2. Апокрифното издание на песните на Учителя, 1980 г. 2.1. Песните на духовните групи

[Ани]

2. АПОКРИФНОТО ИЗДАНИЕ НА ПЕСНИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

1980 ГОДИНА

2.1. ПЕСНИТЕ НА ДУХОВНИТЕ ГРУПИ

Днес е 21.12.2006 г., часът е 10 часа и 40 минути. Този материал, който ще разкажа съм го озаглавил със заглавие „Едно апокрифно издание на песните на Учителя Петър Дънов".

А сега малко история. В началото на века се явяват т.н. първи духовни групи и то от жени, които са се събирали обикновено събота или неделя вечер, правели са молитви, и са пеели песни. Какви молитви? Това са молитви, които са взети от онези издания на църквата, които по онези години е отпечатала. Взимали са и някои псалми от Давида. А какви песни са пяли? Пяли са църковно-славянски песнопения, които са се пяли по църквите. Обикновено четат молитви, пеят песни и това продължава цяла нощ. За едни такива молитви в началото на века говори Мария Младенова в „Изгревът" том VII. В самото начало на този том са отбелязани нейните спомени. Обикновено те са посещавали и църквите, и са били едни от най-активните слушатели, защото едновременно не само слушат, но и пеят песните, и участват в хоровете на тамошните църкви по онези времена. Това е първия етап.

Вторият етап е, когато Учителят Дънов започва да посещава след 1900 г. различни градове, където Той изнася Своите сказки по Френология до 1910-1911 г. Тогава някои от тези групи посещават тези Негови духовни събрания. Повикват Го и Го викат на посещения в къщите си. Той отива, разговаря с тях. И тогавашните срещи с Него се осъществяват в няколко положения:

Първо: Те Го разпитват за някой духовни неща. Той отговаря.

Второ: Те го питат за някой неща от техните житейски проблеми.

И трето: Той ги лекува, и им подпомага. И което е най-интересното, в този етап Той им препоръчва да четат Евангелието. И то определени стихове, и теми по Евангелието. Следващият етап, третият етап - Учителят Дънов започва да им изпраща наряди. Тези наряди се изпращат на някой от онези с които Той контактува и има кореспонденция, а те от своя страна ги препращат с писма на другите, които те познават.

И идва момента, когато вече започва да се откриват т.н. събори на Синархическата верига. Тези събори имат Протоколи. И тези Протоколи са публикувани в „Изгревът", том XII. Там са публикувани и нарядите на тези събори, които са давани от Учителят Дънов.

Следващият етап, Той започва в тези наряди освен да посочва кои стихове от Евангелието да четат и да разглеждат, да разучават и да мислят върху тях, също им дава някои песни, които трябва да бъдат изпявани от тях. Какви са тия песни? Тези песни са от старите черковнославянски песнопения, които са се пеели по това време. И това са издания, които се правят от Църквата. Което е най-интересното, в съборите, когато се почват от 1907 г. до 1922 г., те са пяли тези черковнославянски песнопения. И което е още по-интересно, тези песнопения са отбелязани в Протоколите на тези събори.

И така, това е следващия етап, когато те вече пеят църковно-славянски песнопения. Тези песнопения аз успях да ги извадя и да напиша една статия, която е публикувана в „Изгревът" том XXII, с. 782-797. Тя се казва „Какви песни са се пяли по съборите на Синархическата верига на Всемирното Бяло Братство 1907-1915 г., 1920-1922 г." И тази статия е отпечатана, и я дадох, разпечатих я на ксерокс, и я дадох на някой от музикантите. Но според мен те не могат да четат такова нещо, което е написано от мен. И второ - те не могат да се примирят, че някой от страни изнася такива материали, които те първо, не знаят. Второ, не познават, и да искат, няма откъде да ги знаят. И трето, те нямат концепция за тези неща. И четвърто, те нямат нищо общо с Школата на Учителя Дънов. Казвам: днешните музиканти.

Сега, по-нататък в следващия етап Учителят Дънов започва да подава и да включва някой евангелски песни. Кои са тези евангелски песни? Те са 4-5 песни. И което е най-интересното, аз в някои от писмата на Учителя до Неговите последователи съм намирал, където Той отбелязва: „Научете песни номер еди коя си, номер еди коя си, номер еди коя си." И което беше най-интересното, че тези цифри бяха двуцифрени, трицифрени цифри. И когато аз ги четях, първо не ми направи впечатление тези цифри. Второ, не ми направи впечатление, че Той отбелязва тези песни. И трето, аз нищо не знаех какво означават тези цифри.

По-късно разбрах, че това са евангелски песни и че тези цифри оказват точно тази Песнарка, която е издадена през 1923 г., наречена „Духовни песни" от Евангелската методистка църква. И което е най-интересното - тя е ново издание на онези песни, които са се пяли до тогава. Те са имали няколко издания, чието заглавие е било: „Свещени песни". Това са издания на Евангелската методистка църква в България. Така че Учителят Дънов в тези години започва да им препоръчва да пеят някои евангелски песни. Той ги е познавал, понеже е бил в Америка, работел е там, слушал е тези песни и Той ги е свирел на цигулка. И когато Той ги е посещавал, тези песни, Той е пътувал с цигулката Си, и Той ги е изсвирвал със Своята цигулка. И така те са ги научавали от Него, защото в онези години те няма от кого да ги научат. Тогава пиано в София са имали няколко човека и то богати хора, които имат големи къщи, които имат голями салони, и които трябва да привикват онези музиканти чужденци, за да им изнасят, и да им свирят на пиано. По-късно започва епохата когато българите, обикновено българките започват да изучават пиано. Но за да се изучи един човек на пиано, са необходими 10-15-20 г.

И така, постепенно, постепенно музикалния живот в България се възражда. И най-интересното, че тези инструменти - пиано се намират в богатите къщи. Спомням си, че Мария Тодорова в своите спомени описва, че нейния баща и нейната майка са купили пиано. Но в онези години те са имали голяма къща. И което е най-важното - бащата е бил на държавна служба, голяма служба. И още по-интересното те са били заможни, и са имали пари не само да купуват, но да издържат доста деца, които са имали, за да се изучат и т.н. Така че в онези години няма кой да им преподава тези евангелски песни, освен на цигулка или пък те са се предавали от човек на човек. Някой, който е пеел е обучавал и другите, и така са се обучавали един от друг.