Жизненият магнетизъм и полярността на човешкото тяло

[Ани]

Жизненият магнетизъм и полярността на човешкото тяло

(Експериментални изследвания)

След изследванията на съвременни биолози като Гурвич, Лаковски и др. върху лъчеизпускането на живите организми, последното се сматря като експериментално установен факт. Трябваше да се измине доста време докато съвременната биология се подготви да приеме една отдавна знайна истина. Защото за тия лъчеизпускания на живите организми, кръщавани с различни имена, отдавна съществуват ред опитно установени факти, потвърдени от цяла низа учени. Познати са магистралните изследвания на австрийския химик и физик Карл фон Райхенбах за така наречените одични излъчвания на човешкото тяло. Опитите на Райхенбах, на брой повече от 13,000, произвеждани методично в течение на около 30 години, посредством така наречените от него „сензитиви", сиреч свръхчувствителни субекти, са доказали по един безспорен начин съществуването на „ода".

Изследванията на този учен, въпреки тяхната убедителност, са били отхвърлени, както е трябвало да се очаква, от тогавашната официална наука с презрение и присмех. Но те не са останали без отзив. Те се подземат, в по-друга форма и постановка, от ред учени преди всичко във Франция. Алберт до Роша в трудовете си „Extériorisation de la sensibilité" и „Extériorisation de la motrisité" („Излъчване на чувствителността" и „Излъчване на двигателната способност"), където са изложени резултатите от неговите системни изследвания, произвели на времето си поразяващо впечатление, продължава фактически делото на Райхенбах.

По същото време и Д-р Люис, със смелостта и ударната мощ на своите експерименти, разтърсва предвзетите схващания на тогавашната физиология.

Откриването на така наречените „N-лъчи" от физика Блондло, чиито свойства при едно системно сравняване, се оказват тъждествени с тия на Райхенбаховите одични лъчи, идва още веднъж в подкрепа на Райхенбаховите изследвания.

На почвата на тия изследвания стъпва, подобно Роша, и първоразредният експериментатор Д-р Хектор Дюрвил, директор на „Institut Magnetique de la France" Той не само блестящо потвърждава откритията на Райхенбах, а прави и нови такива. Неговата книга „Le fantom des vivants" съдържа резултатите от експерименталните му изследвания върху „флуидното яло" на човека, тъй както пък книгата му „Физика на животния магнетизъм " дава систематично изложение на всички данни, добити по опитен път, върху свойствата на така наречения „физиологичен" или „витален магнетизъм" и по-специално върху полярността на човешкото тяло.

Тук ще изложим накъсо някои от опитите на този вещ експериментатор, така както са изнесени в книгата му, „Физика на животния магнетизъм", като ще се спрем по-специално на ония от тях, като потвърждават полярността на човешкото тяло.

Преди всичко няколко думи за жизнения магнетизъм. Този термин – сполучливо или не – е даден на един природен агент, който действува особено могъщо в по-високо организираните живи същества, по аналогия с известни прояви на земния или минерален магнетизъм.

Именно, в човешкото тяло са били наблюдавани явления, които показват известни прилики с магнитните, макар да са от съвсем друго естество. Сборът от тия явления е бил наречен чисто по аналогия с името „магнетизъм". Така възниква Месмеровият „животински магнетизъм", след като той открива лечебната сила на магнита в 1772 г. Лечителите – магнитизатори, които оперират с този агент, акумулиран в техните тела, го наричат жизнен или лечебен магнетизъм.

От друга страна, както изследванията показват, Райхенбаховият „од", не е нищо друго освен една форма на все същия физиологичен магнетизъм „Виталният принцип" на Barthez, „жизненото електричество" на Petetin, „нервната лъчиста сила" (La forie neurique) на Барети, „нервизмът" на Luce, „нервният флуид" на нsкои физиолози, „магнетичния флуид" на магнетизаторите, та дори до „жизнените лъчи" на Гурвич – това са все термини, които се дават на този агент, с оглед на неговите прояви в човешкия организъм .

Ала както изследванията на Дюрвил показват, този агент прониква целия органически и неорганически свят.

Специално в магнита се констатират два агента: 1) оня агент, който във физиката е прието да се нарича магнетизъм и 2) оня физиологичен или витален агент, който притежава аналогични свойства с .жизнената сила" (животния магнетизъм) на човешкото тяло.

Според източника, от който той произлиза, Дюрвил различава: човешки („антропомагнетизъм"), животински („зоомагнетизъм") растителен, минерален магнетизъм, „електромагнетизъм", „фотомагнетизъм", „термомагнетизъм", „звуков" „химичен" и т.н.

С една реч, под жизненият магнетизъм или анимизъм в цялата природа и по-особено в живите органични същества, се подразбира оня агент, който предизвиква, организира и регулира всички биологични процеси. Той е организиращото начало в живите форми, формиращото начало, което съхранява морфологичните особености, пластичното начало, което възобновява съставните части на органите при обмяната на веществата. Той е с една дума, носител на така наречената „витална душа", чиято дейност обуславя вегетативния живот в многосложните му прояви.

За експериментално установяване явленията на жизнения магнетизъм едничък най-годен инструмент се е оказало досега човешкото тяло и по-специално тялото на така наречените „сензитиви."

„В човешкия организъм", казва Дюрвил, – нашият обект за наблюдаване на анимистичните явления, този агент може да предизвиква действието на почти всички други агенти или да се превръща в тях. Той предизвиква механично движение под форма на привличане и отблъскване, както и увеличаване или намаляване на органичната дейност. Констатират се също така известни топлинни явления въз основа покачването или понижаването на телесната температура. Установява се освен това, че един къс стомана, чрез допиране до човешкото тяло, се намагнитва, и че този магнетизъм – колкото и слаб да е – предизвиква образуването на електричен ток, който от своя страна пък може да произведе топлина, движение, светлина и химични реакции.

„Освен това, този агент притежава особени физиологично-химични свойства. Той свети – за окото на ясновидеца – не само на тъмно, а при известни условия и на дневна светлина – във всички багри на дъгата.

„А повече не е необходимо, заключава Дюрвил, за да се докаже, че той е в пряка връзка с другите природни сили, и че има пълно право да образува отделна глава в нашите съчинения по физика и физиология".

Казахме, че човешкото тяло днес за днес е едничкият инструмент, който ни дава възможност да проучим със сравнително по-голяма точност и подробност, явленията на жизнения магнетизъм. Физичните инструменти, с които днес се разполага, са твърде груби и несъвършени, за да могат да послужат за целта. Ето защо, налага се преди всичко необходимостта да се намери начин за лесно установяване на сензитивността, а също така и нейната степен.

За целта е изнамерен един прост инструмент, наречен сензитивометър.

На фигурата е даден сензитивометъра на Дюрвил, измислен от него в 1887 год. Той, както и всички сензитивометри, представя един магнит, чиято форма и начин на употреба се вижда ясно на фигурата. С N и S са означени респективно положителният му и отрицателен полюс. *)

фиг. 1

Оказва се, че измежду 100 души, взети наслуки, в 60 до 70 до души сензитивометърът предизвиква ясно изразени явления.

2 до 3 лица измежду 60-тях усещат ясно определено действие още след 1 до 3 минути. Именно при едноименно поставяне на сензитивометъра, сиреч отрицателният полюс на магнита откъм палеца **) (вж. фиг. 1) сензитивът усеща едно пращене във върховете на пръстите, сгорещяване на дланта, па и на цялата ръка до рамото. Той изпитва нервна възбуда, раздразнение и неволна склонност към движение. Наблюдава се почти винаги хиперестезия, повишена дейност на органите, придружена с усещане на огън в главата, съкращение на мускулите на ръката, спазми.

При разноименно поставяне на инструмента, сиреч положителният полюс откъм страната на палеца, се проявяват противоположни действия, ала след по-дълго време. Явява се един смъдеж във върховете на пръстите, един гъдел, като пълзене на мравки, придружен с една приятна прохлада около магнита; често субектът усеща слаб студ, подобен на оня, който се усеща при действието на някой електростатичен апарат. Ръката става все по-неподвижна, забелязва се същевременно значително понижаване на дейността на органите Настъпва едно състояние на спокойствие и приятно самочувствие, съпроводено с прохлада и свежест в главата. Продължи ли се действието по-нататък, настъпват ярки признаци на анестезия, парализа, упадък на силите. Субекти, които изпитват всичко това, са добри сензитиви. Те могат лесно да се приспят – по много начини. Тогава те падат едно по друго в различните фази на хипнотичния сън: 1. повишена внушаемост, 2. каталептично състояние 3. сомнамбулно състояние и 4. летаргия.

8-10 лица усещат гореописаните действия след 4-5 минути. Очевидно те са по-слаби сензитиви.

20-25 от тях усещат някои от тези действия, но по-слабо и то чак след 10-15 минути. Те са още по-слаби сензитиви. Изпадат само в състояние на сънливост.

25-30 едва след часове започват да усещат някои и други от гореописаните действия. У тях не се забелязва никаква следа от явленията на магнетичния сън.

За да се „очистят" констатираните явления от влиянието на внушението и самовнушението, опитите се правят без субектът да знае дали поставянето на инструмента е едноименно или разноименно.

Изобщо с многобройни опити от този и друг характер, при които са се взимали строги мерки за „очистване" на явленията от субективни моменти, смогнали са да установят реалното съществуване на тоя природен агент, наречен „жизнен магнетизъм", като лъчение на живите организми или като придружаваше явление при проявата на другите физични сили. Установило се е освен това, че той проявява полярност. Човешкото тяло, като носител на тази сила, е също поляризирано.

От по-нататъшното излагане опитите на Дюрвил, всички тия основни положения ще се изяснят. Резултатите от тия опити, установени по един безспорен начин подхранват именно онази широка дефиниция за виталния магнетизъм или „анимизъм" дадена на (по-горе), която впрочем не съдържа нищо изненадващо за виталистично ориентираните биолози на наши дни.

Изтъкнахме, че жизненият магнетизъм или анимизъм, подобно всички други природни агенти, проявява полярност. С други думи, имаме положителен и отрицателен анимизъм.

Един класически опит за установяване полярността на анимизма е опита с магнетизираната вода. Експериментаторът взема чаша вода и, или я държи 2-3 минути от първом в дясната ръка, или насочва над повърхността й, без да я докосва, върховете на пръстите си. Водата добива, за вкуса на сензитива, ясно определен възкисел вкус - тя става приятно-свежа и лека на пиене.

Намагнитизирана по същия начин с лявата ръка, водата добива за вкуса на сензитива алкален, лугав, блудкав вкус, дотолкова противен, че предизвиква повдигане.

Знайно е от друга страна, че положителният електричен полюс на един елемент, както и южният полюс на магнита предизвикват - подобно излъчванията на дясната ръка - кисел вкус. тъй както пък отрицателният полюс на един елемент и северният полюс на магнита пораждат - подобно флуида, що изтича от лявата ръка - алкален вкус. Макар че при анимистичното действие на магнита и на ръката не става никакво химично разлагане, както при електрическия ток, аналогията е очебийна.

Ето защо, въз основа тъкмо на тази аналогия, анимизмът на дясната ръка е наречен положителен, а този на лявата - отрицателен.

Само този опит вече е достатъчен, за да ни наведе на мисълта, че и човешкото тяло ще да е анимистично поляризирано.

Ето накъсо някои от опитите за установяване на тази полярност.

1. Експериментаторът насочва дланта на дясната си ръка или върховете на пръстите си на няколко сантиметра, срещу лявата половина на гърдите на един силно-чувствителен и добре трениран медиум. Последният чувствува приятна свежест и въобще благотворно влияние, като същевременно дишането му се усилва. Насочи ли се дясната ръка на същото разстояние към дясната половина на гърдите медиумът ще почувствува, напротив, едно общо неразположение, възбуда и безпокойствие, като при това дишането става по-тежко.

Същите въздействия се получавате, ако се оперира в противоположно направление с лявата ръка.

2. Експериментаторът насочва върховете на пръстите на дясната си ръка срещу дясната ръка на сензитива. Ръката се възбужда. Явяват се контракции, а у високочувствителни субекти се констатира пълно мускулно вцепеняване. Ако веднага след това се насочи дясната ръка срещу лявата ръка на субекта, контракцията в дясната му ръка ще изчезне, без обаче да настъпи в лявата. При по-нататъшно облъчване с десен магнетизъм, лявата ръка на субекта ще се парализира - ще се отпусне халтаво и безжизнено, неспособна за никакво движение. Изобщо, ако се насочат излъчванията на двете ръце едноименно дясна към дясна и лява към лява - и двете ръце на субекта се вцепеняват. Насочат ли се разноименно – парализират се.

Същите ефекти се получават като се действува върху краката, респективно бедрата.

Многобройни опити от този характер, в най-различни вариации, както върху дясната и лавата страна на тялото, тъй и върху предната - лицевата и задната (гръбната) страна, са установили по един безспорен начин анимистичната полярност на човешкото тяло.

Дюрвил представя схематично общата полярност на човешкото тяло с помощта на два подковообразни магнита. На фиг. 2 това ясно личи.

С (+) е означена дясната страна, респективно предната. С (–) е означена лявата, респективно задната страна. Големият магнит представя страничната поляризация (лява и дясна страна на тялото). Малкият магнит представя сравнително по-слабата предно-задна поляризация.

фиг. 2

Това представя, както подчертах, общата и главна анимистична поляризация на човешкото тяло. Съществува обаче и второстепенно поляризиране. Именно, оказва се, че ръцете, краката, китките на ръцете и ходилата на краката, а също и пръстите притежават една друга, вторична полярност. Без да се спирам на тия подробности - за да дам една представа за вторичната полярност – ще помена, че дясната ръка запример, откъм дланта е положителна, а откъм горната страна - слабо отрицателна (при лявата е обратно); после, половината откъм палеца е отрицателна, а другата половина, откъм кутрето - положителна. Накрай ще предам накъсо - според Дюрвил - физиологичните действия на жизнения магнетизъм или анимизма, който - както многобройните, отлично поставени опити на ред експериментатори са безспорно установили - се отличава съществено от всички останали природни агенти: електричество, магнетизъм, топлина, светлина.

Едноименният анимизъм, отдето и да произхожда - от човек, магнит, светлина, топлина или звук - предизвиква у слабите е или средни сензитиви усещане на топлина.

Наблюдава се същевременно повишение на органичната дейност, на телесната температура, на чувствителността и мускулната сила. Едноименното действие е почти винаги възбудително, раздразващо; то е съпроводено с едно чувство на неразположение и тежест в главата.

У високо-чувствителни субекти действието настъпва много по-бързо и по-интензивно. Малко време след възбудата, при която се повишава както чувствителността, тъй и мускулната сила, настъпва състояние на анестезия и мускулна отпуснатост - очевидно като реакция.

Ако един силен сензитив възприема въздействието прав, той бива силно отблъснат назад при едноименно облъчване, особено ако то е насочено към горната част на тялото.

Продължи ли се въздействието, субектът пада в хипнотичен сън, като минава едно по друго в различните му фази: силна внушаемост, каталепсия, сомнамбулизъм, летаргия.

Разноименното действие упражнява, напротив - според степента на сензитивността - освежително, приятно, успокоително и благотворно влияние. Температура, чувствителност и мускулна сила обикновено се намаляват. У силни сензитиви туй може да стигне до анестезия и до пълна парализа.

Ако субектът е прав - при разноименно облъчване, той се силно привлича към експериментатора. Ако е бил в хипнотичен сън - събужда се.

Положителното лъчение изобщо поражда по-приятни усещания от отрицателното. То оставя у повечето сензитиви едно радостно и леко чувство. Отрицателното, напротив, настройва тъжно, мрачно. Особено са характерни тия явления при въздействуване с цветни лъчи.

Вкусови усещания. Положително намагнитизираната вода - както вече имахме случай да изтъкнем - предизвиква у сензитива усещане на кисел вкус. Такава вода е приятна и лека за пиене, свежа и дори ароматична. Отрицателно намагнитизираната вода действува алкално, основно, тя е блудкава и крайно неприятна за вкуса на сензитива. Причинява дори повдигане.

Действието на анимизма върху сензитивите се проявява и чрез зрителни усещания. Дори и слаби сензитиви, било в будно състояние - в тъмна стая - било в сомнамбулно състояние, виждат предметите светещи с бяла или възсива светлина.

Средните сензитиви виждате човешкото тяло, да речем, много по-светещо. При това дясната му страна им изглежда синкава, а лавата - червеникава или оранжева. Положителният полюс на магнита свети със същата светлина, както дясната половина на тялото, а отрицателният - като лявата.

Високо-чувствителни субекти виждат още по-подробно светещата аура на човека.

Всичките тия физиологични действия на жизнения магнетизъм ясно показват както основните му свойства, тъй и полярността на човешкото тяло - нещо, което е позволило на Дюрвил да формулира следните основни и общи закони на тази полярност:

Човешкото тяло е анимистично поляризирано: дясната част е положителна, лявата - отрицателна.

У левичарите полярността е обратна.

Едноименните полюси действувате възбудително, разноименните - успокоително.

_____________________________________

*) Тряба да споменем,че днес са изнамерени по-други и по-съвършени инструменти за чисто физично установяване на тия излъчвания: магнетометър, био- метър (д-р Барадюк), стенометър (д-р Жоар), махалото на Тор и т. н., за да не споменаваме нищо за способите, които се употребяват при биологичните изследвания от тоя характер в наши дни.

**) Както ще видим по-нататък човешкото тяло е поляризирано: дясната му страна е анимистично-положителна, лявата — отрицателна. Също и ръката: половината откъм малкия пръст е положителна, другата половина, откъм палеца, е отрицателна.