Основни принципи на мировата държава

[Ани]

Основни принципи на мировата държава

Има една държава, която сега се създава, която сега се устройва и организира. Територията на тази държава е много малка: около 19 см. на длъжъ, 15.1/2 см. на ширъ и 15 см. на височина. Но тази малка държава е много гъсто населена: жителитѣ ѝ възлизатъ на повече отъ три билиона и 600 милиона. Въпрѣки своята многочисленостъ, обаче, тѣ смогватъ да живѣятъ и да се спогаждатъ добре. Наистина, и тази държава не е още напълно организирана, макаръ че устройството ѝ е започнало отъ преди милиони, милиони години, ала все пакъ тя е достигнала една сравнително висока степенъ на развитие и култура.

Ще попитате: коя е тази държава и де е тя? Тази държава е човѣшката глава, човѣшкиятъ мозъкъ. Въ устройството на човѣшкия мозъкъ взема участие цѣлата жива Природа, сиречъ цѣлата онази йерархия отъ високо напреднали, разумни съшества, чиито мозъци и сърдца съ хармонично организирани. Тѣзи, именно, същества образуватъ онази мирова държава, която Христосъ е нарекълъ „Царство Божие“, и на която земнитѣ държави отъ всички времена съ само бледи и мимолетни отражения. Отъ това гледище, всички култури на миналото, съ тѣхнитѣ религии, общественъ строй, съ тѣхнитѣ науки, изкуства, не сѫ нищо друго, освенъ лаборатории, кѫдето тия мѫдри жители на „Царството Божие“ сѫ работили за организиране на човѣшкия мозъкъ и човѣшкото сърдце.

Ето защо, докато човѣшкиятъ мозъкъ не се организира споредъ оня планъ, който една предвѣчна Мѫдростъ е начертала, на земята все ще царуватъ безредие, раздори, престъпления. Въ този смисълъ на думата може да се каже, че всичкото зло на земята произтича отъ недобре устроенитѣ мозъци и сърдца на хората, по-конкретно — отъ недобре организиранитѣ мозъци на мѫжетѣ и недобре организиранитѣ сърдца на женитѣ. Мѫжъ и жена въ случая сѫ взети като полюси на човѣка.

Не че мозъцитѣ и сърдпата на хората сѫ сами по себе си зле организирани. Природата постоянно работи за тѣхното организиране, като постепенно осъществява единъ великъ строителенъ планъ.

Злото, обаче, е тамъ, че хората постоянно развалятъ онова, което Природата е организирала, Тѣ приличатъ на недобросъвестни наематели, които лошо стопанисватъ имота, който имъ е даденъ за използуване. Ето защо може да се каже, че злото въ свѣта произлиза отъ недобре използуванитѣ сили на мозъка и недобре направляванитѣ сили на сърдцето. То произтича отъ това, че мѫжътъ и жената не използуватъ рационално силитѣ на ума и сърдцето, като даватъ по такъвъ начинъ лошо направление на своята воля.

И ако проследимъ живота на земята, ще видимъ, че отъ ума на мъжа произлизатъ всички престъпления — насилия, войни, убийства, разрушения. Умътъ на мъжа все още върви по прокълнатия пътъ на Каина. Дори и европейски народи, въпрѣки че изповѣдватъ християнството, на дѣло все още вървятъ по този старозаветенъ пътъ. Не по пътя на Каина ли вървѣха европейскитѣ народи презъ свѣтовната война?

И днесъ тѣ пакъ се намиратъ предъ изкушението на Каина. Най-добритѣ, най-далновиднитѣ, най-трезви умове на човѣчеството правятъ усилие да спратъ ръката на Каина, която пакъ започва да се свива въ юмрукъ. Тѣ ясно виждатъ резултатитѣ отъ войната. И говорятъ на хората съ трезвия и безпристрастенъ езикъ на цифритѣ — обективнитѣ статистични данни за ония всестранни поражения, които войната причинява. Въ тия данни поне нѣма ни „психологиченъ субективизъмъ“, какъвто би могълъ да се търси у писатели като Ремарка, ни морализаторски тенденции на пацифисти„утописти“. Въ тѣхъ звучи обективниятъ езикъ на цифритѣ, едничко мѣродавенъ за хората на „практичната действителностъ“. Като че ли тази „действителностъ“, въ която хората живѣятъ и страдатъ и се мъчатъ, не е създадена отъ самитѣ тѣхъ ?

Разбира се, въ края на краищата, едничко мѣродавенъ възгледъ за войната си остава възгледътъ на Природата. А той гласи, че войната е явление на единъ несъвършенъ животъ, който подлежи на уреждане и организиране. Тъй както мирътъ е изразъ на единъ високо организиранъ животъ, който се направлява отъ законитѣ на хармонията.

Всички други възгледи за войната сѫ лични и заинтересовани, преценени съ това обективно мѣрило на Природата.

Ето защо, всички разумни хора, у които живѣе опитътъ на хиляди и хиляди поколѣния, иматъ само едно мнение по тия въпроси. Тѣ знаятъ, че всички борби и стълкновения произтичатъ отъ факта, че мозъцитѣ и сърдцата на хората не сѫ още идеално организирани. Когато единъ денъ тѣ се организиратъ, животътъ на хората ще се устрои съобразно съ ония начала, на които почива безсмъртниятъ животъ на „Царството Божие“. А тия начала гласятъ:

Съществува една вѣчна Любовъ, която включва благото на всички същества. Съществува една вѣчна Мѫдростъ, знанието на която обгръща всички. Сжществува една вѣчна Истина, която включва свободата на всички сѫщества, споредъ степеньта на тѣхното развитие и разбиране.

Тия три велики начала лежатъ като съкровено съдържание въ основата на всички религии. Формитѣ се мѣнятъ, култътъ се видоизмѣня съобразно съ епохата, ала тия основни начала оставатъ неизмѣнни. Защото съ тритѣ велики основи, на които почива Божествениятъ свѣтъ.

Тия принципи действуватъ въ цѣлия космосъ, следователно тѣ действуватъ и на земята, въ всичкитѣ ѝ царства — растително, животинско и човѣшко. Въ своята същина, тѣ оставатъ неизмѣнни. Ето защо, както и да схващатъ хората Любовьта, както и да я дѣлятъ и подраздѣлятъ, тя си остава неизмѣнна и недѣлима. Любовьта не е нито ангелска, нито човѣшка, нито животинска. Когато говоримъ за животинска любовъ, подразбираме, че животното, което не е разбрало любовьта, я проявява по своему. Подъ човѣшка любовъ разбираме своеобразната човѣшка проява на Любовьта, която хората все още твърде слабо проумѣватъ.

Любовьта, обаче, при всички условия си остава неизмѣнна. Тя има еднакви отношения и къмъ праведни и къмъ грѣшни, и къмъ хора и къмъ животни. Любовьта подържа живота на всички същества, ала това не подразбира запазване на тѣхнитѣ форми. Тамъ дето тя действува, винаги настъпва едно вътрешно преустройство. И ако се разбиратъ законитѣ на любовьта, това преустройство става норI мално, не се ли разбиратъ нейнитѣ закони, това преустройство носи сътресения и разрушения.

Любовьта изключва всѣкакви престъпления. Любовьта изключва всѣкакво насилие, убийство. Следователно—и онова масово организирано убийство, което се нарича война. Отъ гледище на оня абсолютенъ моралъ, който Любовьта носи, никой нѣма право да отнема живота, който Богъ е вложилъ у едно същество. Споредъ божествения редъ на нѣщата, всѣко живо същество има право да живѣе. И който си позволи да отнеме животъ, както и да оправдава този актъ, нарушава божествения редъ на нѣщата.

А наруши ли се този божественъ редъ, нарушатъ ли се великитѣ постановления на Природата, идватъ най-лошитѣ последици въ живота. Това е една велика истина, която винаги съ възвестявали великитѣ Учители на човѣчеството, неговитѣ свѣтли гении, а не едно произволно лично разбиране на хора съ несъвършено организирани мозъци. И всички съзнателни хора трѣбва да подържатъ днесъ тази велика истина, ако искрено желаятъ своето повдигане като индивиди, ако желаятъ повдигането на своя народъ, повдигането на цѣлото човѣчество. Тѣ трѣбва да положатъ въ своя животъ ония три велики принципа, които лежатъ въ основата и на мировия животъ: Любовъ, която носи животъ за всички, Мъдростъ, която носи знание и свѣтлина за всички, Истина, която дава свобода на всички.

Липсватъ ли тия основи, животътъ — и личенъ, и колективенъ, и общочовѣшки — нѣма да има никакъвъ резултатъ. Това е една неизбѣжна последица отъ ония закони, които действуватъ въ Битието. А тия закони не се прекланятъ предъ ничия лична воля, тѣ действуватъ въпрѣки личното желание и разбиране на отдѣлнитѣ единици. Хората може да се противопоставятъ колкото щатъ на божествения редъ, тѣ могатъ

да отхвърлятъ колкото щатъ свидетелството на ония просвѣтени умове, които го възвестяватъ, ала той въ края на краищата се налага. Много култури сѫ загивали, цѣли свѣтове се рушатъ, слънца угасватъ, но този божественъ редъ вѣчно пребѫдва.

Ето защо, безмислено е да се правятъ повече безрезултатни опити. Безмислено е да се отлага, да се очаква на бѫдещето. Безмислено е човѣкъ да копнѣе за единъ идеаленъ животъ, когато отиде на „онзи свѣтъ“. Онзи свѣтъ е свѣтъ на любовьта, той е свѣтъ на знанието, на истината и свободата. И ако ние измѣнимъ нашитѣ мисли и чувства, ако започнемъ да мислимъ, да чувствуваме и да постжпваме така, както мислятъ, чувствуватъ и постѫпватъ ония велики сѫщества, чиито мозъци и сърдца сѫ организирани и волитѣ имъ единни, ние веднага ще влѣземъ въ „онзи свѣтъ“. Онзи свѣтъ е тукъ, сега, ние постоянно живѣемъ и въ този свѣтъ и въ онзи.

Така трѣбва да мислятъ съвременнитѣ хора, ако искатъ наистина да бѫдатъ човѣци на настоящето, а не на отживѣли възгледи. Така трѣбва да живѣятъ. Всички добри хора, къмъ които и народи, къмъ които и религии да принадлежатъ, трѣбва да си подадатъ рѫка, за да помагатъ на страдащото човѣчество. Нужно е не изолиране на народитѣ въ името на лични интереси, каквото днесъ се констатира, а обединение въ името на принципитѣ на Любовьта, Мѫдростъта и Истината — прояви на живия Богъ. който всичко обединява.