СЪДБА

[Ани]

ПРИЧИНИ И ПОСЛЕДСТВИЯ

СЪДБА

Животът е предопределен не фатално, но има ред причини, които предопределят съдбините на хората и нашия живот 50 % сме фактори на нашата съдба, а има други 50% фактори, които регулират живота ни. Върху нашия живот оказват влияние 50 % - съдбата, 25 % - ние самите и 25 % - обществото. 120-38

Човешкият живот се обуславя от законите, в които Бог го е поставил. 49-61

Бог е създал един разумен свят, но вие не сте вървели правилно, вследствие на което носите последствията на вашия изопачен живот. 136-23

Съдба има за онези, които вървят в пътя на злото; обаче за праведния няма съдба. В света има закон за съдене на грешните, но не и за праведните. 134-24

Човек не може да живее както си иска. 86-42

Всичко, което става в живота ви, то е определено, то е наредено, създадено за вас. 122-108

Произволно нещо ли е съдбата? - Съдбата не е произволна, но е строга, а понякога и безпощадна. Когато човек нарушава Божествените закони, съдбата го преследва до девети род. Тя иска да му даде добър урок, да го научи, как да постъпва с великите закони на Битието. Временно тя може да отложи урока, който е предвиждала за даден човек, но никога няма да го забрави. Гледате някой човек учи, занимава се и тъкмо се готви да заеме някоя добра служба, съдбата излиза срещу него и му препятства. За да успее в предприятията си, човек трябва да се обърне към съдбата си с молба да не го преследва, като обещае, че ще работи съзнателно, да изправи погрешките си. Иначе, каквото и да прави, все няма да успява. Колко художници има в света, картините на които стоят не продадени. Колко музиканти има в света, които няма на кого да свирят. Колко поети и писатели има в света, чиито произведения не се оценяват. Защо? - Защото съдбата ги преследва. 53-304

Едно трябва да знаят хората: Бог определя съдбата на хората - никой друг. При това, съдбата на хората не е нещо фатално. Тя се определя според техните мисли, чувства и постъпки. Следователно никой не е в сила да избави човека от собствената му съдба. Ако има някой, който може да му помогне, това е той самия. Как? - Като измени мислите, чувствата и постъпките си, едновременно с това и Бог ще измени своите решения към него. 136-276

Време е вече хората да пристъпят към новото разбиране на Божиите пътища. За да дойде до новото разбиране на живота, човек трябва да бъде чист. Той трябва да ликвидира със своите погрешки и престъпления. Не ликвидира ли с тях, съдбата непременно ще го преследва. Никой не може да избяга от ръцете на съдбата си. Какъвто и да е човек, прост или учен, цар или обикновен, съдбата ще му даде нужния урок. „Ама ние сме ученици, искаме да учим, да се развиваме”. И ученици да сте, пак няма да избягате от ръката на съдбата.” Ние се молим по три пъти на ден. Съдбата ще ви хване в момента, когато не се молите. „Ние се стремим”. Колкото и да се стремите, съдбата ще ви посети със своята пръчица. Какъвто и да е стремежът ви, преди всичко вие трябва да изправите погрешките на своя минал живот. Миналият ви живот се изявява в сегашния. Страданията, нещастията, неприятностите, които сега ви се случват, се дължат на миналия ви живот. Те са резултат на погрешки, правени в миналото. 53-304

Съдбата е неумолим закон. Със съдбата заедно вървят много същества, които пазят човека от нейните тежки удари. Достатъчно е човек да върви в Божествения път, за да се ползва от помощта на тия светли същества. За пример, някой добър човек мисли да пътува по море. Нещо го побутва да тръгне още на другия ден да се ползва с половин билет. Кое е това, което го подтиква? Съдбата му този ден именно е предвидела някаква катастрофа, от която той трябва да загине. Добрите същества обаче, неговите приятели, го съветват да не пътува утре, да отложи за други ден. 53-305

Щом сте свързани с Първата Причина, лошата съдба няма да ви преследва. Дето ходите, с когото и да говорите, бъдете всякога в молитва. помнете, че лошата съдба или, както индусите я наричат, „карма”, всякога преследва човека. Понякога тя е глуха: минава и отминава човека и нищо не му казва. Но чуе ли една дума, която не и харесва, тя веднага го хваща. Някой седи и си дава отчет за живота, за постъпките си. Той намира, че е живял добре, не е вършил грехове, на никого лоша дума не е казал. Щом започне да мисли така, съдбата веднага поставя на пътя му изкушения и го заставя да греши. С това тя иска да каже, че като е толкова праведен, нека плаща. Ако някой казва за себе си, че е грешен; съдбата още повече го товари, като му казва: И така дължиш много, можеш да задлъжнееш още повече. 53-313

Стане ли въпрос за вашите постъпки, не се произнасяйте дали те са добри или лоши. Когато хората се произнасят за вашите постъпки, вие трябва да мълчите. Нито те са меродавни да се произнасят за вашите постъпки, нито вие сте меродавни да се произнасяте за техните или за своите постъпки. Помолете се да влезете в светлината на Бога, в Неговото съзнание и оттам да разглеждате постъпките си, да се произнесете върху тях и да ги коригирате. Проверката трябва да става в Божественото съзнание. 53-314

Мнозина мислят, че като влязат в Божествения път, небето ще гледа на тях като на царски синове и няма да смее да ги бутне. Някой от вас се изправи пред съдбата си и казва: Знаеш ли кой съм аз? - Кой си ти? - Аз съм член на Бялото Братство. - Член на Бялото Братство ли? - Чакай да видиш аз кой съм! - Хване те и те разтърси. След това ти се връщаш с пукната глава. Няма пророк в света, който да е проповядвал новите идеи и да не е бил в ръцете на съдбата. Тя казва: Ти ли си този, който проповядваш? Чакай и аз да те опитам! - Не мислете, че вие можете да избегнете съдбата си. Няма човек в света, който да не е страдал от ударите на съдбата. Съдбата е безпощадна. Тя има свои дълбоки причини. Тя не е механически закон. 53-314

От всички се изисква будност, да знаете как да постъпвате със съдбата си. Когато съдбата дойде при тебе и започне да те съди, ти мълчи, нищо не казвай. Съдят ли, убиват ли, бесят ли някого, мълчи. Пред съдбата и мъдрецът мълчи. 53-310

Човек сам е създал съдбата си и сам трябва да се справи с нея. 86-150

Всеки трябва да бъде творец на съдбата си. Това се постига чрез мисъл, чрез молитва и чрез работа. 84-63

Ако не разбираме своя ум и воля, то в живота често влизаме в противоречия, които наричаме „съдба” и според нея, едни биха били щастливи, а други - нещастни. Като вървите по посока на течението, то ще ви способства, но ако вървите против течението, то ще ви противодейства. Щом вървите в разрез с него ще страдате, защото силите, които направляват вашия живот, са в разрез със самите вас. Когато някому не върви в живота, това показва, че мисълта му е в разрез с неговата воля. 5-223

Ако съзнанието ви е будно, ще разберете, че тъй, както стават нещата, това е най-добре. 13622

Ще създадем мисълта, че тези условия са най-добрите за нас, този живот е най-добрият, страданията, които ни се дават, са най-добрите, всичко това е за наше добро, и ще знаем, че Бог е, Който разполага с нашите съдбини, и няма защо да се плашим. 120-23

Съдбата, както и разумната природа са всякога добре разположени към всички живи същества по лицето на Земята. 0-24.11.90

Каквото съдбата ви носи, използвайте го разумно. Който иска да постигне нещо, което не е в програмата му и прави усилия, в края на краищата, вместо постижения ще има загуби. И обратно: който трябва да постигне нещо, а се отказва да работи, ще изгуби това, което е придобил. Първият ще страда, защото се е качил преждевременно. Вторият ще страда, понеже е закъснял да се качи на върха - други са го изпреварили. 85-269

Който среща препятствия в живота си, той трябва да знае, че причината на това не седи в неговата съдба, а в неговата неразумност. 0-24.11.90

Защо ни къса съдбата? Защото мислим, че тя нищо не може да ни направи. Искаме да я победим. Едно е вярно: Можеш да победиш само това, което си направил. С него можеш да се справиш обаче има една съдба, която никога не можеш да победиш. 91-286

Като излезеш против нея, тя ще те стъпче на общо основание. Тя тъпче всеки, без разлика; не тъпче безразборно, но без разлика. Справедлива съдбата. 91-286

Ще ти заповядвам, казва съдбата. Дотогава, докато се противиш на волята Божия, ще ти заповядва. 42.9-12

Туй е съдба - да се подчиниш на волята Божия. Някой се оплаква от съдбата си. Аз казвам: има един изходен път - ще се подчиниш на волята Божия, а волята Божия се изпълнява само чрез любовта. Вън от любовта действа съдбата, вътре в любовта - волята Божия. 42-9-13