ДАВАНЕТО

[Ани]

ДАВАНЕТО

Даването е закон на небето, закон на изобилието. 138-54

Трябва да дадеш! - Защо? - Ако не дадеш, ще се пукнеш, а като се пукнеш, от тебе ще изтече излишното. Това е закон в природата. 96.3-51

Всеки трябва да се научи да споделя със своите ближни благата, които Бог му е дал. Това споделяне трябва да стане разумно. Съвременните хора малко дават, всичко взимат. Според Божествения закон всичко ще даваш и всичко ще взимаш. 6-2

Давайте, за да ви дават. 58-49

Колкото даваш, толкова ще ти се даде. 35-8

Когато чашата на користолюбието се препълни, човек не може вече сам да я носи и търси някой да му помогне. Щом някой човек му се притече на помощ, той е длъжен да му даде нещо от изобилието си. Първоначално човек дава по необходимост, докато придобие навика естествено и доброволно да дава. Щом развие милосърдието си, той не се стреми повече към взимане. 87-48

Иска или не иска, природата застава човека да дава. Ако добро- волно не дава, той ще се намери на дъното на кладенеца, отдето ще се принуди да даде всичко каквото има, само да дойде някой да го извади от там. 87-49

Като възприема и обработва, човек трябва да е готов да даде нещо от себе си. 145-278

Като възлюбиш Бога, ще се научиш да даваш. 90-200 Когато човек придобие известни знания, трябва да излезе в света, между окръжаващите, и да им предаде част от своето знание. Той трябва да прави това от любов, а не от принуждение. 11-143

Ще кажете, новото учение изисква щедрост. И двете страни трябва да бъдат щедри, а не само едната. 114-227

Този,който само взима, без да дава, както и този, който само дава, без да взима, и двамата не ви обичат. 100-20

Един от законите на Божествения свят гласи: човек е длъжен да дава от благата, които приема и на другите, след като задържи за себе си толкова, колкото му е нужно. Останалата част, колкото и малка да е, той трябва да я даде на своите ближни. 57-154

Даваш - ще ти се даде. Този закон е наречен закон на всемирното изобилие. 32-11

Следователно причината за богатството и сиромашията в живота се дължи на спазване закона за даването. 69-17

Даването не се отнася само до материалните, но и до сърдечните отношения. 58-49

Ако приема Божественото знание, без да го предава навън, човек сам приготвя условия за своята смърт. 57-154

Каквото човек даде на хората, това ще дадат и възвишените същества на него. 35-8

Сегашното възпитание се страхува от даване, да не би човек да осиромашее. Новото възпитание препоръчва на децата и на възрастните да дават. 145-281

Разумното даване не опропастява човека. 58-49 Всеки човек носи в себе си нещо хубаво, което може да предаде на ближните си. Отношенията на хората могат да бъдат правилни само тогава, когато за основа седи даването. Обаче, ако единият само дава, а другият само взима, отношенията не могат да бъдат правилни между тях. 80-66

Като даваме нещо, добиваме нещо. 97.4-30

Всичко, което желаеш да получиш, трябва да го дадеш и на другите. 145-66

Бъдете и вие проводници на благата, които Бог ви дава. Не задържайте Божиите блага само за себе си. Нека те постоянно текат през вас, та кой как мине, да се ползва от тях. Ако камъните биха задържали слънчевата топлина в себе си, те биха се стопили, биха престанали да съществуват като камъни. На това основание казвам: Божиите блага, които минават през вас, ще задържате във вас временно, и веднага след това ще давате - ще бъдете като камъните. 136-246