Действие трето.

[Ани]

Действие трето.

Явление първо.

Сладкия напев на безгрижните певци предвещават чудна зора. Огнените стрели на обаятелната нощ започват да изгасват пред трептящия слънчев лъч.

Алчният бяс на сладострастието се привива и се насилва да повърне погълнатата отрова, като бърза да се скрие в подземните си скривалища.

Страстните чародейки се приготовляват за сладкия дневен сън. Само една между тях се приготовлява да се събуди от нощния сън. Под нежните й клепачи се потайват два ангела, облечени с синьоефирна одежда; те чакат да поздравят първия вихрено летящ конник от далечната източна земя. В измъченото й лице се очертава светлия път на велики пътешественици. в стройните и изморени гърди, бурни вълни се приливат и бързат да стигнат спасителния брег. Пламна нежна усмивка по млечните й устни. Тя раздра червената дреха, в която бе облечена. Ней се стори, че вижда две спасителни ръце, които й поднасяха светяща мантия от лазур. Тя направи опит да я облече, но сънния вой на страстните чародейки я изплаши и като извика, те се събудиха.

3 е л б а.

Защо не се приготвиш да заспиш, Славяна? Или чакаш да те изгори огъня на слънчевия лъч?

Р и я н а.

Тя навярно бленува за него. Ах, не мога повече да я търпя. Тия хитри очи трябва да огаснат, за да не го гледат повече.

Иди, нещастнице, и заспи дълбок сън, и не се събуждай веч, за да не смущаваш нашия чаровен сън.

Л ъ р и д а.

Глупава, тя мечтае за него, тази бедна земя, дрипав принц и огаснала звезда. Тя е толкова наивна и си мисли, че той ще й помогне и освободи от робството й при 3емон. Тя вярва, че скоро ще се възцари като богиня на звездната любов.

Но тя не знае, че аз го излъгах и откраднах лъчистата му диадема, която му осветяваше пътя за царството на светлината. Сега той е ратай, пленник при 3емон.

3 е л б а.

Денят е умора, Славяна, а нощта — чар и наслада! Покрий се с сладострастната покривка и заспи.

С л а в е н а.

Светлата зора не ми дава сън. В сърцето ми трептят чудни усети за него. Откакто го видях, в мен говорят други чувства. Той е красив, като настъпваща зора и мил, като росните цветя.

Но аз ви моля, бъдете така добри и недейте повече да тровите чувствата му и изгасвате светлия му поглед. Право да ви кажа, мен ми е жал за него. Той е слънчев син; нетрябва да бъде като нас! Нека го оставим да отрезвей и, навярно, ще се осъзнае, за да се върне наново в царството на светлината.

Не ми се изсмивайте! Колко много копнее душата ми за това светло царство на свобода и правда. Зарите на любовта се изливат в чудна песен, а струите на живота в безсмъртен хим. Затова искам и мене да отведе там.

3 е л б а.

(изсмива се).

Ха, ха, — Ти Славяна, си полудяла. Ти искаш да бъдеш изменница на страшната царица и да презреш обятията на 3емон! Кой бяс те души или кой зъл дух те е подмамил!?

Свести се, Славяна! Ако узнае за това 3емон, за тия ти намерения, жестоко ще бъдеш наказана.

А Девор, този слънчев ангел, той е и моя наслада. Ний, чародейките, ще пием страстно от чистите му устни сладък сок до омая. И ще дишаме опивният му дъх до забрава.

С л а в е н а.

Мили чародейки, бъдете тъй добри, послушайте болната ми душа и страждущото ми сърце. Немога, разберете, немога повече тук да живея. Аз го обичам и искам тази нощ да избягам с него, да туря край на страданията. Дано тази нощ бъде последна на скръбта ми! Не искам повече да бъда нощен шут в краката на Земона. От момента, когато видех Девора, аз непрестанно съзерцавам живите му очи: те ме отново раждат! Тук душата ми е отровена от страстите на удоволствието. В мен вече говорят други сили, акорда на моята арфа отново затрептя и пламъците на любовта пламнаха в измореното ми сърце!

Явление второ

В този момент влиза, Девор, пиян с оцапани и окъсани дрехи. Зелба се хвърля върху него и той пада на земята. Тя му се изсмива злорадно и го подиграва.

3 е л б а.

Ха, ха, Деворе, вместо да летиш из широките слънчеви полета, ти с голяма бързина политна към земята. Ха, ха!? Някога слънчев син. а сега нощен вампир; някога светъл ангел, а сега тъмен демон!

С л а в е н а.

(се спуща с голям устрем, подхваща Девора, дига го от земята и нежно му шепне

Девор, събуди съвестта си и осъзнай се! Ето, зората на деня наближава; и Девите на светлината те чакат. Иди там и кажи, че аз, тяхна сестра, съм робиня. Съдбата зла ме е оковала и на 3емон в ръцете предала. Сега бързо бягай към царството на свободата. Аз ще те изпроводя.

(Девор отваря очит си, вижда Славяна, иска й да му даде да пие)

Д е в о р.

Славяна, дай ми да пия от горещото вино и поддържай чувствата ми със страстни целувки.

Явление трето.

Зелба използува случая, бързо налива вино в пресъхналата уста на Девор. Той поглъща и се задавя, а Зелба го подиграва Славяна се възмущава, чувството на ревност се прилива в светло желание да помогне на Девор. Тя се хвърли върху Зелба и я отблъсква на страна. В този момент идва Арияна! Тя бe чула всичко. Очите й горят за мъст. Възмутена от това, че неможа да съблазни Ханан и съкруши върховната му воля, тя пита Зелба.

А р и я н а..

Какво става тук? Аз виждам едно недоволство и непокорство!

(Зелба се изсмива, — бърза да клейми Славяна).

З е л б а.

Могъща царице, твоята страст е безпощадна, гневът ти страшен! Аз съм вярна твоя истинска лъстителка, винаги преданна теб, царице на нощта! От моите гърди 3емон пие омайния сок на удоволствието, а Девор насища огненото си желание. Ала някакъв смел дух се стреми да опорочи нощния обаятелен сън. Този дух се е вселил в сърцето на Славяна. Тя преди малко увещаваше Девора, да събуди съвестта си и осъзнае своя грях и да побърза, дор не е огряла още зората, да избяга в царството на светлината — и казва му още, че и тя самата ще го придружи.

Знай, страшна царице, Славяна е изменница на 3емон; тя не иска повече да бъде негово удоволствие и покорен шут.

Накажи я безпощадно, да гори в огнището на проклятието!

А р и я н а.

(Изрича страшна присъда).

Ти, източна лъстителко, как си посмела да възставаш против волята на Царя на желанията и против страшната Царица на нощта?

Проклета бъди! И вместо бягство в царството на светящите, черен пепел на горящата клада е съдбата ти, а душата ти ненаситен вампир в преизподнята ще отведе!

Явление четвърто.

Жестоката присъда сломява духа на Славяна. Тя пада на колене пред Арияна и я моли за милост, ала всичко е напразно. Потърсва спасение от изтощените сили на Девор и го моли

С л а в е н а.

Сине на светлината, спаси себе си и мене. Защото ти си херой, светящ принц, в чиито жили тече благородна, чиста кръв. Спомни си за безсмъртния идеал, който цари в душата ти! И спаси мен, защото мене ще ме изгори огъня на отмъщението, а тебе огъньт на злия дух — страстите.

А р и я н а.

Бунтовнице проклета, искаш да си спасиш главата! Но това нема да бъде. Ти ей сега ще опиташ огнището проклето!

Явление пето.

Арияна напуща свърталището и отива при 3емон, за да даде своите нареждания.

Зелба отвежда Девора из алеитe. Затвориха се черните врата и Славяна остана сама, затворена. Тя се облегна върху вратата, правейки опит да я отвори, но тежката ключалка здраво е запостена. Тя се моли.

С л а в е н а.

О, велики Богове! Укрепявайте силите ми пред образа на злата воля. И с крепка душа и радостно сърце да прославя великата воля. Помогнете ми Вий в тази страшна и последна нощ! Дайте криле на душата ми, да полети към светлия простор!

Явление шесто.

Идва 3емон при Славяна, цял трепери от гняв. Страстни пламъци горят в него за отмъщение.

3 е м о н.

Ти, която си светяща звезда на моето сърце, дивен чар на моята воля, въставаш против силния 3емон! Ти, която ме прелъсти със своята красота, когато те видях за пръв път в вълшебната градина на звездите, всред ароматичните бели цветя. Аз се борих с светящия ти пазач и те откраднах, за да те направя Богиня на нощта, избраница, прелест всред моите музи на страстта. А ти сега си посмела да въстанеш срещу твоя обожател! Откажи се от този размирен дух, за да те възлюби отново царицата на нощта !

С л а в е н а.

(повдига глава нагоре и смело отговаря).

Оставете ме! Аз искам да бъда свободна и, като волна птичка, да отлетя високо там, где море от светлина грее, и душата вечно живее! Не искам повече да бъда пленница и робиня в този свет на разврата и падението. Душата ми е отровена, умът ми се гнети, сърцето ми е жертва на бесовете. Ти, 3емоне, който си изрод, убиец, скъпо ще платиш за делата си. Ти ме измами и изнасили свежата ми душа. Ти недостойно ме завладя и опорочи рода ми, оскверни чистотата ми!

Явление седмо.

Гневът затъмнява всяко благородно чувство. Отмъщението е резултат от тъмните дела. 3емон не се трогва от апела на оскърбената Дева, за съвест и право! Той реши, на всека цена, да подчини упоритостта на Славяна.

Той поиска да завърже краката и ръцете й, за да я отнесе без препятствие на кладата, но тя смело го блъсва настрани:

С л а в е н а.

Нещастнико клети, като безпомощно животно си искаш да ме овържеш и убиеш? Аз съм достатъчно смела и безстрашна. Отведи ме достойно, като човек! Нека буйните пламъци бъдат свидетели, че аз изгарям, като достойна мъченица, борела се за свобода и право! Сега отвори тази черна врата и да вървим на кладата!

3 е м о н.

Ти трябва да отстъпиш пред несъкрушимата воля на 3емон. — Аз достойно те притежавам. Борих се с небесните плеади и те откраднах, за да те направя Богиня на моето сърце. Сега, откажи се от този бунтовен дух и ще бъдеш очарователна богиня на нощта. Ще съзерцаваш светлите плеади от царството на нощта.

С л а в е н а.

Много се мамиш, подлецо! Моето сърце не принадлежи на теб; то е трепет за сърцето на достойния слънчев син, в чиито жили тече царска, благородна кръв.

3 е м о н.

Това какво значи? Ти обичаш повече Девора, — този беглец! Знай, Славяна, твоите очи никога не ще го видят веч. И не ще можеш дари сърцето си, защото пламъците на кладата са готови да затворят очите ти завинаги!

Явление осмо.

Той отвежда Славяна за кладата. Жалният апел се разнася, като молния, всред нощната тишина. Страстният сън, уплашен, побягна от Девора. Той се свести, блеснаха очите му. Той видя трептящите зари и вихрената конница, летяща из светлия лазур. Трепна сърцето. Страстните пламъци огасват Той удивително се изгледа.

Ръцете му потърсиха върху златистата коса блестящата диадема, но всичко бе измама. Вглежда се в дрехата си; по него висяха дрипи с различни шарки. И той заплака.

Д е в о р.

Ограбен съм. Зла съдба се подигра с мене. Но къде ли е тя ?

З е л б а.

Кого търсиш, мили Девор?

Д е в о р.

Где е Славяна, оскърбената Дева?

З е л б а.

Славяна, мили мой, вече се е превърнала на черен пепел върху горящата клада. Царицата на нощта я осъди на изгаряне заради тебе. Тя искаше да избяга заедно с тебе в светлата земя. И заради тая й дързост е осъдена. Навярно прахът й плува вече по бистрото езеро.

Д е в о р .

Какво казваш, Зелба? Това възможно ли е? В какво е виновна Славяна, тази измъчена, скърбяща Дева? Нима заради мене?.. Само заради мене, да ме предпази от това блато на падението, тя е на кладата? О, не! Тя не бива да гори. Жрица моя, прости ми! Нима нейната снага се топи, очите й за винаги ще огаснат, сладкия й глас никога не ще се чува? О, не! Тя трябва да живее! Но аз трябва да побързам и отида на това проклето място; може би не е още късно !

Зелба, къде се намира кладата? Казвай по бърже.

З е л б а.

Изсмива се злорадно.

Там, при голямото езеро, гори това огнище. А хищните вампири чакат под водите на езерото и отвеждат душата в страшния ад!

Защо така си се смутил? Това е в реда на нещата. Пламъците на това огнище никога не изгасват; там се подържа вечния огън на отмъщението! Ела, милий, да отидем всред алеите и заспим, унесени в сладкия сън на страститe и отдадем сърцата си на забрава. Това е наше право в този свят на удоволствията.

Явление девето.

Тя се уви около тялото на Девор. Той силно я блъсна и напусна тъмния вертеп.

Девор се понесе с голяма бързина по направление на езерото. В душата му за- кип желанието да предотврати всяко изстъпление върху оскърбената Дева.

Завеса.