БОЖЕСТВЕН ЖИВОТ

[Ани]

БОЖЕСТВЕН ЖИВОТ

Животът има смисъл, когато от човешкия се минава в Божествения. 141-141

Понеже сте минали вече през материалния и духовния живот, през живота на личния егоизъм, време е вече да влезете в Божествения живот. 110-11

Време е вече хората да влязат в Божествения живот, да дадат ход на Божествените идеи в себе си. Тези идеи ще осмислят живота им, а не човешките. 141-143

В Божественият живот няма скърби и страдания, няма противоречия и недоразумения между хората. Там всички живеят в единство и пълно съгласие. Там няма болести, няма сиромашия, няма несгоди. 138-12

Живот, който върви от слава в слава и от сила в сила, е Божествен, прогресивен живот. 70-249

Някои иска да бъде богат, силен, учен, но нито богатството, нито силата, нито учеността са в състояние да осмислят човешкия живот. Всяко нещо, което се придобива отвън, не е в сила да осмисли живота. Само Божественото може да го осмисли. 141-143

То осмисля нещата, прави ги свежи, чисти - обновява ги. 141-143

Силата се заключава в това, че когато съм дете, живея с живота и с Любовта; когато съм възрастен, живея с знание и Мъдрост; когато към стар, живея с Истината и свободата. Това е Божествения живот, който може да радва човек. 138-67

Божественото представя същината на нещата. 141-140

Истинският Божествен живот подразбира разумност. 96.3-15

В материалния и духовния живот се прилага метода на различаването, на анализирането, при Божественият живот, този метод е изключен - тук се прилага закона на Любовта - изпълнение на Божествената воля. 38-4

Божественият живот е живот на работа. Там всеки работи, без да очаква на другите. Работа и учение - това изисква Божествения живот. 141-144

Влезе ли в ума ви една Божествена мисъл, приемете я, отдето и да иде тя. Дайте път на Божественото в себе си. 38-17

Ако си в Божествения живот, всичко можеш да постигнеш. 141-138

Божественият живот изисква от човека висок морал, които произтича от ума, сърцето, душата и духа. Следователно, високият морал е вътрешно качество на човека, той подразбира абсолютна чистота и безкористие. 38-317

Каквото прави човек, трябва да знае, че за себе си го прави. Щом е така, той трябва да познава проявите на Божествения живот, да бъде полезен първо на себе си. Ако е полезен на себе си, той ще бъде полезен и на другите. 38-13

Който живее по Божествен начин, той всякога привлича хората. 141-140

Който живее по Божествен начин, той помага на хората. 141-141

Щом осмисли живота си, щом даде ход на Божественото в себе си и старостта ти ще стане приятна. 141-140

Щастието е само в Божествения живот. 141-145

Всяка енергия се използва разумно, само в Божествения живот. 141-146

Който има вътрешно разбиране на нещата, той постепенно се справя с мъчнотиите на своя живот. Това значи човек да минава от човешкия в Божествения живот. 141-148

Приложи Божественото в себе си за подобряване на своя живот. Ако имаш сила и нея приложи. Ако имаш търпение, гледай и него да приложиш. 141-147

Единственото и най-важно нещо, към което човек се стреми, е Божествения живот. 141-15

Всеки трябва да се запита, може ли съзнателно да влезе в Божествения живот като ученик и да започне да учи. 38-17

Който е придобил Божествения живот, той е влязъл вече в правия път, в който се проявява живата, абсолютна вяра в Бога. 141-15

Ако мисли, че е влязъл в Божествения живот, а не успява, човек е на крив път. 38-7

Човешкото се изправя чрез Божественото. Достатъчно е човек да има силно желание да изправи живота си, за да му се помогне. Възвишените същества от Божествения свят слизат при него и му помагат. „Как става това?” По различени начини: външно чрез напреднали хора и вътрешно - чрез самия човек. 141-147

За да дойдат до Божествения живот, на всички хора престои велика задача: да работят върху себе си, да се изучават, и във всяка своя мисъл, и във всяко свое чувство да различават човешкото от Божественото. 141-14

Всеки може да бъде образец на Божествения живот. Ако желае силно, може да го постигне. 38-22

Как се изразява Божественият живот? Чрез разумността. 76.9-28

Божественият живот е живот на духа. 59-34