2.47. Бадемите

[Ани]

2.47. БАДЕМИТЕ*

На градината в Айтос имаше бадемови дървета.

Няколко години те не даваха плод. Братята решават да ги отсекат и да посадят нови.

След няколко дни идва една сестра от селата, да прекара малко време на градината.

Веднаж тя се обляга на стеблото на един от бадемите и чува в себе си гласа: „Искат да ни изсекат, нека да ни оставят тази година.”

В това време в градината немало никакви хора. Сестрата написва бележка, в която съобщава на приятелите какво са й казали бадемите, и се застъпва - да се изпълни молбата им.

Тази година бадемите дадоха изобилно плод.

Човек е свързан с невидими нишки с Големия живот.

И така той има два живота - един малък, личен и един Голям -Всемирен живот

*3абележка на съставителя: Виж „Изгревът”, том 2, с. 353.