ОТ СМЪРТ КЪМ ЖИВОТ

[Ани]

ОТ СМЪРТ КЪМ ЖИВОТ

Ако мислиш, че със смъртта всичко се свършва, нищо не си научил. 92-196

Един е животът и той не може да умира, нито да се ражда. 5-79

Смъртта не е в състояние да отнеме живота. 86-365

Който се ражда на Земята, умира в другия свят; които умира на Земята, ражда се в другия свят. Раждането на Земята, както и в другия свят, наричаме процес на вечно обновяване. 70-116

Смърт не съществува. Ти можеш да заминеш на онзи свят, но не да умреш. При това, който живее по Божия закон, заминава точно навреме. Който не живее по този закон, заминава преждевременно, като се лишава от добрите условия на живота. Следователно нито преждевременно ще отидеш на онзи свят, нито ще закъснееш. Ти трябва да живееш на Земята толкова, колкото ти е определено да придобиеш нужните опитности, да изработиш ценности за онзи свят. 64-147

Докато има смърт в живота, ще има и живот в смъртта. 85-82

Няма живот само на Земята или живот само на небето. Животът е единен и неприривен. 59-16

Мнозина мислят, че след смъртта всичко се свършва. Добре е след смъртта да се свърши всичко, но не е така. Човек продължава да живее и след смъртта, и то толкова по-добре, колкото по-съзнателно е живял на Земята. 59-16

Истинската придобивка се заключава в самия живот. Който умира и не оживява, той нищо не е придобил, той е на крив път. Който умира и оживява, той е придобил живота, той е на прав път. 141-14

Някой казват: Ще умрем. - Ще умрете и пак ще оживеете. Орехът стои на дървото, има много облекла, но като узрее и падне, той хвърля най-горното си облекло, а като се посее, хвърля и другите облекла, за да може отново да поникне и оживее. Свалянето на тия облекла не значи смърт, а показва, че си по-близо до живота. 5-91

Който е живял по правилата на природната хигиена, продължава да живее и след като напусне Земята. Тя дава правила за здравословното състояние на ума, на сърцето и на волята. 38-228

Смъртта подразбира изгубване на живота за дадени условия само; при други условия животът продължава. 86-202

Да умре човек, не значи ни най-малко, че той губи своето съзнание, но може да изгуби онези условия, при които се проявява Животът. Съзнанието може да остане тъй, както, когато човек умре, остават неговите кости. Съзнанието, то е духовният гръбнак на човека. 3-187

Човек и след Смъртта си продължава да живее. 35-120

За съзнателния, за разумния човек смърт не съществува. Формата му може да се разруши, но съзнанието - никога. 82-13

Страшно е, ако съзнанието на човека не е пробудено. Той пак не умира, но живее в тъмнина, в дълбок сън. 82-14

Смъртта трябва да дойде, да ни покаже, че ние сме достатъчно силни, да влезем в новия живот. 145-294

Смъртта е минаване от едно състояние в друго, от един свят в друг. Едни хора минават от смърт в живот, а други - от живот в смърт. 141-193

Човек не трябва да умира, а трябва да преминава от смърт към живот. 13-161

Дайте път на Божествения Принцип в себе си, за да възкръснете, да придобиете безсмъртие, и кажете като Павла: „Аз няма да умра, но ще се изменя.” 35-357

Простият мисли, че като умре, ще дойде до абсолютно равновесие, дето не стават никакви промени. 92-196

Клетките на човешкия организъм са живи. И като умре човек, те не изгниват, но минават от едно място на друго: някои влизат в състава на минералите, други - в състава на растенията, е трети - в състава на животните, а някои - в състава на човешкото тяло. Някой си откъсне една ябълка от гробищата, измива я добре и я изяжда. После се чуди защо разположението му се развалило. Много естествено, той възприел някои елементи от тялото на един от великите покойници. Значи неразположението му се дължи на неразположението, което имал покойният. 27-168