Опитността с бостана и градушката

[Ани]

Опитността с бостана и градушката

През пролетта на 1922 година, като видях колко каруци с дини се доставиха и консумираха на миналогодишния събор, реших да посея и произведа дини за нуждите на събора. Да не става нужда да се купуват от пазара. За целта наех една нива от три декара в съседство с нашето „Дойново лозе“. Наех орач да я изоре дълбоко, а по-нататъшната работа извърших сам. С ръчна количка извозих необходимото количество горял овчи тор от една близко намираща се кошара. Направих лехите и, едновременно с насаждането на семената на определена дистанция, слагах по няколко шепи тор. Изобщо, положих максимум старание при обработването и посаждането на дините, в резултат те буйно поникнаха и, докато съседните бостани едва бяха кръстосали, моите имаха вече половин метър леторасти. Обща казано, можеше да се очаква богата реколта. Но, тъй като работата стана много, наемах работнички (от с. Беляковец) за прекопаване на лозята, бостана, също така за посетия един декар царевица.

Всички се развиваше добре: и лозето, и бостана, и царевицата.

В един горещ юнски ден (към 20 юни), черен градоносен облак реши съдбата на всички посеви. Напълно унищожени бяха и лозята, и бостана, и царевицата. Жалко за труда! Взех една ножица и изрязах всички смазани леторасти на бостана до самите корени, като се надявах, че все пак отново ще изкарат и ще подновят. И наистина подкараха, но в резултат се получиха съвсем малко количество дини и при това сравнително дребни и криви. Само на онова място, дето бях започнал да обработвам с бел¹⁵⁰ за посаждане на нови лози, се бяха запазили около 15-20 броя по-едри дини.

В началото на август, както всяка година, пристигна Учителя с група млади братя и сестри за подготовка на предстоящия събор.

Още с пристигането на Колибата, Учителя се обърна към мене и ме попита: „Е, Петре, как са дините?“ (Учителя знаеше за моите дини по вътрешен път, защото аз на никого не бях казал, че сея дини. Исках да изненадам събора.) Отговорих Му: „Всичко се развиваше много добре, но падна силна градушка и унищожи и бостана, и лозята“. Учителя си остави пардесюто и бастуна и ми предложи да отидем да видим дините - поражението на дините. Отидохме. Обходихме целия бостан. Учителя най-внимателно разгледа всичко. После се спряхме при мястото, дето, както казах по-горе, се бяха запазили 15-20 броя по-едри дини. Учителя опита с чукане няколко дини и сам откъсна четири по-едри парчета. Той взе две и аз взех две и тръгнахме към колибата. Вървим и мълчим. По едно време Учителя рече: „Петре, Петре, измамили те духовете!“ Тези думи ми подействаха като врял душ и реших в себе си в бъдеще да не допусна повече духовете да ме измамят.

И тази година, както и миналата, се извършиха всички подготвителни работи навреме. Пристигнаха и братята, и сестрите - съборяни, и на 19.VIII.1922 година стана официалното откриване на събора в читалище „Надежда“, дето Учителя изнесе пред търновското гражданство и Братството беседата „Новият живот“.

Даденото от Учителя през време на съборните дни е изнесено в тома: „Беседи и упътвания от Учителя, дадени на учениците на Всемирното Бяло Братство през лятото на 1922 година“.

___________

¹⁵⁰ Вид права лопата.