"Добри и лоши последствия от сиромашията и богатството"

[Борислава Ичова Бог-нова]

Ще разгледам двете положения най-вече в техния материален смисъл. За положителна страна на богатството ще сметна това, че чрез него човек добива едно спокойствие, сила и увереност, които ще му дадат стабилна основа за неговия по-нататъшен живот. Когато човек живее чист и праведен живот, придобива своите материални блага с честен и почтен труд, вътре в неговата кръв се образуват микроскопически частици злато (алхимически процес), които започват да привличат като мощен магнит към себе си, богатство от външния свят. Това е един правомерен начин за забогатяване, при който човек има условия да се развива духовно. И колкото повече той има, толкова повече би могъл да дава. Чрез богатството си би могъл да развие качества като щедрост, милосърдие, отзивчивост, съчувствие, взаймопомощ, правене на добро, и така, чрез възможностите си да стане проводник на Бога, който да се изволява през него и в най-малките наглед дела.

Богатството е и велика отговорност пред Небето. Има една опастност, която постоянно дебне всеки човек, допрял се до парите, и тя е скрита във това, че може да бъде допуснато да се роди алчността в сърцето - един от седемте смъртни гряха. И това е велик изпит. Така че, да не се радваме, когато видим пре много богати хора, а да се молим за тях и душите им.

Отрицателната страна на богатството е скрита във възможността, че човек може да допусне в себе си мисълта, че това, което притежава е негово, а то не е, защото всичко принадлежи на Бог, всичко , което си мислим,че притежаваме е по милостта на Бога. Чрез богатството човек може да развие в себе си ред отрицателни черти на своя характер. За това е важно да познаваме окултната сила на златото, като метал на слънцето, за да може то безопасно да циркулира в нашия обществен и икономически живот. И така се намалява опастността от съблазън, която може да погуби душите ни. Никой не е защитен или ваксиниран. Опастността я има винаги и от нас се иска голяма и постоянна будност на съзнанието, за не може блясъкът на златото да ни ослепи, омагьоса и заблуди.

За отрицателни страни на сиромашията можем да сметнем това, че постоянната липсаи недоимък на нещо, буди неспокойствието на ума и така това се явява пречка, той да се отдаде всецяло на Бога и с вяра да му служи. За обикновенния човек сиромашията е бреме, непосилен товар и страшна мъка, защото той смята, че това е крайно неспаведливо. Той не може да постигне своите цели, стремежи, мечти и копнежите на сърцето си, понеже мисли, че за това са му необходими средства. Не, нужна му е само и единствено вяра. И Господ, именно чрез тази немотия идва, за да изпита сърцето и вярата му. Истината е, че точно тези, привидно неблагоприятни външни обстоятелства, в живота на човека, оказват най-голямо въздействие вътре в самия него. Те се явяват условия, за да се научат великите уроци на смирение, на дълготърпение, на вяра, надежда, любов. Точно тези условия са най-благодатната почва за вътрешната работа. Майка Тереза е имала един чадър и едно одеало. Дали бихме могли да я наречем бедна? Или сиромах жена, при всичкото богатство, което душата и притежава. Как може да бъде беден човек, в когото Христа живее?!

Каквито и условия да ни се дадат в живота - богатство или бедност, ние трябва да бъдем винаги разумни, за да можем да работим, да се повдигаме и да намираме скритите съкровища на Духа, които Той е приготвил за нас.

Индусите, когато станат на по 50 години, оставят своя бизнес, оставят семействата си - жена, деца и всичко светско, и се отдават на духовен живот, служене на Бога и на проповядване. Т.е. те се освобождават от всичко материално и прексват всички връзки, които са ги спирали или ограничавали, за да не могат те всецяло да се отдадат Господа. Лично смятам, че не е нужно да чакаме да станем на по 50 години или повече, за да посветим живота си на Бог. Винаги можем да го направим. Още днес. Още дори сега.

И такау човек може да гледа на сиромашията като на велико богатство, което го води към Бога. И както Христос казва: "Продай имота си и раздай парите на бедните и ела при мене", и също казва "По-скоро камила ще мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в царството Небесно". Всеки ден Христа ни подканя да се отречем от нашите стари навици, от живота ни на старозаветни, на новозаветни и праведни хора. Да дойдем при Него като ученици и да му служим в Дух и Истина.