10.4. Никаква мира. а трябва секира

[Ани]

10.4. НИКАКВА МИРА. А ТРЯБВА СЕКИРА

А имаше сили, които не само противодействаха, но те бяха толкова явни, и тези сили бяха такива, че влизаха в този и в онзи. И пред нея излизаха живи хора, живи лица: погледнеш го, виждаш го, че той не е същия, а че друг е влезнал в него и чрез него действа.

Така, че по ония години, за да се свършеше една много малка работа, трябваше да се воюва! Така, че тези сили, които се проектираха и влизаха в различни лица, които идваха, които я отклоняваха, които имаха някакви изисквания към нея и към Борис в името на некакво си Братство, те бяха онези, които пречеха на нея, пречеха и на мен.

Аз го виждах, и го казвах направо. Тя ме оглеждаше, усмихваше се и казваше: „Брех, какъв човек ми изпрати небето, дето не ми дава мира!" Казвам: „Каква мира? Каква мира? Аз съм тук, аз не се намирам и не съм посетител, аз съм изпратен да свърша една работа! И аз водя битка и борба на живот и на смърт! Или тези, или аз! Или ние, или те! Трябва, да се направи избор. Никаква мира не признавам аз, а стягай се да свършим една обща работа. Това е работа за Школата на Учителя, това е работа за теб, и чрез тази работа ти ще си свършиш своето задължение към Школата на Учителя."