Основни педагогически закони при самовъзпитанието на добродетели в себе си

[Ани]

Основни педагогически закони

при самовъзпитанието на добродетели в себе си

Словото на Учителя Петър Дънов представлява динамично-стабилен синтез между интуитивно прозрение (опитности, идеалистическа методология на самопознание), интелектуално-логически познание (идеи, теория) и практически ефективни правила и методи (педагогически технологии). На всеки, който иска да работи за самовъзпитанието на някоя своя добродетел по тази книга, следва предварително да е ясно кои са педагогическите зависимости, върху които почива тази малко известна българска педагогическа система. Излагаме ги по-долу под формата на принципни нравила, кратко аргументирани. Тези правила представляват един нов и съвременен духовен подход и философия за самовъзпитанието на човека.

1. Истинското възпитание започва, едва когато човек реши да се самовъзпитава. Самовъзпитанието се основава на онзи биологогичен процес, при който онтогенетичните промени у човека се отразяват в генотипа.

2. Световната история в областта на изследването на педагогическата реалност показва, че това, което искаме да самовъзпитаваме, визира винаги именно добродетелите. Самовъзпитание има само тогава, когато то има за цел постигането на добродетели. Дали характерът на един човек ще притежава променливи непостоянни качества или постоянни, устойчиви добродетели е от значение за това, как, колко и какви възможности и условия той ще съумее да оползотвори в живота си, за да се прояви, развива и усъвършенства. Без да имаме за задача да постигнем добродетели в себе си, не може да попаднем на сполучливите методи за самовъзпитание.

3. Добродетелите не могат да бъдат възпитавани, те се самовъзпитават. Възпитанието може да е насочено само към външната изява на човека, то моделира изявата на личността. Възпитание без самовъзпитание на вътрешната индивидуалност (душата) не може да е ефективно, полезно (здравословно, благополучно) и правилно. Възпитанието е насочено към качествата на характера, а самовъзпитанието — към тяхното превръщане в добродетели.

4. Добродетелите са вложени специфични характеристики на човешката индивидуалност (уникалност). За всеки човек съществуват множество добродетели, които определят основата на неговия характер. Те са отличителни (уникални), основни (според епохата, в която живее), специфични (според етапа на развитието си), специални (според дарбите си) и частни (други) добродетели.

5. От най-силното положително качество у един човек е най-подходящо да се започне работата над добродетелите. Ако съществува мотивация, потребност и самостоятелно решение за самовъзпитание на добродетелите, следва да се започне първо от него.

6. Има връзка между ценностите, мотивацията и потребностите ни и добродетелите, които бихме могли да самовъзпитаваме. Добродетелта, за която имаме най-голяма мотивация, гази, която най-много ни липсва, и тази, която най-много ценим, трябва да съвпадат, за да имаме успешно самовъзпитание. Потребността мотивира ценностите, когато нямаме добродетели. Мотивацията е употреба на ценностите ни и оценяване на потребността. Ценностите мотивират потребността, когато имаме поне една добродетел или когато сме се убедили, че добродетелите именно са стабилното в характера, към което е нужно да се стремим.

7. Добродетелите не могат да бъдат подражавани (имитирани, внушавани), но са вдъхновяващи. Прояви първо своите отличителни добродетели, които те правят вдъхновен, уникален, особен, независим, себе си.

8. За всяка епоха, за всеки етап от развитието на човека съществуват съответни актуални добродетели. Следвай хода на времето, в което живееш. Пет са основните добродетели, актуални за съвременния човек: любов, мъдрост, истина, правда и добро.

9. Добродетелите не могат да бъдат религиозни или светски, но те могат да имат такава обосновка, методика и мотивация. Те са облеклото на висшето себе у човека — духа. През различните исторически епохи различните педагози, религии или господстващи философии са препоръчвали различни добродетели. Важното е в идеала за човек, към който се стремим, те да са налични.

10. Добродетелите са изява на човешкия дух.. Те са изява и част от онова висше, годно за съвършенство, устойчиво и оцеляващо в хода на еволюцията естество у човека.

11. Добродетелите са заложени генетично у всеки човек. Само събуждането на необходимостта за проява на индивидуалността може да активира развитието им. Всеки човек има хуманните права да прояви висшето си естество в лицето на своите добродетели; да получи подходящата педагогическа подкрепа за самовъзпитанието на характера си; и да ги постигне, ако реши това по собствен избор.

12. Проявата на добродетелите е духовно право на всеки човек за оцеляване и усъвършенстване в еволюцията. Те не могат да бъдат налагани. Те са част от свободната и от добрата воля. Те са възможност и път към възвръщане на Божествения образ в себе си. Всеки човек се явява археолог в собствената си душа и всеки може да намери навътре дълбоко в себе си забравения първообраз и съвършенството.