Епилог.

[Ани]

Епилог.

Кошмарната нощ скрива своите примамливи прегръдки. Чарът на страстите изгоре върху пламтящата клада и срутиха се нейните основи, падна огнището и потъна в дълбоките води на голямото езеро. Молнията разпръсна тъмните облаци на нощта и нейния дълъг, светящ път описва историята на хаоса, що е гнетил безсмъртния Дух и вечната Душа.

Затрептя полъхът на светящата зорница, която обсипа с ефирния си блясък, новия ден на победата. Светящата колесница лети из пространството на двубоя! Пламъците на жреца все повече се разпространяват и обхващат целия свет на 3 е м о н а! Гори той! И се топи върху собственото си огнище. Буен ураган на северния вятър. Страшно реве и отнася в бездънен гроб праха му! А царя на смъртта заспа вечен сън и черната катафалка го отнесе по дългия път на забравата!. . .

Девите на слънцето събират цветя от градината на звездите и сплитат от тях венец на лазура, за да накитят достойно невестата и жениха, които идат от царството на голямото страдание и дълбоката скръб.

Исаян, жреца на светящите, свиква велико тържество в звездния храм и провъзгласява безсмъртна прокламация за коронясване на хероите на новия ден и великия идеал. Светящите се покланят и казват: амин. Защото идат достойни дворяни, в чиито гърди гори свещенния огън, а от очите им се излива блясъкът на вечния живот!

А жрецът Ханан не престава да пали все нови факли за нова мисъл, нов живот и необятна любов!

Край.