Снежко.

[Ани]

СНЕЖКО

Бели Снежно е посипал

улиците и къщята,

леден вятър песен пее,

свири брули личицата.

А децата, здрави, бодри,

по пързалките се сбират,

един пада, друг се смее,

глъч и врява се разливат.

Час след час се изминава,

врявата по страшна става,

иде края на играта —

топла стая за децата.

Вяра Господинова