БЛАГ

[Ани]

БЛАГ

Благостта е външна проява на Бога. 86-124

В българския език най-силна и съдържателна е думата „благост". В тази дума няма никакво раздвояване. Благостта е Божествено качество. Висока е топлината на думата благост. Тя има 35 милиона градуса топлина. Дето мине благостта, всички противоречия се стопяват. Благостта съдържа всичко в себе си. Тя изключва всички слабости. Благият е разумен, добър и силен. Той е едновременно и господар и слуга. Той е най-добрият, най-умният и най-силният господар и слуга. Бих желал всички да бъдете благи. 37-262

Човек може да се отнесе благо само към същество, подобно на себе си. При това, благостта се проявява само чрез човек, в когото душата е изявена. 86-124

Онзи, който иска да говори за благост, той не борави с умствения свят. Благостта трябва да има нещо материално в себе си. Ти не можеш да бъдеш благ към някой човек, ако не го нахраниш, ако не го облечеш. С това започва благостта, а не с красиви думи. Благостта започва с реалното в света, с яденето, с обличането. 42.11-16

Благостта е емблема, тя показва присъствието на Божествената светлина. 122-242

Истината и благостта внасят в човека сила, мир, спокойствие. Те продължават живота. 0-13.10.88

Блага дума на устата, туй е ключът на сърцата. 194-60