Търпението — първо стѫпало на Любовьта

[Ани]

Търпението — първо стѫпало на Любовьта

Езикътъ на днешното човѣчество изобилствува съ празни думи, съ думи безъ съдържание и смисълъ. И затова на съвременнитѣ хора трѣбва да се изяснява вътрешния смисълъ на живото Слово. Така напримѣръ, често хората говорятъ за търпение, ала малцина разбиратъ истинския му смисълъ, малцина знаятъ неговия произходъ и предназначение. Иначе, не бихме чували толкова много хора да се провикватъ, че не можели повече да търпятъ, че чашата на търпениито имъ прелѣла! Тия люде, очевидно, смѣсватъ търпение съ неволя. Ала едно е търпение, друго — неволя. Преди всичко, безъ търпение не може нищо да се постигне, и най-важно, безъ търпение не могатъ да се задържатъ резултатитѣ на постигнатото. Никакво знание, никакво изкуство не може да се придобие и задържи безъ търпение. Търпението е основа на човѣшкия характеръ, а безъ сигурна и нопоколебима основа може ли една постройка да устои срещу външния напоръ на стихиитѣ? Ето защо, дълбоко погледнато, само гениалнитѣ хора, само светиитѣ, само великитѣ и разумни души могатъ да бъдатъ въ истински смисълъ на думата търпеливи. Само истинскитѣ учени, истинскитѣ хора на изкуството могатъ да бъдатъ търпеливи. Разбира се, когато говоримъ за учени, ние не подразбираме ония професионални представители на съвременната наука, които преподаватъ въ университети, и на които се плаща за това. Истински ученъ е оня, който работи идейно, безъ да очаква нѣкакво възнаграждение. Такъвъ ученъ е роденъ отъ гениална майка и гениаленъ баща, задъ които седи цѣла редица поколѣния отъ гениални хора. Не две, не три или дори четири поколѣния — задъ гърба на истински гениалния човѣкъ трѣбва да седатъ десятки поколѣния, стотици и хиляди прародители, които съ вървѣли въ божествения пътъ, въ пътя къмъ великото и красивото. Не идва ли единъ човѣкъ по такава линия, той не може да бъде нито ученъ, нито гениаленъ, нито светия въ истински смисълъ на думата. А мнозина съвременни хора мислятъ, че достатъчно е да се покаятъ, за да станатъ чисти, свети хора. Както пъкъ други мислятъ, че като свършатъ нѣкакъвъ факултетъ и напишатъ нѣколко съчинения по известенъ въпросъ, могатъ вече да минатъ за знаменити учени. Разбира се, ние ни най-малко не искаме да засѣгаме схващанията на съвременвитѣ хора за наука, изкуство, философия. Сегашната наука, изкуство, философия, музика, погледнати отъ едно по-високо становище, съ само забавления за деца, ала тѣ съ ония наченки, отъ които ще се развиятъ бъдещитѣ наука, изкуство, философия. И това е естествено! Може ли малкото дете да стане изведнъжъ като своитѣ по- възрастни братя и сестри? То дълго време ще бѫде носено отъ майка си на ръце и ще бѫде подкрепяно отъ своитѣ по-голѣми братя. Така и съвременнитѣ хора биватъ носени на рѫце и подкрепяни отъ по-голѣмитѣ братя на човѣчеството — отъ ония велики, гениални души, които рѫководятъ сѫдбинитѣ му съ непоколебимо търпение.

Тѣзи именно будни души, които любятъ Бога и знаятъ, че животътъ има велико предназначение, ще оправятъ свѣта и тѣ ще го организиратъ. Само добритѣ, високосъзнателнитѣ хора могатъ да градятъ и да организиратъ. Лошитѣ хора само разрушаватъ. Ние можемъ да очакваме спасението, организирането и възпитанието на хората само отъ съзнателнитѣ, добритѣ човѣци, които работятъ отъ вѣкове насамъ. Ала сега тѣхната дейностъ се засилва, защото човѣчеството се намира въ единъ важенъ моментъ отъ своето развитие. И тъкмо затова, може би, никога страданията, външнитѣ и вътрешни противоречия не сѫ били така остри, както въ наши дни. И никога, може би, отъ разумнитѣ хора не се е изисквало толкова търпение, толкова духовна мощъ, колкото сега. И никога, може би, не е било тъй необходимо добритѣ и съзнателни хора въ свѣта да си подадатъ взаимно рѫка и да отправятъ едни къмъ други мисълъ за вѫтрешно обединяване. Възвишенитѣ сѫщества, които сѫ завършили своята еволюция, търсятъ съработници за новата култура — хора съ чисти сърдца и свѣтли умове. Мислите ли, че тия същества ще слѣзатъ на земята въ плътъ и кръвъ, да уреждатъ човѣшкитѣ работи? Сами тѣ нѣма да слѣзатъ, но ще се изявятъ чрезъ готовитѣ за работа хора, които живѣятъ на земята. Тѣ и сега се изявяватъ по много начини въ свѣта, и сега работятъ за повдигане на човѣчеството — всички велики учени, поети, музиканти, художници съ проводници на тѣхната творческа мисълъ.

Ала за да се подготви човѣкъ да стане съработникъ на тия велики Братя, трѣбва безъ друго да притежава това основно качество — търпението. Защото той ще срещне въ живота си много противоречия, ще се сблъска съ много мъчнотии, съ много трудни задачи, съ които ще трѣбва да се справи. Това съ все ребуси, които ще трѣбва да реши главно чрезъ търпението. Нима сиромашията, отъ която толкова хора се оплакватъ днесъ, не е единъ ребусъ? Защото има една сиромашия, която е смислена и желателна за всички. Само при този видъ сиромашия човѣкъ изработва своето търпение. Слѣзълъ до дъното на живота, човѣкъ започва да дири тогава богатството вътре въ себе си. Въ този смисълъ всички велики, гениални хора съ били все сиромаси. Де се роди Христосъ, напримѣръ? Въ златна люлка и въ царски палатъ ли? Гениалниятъ човѣкъ не се нуждае ни отъ златни люлки, ни отъ царски палати. Златната люлка, царскиятъ палатъ — това е неговиятъ мощенъ духъ, неговото будно съзнание.

Търпение се изисква днесъ отъ всички пробудени хора! Като душа човѣкъ има велико предназначение на земята. Но за да се подготви да изпълни това си предназначение, трѣбва да придобие търпение! Само чрезъ търпението човѣкъ познава вѣчното въ живота, великото, което остава неизмѣнно всрѣдъ всички промѣни.

Въ наши дни, когато свѣтътъ страда отъ толкова бедствия, когато хората сѫ обхванати отъ единъ духъ на безпокойство и страхъ отъ живота, когато тѣ сѫ разпокъсани отъ какви ли не вражди, човѣкъ повече отъ всѣкога трѣбва да има търпение. Търпение — да дочака хората да изпитатъ до край всички свои теории, всички свои вѣрвания, всички свои системи, всички методи, всички примамливи пътеки. Търпение, за да долови, всрѣдъ тази привидна, външна разпокѫсаностъ на нѣщата и явленията, онази вѫтрешна цѣлокупностъ, въ която сѫ свързани всички прояви на живота. Три думи сѫ само въ състояние да изразятъ тази цѣлокупностъ. Тѣзи думи съ: Любовъ, Мъдростъ и Истина.

Любовьта носи Божествения животъ, изразъ на вѣчна хармония. Мѫдростъта носи свѣтлина и Божествено знание, които създаватъ красота и редъ въ живота. Истината дава главната насока въ живота. Всѣка звезда, всѣко слънце се движи по посока на Истината.

Истината говори съ слънцата. Мъдростъта — съ планетитѣ. А Любовьта е толкова снизходителна, че е слѣзла на земята да говори и съ хората, и съ най-дребнитѣ същества. Понеже Истината говори съ слънцата, далечна и висока е нейната целъ! Кой може да я постигне? Само търпеливиятъ човѣкъ. А търпеливиятъ човѣкъ е човѣкъ на Истината.

Да се разговаряшъ съ разумното слънце, да живѣешъ съ хиляди години въ небесата, да правишъ добро, безъ да знаятъ името ти, да бъдешъ великъ поетъ, безъ да те познаватъ, да творишъ чрезъ другитѣ, безъ тѣ да знаятъ, а ти само да се радвашъ — това значи да бѫдешъ гениаленъ човѣкъ! Това значи да живѣешъ съ душитѣ и между тѣхъ, безъ тѣ да подозиратъ това. Защото между всички души има вътрешна връзка.