Добро

[Ани]

Добро

“Всяко добро деяние и всеки съвършен дар иде отгоре,

слизайки от Отца на светлините,

у Когото няма изменение, нито сянка от промяна.”

(Як. 1:17; СИ)

“И видя Бог всичко, що създаде, и, ето, беше твърде добро.”

(Бит. 1:31,СИ)

“...На ония, които любят Бога и са призвани по

Негова воля, всичко съдейства КЪМ добро. ”

(Рим. 8:28; СИ)

“Любовта да бъде нелицемерна; отвръщайте се от злото,

прилепяйте се към доброто..

Не се оставяй да те надвива злото,

но надвивай злото с добро.”

(Рим. 12:9,21; СИ)

“Като правим добро, да не се обезсърчаваме,

защото ще пожънем в свое време, без да се уморяваме.

И тъй, докле имаме време, нека правим добро на всички

(Гал. 6:9-10; СИ)

“Доброто е абсолютна реалност,

върху която всичко може да се гради.”

(68;33)

“Доброто е израз на любовта.”

(68;83)

“Добротата е богатство на душата.”

(17;177)

“Добър човек е онзи, който никога не губи своята чистота.”

(46; 73)

“Добър човек е този, у когото няма зло. ”

(68;22)

Библейската мъдрост ни учи, че всяко добро произлиза от Бога. Самият Бог е съвършено добър, а хората или нещата са добри дотолкова, доколкото изпълняват Неговата свята воля. Затова и според апостол Яков (в цитирания по-горе стих от неговото послание — 1:17) всяко добро е Божий дар. От друга страна, всичко, което приближава хората до Бога, дори и да е неприятно за тях, е за тяхно добро и за слава Божия. Тази велика истина изповядва апостол Павел в своето Послание до римляните (8:28). Божият закон, който ръководи духовното развитие на човека, изисква от него да проявява любов и доброта във всичките си мисли, чувства и дела. Затова и в Библията праведният човек е отъждествен с добрия. Любовта към хората се изразява в добрите постъпки спрямо тях. В този смисъл е и напътствието на ап. Павел към галатяните (6:9-10).

Така както Бог е абсолютна реалност, така и произтичащото от Неговата същност Добро също е абсолютна реалност. Осмислена и оползотворена в ежедневния живот, тя може да послужи като основа за изграждане на всички духовни и материални ценности.

Добър може да бъде само човекът на Божествената Любов — този, който е добър във всичките си изяви, който е напълно недосегаем за злото, който съхранява душевната си чистота при всички жизнени обстоятелства. Това е човекът, който е посял добри семена и събира богата реколта — и не само за себе си, но и за всички останали. Той притежава разностранна и красива душевност, той е съвършен проводник на Божественото в многоликата действителност.

По своя път в живота човек следва да се отърси от всяко зло и да се самоопредели изцяло към доброто. Това е една от главните задачи на неговото присъствие тук, в света на материята.

Добрият човек е вътрешно богат и дава щедро от себе си на всеки нуждаещ се. Той с лекота трансформира вътрешните си състояния и успешно преодолява всички препятствия в живота. Силен е, без да парадира със силата си. Не се безпокои и не се смущава при никакви обстоятелства. Постигнал е онова равновесие между външно и вътрешно, онази хармония на душевността, която отговаря на представата ни за щастие.

Доброто е основа на разумния живот. Разумният живот от своя страна представлява условие за проявление на доброто. Светът се нуждае от добри хора. Да бъдеш добър или лош — това зависи от теб, а не от външните условия.

Не е достатъчно човек да се стреми към доброто, но той трябва и да знае как да го прилага. Преди да извършиш нещо добро, мисли първо как да удовлетвориш Бога и Божественото у себе си, а едва след това - хората.

Да бъдеш добър при всички твои изпитания, в това е силата ти като човек.

Качество на живота

Стремеж към добрината

у мен е добротата,

здраве за душата,

импулс на свободата.

Необходимост, ценност и мотив

да бъда, да съм жив.

Добрина

Направено добро — забравено.

И правено добро - оставяно.

Не мислено, желано и очаквано,

а ежедневно благо

Доброто ти е необходимо:

• за да запазиш свободата на душата си;

• за да запазиш доброто на сърцето си;

• за да изградиш духовните си тела;

• за да си психически стабилен;

• за да си морално устойчив в себе си;

• за да има основа животът ти;

• за да имаш истински връзки с хората;

• за да се повдигаш и усъвършенстваш;

• за да е реализиран животът ти така, както искаш;

• за да проявиш разумното, хубавото, възвишеното в себе си;

• за да си здрав.

Разграничете по смисъл думите:

Добротата - е качество на характера.

Добрината - е направеното добро.

Доброто - е актът извършване на добрината.

Добър - е човек, който проявява добротата си или който прави добро.

Добродетелта - е нова степен на постижение на някое положително качество на характера.

Добродетелността - е наличие на изработени видове добродетели у човека.

Добродетелта - е постигнатото качество добро на степен добродетел.

Малкото добро:

• е непрекъснатото добро;

• е доброто за дребните неща;

• е направеното добро на време и на място;

• е незабележимо външно;

• е съзнателно направено с любов добро;

• е ежедневна нужда от доброто;

• е умението да виждаш и създаваш добро.

Който не умее да приема доброто:

• не умее и да го прави;

• не го е разбрал и оценил правилно;

• не е добър;

• приема злото в себе си;

• създава “ад” в себе си;

• отвън, може да е вътрешно и добър, и лош;

• го спира и превръща в зло.

Запомнете психосоматичните зависимости:

• Добри са онези чувства, които поддържат правилното кръвообращение и дишане. Всяко добро чувство, реализирано навреме, подобрява състоянието на сърдечно-съдовата система.

• Добрите мисли поддържат здравословното състояние на мозъка. Всяка добра мисъл, която човек реализира навреме, усилва неговия ум.

• Добри са онези постъпки, които осигуряват доброто здравословно състояние на стомаха и храносмилателната система.

Правила за развиване на доброта:

• Мислете добро за другите.

• Когато се запознаете с някого, първо открийте най-добрата му черта.

• Човек, като мисли добро за другите, започва да мисли добре и за себе си.

• Ехото на всяка мисъл се връща отново при нас. Затова мислете за добро.

• Да опознаеш човека, означава да опознаеш доброто в него.

• Проучи доброто у този, когото одумваш, и ще спечелиш приятел.

• За да видиш една добра черта у другия, трябва да си естествен, да можеш да се освободиш от подозренията, съмненията, недоверието, лицемерието и фалша в себе си.

Как се стига от понятието за доброто до развитието на собствената добродетелност? Следва да бъдат разграничени следните специфични съотношения:

Любовта, мъдростта, истината, правдата и добродетелта могат да се разглеждат като пет принципа, пет основни добродетели или като пет основни сили, вложени от природната Разумност у човека. Разгледани като принципи, това е най-универсалната им изява на всички нива на мирозданието, на всички нива на материалното и духовното природно устройство. Развитието им като добродетели у човека извиква човешкото същество да започне съзнателно духовно пробуждане, себепознание като душа, която оценява своя Аз по-горе от собствената личност.

Принципът на Любовта - ни учи да чустваме добре, да различаваме доброто от злото,

Принципът на Мъдростта - ни учи да мислим добре, да познаваме доброто и злото.

Принципът на Истината - ни учи да постъпваме добре, да правим добро.

Принципът на Правдата ни учи правенето на добрини да е съзнателно, да е вътрешна необходимост, ценност и смисъл на живота ни.

Принципът на Добродетелта - ни учи качеството добро по отношение на тези добродетели да се повдигне на степен добродетел в характера ни. Да проявим висшето в себе си, като развием и други добродетели.

Самовъзпитателни упражнения:

1. Отделяйте всеки ден - сутрин пет минути, на обед пет минути и вечер пет минути, за да размишлявайте върху доброто у вашите приятели. Сутрин - за това добро, което сте проявили спрямо тях и те са го възприели и оценили. Обед - върху добрите черти на характера, които те имат, и доброто, което сте видели, че правят. Вечер - за всички свои добри приятели и за увеличаването на доброто между хората. Различен ден отделяйте за всеки свой приятел. Като правите опита и се свързвате с хубавите качества на приятелите си, мислете какво е ценното за вас от това.

2. Размишлявайте върху текста. Препишете красиво изреченията, които приемате за себе си, и ги оформете в рамка. Поставете ги на видимо място и ги прочитайте редовно известно време.

Понякога човек като се сравнява в себе си, мисли, че е станал по-добър, а понякога, че е станал по-лош от преди. Дали се вижда по-добър или по-лош, това зависи и от светлината на мъдростта, която озарява съзнанието му.

Лесно е да си добър между добри. Трудно е да си добър между лоши хора. Важното е да си по-добър от себе си, а не от другите. Вярвай, че непрекъснато ставаш все по-добър.

Когато човек минава през повече изкушения и навлиза в по-сложни отношения, когато приема по-големи отговорности, оценяването на добротата става на пръв поглед трудно и сложно нещо. Важно е да си неотклонен в устояване на нуждата си да си добър. Невъзможно е да си добър към другите, ако не си добър към себе си. Доброто, което е едновременно добро за всички, е търсеното от всеки добро.

Злото е: непроявено добро; отложено и забравено добро; само помислено, а ненаправено добро; почувствано, но неизказано добро. Доброто не е количествено състояние и постижение за човека. Доброто във всеки миг се определя и заслужава наново. Защото е непрекъснат процес на развитие напред и нагоре към нещо по-светло и разумно.

3. Прочетете текста и го използвайте при решаването на следната ситуация. Първо помислете с кои от изложените мисли сте напълно съгласни и с кои не. Защо? Представете си, че се срещате с непознат човек, който идва от миналото или от бъдещето. Какво бихте казали на човек от бъдещето за доброто? Какво бихте казали на човек отминалото? Представете си различни ситуации.

Помисленото добро — почувствайте, преди да го направите. Направете го, за да е направено, и го забравете. Търсете какво следващо, което може да почувствате, обмислите и направите. Последователността в доброто още не означава добродетелност, но е път към нея. Предпочитате ли да сте добрият във всички случаи, не пропускате ли да устоите в доброто на каквато и да е цена, успеете ли да останете на страната на доброто при всички случаи, доколкото зависи от вашата воля, вие развивате добродетелността си. Не е достатъчно само да мислиш добро, само да чувстваш доброто, да правиш добрини, трябва да живееш добре, да живееш, защитавайки доброто в света. Животът е добро. Живей добре! Живей добър! Живей добродетелно. Да живееш добродетелно, означава да оценяваш колко е важно, полезно и нужно всяко добро в света.

4. Като имате предвид посочената мисъл, довършете мислено или писмено диалога.

Когато влезете във връзка с някой човек, не се спирайте върху неговите слабости, спрете се върху неговите добродетели.

- Той не е добър човек.

- У всекиго има нещо добро.

- Не постъпи добре с мен.

- А постъпвал ли е някога добре с теб? — Много пъти.

- Защо си толкова критичен тогава?

- Не ти ли се случва от невнимание и ти да постъпиш недобре с някого?

5. Практикувайте по една седмица следната последователност от задачи:

Всеки ден да изпитвам по едно добро чувство;

Всеки ден да имам по една добра мисъл;

Всеки ден да правя по едно добро;

Всеки ден да имам по едно добро чувство, по една добра мисъл и по една добра постъпка;

Всеки ден да мислено да пожелавам добро на враговете си и любов на приятелите си (избирате си по няколко конкретни хора);

Всеки ден да правя по една добрина, която да има добри последствия в бъдеще;

Всеки ден да правя по едно никому неизвестно добро, за което само аз знам;

В края на всяка седмица си записвайте най-интересните преживявания и най-важните изводи, до които сте стигнали.

На какво ви науми изпълнението на тези задачи? Какво разбрахте за самия себе си? Какво разбрахте за хората? Какво разбрахте за Доброто като сит в света? Какво разбрахте за Доброто като ценност? Лесно ли е да си добър?

6. Прочетете.

Вместо злото, избери доброто. Светията е човек, който не търси, а прилага доброто. Онзи, на когото ще направиш доброто, той го заслужава. Той е един идеал вътре в твоята душа и ти го повдигаш в душата му към този идеал. В това е твоята сила, да направиш доброто заради Бога в себе си, заради самото Добро, за да бъде направено.

Трябвали човек да е мъничко светия, за да умее да прави доброто, както трябва?

Естествено и съвременно наложително ли е да сме светии в доброто?

Каква е целта, каква е задачата и какъв е смисълът на доброто?

7. Изберете една от предложените мисли за доброто. Мислете върху нея по пет минути всеки ден в продължение на една седмица. Запишете си най-ценните идеи, които ви дойдат наум.

Постижението на живота и любовта, това е Доброто.

Доброто представлява най-красивия живот, който може да си представим.

Добър човек е онзи, който не се възмущава от злото.

Много е просто: трябва да си добър, за да си здрав.

Само в тесния път има възможност за всички добрини — широкият път е мястото на злото.