САМОНАБЛЮДАВАЩ

[Ани]

САМОНАБЛЮДАВАЩ

Преди всичко, човек трябва да има будно съзнание, да се самонаблюдава външно и вътрешно, за да бъде изправен в мислите и чувствата си. 85-169

Всички вие трябва да се самонаблюдавате, да анализирате своите настроения и състояния, да не бъдете слепи нито за погрешките, нито за добродетелите си. Това значи: нито да се подценявате, нито да се надценявате. Когато у човека се появи известно чувство на гняв, на съмнение, то не е само негово. Това чувство едновременно се проявява и в ред други същества, които са тясно свързани с него. Колкото повече човек се подава на това чувство, толкова повече той се свързва с всички ония същества, които в това време преживяват същото чувство. При това условие това чувство може да се усили толкова много, че да вземе заплашителни размери. В това време човек изгубва всякакъв разсъдък. След всичко това, човек трябва дълго да работи за възстановяване равновесието на своя душевен живот. 45-108