ЧИСТОСЪРДЕЧЕН

[Ани]

ЧИСТОСЪРДЕЧЕН

Казвам: в нашия живот трябва да има тази детинска простота, не подразбирам да бъдем глупави. Тази простота англичаните наричат „свещена простота". Българите я наричат „простодушие", аз я наричам „невинност на душата". Човек трябва да бъде толкова чистосърдечен, че на всичко да хваща вяра като дете. 126-25

Какво представлява чистото сърце? - Чисто сърце е това, което не ражда никакви отрицателни чувства, нито ги допуща да влязат в него. Чистото сърце е всякога тихо и спокойно, не се вълнува. То е подобно на дълбока вода, която не се размътва. 143-290

Всички вие трябва да бъдете чистосърдечни. Като дойде тази чистота във вас, да можете да говорите Истината в себе си, а не отвън. Толстой се изповяда не пред външния свят, а пред себе си, за да възстанови своя мир, да възстанови връзката между Бога и своята душа. 76.1-14

Човек трябва да бъде чистосърдечен. Направи ли една погрешка да не чака тя да остави петно на дрехата му, но веднага да се изповяда; направи ли едно добро, да се зарадва. 130-95

Блажени чистосърдечните, защото те ще видят Любовта в нейната слава и величие. Който не е чистосърдечен, той не може да види Любовта. Щом не вижда Любовта, той ходи в тъмнина и всякога се спъва. 147-11

„Блажени чистосърдечните, защото те ще видят Бога". Чистосърдечни ли сте, ще видите Бога. Видите ли Бога, ще видите и вечната красота, която внася радост и мир в човешката душа. 136-66