2.41. Гърлю - водният скорец

[Ани]

2.41. ГУРЛЮ - ВОДНИЯТ СКОРЕЦ

Лежах на затоплените от слънцето камъни и гледах изумрудените води на Големия вир. Какви чудеса прави светлината в тези води! Тук всичко беше в движение, светлините преливаха една в друга. Големия вир има свой живот и човек не може да откъсне погледа си от него. Слънчевите лъчи проникват във вира и осветляват равното му дъно, постлано с най-чист пясък.

Виждаше се как като бързи сенки пробягват едни пъстърви. Изпълзя рак из под камъка, закрачи предпазливо, но долови опасност и с бръз удар на опашката си изчезна в подмола.

Богат е животът в Големия вир! А как пее потокът! Какво ли не се чува в неговата песен! - И говор и приказки и легенди.

Внезапно от водата изскочи птичка. Тя кацна на близкия камък, като леко се полюляваше в ритъма на водите. Гурлю, водния скорец - черна, голяма колкото кос птичка, с широко бяло петно на гърдите. Птичката изскочи от косата съвсем суха, русите я наричат „улябка”, а тя има и научно латинско име - „цинклус акватикус”.

Чудна птичка! Тя се хвърля във водата под скалите - търси храна. Голямото бяло петно на гърдите й отразява светлината и й свети.

Чудесно е устроен живота! Навсякъде срещаме Великата разумност и онази любов, която се грижи за всички. Всяко същество е една разрешена задача. Има какво да учи човек! Цялата природа е създадена да се учим ние.

Исках да разбера колко време издържа водният скорец под водата, той издържа две-три минути, а може би и повече. Когато излизаше от водата, той беше сух - по дрешката му немаше капчица вода.

Водният скорец е самотна, сериозна, необщителна птичка. Може би само изящната стърчиопашка му е приятелка. Често можете да ги видите заедно.

Разгледайте обстановката, малките изящни форми, песента на водата, говора на светлините, вълшебството на багрите и светлинките. Тук е работил Великият Художник, от Когото всички се учим!

Водният скорец живее във високите планински потоци. Той е рядка птичка, не се среща често, но срещата с него е приятна и във вас остава една малка радост.

Всяко същество носи искрица от Великия Всемирен Живот. Заради нея го обичаме. Ако някога срещнете водния скорец, у вас ще остане една мъничка радост от тази среща. Всяко същество носи искрица от Големия Всемирен Живот - от тук иде радостта!