме, но поне се нахраних и наспах добре.

Един ден в дома на бея се спрял един странник, да нощува и да се нахрани. Той бил предупреден, че на излизане от дома на бея ще бъде бит, но и на това бил съгласен. Като влязъл в стаята на бея, определена за странници, веднага му донесли вода да измие краката си, след това му сложили богата трапеза, всичко в изобилие. Той хапнал от едно ядене и благодарил, като казвал: Бог да благослови! - Хапнал от второ, от трето ядене и постоянно благодарил и казвал: Бог да благослови! Бог да наспори! - След това легнал да спи. На сутринта пак го изпратили с изобилно ядене и той все благодарил, благославял бея, благославял изобилието, с което го изпратили. На пътната врата той се спрял и чакал да дойдат слугите, да му дадат и последното - боя. Беят го запитал: Какво още искаш? Не си ли доволен? - Бог да благослови и да наспори всичко, доволен съм, но тук имало обичай, на излизане от дома, да бият госта. Чакам да получа и аз своя дял. - Иди си с мир и с радост! - отговорил беят. Хора, като тебе, които не спират Божието благословение, никой не ги бие. Ти постоянно благодариш и благославяш изобилието, което Бог дава. От 20 години насам, колкото пътници минаха през моя дом, всички бяха бити, защото, като виждаха изобилието, не го благославяха, но казваха: Стига, стига! Всеки, който казва на Божието благословение "стига", тояга го чака; който благославя и благодари на изобилието, добро го чака.

Сега и на вас казвам: Дойдете ли до Божието благословение, пожелайте да се увеличи, да даде Господ още повече. Не казвайте, че стига, че е достатъчно. Кажете ли "стига", чака ви бой, нещастие, страдание. - Ама сиромах съм. - И сиромашията е Божие благословение. Щом дойде сиромашията, не я пъди, но благодари на Бога и кажи: Да бъде благословена! Дай, Боже, повече. - Сиромашията и богатството вървят заедно. За 24 часа ти ще бъдеш и богат и сиромах: 12 ч. ще бъдеш богат и 12 ч. сиромах. Щом благодариш за сиромашията и богатството ще се излее изобилно. Ако сиромашията е изобилна и богатството ще бъде изобилно; ако сиромашията е малка и богатството ще бъде малко. Мнозина искат да се представят за крайно бедни, но те лъжат и себе си, и окръжаващите. Според мене, няма сиромаси в света, но има хора, които не знаят, как да придобият Божиите блага и как да се ползват от тях.

Двама млади хора, методисти, тръгват с Библия в ръка, да събират помощи. Дойдоха при нас и ни казват: Изпаднахме много. Молим ви се да останем между вас. - Можете да останете, но трябва да знаем, за колко време искате да останете, за да се приготвим. - Те не смеят да отговорят, не вярват, че ги приемаме и навярно си мислят, че можем да ги приемем само за един ден. Казвам им: Кажете, колко дни искате да останете тук? Два-три дни, или повече? - Хайде, пет дни. - Добре, можете да останете пет дни, но ще бъдете благодарни за това, което ви дадем. При това, като ядете, ще благодарите и благославяте, няма да казвате "стига" или "достатъчно". Ако кажете "стига", ще бъдете бити. Те се съгласиха на всичко и останаха пет дни при нас.

И тъй, ще знаете, че всички недоразумения, нещастия и мъчнотии произтичат от неразбиране на живота. Съвременните хора се стремят към щастие, а въпреки това, водят един неестествен живот, който не е съгласен с великите закони на Битието. Бог е създал света, за да се учат хората, а не да бъдат щастливи. Задачата на човека е да се учи, да разрешава противоречията на живота правилно и да бъде доволен и благодарен за всичко, което му е дадено. Който разбира живота, той еднакво благодари и за сиромашията, и за богатството; той еднакво благодари и когато е здрав, и когато е болен. Същевременно, човек трябва да работи при всички положения на живота: и като богат, и като сиромах; и като учен, и като невежа. Да работиш, това е естественото положение на живота. Учеността, богатството, силата, това са резултати на работата. Учен си, понеже си работил; богат си, понеже си работил; силен си, понеже си работил.

Сега, стремете се да приложите нещо за себе си от това, което днес чухте. Ако го приложите за себе си, ще разберете вътрешния смисъл на естествения живот и неговите естествени прояви. Ако искате да го приложите за хората, ще се натъкнете на големи противоречия.

Проявеният Дух в Любовта, проявеният Дух в Мъдростта, проявеният Дух в Истината носи всичките блага на живота, на Единния, Вечния Бог, извор на всички блага, в Когото всичко се обединява.

25. Утринно Слово от Учителя, държано на 14-ти април 1935 г., София - Изгрев

Книги:

* Естествената любов

Ценната дума (Утринни Слова. Четвърта година (1934–1935). София, 2004)

30 беседи от 7 октомври 1934 г. до 15 септември 1935 г.

* Естествени прояви на Любовта

Ценната дума (София, 1998)

26 беседи от 3 февруари 1935 г. до 15 септември 1935 г.

Начало: 05:00

Край: 06:22

В началото:

* 15 минути размишление

* Пасаж: Еклисиаст 10

* Песен „Духът Божи“

В края:

*

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата "Ценната дума". Утринни Слова. Четвърта година (1934–1935).

Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2004

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Ценната дума

ЕСТЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ

(Да бъдем разумни. Добрата постъпка)

Размишление – 15 минути

Десета глава от „Книга на Еклисиаста“

„Духът Божи“

Има едно положение в света, когато човек тръгне като някой пътник за дълъг път, някои хора забързват изведнъж. После към средата, към края вече, погледнеш, ходят вече полека. Някъде бързат, като че внасят повече. Туй показва една вътрешна умора. Соломон, когато започва, в началото много се забързал, та в десета глава търси какво да прави и се занимава с мухите. Иносказателно – с мировареца. „Мухи умрели правят мирото на мировареца да вони, да кипне“ (1. стих), а тази глава е един костелив орех, при който с игла трябва да изваждаш ядките. Аз считам всяка една глава като един обед, та десета глава, види се, малко е станал по–занят, че не е могъл да сготви яденето, но все таки малко струва. Сега вие сами прочетете пак главата.

Поне от тази глава може да извадите една поука, че каквото и да ви се случи, причината сте вие. Че причината сте вие, неразбиране е това. Някой път вие сте неразположени. Той казва – неразположението зависи от тебе. Или не ти върви, осиромашал си, не знаеш как да използваш условията. Та има два вида сиромаси хора. Едните, които нямат нищо в джеба си, а другите, които имат и не знаят как да го харчат. И единият е сиромах външно, а другият е сиромах вътрешно.

Запример вземете идеята – всички вярвате, че Господ е на всяко място. Нали така? Тъй проповядват – няма място, дето Господ да не е. А при това сами не вярвате в това учение. Защото, ако Господ е на всяко място, защо грешите? И запример идете някъде, направите някоя погрешка и ви е страх не от Господа, а от хората ви е страх. Гледате някой човек да няма там. А щом Господ е там, влезете някъде и задигнете нещо, че Господ е там, ни пет пари не давате – да гледа колкото иска.

Или вие вярвате, запример казвате: „Да бъдем добри.“ Ама сами не вярвате в това нещо. Понеже ни най–малко не вярвате в доброто. Казвате: „Трябва да бъдем добри.“ Но някой път казвате: „Човек не трябва да бъде добър, ще му се качат хората на главата.“ Значи максимите, които хората имат в света, не издържат. И много пъти ти кипнеш. Казваш: „Човек трябва да е умен, да мълчи.“ И най–после казваш: „С мълчание тази работа не става.“ Или запример много пъти препоръчват: „Човек трябва да се моли.“ Но досега малцина хора са научили как да се молят. Тъй както разбират хората молитвата, хората винаги се молят само когато се намират в трудно положение. Щом няма трудно положение, ни един не се моли, всички се изтягат. Щом ги стегне нещо, по три–четири пъти стават вечерно време да се молят. Като го свие коремът, час по час се моли, моли. Като го напусне болестта, успива се.

Питам сега, туй е една изнудителна страна. От такова едно състояние ние не можем да разберем живота. Запример вие не сте правили наблюдения върху себе си де е Божественото у човека и де е човешкото. Говори ви някой човек, допущате, не го разбирате. И вие искате да му говорите. В дадения случай вие не разбирате дали той по човешки говори, или по Бога. Вие предполагате, че той по Бога говори. Той запример казва: „Трябва да бъдеш много добър, справедлив, благороден. Но туй побуждение в него ни най–малко не е Божествено, то е чисто човешко съображение. Някой път човек може да каже: „Слушай, ти много добър да не бъдеш, малко строг трябва да бъдеш.“ Но онзи, който те учи на доброто и който те учи на злото, и двамата по човешки постъпват. Нито едното е по Бога, нито другото.

Питам, де е преимуществото на едното учение и на другото? Всеки един човек иска да му говориш само за това, което в даден случай занимава неговия ум. Вземете някой, който има навика, обича виното, най–хубавото вино. Каквото и да му се говори, казва: „Я кажи нещо за хубавото вино.“ След като му говориш за много неща, казва: „Не знаеш ли най–хубавото вино къде се намира, в коя кръчма, десет, петнайсет, двайсетгодишно вино.“ Някой пък обича да се облича хубаво – след като му говориш, може да му говориш за морал, за нещо научно, той ще каже: „Тия работи остави, не можеш ли да ми кажеш в кой магазин се намират най–хубавите дрехи.“ Другите неща, които можеш да му говориш научни, всичко това е второстепенно за него. Сега някой път и аз гледам, когато ви говоря, понеже виждам, всички се занимавате с много неща. Аз имам едно тънко разбиране, та седя и ви гледам, всеки иска да му кажа това, което го интересува. В дадения случай не съм намерил двама хора, които се интересуват от едно и също нещо. Аз съм срещал момци, по любов ходят, сега вземам „по любов“ – единият иска момата да е висока, тънка, другият иска да е нисичка и дебеличка. Единият иска лицето да е продълговато, другият иска да е валчесто; единият иска очите да са вдлъбнати, другият – изпъкнали; единият иска косата да е руса, другият – да е черна. Все ще намериш някаква специалност. То е вкус. Много малко съм срещал момък да търси някоя мома на света. Казвам: „Де ще намериш такава мома?“ От восък трябва да е направена тя, каквато той търси. А от восък ако ти я направят, тя ще се стопи. В религиозно отношение ако се проповядва за любовта, казват – то за любовта, но малко и за практическата страна. Ако дойде до прераждането, някои ме питат в следующия живот какво щели да правят. В небето какво положение ще вземе и т.н. Казвам, в небето ще бъдеш, какъвто си и тук. Ако си тук ечемик, и там ще бъдеш ечемик; ако тук си жито, и там ще бъдеш жито; ако тук си царевица, и там ще бъдеш царевица. Какъвто си тука, и там ще бъдеш такъв, в другия свят. „Ама – казва – ако съм поп?“ Казвам: „И там ще бъдеш поп.“ Само че калимавката не прави попа.

Има неща, които са съществени, а има неща, които не са съществени. Нима ако един мъж се облече в женска рокля, жена ще стане ли? Или една жена, ако се облече в мъжки дрехи, мъж ще стане ли? Има неща, които са посторонни. Но в дадения случай във всеки един човек има състояния преходни. Запример преходно състояние е, отивам някъде, виждам – човек е неразположен, каквото и да му говориш, казва: „Днес съм неразположен, не ми се слуша нищо.“ Виждам, мисълта му някъде е отишла. Този човек има да дава пари, пет–шест полици, а пари няма, мисълта му съвсем е вдадена в това. Искам да го направя весел. Той седи и говори, че светът не бил уреден, хората това говорят, много работи ми говори. Казвам, скоро ми каза един, че еди на кое място имало заровени пари, всичките признаци ги има там, не искаш ли да отидем заедно, не идваш ли с мене? Изведнъж се отварят очите му. Този, който беше неразположен, щом му говоря за парите, изведнъж стана готов. Почна да му говоря, разправям: ей такъв голям един римски кюп има там. Веднага му се отварят очите. „Още тази вечер да идем“ – казва. Аз се спра, той само ме обикаля, запитва ме, той се интересува. И сега казват: „То с пари в живота не може.“

Е, кое в живота е най–важното? Религиозният казва, че без пари може, а постоянно парите употребява. Хората говорят, че лъжата е непотребна, а пък лъжата я употребяват. Много работи, които ние постоянно отхвърляме, запример лъжата, кой от вас се е освободил от бялата лъжа? Правили ли сте опит един ден да говорите истината? Опитвали ли сте някой път да говорите истината? Аз съм срещал сестри духовни, там в някоя градина взела ябълки и като ме види, почне да се прибира. Туй, което е взела, туря в долното си палто. Казвам, ето една бяла лъжа. Загръща си ръцете, аз я виждам, тя е брала ябълки без позволение, а се изправя, като че всичко е наред. Някои други сестри, които таман се разговаряли, одумват някого, някоя сестра, и щом ме видят, и току се изправят, говорят други работи, като че нищо не са говорили, преструват се. Значи аз си обяснявам: когато те говорят за някого, тяхното съзнание не е будно, не е пробудено, духовното го няма. Те са обикновени хора, говорят си. Щом ме видят, веднага се пробуди духовното. Аз ги считам като войници в длъжност, няма го офицера. Седнат и си приказват: „Ние ли ще оправим света?“ Щом се каже, че офицерът иде, току се източат и всеки си вземе поста, като че нищо не са правили. И онзи офицер гледа дали са извършили работата добре. И казват: „Няма ли да си замине, че да се освободим.“

Казвам, има такива положения, които са натрапени, военни положения в нас. Но моралът, който трябва да спазиш, не ти е свойствен. Казваш: „Кога ще се освободя от тази военщина, че да бъда свободен?“ Та сега аз считам одумването запример – често вас ви е страх от хората, от някой човек ви е страх повече, а от някого ви е страх по–малко. И тогава този, от който ви е страх повече, той е на по–голям чин, този, от когото по–малко ви е страх, той е на по–малък чин, а този, от когото никак не ви е страх, той е барабар с вас. Казва: „От този ме е много страх.“ Казвам: „Този е офицер.“

Питам тогава, дотогава, докато ние се страхуваме, можем ли да изпълним волята Божия? Може, разбира се. Тогава се постигат много работи. Но в истинския живот зад страха трябва да има друго едно чувство по–високо. Страхът не е най–последното чувство в човека, което подтиква. Страхът е извършил много работи. Страхът е извършил много добри работи, но е извършил и много престъпления. Много хора от страх са влезли в Царството Божие, но много хора от страх са излезли от Царството Божие; много хора от страх са влезли в добрия живот да живеят, а много хора от страх, като са влезли, страх ги е, казват: „Тази работа няма да я бъде.“ И излязат. Няма ги никак.

Тогава аз ви запитвам, ако ви дадат една тема, при какви условия страхът е накарал хората да влязат в Царството Божие и при какви условия е извадил някои да излязат от Царството Божие. Мога да ви дам такава една тема. То е цяла една наука, колкото и да ви се обяснява. Но това, казвам, са важни положения. За да разберете живота, трябва да имате поне едно малко познание за любовта. Има едно естествено положение, прозрение за любовта. Но много малко хора съм намирал, на които съзнанието им да е будно. На ден може по десет пъти да се разсърди човек. Туй състояние в 24 часа 24 пъти идва на човека. Двайсет и четири пъти има условие да хванеш тази естествена любов, която е мярка за сегашния живот. Но някой път не си буден. И естественото положение на хората е, че на човека се пробужда съзнанието му, но не е хванал естествения път на любовта, не е хванал естествената норма. Няма едно естествено разбиране. Може някъде е взел под нормата, някъде е над нормата. Но не е естествена любовта. Сега много мъчно може да се определи коя е естествената любов. Казват, ако е гладен човек. Тъй е, но ако е гладен, за да покажа аз любов към него, тя е една извънредна любов. Или ако някой човек е учен, той пак показва своята любов. То е пак извънредна любов.

Сега вземам любовта, да не си заставен. Да кажем, този човек е сит, няма нужда от нищо. Как ще покажеш любовта си? Представете си сега, че вие се намирате при един светия, който е доволен от живота, намерил е смисъла на живота. Вие го срещате, искате да му помогнете. Какво ще му говорите? По естествен път, не че искате, той да се моли на Господа заради вас, то е изключителен случай. Не го запитвате колко той знае. То е пак неестествено положение, то е изключителен случай. Като срещнете този светия, този човек е доволен, във всяко едно отношение той е доволен. На този доволен човек какво трябва да му кажете? Не го знаете. Когато го научите, ще ми кажете вие. Мислете върху това. Аз ви давам да мислите какво трябва да кажете на доволния светия, който от всичко е доволен. Тъй като го срещнете, какво трябва да му кажете? Да го попитате вярва ли той в Бога, вие ще го огорчите. Да му кажете, че има някой по– голям светия от него, пак ще го обидите. Да го спирате на пътя, да му говорите, пак ще го обидите. Ти светията не можеш да го спреш на пътя. Ухото му е толкова деликатно, че да му кажеш някоя дума, трябва да знаеш как да му говориш. На светия не се говори по обикновено. Вие сте чудни, вие мислите, като срещнете един светия, веднага по вашему да му креснете. Знаете ли как се говори на светия? И него не знаете. Вие се научете как се говори на светията. Аз съм срещал някога владици, и те не знаят как се говори на светия. Те говорят на светия, както се говори на хамалите. Ти на някой светия, след като му говориш така по хамалски, той ще ти зашлеви една плесница и ще се повалиш ти на земята. И като си заминеш от него, втори път не искаш да го срещаш. Всички тия светии са станали като мечки за хората. Всички ги е страх от тях. Защото те уж минават за много кротки хора, но като не знаеш как да му говориш на него, той ще ти ушие една плесница, че втори път като минеш, ехее. Няма да искаш да минеш при него. Че как ще си обясните, вие сега си приказвате за Христа, един човек много кротък и благ. Тъй си го представлявате след две хиляди години. Ако питате ония, които продаваха в храма, той като влезе с въжето и оня камшик, та и масите прекатури, и парите, и всичко това.

Сега някои намират, че не е направил добре. Ами че как трябваше да направи? Казват: „Не направи той добре.“ Не одобряват този светия. Че той е хасъл светия. Всеки светия носи по един камшик. И някой път, като влезе в някоя къща, вие боледувате някъде, един светия е влязъл с камшика си. И жена ви, и мъжът ви, и децата ви боледуват. Минал е светията и прекатурил всичко това. Светията ви казва: „Това място е направено за моление, а не за търговска сделка.“ Светията като дойде, казва: „По този път, по който ти вървиш, да знаеш, много ще ти пати главата.“ Доказателства той не дава да те убеждава в какво трябва да вярваш, той с камшика, като го стовари на гърба ти, и прекатурва масите. Ти изведнъж вярваш и разбираш.

Често хората мязат на малки деца. Често малки деца, като ги подува майка им, че го стиска, хапе майка си. Но майката има друг един език. То като не разбира, тя като тури показалеца на едната ръка върху втората фаланга на другия показалец и натиска ухото между тях, така с двата си пръста го натиска по ухото. Тъй един начин има тя, тази фаланга туря на втората фаланга, че като му натисне ухото, и го накара да я погледне. И онова дете изведнъж пусне, отвори си устата и то, като я погледне, казва, то се учуди и се обърне, казва на майка си, то иска да лъже майка си. Като си отвори устата, казва: „Моля те мамо, аз много те обичам“ – и заплаква. Това е първата лъжа на детето. И майката казва: „И аз много те обичам.“ То счита първото положение, че майка му е причина за болката и то не може да си представи как тази майка, която му дава всичко, как се осмелява така да стиска ухото му. То не може да разбере, че и то, като стисне с устата си майката, и то причинява болка на майка си. А ни най–малко не разбира това. Но когато майката стисне ухото му, веднага разбира.

Сега вие ще кажете, че тия работи ги знаете. Нали така? Аз не казвам, че не знаете, но според мене вие, духовните, не можете да напишете едно писмо. Вие трябва да пишете писма. И него не знаете. Много малко религиозни хора съм срещал, които знаят как да пишат писма. Все ще гледаш тук–там ненаписано писмо както трябва. Някъде изядени букви, не го знаеш за какво е писал той. Писал–писал, и нещата остават недописани. Ти можеш да знаеш буквите, но ако всяка буква не е турена на мястото, много думи можеш да знаеш, но ако не наредиш думите както трябва – всяка една дума, турена отделно, няма никакъв смисъл.

Думите само като се наредят, има сила. Вие казвате, че в речника има хиляди думи. Всяка една дума, когато мине през човешкия мозък, тя тогава добива своята динамичност, динамическа сила. Дума, която не е минала през ума, и дума, която не е минала през човешкото сърце, няма живот в себе си. Тя е обикновена дума. Някой път вие мислите защо вашата реч е слаба. Че вие може да употребите една дума, която не е минала през ума и сърцето ви. Всяка дума трябва да се прекара през ума, през човешкия ум и през човешкото сърце, за да добие сила. И сърцето, и умът трябва да бъдат в едно естествено положение, за да могат силите, които минават оттам, да се предадат. Тогава думите получават своята динамическа сила.

Казвам, в духовния свят има една опасност, ако човек не върви по този естествения път на развитие, има един развой, дето човек идва до едно място, дето за нещата той става индиферентен. Запример от индиферентността страдат старите хора по единствената причина, че като им изпопадат зъбите, не могат да ядат, не могат да си сдъвкат добре храната и храната не може да се смели. Та на стария човек като му дадат ядене, той, като погледне храната, изплаши се вече – дали да яде, или не. И мисли да яде ли, или да не яде. На млади години, когато зъбите му са здрави, той яде и мляска. Та има едно състояние, когато хората не мислят, когато зъбите им са отпаднали. На този човек, който не мисли, му са паднали зъбите в духовния свят. Когато изпаднат зъбите, щом не мислиш, храносмилането в общия стомах на живота не става правилно. Тогава и работите почнат да вървят малко чапрашик.

И ако хората биха разбрали Божествените закони, то човек всеки ден можеше да бъде щастлив. Някои казват: „Защото е сиромах човек, не е щастлив.“ Сиромашията не причинява страдания, но тя е един повод за страдание. Или незнанието, или каквато и да е друга причина. Но има една друга вътрешна причина, която произвежда страданието у човека – незнанието как да употребим известни блага в даден случай причинява страдание, Тогава казвам, защо страдат богатите хора, които имат богатство, и пак са недоволни? Знание има човек, сила има, пак е недоволен. Има неща, от които човек страда. Силният чувства, че може да изгуби силата си, знающият чувства, че и той може да изгуби своето знание. Защото и знанието се губи. Което в младини си помнил, в стари години паметта почне да им изненадва. Че им изненадва, нещата стават вече смътни за тях. Аз наричам това еднообразие неразбиране на живота. Защото най– първо човек, като се роди, той не иска да бъде дете, следователно казва: „Аз не искам да бъда дете, искам да бъда като старите.“ Но опасността в старите е там: ти като търсиш мъдростта на стария, вземаш и неговата форма, туй, с което той е облечен. Ще облечеш формата на безсилните. Старият, като стане много мъдър, изгубва своята сила. Затуй старият, за да добие своята сила, той наново се превръща пак в дете. И нещастието на хората произтича от онзи факт, че те са натоварени повече. Всякога човек се е натоварил повече. Той не е доволен от онова, което Бог му е дал, а си е турил и други джунджурии, които носи. И от тия джунджурии хората страдат, той е станал нещастен. Че как ще бъде щастлив?

Да кажем, една майка, преди да се е женила момата, тя си е радостна, весела е, фантазира си. Оженва се, има четири–пет деца, тя е неспокойна вече. За първото дете, за второто дете мисли, мисли за тяхното бъдеще, какво ще станат. Като един ангел ги следи, все иска да ги възпита._Аз не зная коя ли майка е възпитала своите деца. Според мен възпитанието е само един момент. Едно движение има, като се ражда детето, майката изведнъж да му даде един правилен ход, един тласък. И даде ли му правилен ход, да го остави и да не го бута. „Алдефити“ – казват турците. А ако го бута постоянно, да го тласка? Такива идеи има, които цял живот ние мислим какво да правим. Някой иска да остане добър човек. Или се помоли. И разбира, че него ден той добил известна светлина. Не се мине половин час, той пак закъсал. Че какъв е този духовен живот, дето всеки ден все закъсваш и всеки ден все го закрепваш?

Това е едно неразбиране на живота. Ние казваме – този живот е духовен, а този е светски живот. Та и светските хора са духовни хора. Религии има, че как. Я го виж онзи пияница. И той има религия. Известна форма, начини има, по които той пие виното. Та в какво седи религиозният човек? В религиозния човек има известни пристрастявания към известни предмети. Той си обича и кожата, че както пияницата си обича чашата и виното. Та туй пристрастяване не е ли неговата икона. Като я погледне, и той е религиозен. И в света има разни религии. И младите, децата, си имат своя религия. На двайсет години момите си имат своя религия и момците си имат своя религия. Само че в религията на момците служещите са все моми, а на момите служещите са все момци. Има два вида религии на младите. Ти на един млад момък, той никога не допуща владиката му да бъде мъж, все са моми. Той не обича да му говорят владиката, свещеник, дякон. Той не ги слуша. Ако сега се е изменил животът, че на стария, старите обичат техните владици и попове да бъдат все млади. А на младите деца владици и попове са все по–възрастни с бради, те се възхищават от тях. А старите все млади са техните владици, угодни са те, угледни.

Сега вие седите и ми разправяте – то е религия. Аз не съм видял една форма, една религия. Толкова разнообразна е религията. Че като ги гледам, млади, стари, жени, мъже, всички си имат все особени религиозни форми. Та то не е една и не е две. Сега тази работа е малко чапрашик. Обаче има една религия в света, която обединява всички тия религиозни форми, безброй са те. Не че това е криво, то е право. Има една форма, която обединява всичките тия, в едно цяло ги обединява. Човек трябва да знае туй както онзи, който изучава сложното тройно правило, подвеждане дробите под еднакъв знаменател. Имате една дроб с един знаменател, че да може да отличите. Имате разнообразие в числителите, а знаменателите са един и същ. Та много пъти нашите идеи трябва да се подведат под еднакъв знаменател, за да може да разберем отношението на дробите, да можем да работим.

Та казвам, в тази глава Соломон се намира в голямо противоречие. И го гледаш, за мухите говори, за това, за онова,но то са разни религиозни схващания на мислите. Казва:„Безумният носел сърцето си в ръката си“ (2. стих).

И питам сега, едно сърце, което се носи в ръката, само може ли да функционира? Следователно този безверник, който носи сърцето си в ръката, той нищо не може да върши. Сърцето не е намясто. Значи, ако искаш да станеш, – някои хора искат да станат господари на своето сърце, ако ти искаш да станеш господар на своето сърце, ще изгубиш. Остави сърцето си, не му ставай господар. Чудни сте вие, когато искате да станете господари на себе си. Та няма по–глупаво от това, да станеш господар на себе си. Кому ще господаруваш? Вие никога не сте се спрели. Казвате – човек трябва да бъде господар на себе си. Право е това. Но тази идея не е разбрана. Вие още не сте дошли да мислите какво нещо е да станеш господар на себе си. Човек не трябва да господарува на своето сърце. Той трябва да остави сърцето си свободно да функционира за каквото е предназначено. Или другояче да ви обясня.

Имате един извор. Не местете чешмата и извора не местете, а водата, която излиза, направете канализация, да дойде тази вода до вас. Оставете сърцето да функционира, а вие се ползвайте само от резултатите на това сърце. Някои се стремят да изменят една добродетел, качество на ума си. Някой казва – да възпита ума си. Има много такива, които казват, че умът мяза на луд кон, който трябва да се обуздае. Другояче трябва да разбирате. Толкова години аз съм изследвал човешкия ум. Трябва да разбираме законите, по които умът функционира и да работим в съгласие, да се съобразим със законите, по които умът работи. И ако ти не разбираш тия закони, влезеш в съгласие в тях, тогава ще влезеш в противоречие със себе си. Защото умът не работи само с една способност, но едновременно работи с много способности, има и за помощници много чувства. Ако ти не разбираш това, и всяка способност, и всяко чувство има си особен метод, особени закони, които трябва да разбираш.

„Има зло, което видях под слънцето, погрешка, думам, която произхожда от владетеля: безумният се турга в големи достойнства“ (5., 6. стих). Запример Соломон се показа. И кой от вас не иска да стане господар? Мислете тогава, умът ви енамясто. Ако онова, което ти имаш, не те е направило тебе човек, та отсега ти ще си туриш нещо, и човек ще станеш. Нищо няма да станеш. Онова, което Бог е турил, ако то не те направи човек, та ти ще си туриш нещо. Казваш, човек трябва да си пази достойнството. Кое достойнство ще направи човека?

Аз ще ви приведа онази басня: „Често човек заради дивото изгубва питомното“. На едно куче му дали една голяма хубава кост. Минава през една река, то за пръв път поглежда в реката и вижда друго едно куче, че носи друга още една кост. Като поглежда сега, веднага хвърля се долу, да вземе другата кост и изгубва своята. Някой път ти носиш реалното и се хвърляш в реката, да вземеш другата кост и излезеш съвсем мокър. По някой път вие искате да станете по–добри. Вие не разбирате едно нещо. Вие сте добри толкова, колкото ви трябва. И когато искате да станете подобри, отколкото ви трябва, вие ще изгубите туй, което имате. Доброто, това е едно функциониране в дадения случай, да знаеш как да постъпваш. И в невидимия свят се регистрира, че ти си постъпил разумно и имаш одобрението на разумните същества. И като те похвалят, може да е микроскопическо туй, което ти си направил, може да помогнеш на една мравя, и ти кажат: „Много добре си направил.“ И ти се усещаш весел. Туй показва и се регистрира, че си постъпил разумно. Ти си в състояние да помогнеш не на една мравка, а на хиляди мравки. Но ако съзнанието ти е будно и ти чувстваш това одобрение от тези разумни същества, ако виждаш тази постъпка, тогава ти чувстваш, че в този ден ти си станал добър. Не добър, в този ден ти си постъпил разумно.

Та, не се стремете да бъдете добри, а се стремете да постъпите разумно. В малките случаи вие искате много. Туй, дето хората искат да бъдат добри, да бъдат благи, тъй както Бога, то е нещо изключително, за Бога само. Когато на Христа му казаха „Учителю благи“, той изключваше това. Христос поддържаше същата идея – човек трябва да постъпва разумно. Благ е тъкмо само Бог, казва Христос, понеже Бог дава на всички хора. Аз мога ли на всички да давам? За да бъда добър, трябва да дам на всички хора, да ги задоволявам. А пък в даден случай аз не мога да ги задоволя. А Бог в даден случай е добър, понеже в даден случай задоволява нуждите на всички хора. Той е благ.

Ние по някой път искаме да бъдем добри. А правим погрешки. Добри не, а да постъпваме разумно. Благото, което Бог ти е дал, да го проявиш, малкото благо. А тебе не ти трябва онази идея, да бъдеш добър, и да кажат, че ти си много добър човек. Щом си добър, ти задоволяваш всичките хора, а щом не можеш да ги задоволиш, ще си кажеш на себе си: „Трябва добре да постъпвам, да бъда разумен.“ Така че вие сте оставили малкото, а сте отишли горе при голямото, за да търсите голямото, и тогава сте изгубили и малкото, и голямото. Върнете се при малките работи на живота и постъпвайте разумно.

Одумванията, недоволствата и всички недоразумения произтичат от факта, че ние искаме да бъдем добри. Всеки един казва: „Да бъдем добри.“ Казват: „Той не е добър.“ Той не може да бъде добър, докато не почне да постъпва разумно. Доброто не е един факт, най–първо да бъде добър човек, а добрината е един завършен резултат. А трябва да постъпваме разумно. А добрата постъпка? Ни най–малко не могат да изискват от мене добра постъпка. Аз съм длъжен само да тегля клечката, да запаля огъня и да си вървя по пътя. А не съм длъжен да събирам купчини дърва, но съм длъжен да запаля огъня, а те ако искат, да го поддържат. Ако не искат да го поддържат, нека си зъзнат. Сега, ако аз седна до огъня и го поддържам, и те да дойдат да се греят, тогава аз съм добър за тях. Но аз не съм добър за дървата ни най– малко. Ако аз сека дървата, за хората съм добър, а за дървата ни най–малко не съм добър. А умният човек никога не сече дърва. Той лятно време събира в кюпове слънчева светлина и като дойде някой, отвори някой кюп и казва: „Грей се сега.“

И на вас ви казвам сега, напълнете кюповете си със слънчева топлина и светлина. И като срещнете един светия и го попитате нещо, той ще ви каже: „Отворете си кюпа.“ И той ще ви напълни кюпа и после вие го затворете. И аз ще ви кажа сега ново нещо. Като срещнете един светия, отворете кюпа си и го напълнете. Светията, като срещне някого, който не носи никакъв кюп, той употребява камшика си. Всякога, когато някой от вас страда, аз така мисля, щом страдате, кюп не носите. Срещнали сте светия и нищо не сте носили, кюп нямате, а той няма къде да ви тури топлина и светлина. Тогава ще ви приведа следующата приказка.

Един турски бей имал една одая. И двайсет години всички ония гости са идвали при него, той все ги биел. Двайсет години никой не е излизал, без да не е бил бит. Той обичал, като дойде някой на гости, тъй много да му тури, изобилно, а те казвали: „Стига вече.“ И щом кажели „Стига“, той ще си извади камшика и налага, налага. Един ден идва един пътник, един странник. Казват му: „Няма място. Само едно място има, една одая, обаче двайсет години не е оставал един гост, когото да не са били. Всеки гост все е бил бит.“ Казва: „Да има къде да се подслоня, че бие – не бие, да мина.“ И този турски бей му сложил. Онзи казва: „Аллах версин.“ Да даде Господ. Турчинът му давал, давал, а той все казвал: „Аллах версин.“ На едното – „Аллах версин“, на другото – „Аллах версин“, на хляба – „Аллах версин“. И на сутринта казва пак „Аллах версин“. Човекът казва на турчина: „Много съм благодарен, много добре ме нагости, много съм благодарен, но дай ми още нещо. Казват, давал си нещо на гостите, преди да ги изпращаш.“ „На такива, които казват „Аллах версин“, туй не им давам. Който казва „Стига“, само на тях давам това.“

И аз ви казвам, казвайте „Аллах версин“, да даде Господ. Щом кажете „Стига вече“, тогава има бой, тия страдания, нещастия, камшик. Щом кажеш: „Стига тая беднотия“, тогава има бой, ще се маха прътът. Кажеш: „Стига туй.“ Прът. Не, ще кажеш: „Да даде Господ още повече.“ Че така, защо да не даде Господ. Сиромашията е едно благословение. Защото, щом Господ дава сиромашия, сиромашия и богатство заедно вървят. Ако станеш богат в двайсет и четири часа, дванайсет часа ще бъдеш богат, дванайсет часа ще бъдеш сиромах. Така животът се разделя: сиромашия и богатство. Тази философия. Вие по някой път минавате уж за сиромаси, аз ги считам, това са все лъжи. И когато един сиромах дойде, аз го считам за един долапчия пред мене.

Вчера дойдоха двама души религиозни, носят Библията, млади бяха. Казват: „Закъсахме я, ще умрем гладни.“ „Е, от коя църква сте?“ „От методистката църква. Не може ли да стоим три дена тук?“ Казвам: „Колко дена искате да останете тук при нас? Колко сте определили?“ Единият казва: „Три–четири, е, пет дена.“ Казвам: „Тъй както казвате, тъй да бъде. Колкото искате може да останете, но искам да зная колко дена, че да наредим.“ Те най–първо не вярват, че за един ден могат да останат. И казвам: „Определете си вие сами колко дена.“ „Три–четири, е, пет дена.“ „Хубаво – рекох, – пет дена може да останете. Ама ще ядете туй, което ние ядем, няма да готвим заради вас.“ „Добре – казват, – окъсахме се.“ Показват ми дрехите си. Много хубаво проветрение става така. И казвам: „При нас като дойдете тук, трябва да знаете, и тук не са по–добри от вашите. Ама и тук – казвам – само че, като седнете на трапезата, да бъдете внимателни. Каквото ви дадат, да бъдете благодарни. Защото, ако не...“ Казват те: „Ще бъдем благодарни, каквото ни дадат, това.“ „Пет дена, всеки ден един обяд ще взимате и ще бъдете благодарни.“ И след пет дена те казват – тяхната работа ще се обърне.

Та казвам, сега ви навеждам този пример, всичко произтича от нашето неразбиране. Ние искаме един живот, който не е съгласен с естествените закони.

Господ не е направил света, за да бъдем щастливи. Ние криво разбираме света. Господ е направил света да се учим. И да бъдем доволни от противоречията в живота. Нашият живот сега е да бъдем доволни и в едното положение на живота, и в другото положение да бъдем доволни. От двете положения на живота – и в сиромашия, и в богатство да бъдеш еднакво доволен. Когато Господ ти даде богатство, да благодариш и когато ти даде сиромашия, пак да благодариш. И когато си болен, да благодариш, и когато си здрав, да благодариш. Във всяко време да благодариш на Бога. Това е правилното разбиране. То е правилната философия. И там е всичката философия. Но същевременно пък човек трябва да работи. Аз разбирам работата и когато си богат, да работиш, и когато си сиромах, да работиш; и когато си учен, да работиш, и когато си невежа, не си учен. Навсякъде работа. Това е естественото положение. А ученето то е една придобивка. Някой е учен, понеже е работил. Някой е богат, понеже е работил.

Сега туй, което ви казах, то не е научно. Какво може да се приложи в света? То е за напредналите ученици. Ако може да го приложите в себе си, ще видите вътрешния смисъл. Ако речете да го приложите в света, ще срещнете най–голямото противоречие.

„Проявеният дух в любовта, проявеният дух в мъдростта, проявеният дух в истината носи всичките блага на живота, на единния, вечния Бог, извор на всички блага, в когото всичко се обединява.“

(Три пъти)

Двадесет и пето утринно слово

14 април 1935 г., неделя, 5–6.22 часа

София – Изгрев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...