4. Част Трета - Структура на Сътворението (255.5 - 281)

[Ани]

Част Трета

Структура на Сътворението

(255.5-281)

255. (5) Каква е разликата между живота на материалния човек и живота на едно животно? За тази разлика ще ви разкажа специално в следващия абзац, където ще говоря за живота, а тук е достатъчно да кажа само, че въобще съществува такава разлика. Съществуват три степени на съзнанието в човека, т.е. три степени на разума и волята; те могат да се отварят последователно и тъй като са прозрачни, човекът може според разума си да се издига в Светлината на Небето и да вижда Истинното - не само гражданското и нравственото, а и Духовното; и от многото видени истини да ги извлече в определен ред и по този начин вечно да усъвършенства своя разум. Животните нямат двете висши степени, а само материалните степени, затова въобще не могат да мислят за нищо гражданско, нравствено или духовно. А тъй като техните материални степени не са в състояние да се отворят, както и да се издигнат в Светлината на висшето, следва, че животните и не могат да мислят в последователен ред, а мислят само в едновременен ред, което значи, че не мислят сами, а само действат според знанието, съответстващо на тяхната любов. А защото не могат да мислят аналитично и да виждат нисшата мисъл посредством някоя висша мисъл, те и не могат да говорят, а само издават звуци, съответстващи на знанието, придобито от тяхната любов. При все това обаче плътският човек, който е най-нисшият материален човек, се отличава от животните само по това, че може да заучава знания, да ги запаметява и въз основа на тях може да мисли и говори, като заимства тази възможност от свойствената за всеки човек възможност, състояща се в това, че само да поиска, човек винаги може да разбере истинното. С тази си възможност сетивния човек се отличава от животните, но мнозина, злоупотребявайки с тази възможност, поставят себе си по-ниско и от животните.

256. Материалната степен в съзнанието на човека разглеждана сама по себе си е линейна, но благодарение на съответствието си с двете по-висши степени, когато се издига, изглежда сякаш отделна (discretum). Тази истина е трудноразбираема за тези, които още не познават степените за височина, но въпреки това трябва да я разгледам като принадлежаща към ангелската Мъдрост, която, макар да не е достъпна за материалното човешко мислене, както е достъпна за ангелското мислене, все пак може да бъде разбрана с разума, ако той успее да се издигне до тази степен на светлината, в която пребивават ангелите. Когато разумът се извиси до тази степен, той се озарява в съответствие с това доколко се е издигнал. Озаряването на материалното съзнание нараства не по разделните, а по линейните степени и според това нарастване то се озарява от вътрешното чрез светлината на двете висши степени. По какъв начин става това може да разберете от знанието относно степените за височина, а именно - за това, че те се намират една над друга и че материалната степен, която е последната, представлява сякаш обща покривка за двете по-високи степени. Затова, когато материалната степен се издигне до по-висока степен, то тази по-висша степен действа от вътрешното [начало] върху външната материална степен и по такъв начин я озарява. Макар това озаряване да се осъществява от вътрешното [начало] чрез светлината на по-висшите степени, то произлиза от материалната степен, заобикаляща или обвиваща по-висшите, възприема се линейно и е толкова по-светла и по-чиста, колкото по-високо е издигането; или, което е едно и също, материалната степен се озарява от вътрешното [начало] чрез светлината на по-висшите степени по разделност, но сама по себе си се озарява линейно. Оттук е видно, че човекът, докато живее в света, или докато се намира в материалната степен, не може да се издигне до самата Мъдрост, каквато е тя при ангелите, а се издига само във външната светлина близо до самите ангели; и той може да се просвещава и озарява от светлината, която потича от тях. Но всичко това, макар и да не може да бъде по-ясно описано (каквото е то само по себе си) може да бъде по-добре разбрано чрез следствията, като от тях се стига до причините, при условие, че последните биват поне малко предварително разбрани какво представляват сами по себе си и едва тогава следствията ги разясняват.

257. Тези следствия са следните: (1) Материалния ум и съзнание могат да се издигат дори до светлината на Небето, в което се намират ангелите, и могат да разберат по материален начин това, което ангелите разбират духовно, макар и не толкова пълно; обаче материалният ум на човека сам по себе си не може да се издигне до самата светлина в ангелите.

(2) Човекът посредством своя материален ум, издигнат до светлината на Небето, може да мисли и говори заедно с ангелите - тогава мисленето и говоренето на ангелите влияе на материалното мислене и говорене на човека, а не обратното. Ето защо ангелите говорят с човека на материалния език, който е неговият природно-майчин език.

(3) Това се случва чрез влиянието на духовното върху материалното, а не обратното. (4) Човешката мъдрост, докато човек живее в материалния свят, по никакъв начин не може да се издигне до ангелската Мъдрост, а само до някакво нейно подобие. Причината за това е, че издигането на материалното съзнание става линейно, т.е. от сянка към светлина или от по-грубо към по-чисто. При все това обаче човекът, в когото духовната степен е отворена, получава тази мъдрост след смъртта на тялото, като може да я достигне чрез приспиване чувствата на тялото, защото тогава в неговото съзнание висшето влияе върху духовното.

(5) Материалният ум в човека е изграден от духовни субстанции и едновременно с това и от материални. Неговото мислене произлиза от неговите духовни субстанции, а не от материалните, и когато човек умира, материалните субстанции изчезват, докато духовните остават. Ето защо след смъртта, когато човек стане дух или ангел, останките от същото съзнание са във формата, в която съзнанието е било в света.

(6) Материалните субстанции на това съзнание, които (както бе казано) след смъртта изчезват, представляват кожена горна обвивка на духовното тяло, което духовете и ангелите имат. Чрез тази обвивка, заимствана от материалния свят, техните духовни тела продължават да съществуват, а материалната обвивка е последен съсъд на тези духовни тела. Поради това няма духове и ангели, които да не са се родили като човеци. Разглеждам тук тези тайни от мъдростта на ангелите, за да ви изясня какво представлява качеството на материалното съзнание в човека, за което ще доразкажа и по-нататък.

258. Всеки човек е роден със способността да разбира истинното, дори и в най-вътрешната и степен, в която са ангелите от Третото Небе, тъй като човешкият разум, издигайки се линейно около двете по-висши степени, се озарява от светлината на мъдростта на тези степени, както казах в № 256. Вследствие на това човек умее да става разсъдлив [разумен] в съответствие с нивото си на издигане и ако той се издигне до третата степен, то става разсъдлив от трета степен; ако се издигне до втора степен, става разсъдлив от втора степен, а ако не се издига, си остава с разсъдливостта от първа степен. Казвам, че човек става разсъдлив към съответната степен, защото материалната степен представлява главен приемник на съответстващата им светлина. Причината, че човекът не става разумен до най-висшето, до което би могъл да достигне, е тази, че Любовта, която е от волята, не може да се издига по начина, по който се издига Мъдростта, която е от разума. Любовта, която е от волята, се издига само чрез избягване на злините като грехове и в същото време чрез доброто на милосърдието, което е служене, което човек извършва посредством Бога. Затова ако Любовта, която е волята, не е и в същото време издигаща се Мъдрост, която е от разума, може да се възнесе донякъде, но пада отново обратно в съответстващата си любов . От това можем да видим, че човешката любов, ако не се въздигне до духовна степен, човекът е разсъдлив в най-ниската степен. От всичко това се вижда, че човешката разумност е в цялостен вид, ако има и трите степени: разсъдливост в Небесна степен, разсъдливост в Духовна степен и разсъдливост в материална степен, а също и че разсъдливостта винаги си остава като способност на човека за издигане, независимо дали той се издига, или не.

259. Вече казах, че всеки човек е роден със способността да разсъждава, но като казвам „всеки“, тук разбирам само онзи, в който външните белези не са били повредени по някакъв начин в утробата на майката или след раждането му вследствие някаква болест или нараняване на главата или от някаква безумна любов, която отслабва и пречупва въздържаността. Разсъдливостта при такива хора не може да се издига, тъй като при тях животът, принадлежащ на волята и разума, няма тези граници, в които би могъл да бъде и които обикновено са разположени така, че човекът да може да извършва разпоредби в последователност, защото животът действа според последователни определения, макар и не чрез тях. По-долу, в № 266, ще видим също, че няма разсъдливост в децата и в младежите.

260. Природния ум (съзнание), тъй като е такова покритие и съсъд за по-висшите степени на човешкото съзнание, представлява предмет, който им противодейства, и ако по-висшите степени не се отворят, природният ум действа против тях, а ако те се отворят, той действа заедно с тях. По-горе показах, че природното съзнание, като намиращо се в последната степен, е обвито от нея и включва в себе си Духовното съзнание и Небесното съзнание като по-висши степени. Сега следва да бъде показано, че материалният ум противодейства на по-висшето, или на вътрешното съзнание. Това е така, защото той е обвит от тях, включва и ги съдържа в себе си. Всичко това е възможно само ако той им противодейства, защото, ако не им противодейства, то вътрешното, или включеното в него, би се разпръснало и би излязло навън, а по този начин природното [материално] би се разпаднало подобно на това, което би се случило с човешкото тяло, ако външната му обвивка не оказва известно противодействие, за да могат вътрешностите, т.е. всичко вътре в него, да не излезе навън и да не се разпилее; или същото се получава, ако обвивките на двигателните влакна на мускула не противодействат на силите на тези влакна при движение, защото в противен случай не само щеше да се прекрати самото движение, но и вътрешните тъкани биха се разпръснали в различни посоки. Същото можем да кажем и за всяка последна степен относно степените за височина, а следователно и за природния ум по отношение на по-висшите степени, тъй като, както казах по-горе, човешкото съзнание има три степени: природна, духовна и небесна, като природният ум пребивава в последната степен. Материалният, природен ум, противодейства на духовното съзнание по причина на това, че материалното се състои от субстанции не само от Духовния свят, но и от субстанциите на материалния свят (както показах в № 257), като субстанциите на материалния свят по своята природа са противодействащи по отношение на субстанциите на Духовния свят, тъй като субстанциите на материалния свят сами по себе си са неживи и се привеждат в действие само отвън чрез субстанциите на Духовния свят. Всичко, което е мъртво и се привежда в действие отвън, по своята природа е съпротивително и следователно по своята природа е и противодействащо. От всичко това можем да видим, че материалният човек противодейства на духовния човек, и че между тях съществува борба - същото, което се отнася за материалния спрямо духовния човек, се отнася и за материалното спрямо духовното съзнание.

261. От казаното е очевидно, че ако духовното съзнание остава затворено, то материалното [земно] съзнание непрекъснато действа срещу всичко, което е от духовното съзнание, и то се бои последното да не му повлияе по такъв начин, който може да наруши неговото състояние, защото влиянието чрез духовно-то съзнание произлиза от Небето, тъй като духовното пребивава във формата на Небето, а всичко, което влияе върху материалното съзнание, произлиза от света, тъй като материалното пребивава във формата на света. Оттук следва, че при затварянето на духовното съзнание материалното противодейства на всичко небесно и не допуска в себе си нищо от Небето освен това, което би му послужило като средство да завладее или да притежава нещо, което е от света. Когато това, небесното, служи на материалното съзнание само като средство за постигане на материални цели, то също се превръща в материално, макар и да продължава да изглежда като небесно. Тъй като целта определя свойството, затова в този случай и небесното става такова, каквото е заученото знание в материалния човек, което не носи никакъв живот вътре в себе си. Но тъй като небесното не може да се съединява с материалното по начин, по който да действа заедно с него, то се отделя от материалното и при чисто материалистичните хора се премества отвън и заобикаля материалното, което остава вътре в него. Вследствие на това такъв човек, когато се намира в общество, може да говори за небесното и да проповядва за него и дори да му подражава с делата си, а когато остане насаме със себе си, веднага започва да мисли против него, за което ще разкажа по-нататък.

262. Материалното съзнание, или, което е едно и също, материалният човек, поради вроденото му противопоставяне действа против своето духовно съзнание, или против своята духовна личност, обича себе си и поставя света над всичко останало. Тогава той намира удоволствие в злото от всякакъв род: в прелюбодеянието, в измамата, в отмъщението, в хулите и подобните на тях; признава материята за основа на Вселената и твърди това чрез своя заблуден ум, а всички добри и истинни неща от Небето и Църквата той или ги изкривява, или потиска, или ги отблъсква; или накрая те изчезват от него, или се отвръща от тях, или започва да ги ненавижда. Всичко това се случва в неговия дух, а след това - и в тялото, и то в степента, в която той без опасения за репутацията си, а оттам - и за своята чест и полза за себе си, може да говори с другите за тези неща направо. Когато човек стане такъв, то постепенно и все по-плътно затваря своето духовно съзнание, то се затваря най-вече при утвърждаването на злото чрез лъжата. Това не може да бъде изкоренено от него след смъртта, а се изкоренява единствено приживе в света чрез покаяние.

263. Напълно различно е състоянието на материалното съзнание при човека, при който духовното съзнание е отворено. Материалното съзнание се довежда до покорство пред духовното и се подчинява нему, тъй като тогава духовното съзнание действа отгоре, или, което е едно и също, отвътре в материалното съзнание и отстранявайки това, което му противодейства, започва да действа заедно с него. Вследствие на това постепенно намалява превеса от материалното противодействие. Затова трябва да знаете, че във всички неща във Вселената - както в най-големите, така и в най-малките, както в живите, така и в мъртвите, винаги присъстват действието и противодействието, благодарение на което навсякъде съществува равновесие, но то се нарушава в мига, в който действието вземе превес над противодействието или пък обратното. Същото важи и за материалното, и за духовното съзнания. Когато земното съзнание, изхождайки от удоволствията на своята любов и от удоволствията на своята мисъл, които сами по себе си са зли и лъжовни, по този начин противодейства и отстранява от себе си това, което принадлежи на духовното съзнание, а и му пречи да влезе в него; и всичко това се случва по начин, по който действието на последното да се състои само в това да се съгласува с противодействието на материалното съзнание. Така се установява действието и противодействието на материалното, противоположни на действието и противодействието на духовно-то, вследствие на което става затваряне на духовното съзнание, наподобяващо завиване на спирала навътре в себе си. Но ако духовното съзнание се отвори, тогава действието и противодействието на материалното съзнание се преобразява, тъй като тогава духовното, действайки отгоре или отвътре и заедно с това действайки чрез това, което е подчинено нему отвътре или отвън в материалното съзнание, издига спиралата, по която действа и противодейства материалното съзнание. А както знаем, материалното съзнание от раждането се намира в противоположност на духовното и заимства това свойство от родителите чрез наследствеността. Такава е промяната на състоянието, наречено преобразяване и претворяване. Състоянието на материалното съзнание преди преобразяването може да бъде сравнено със завиваща се спирала, обърнатата надолу, а състоянието след преобразяване-то - с развиващата се спирала, обърнатата нагоре. Затова човекът преди преобразяването се обръща [и гледа] надолу към ада, а след преобразяването се обръща [и гледа] нагоре към Небето.

264. Злото произлиза от злоупотребата с възможностите, свойствени на човека, наречени разсъдливост и свобода. Под разсъдливост се подразбира възможността на човека да разбира какво е истинно и да го различава от лъжата; също да разбира доброто и да различава от него злото. Под свобода се разбира възможността на човека да мисли за истинното и Доброто, респективно за лъжовното и злото, да ги желае и извършва. От гореказаното вече можем да видим, както и малко по-нататък, че тези две възможности присъстват във всеки човек от създаването му, респективно - и от раждането му, те са дадени на човека от Бог и не му се отнемат. От тях произлиза илюзията, че човекът мисли, говори, желае и действа сякаш автономно от само себе си. Господ обитава в човек чрез тези възможности [дадености] и чрез този съюз между тях човек живее вечно. Чрез тях, но не и без тях, човекът може да се преобразява и претворява и накрая тези възможности отличават човека от животното.

265. Че източникът на злото произлиза от злоупотребата с тези възможности, ще ви разкажа в следната последователност:

(1) Лошият човек, както и добрият, се наслаждава на тези две възможности.

(2) Лошият човек злоупотребява с тях за утвърждаване на злото и лъжовното, а добрият човек ги употребява за утвърждаването на Доброто и истинното.

(3) Злото и лъжовното, утвърдени в човека, остават в него и се превръщат в характеристика на любовта му и чрез това - на живота му.

(4) Това, което се превръща в основна характеристика на любовта и живота на човека, преминава и в поколението му.

(5) Всички видове зло, както вроденото, така и придобитото, пребивават в материалното съзнание.

266. (1) Лошият човек, също както добрият, се наслаждава на тези две възможности. Че материалното съзнание чрез своето духовно може да се издига до Светлината, в която се намират ангелите на Третото Небе, и да вижда истинното, да го признава и след това да говори за него - това беше показано по-горе. От това виждаме, че както материалното съзнание може да се издига по този начин, така и злият човек, както и добрият, използват възможността, която се нарича разсъдливост (разумност); и както материалното съзнание може да се издигне до такава степен, от това следва, че дори злият също може да говори и да мисли истинно. А че той може да планира това и да го извърши, макар че не го желае, това се доказва от причините и от опита. Причините с това, че всеки може да желае и да върши това, което мисли, а ако не желае или не върши, то е само заради това, че не обича това желание, а и не обича да извършва това. Възможността той да желае и да извърши това представлява свободата, която във всеки човек е дадена от Бог, а относно това, че човек желае, а не извършва, макар и да може, произлиза от обичта му към злото, която се противопоставя на Доброто и истинното. Той може да и се противопостави, както се противопоставят мнозина. Няколко пъти намирах потвърждение на това от опита ми в Духовния свят. Там чувах за зли духове, които вътрешно са били дяволи и в света са отхвърляли истинното на Небето и Църквата, но които според нагласата им към знания (нагласа се намира всеки човек като дете) и бидейки подбуждани от славата, обвиваща всяка любов сякаш с огнено сияние, са успявали да постигнат тайните на ангелската мъдрост толкова добре, колкото и добрите духове, които вътрешно са ангели. Тези дяволски духове сами ми казаха, че могат също да желаят и да действат съобразно Истината, но не искат, и когато им беше казано, че те ще могат да направят това само ако започнат да избягват злините като грехове, то те отговаряха, че това е възможно, но че не го желаят. От това е видно, че и злият, както и добрият, притежава възможността, наречена свобода. Ако се замисли, всеки ще види, че това е така; че човек може да желае това, идва от факта, че Господ, от Когото е дадена тази възможност, непрекъснато предоставя тази възможност и на човека; защото, както беше казано по-горе, Господ обитава в тези всички възможности във всеки човек и следователно обитава във възможността му да желае, кой докъдето е стигнал. Що се отнася до възможността за разбиране, то тя присъства в човека само тогава, когато неговото материално съзнание е в подходящата възраст; а дотогава тя ще седи в него като семе на неузрял плод, непокълнало в земята и непускащо филизи, тази възможност не съществува също в тези, за които казах по-горе, в № 259 (децата и младежите).

267. (2) Лошият човек злоупотребява с тези възможности, за да утвърждава злото и лъжовното, а добрият ги употребява, за да утвърждава Доброто и истинното. Изхождайки от възможността на ума, наречена разсъдливост, и от възможността за използване на волята, наречена свобода, човек може да утвърждава всичко, което желае, тъй като земният човек може да извиси своя разум до най-висшата светлина, която би могъл да желае; а този, който се намира в злото, а оттам - и в лъжовното, може да издигне своя разум не по-високо от най-високата област на собственото си съзнание и рядко успява да го издигне до областта на духовното съзнание. Причината за това е, че той пребивава в удоволствията от любовта на материалния ум; и ако се извиси над него, тези удоволствия на любовта загиват, а ако се издигне още по-нависоко и види истини, противоположни на удоволствията в живота или на принципите на собственото му разбиране, то той или ги изопачава, или ги пренебрегва и поради презрението си към тях ги изоставя или ги задържа в паметта си само за да могат да му служат като средства за „любовта“ на живота му, или за гордостта на собственото му разбиране. Че материалният човек може да утвърждава всичко, което пожелае, е очевидно от многото ереси в християнския свят, всяка от които се доказва от своите представители. Кой не знае, че злото и лъжовното от всякакъв род може да бъде потвърдено? По този начин може да бъде потвърдено и злите го „доказват“, че нямало Бог, че материята представлявала всичко, че се е самосътворила, че религията е само средство за подчиняване на простите души, което идва от неразбирането на човека да омаловажава всичко и че Божественото Провидение само поддържа Вселената във вида, в който е била сътворена; също така че убийството, прелюбодеянието, кражбата, измамата и отмъщението са позволени, като всичко това е „доказано“ от Макиавели (Niccold Machiavelli - бел.ред.) и неговите последователи. Материалистът може да твърди както това, така и много други подобни неща; може да изпише цели книги със своите „доказателства“ и когато тези лъжи са вече утвърдени, те започват да мъждукат със своя подправена светлина, а истината се представя толкова мъгляво, че едва може да се различи и прилича на призрак в нощта. С няколко думи, вземете каквото и да е, дори най-лъжовното [твърдение], представете го като факти и предложете на способен човек (ingenioso) да го доказва и той ще го потвърди с нещо, което абсолютно ще затъмни светлината на истинността в него; после махнете тези доказателства и разгледайте самото [твърдение] със своя разум и ще забележите лъжата в цялото и безобразие. Оттук се вижда, че човек може да злоупотребява с тези две възможности, дадени му от Господ, и чрез тях да утвърди всякакъв род злини и лъжи, докато това не може да направи никое животно, защото не притежава тези възможности. Затова и животните са такива през целия си живот с цялото си знание, което съответства на вътрешната им любов - съвсем не както при хората.

268. (3) Злото и лъжовното, утвърдено в човека, си остава в него и се превръща в характеристика на любовта му и на живота му. Утвърждаването на злото и лъжовното не е нищо друго освен отдалечаване от Доброто и истинното; а когато първите се увеличават, те отхвърлят всичко добро, тъй като злите отдалечават и отхвърлят от себе си Доброто, а лъжите отдалечават и отхвърлят от себе си Истината; поради това затвърждаването на злото и лъжата затварят Небето, а всяко Добро и Истинно влияние идва от Бога посредством Небето. Когато Небето е затворено, човек се намира в ада при своето си общество, в което господстват съответстващите му злини и лъжи, и той не може да излезе от там. Беше ми дадено да разговарям с такива [хора], които преди много векове са утвърждавали в себе си лъжовното според религиозните си вярвания и видях, че те все още живеят с тях, както тогава, когато са били в света, а това е, защото всичко, което човек утвърждава в себе си [приживе], се превръща в основната характеристика на неговата любов и на живота му, тъй като става и характеристика на неговите воля и ум, понеже волята и умът на всеки представляват неговия живот. А когато това стане част от живота на човека, то става характеристика не само на неговото съзнание, но и на цялото му тяло. От това се вижда, че човекът, утвърдил в себе си злото и лъжовното, става такъв от глава до пети; а когато целият е такъв, той повече не може чрез никакви обрати и връщания назад да бъде възвърнат в противоположното състояние, за да бъде изведен от ада. От това, както и от предходното в тази част, може да се види откъде злото води своето начало.

269. (4) Това, което се превръща в характеристика на любовта и живота на човека, преминава и в поколението му. Знаем, че човек се ражда в злото и го получава като наследство от родителите си. Някои смятат, че го получава като наследство от Адам чрез родителите, но това е погрешно. Човекът унаследява това от бащата, от когото получава и душа, която се облича в тяло чрез майката, защото семето принадлежи на бащата и е първият съсъд на живота, но такъв съсъд, каквото е и в бащата, защото това е формата на неговата любов, тъй като любовта на всеки във всичко, както в голямото, така и в малкото, е подобна сама на себе си. В семето се съдържа стремежът към човешка форма, в която то навлиза постепенно. От това следва, че злото, което наричаме наследственост, произлиза от бащите и от тях - от дядовците и предците им, и последователно преминава през потомците. На това ни учи и опитът. Така във всяко поколение съществува сходство с нагласите на първия му родственик, като сходството е по-силно в семейството и особено когато членовете му живеят под един покрив; и това сходство е толкова огромно, че всяко поколение се разпознава не само от предразположенията в характера, а и по чертите на лицето. Но за предаването [ по наследство] на любовта към злото от родителите към децата им ще разкажа по-нататък, където ще говоря за съответствието на съзнанието, т.е. на волята и разума му спрямо тялото, т.е. с неговите части и органи. Тук го споменавам само за да се знае, че злото в децата се предава последователно от родителите и че натрупвайки се все повече и повече първо в единия, после в другия и т.н., накрая то се увеличава до такава степен, че човекът от раждането си е целият в злото и това се влошава според степента на затваряне на духовното му съзнание, тъй като по този начин и земно-материалното му съзнание дозатваря всичко, което идва от горе. Човек се освобождава от такова наследствено състояние единствено като постепенно се отдалечава от злините като от грехове пред Господ; и само по този начин и по никакъв друг постепенно се отваря духовното му съзнание; и само чрез това отваряне материалното съзнание се привежда в съответната му форма.

270. (5) Цялото зло и произлизащите от него лъжи, както вродените, така и придобитите, пребивават в материалното съзнание. Злото и произлизащото от него лъжовно пребивават в материалното съзнание, защото това съзнание пребивава във формата, или в образа на света, докато духовното съзнание пребивава във формата и в образа на Небето. И тъй като злото не може да оцелее в Небето, то духовното съзнание не е отворено от раждането, а съществува само като възможност да бъде отворено. При това материалното съзнание заимства своята форма частично от елементите на материалния свят, докато духовното заимства изцяло от субстанциите на Духовния свят и тази форма винаги се запазва от Господ непокътната, за да може човекът да стане човек. Според това как се ражда, човекът е почти животно, а впоследствие става човек. Материалното съзнание, заедно с всичко, което се намира в него, се състои от спираловидни кръгове, завити от дясно наляво, а духовното съзнание - от спирали, завити от ляво надясно.Тези две съзнания са противоположно ориентирани едно спрямо друго и това е знак, че в материалното съзнание (ум) е присъщо злото, и че то само по себе си неизбежно действа против духовното съзнание; спиралата от дясно наляво е извита отгоре надолу към ада, а спиралата на духовното от ляво надясно се извива отдолу нагоре към Небето. Аз видях, че това е вярно, от опит, защото злият дух не може да обръща тялото си от ляво надясно, но може да се обръща само от дясно наляво, докато добрият дух трудно завърта тялото си от дясно наляво, а лесно се обръща от ляво надясно. Тези завъртания зависят от това какви са вътрешните нагласи на съзнанието.

271. Навсякъде и във всичко злото и лъжовното са напълно противоположни на Доброто и Истинното, тъй като злото и лъжите представляват дяволското и адското, докато Доброто и Истинното представляват Божественото и Небесното. Доброто и злото са противоположни помежду си, както и лъжливото и злото спрямо Истинното и Доброто, и всеки, който чуе това, се съгласява. Тези, които се намират в злото и изхождайки от своите чувства и разсъждения, възприемат, че злото е нещо „добро“, тъй като това зло е приятно за техните сетива, особено за зрението и слуха им, приятно е и за техните мисли и разбирания (макар и самите да признават, че злото и Доброто са напълно противоположни помежду си); когато са ангажирани в злото, заради удоволствието от него те казват, че злото за тях „добро“ и това било „доброто зло“. Така например, който злоупотребява със свободата и мисли и върши зли неща, именно това според него е „свобода“, а противоположните на нея, състоящи се в това, да мисли за Доброто (заради самото Добро), той нарича робство, но всъщност това представлява истинската Свобода, а противоположното е всъщност робството. Например, който обича да прелюбодейства, нарича прелюбодеянието „свобода“, а въздържанието от прелюбодеяние нарича „робство“, тъй като той получава удоволствие от сладострастието, а целомъдрието му е неприятно. Който обича да господства (заповядва), изхождайки от любовта към себе си, в тази любов той чувства удоволствие от живота, превъзхождащо всички други удоволствия, и поради това всичко, което принадлежи на тази самовлюбеност, той нарича „добро“, а всичко, което и противоречи, обявява за зло, но всъщност е точно обратното. Същото мога да кажа и за всяко друго зло; и затова, макар че всеки признава, че злото и Доброто са противоположни, тези, които пребивават в злото, споделят точно обратната идея за тази противоположност. Правилно разсъждават само тези, които пребивават в Доброто, тъй като никой, който още е в злото, не може да види Доброто, а само който е в Доброто, може да види злото. Злото се намира под него, като пещера, а Доброто се намира над него, както планина.

272. Но тъй като много хора не знаят в какво се състои злото, и че то е абсолютно противоположно на Доброто, а всъщност е необходимо да го знаят, то трябва да изясня това в следната последователност: (1) Земно-материалното съзнание, пребиваващо в злото и лъжовното, е форма и образ на ада. (2) Земно-материалното съзнание, което е форма и образ на ада, намалява в три степени. (3) Трите степени на земно-материалното съзнание, което е форма и образ на ада, са противоположни на трите степени на духовното съзнание, което е форма и образ на Небето.

(4) Земно-материалното съзнание, което е като ада, във всичко е противоположно на духовното съзнание, което е като Небето.

273. (1) Земното-материалното съзнание (ум), пребиваващо в злото и лъжовното, е форма и образ на ада. Тук няма как да бъде описано какво е материалното съзнание в своята субстанциална форма вътре в човека, или, с други думи, в какво се състои то в своята форма, изградена от субстанциите на този и на другия свят, в мозъка, където това съзнание пребивава в своята първопричинност. Впоследствие ще ви представя общото разбиране за тази форма, когато ще говоря за съответствията между съзнанието и тялото. Тук ще кажа само за неговите форми относно състоянията и промените в тях, от които се образуват знанията, мислите, намеренията, благоволенията и всичко, принадлежащо на тях, защото земно-материалното съзнание, пребиваващо в злото - и оттам в лъжовното, относно тях представлява форма и образ на ада. Тази форма представлява веществената форма като почва, тъй като не е възможна промяна в състоянията без веществената форма (основа, почва), както не е възможно да съществува зрението без очите или слухът без ушите. И така, що се отнася до тази форма или образ, според която материалното съзнание представлява само по себе си ада, то тази форма и този образ са следните: преобладаващата любов с нейните пороци, която представлява всеобщото състояние на това съзнание, е подобна на дявола в ада, а мислите на лъжовното, произлизащи от тези привързаности, са всъщност представители на този дявол. В Словото под дявола и неговите представители (шайка) се подразбира едно и също; и те действително са едно и също нещо, тъй като в ада преобладаваща любов е тази към господството, изхождаща от любовта към себе си, и там тя се нарича дявол, настроена е към лъжовното заедно с мислите, произлизащи от нея, и се нарича банда. Подобно е при всяко общество в ада и те се отнасят едно към друго както родът към неговите видове. В такава форма се намира и материалното съзнание, пребиваващо в злото и оттам - в лъжата, и затова материалният човек също преминава след смъртта си в подобното нему общество в ада; и тогава във всичко и във всяко нещо той действа заедно с това общество, защото той влиза там при своето подобие, т.е. в състоянието на своето съзнание. Също така има и друга „любов“, която се нарича сатана, и тя е подчинена на първата „любов“, която нарекохме дявол. Това идва от „любовта“ към завладяване на чуждото имущество, каквото и да е то и с каквито и да е средства, а алчно коварство и лукавство представляват средствата на сатана. Тези, които се намират в този ад, се наричат сатани, а тези, които се намират в предходния ад, се наричат дяволи, както и тези, които действат съвместно с тях, си заслужават съответното име. Ето защо адовете с цялата си сложност се наричат дяволски или сатанински. Това, че всички адове според двата вида на любовта (към господството или завладяването - бел. прев.) въобще са разделени на два ада, следва от онова, че и всички Небеса са разделени на две Царства - Небесно и Духовно, според двата вида Любов в тях. И затова дяволският ад съответства на противоположното му Небесно царство, а сатанинският ад съответства на противоположното му Духовно царство. Относно това, че Небесата се делят на две - Небесно и Духовно Царства, е видно от книгата „Небе и ад“ в № 20 до 28 ^[26-28]. Че земно-материалното съзнание, за което говоря, е с характеристики и форма на ада, следва от това, че всяка духовна форма във всичко, както в голямото, така и в малкото, е подобна сама на себе си, вследствие на което всеки ангел е Небе в умалена форма, както е показано в книгата „Небе и ад“, в № 51 до 58, следователно и всеки човек или дух, бил той дявол или сатана, е ад в умалена форма .

274. (2) Земно-материалното съзнание, което е форма и образ на ада, намалява (низхожда) по три степени. Че във всичко, както в най-голямото, така и в най-малкото, съществуват степени от двата вида, наречени степени за височина и степени за ширина, виж по-горе, в № 222 до 229. Материалното съзнание също притежава тези степени в себе си, както в най-голямото, така и в най-малкото. Тук ще говоря относно степените за височина. Зем-но-материалното съзнание според двете си дадености, наречени разсъдливост и свобода, се намира в такова състояние, че може да се издига по трите степени и да се спуска по трите степени. То се издига от Доброто и Истинното, а се спуска от злото и лъжовното; и когато се изкачва, нисшите степени, водещи към ада, се затварят, а когато слиза, се затварят висшите степени, водещи към Небето. Причината за това е, че те се намират в противодействие помежду си. При новороденото трите висши и трите нисши степени не са нито отворени, нито затворени, понеже като новороден, човекът все още пребивава в неведение както за Доброто и Истинното, така и за злото и лъжовното; но според това, къде ще постави себе си - спрямо едното или другото, тези степени се отварят или затварят в него или към едната, или към другата посока. Когато в него се отворят степените към ада, тогава най-високото, или вътрешното място в човека, се заема от Любовта, принадлежаща на волята; второто, или средно място, се заема от разбиранията чрез изопачаване, изхождащо от тази Любов; а най-ниското място се заема от изводите, направени от любовта към придобивките и печалбата. Тук е същото както при степените за височина, за които беше казано, че се намират помежду си в същата последователност: цел, причина и следствие, или както цел първа, цел средна и цел крайна. Пропадането по адските степени е насочено към тялото и затова те загрубяват при слизане и стават материалистични и плътски. За да се образува втората степен са нужни истините от Словото, а тези истини се изопачават от първата степен, която е любовта към злото превръщайки се в слуги и работници. Оттук може да се види в какво се превръщат истините на Църквата и от Словото в тези, които се намират в любовта към злото, или в тези, при които материалното съзнание представлява форма на ада. При тях тези истини се оскверняват като средство, служещо на дявола, а той представлява любовта към злото и тя господства в това земно-материално съзнание, представляващо ада, което беше казано по-горе, [№ 273].

275. (3) Трите степени на земно-материалното съзнание, което е форма и образ на ада, са противоположни на трите степени на духовното съзнание, което е форма и образ на Небето. По-горе казах, че има три степени на съзнанието, наречени материална, духовна и небесна и че човешкото съзнание, състоящо се от тези степени, се устремява и обръща към Небето. От това можем да видим, че когато човек се насочва надолу и се обръща към ада, земно-материалното съзнание също, се състои от три степени и по отношение на всяка една степен то е противоположно на всяка от степените на духовното съзнание, което е Небето. Че това наистина е така, аз успях да видя много ясно в Духовния свят именно защото има три Небеса, разделени на три степени за височина, както има три ада, разделени на по три степени за височина и дълбочина, и също че адовете във всичко и във всяко нещо са противоположни на трите Небеса. Най-долният ад е противоположен на най-високото Небе, средният ад е противоположен на средното Небе, а най-високият ад е противоположен на най-последното Небе. Същото мога да кажа и за земно-материалното съзнание, което по форма е адско. Духовните форми са подобни и последователни в себе си - както в голямото, така и в малкото. Че небесата и адовете се намират в такава противоположност помежду си, следва от това, че техните видове любов са противоположни. Любовта към Бога и следователно Любовта към ближния представляват най-вътрешната степен на Небесата; любовта към себе си и любовта към света представляват най-вътрешната степен на ада; Мъдростта и разбирането, произлизащи от присъщата им Любов, представляват средната степен на Небесата, а глупостта и безумието, обратни на Мъдростта и разбирането и също произлизащи от присъщата им „любов“, представляват средната степен на ада. Изводите от тези две степени, натрупващи се в паметта като знания или определящи се чрез тялото като действия, представляват последната степен в Небесата, а изводите също от своите две степени, превръщащи се в знания, или в действия, представляват крайната степен на ада. По какъв начин Доброто и Истинното от Небето се превръщат в зло и лъжовно от ада, т.е. в противоположности на първите, това можете да видите от следния опит: веднъж чух, че някаква Божествена истина е изтекла от Небето към ада, а също така чух как по пътя на слизането си тя се изопачава в лъжи постепенно, така че в най-долния ад Истината се превърна в своята абсолютна противоположност, от което стана ясно, че адовете със своите степени представляват абсолютни противоположности на Небесата, относно всичко Добро и Истинно; и че Доброто и истинното се превръщат там в зло и лъжовно чрез влиянието на формите, преобърнати в своите противоположности (in contrarium versas). Защото знаем, че всичко, което влияе, се разбира и се усеща съобразно възприеманите форми и тяхното състояние. Че тези форми [в ада] са обърнати в противоположности, това видях от следния опит: дадено ми беше да видя адовете в относителното им положение спрямо Небесата и тези, които бяха там, ми изглеждаха в обърнато положение, с главата надолу и с краката нагоре, но ми беше казано, че те виждат себе си в изправено положение в сравнение с другите са антиподи. От това, което показва този опит, можем да видим, че трите степени на земно-материалното съзнание, което е форма и образ на ада, са противоположни на трите степени на духовното съзнание, което е форма и образ на Небето.

276. (4) Земно-материалното съзнание, което е ад, във всичко е напълно противоположно на духовното съзнание, което е Небе. Когато любовите са противоположни помежду си, тогава са противоположни и възприятията, тъй като от любовта като изграждаща самия живот на човека се ражда и всичко останало, както ручеят се ражда от своя извор; всичко, произлизащо не от любов, в материалното съзнание е разделено от всичко, произлизащо от любов; всичко, произлизащо от любов към господството, заема място в средата, а останалото се намира по периферията; и ако последното представлява Истините на Църквата и Словото, то те по-нататък се наслагват по периферията и накрая се изхвърлят навън. Тогава такъв човек на земно-материалното съзнание усеща злото като добро и вижда лъжата като истина и обратно. Той смята коварството за мъдрост, безумието за разумност, лукавството за благоразумие, хитростта за изобретателност; а Божественото и Небесното, принадлежащо на Църквата и богослужението, той приема за нищо; плътското и светското приема за най-важно и до такава степен преобръща живота си, че всичко, принадлежащо на главата, той обръща към подметките на краката и го стъпква с пети, а принадлежащото на подметките на краката обръща към главата и така човекът от жив става мъртъв. Жив можем да наречем този, чието съзнание е Небесно, а мъртъв е този, чието съзнание представлява ада.

277. Всичко, което принадлежи на трите степени в земно-материалното съзнание, се включва към делата, извършвани чрез тялото. От познаването на тези степени, за които говорих в тази част, се разкрива тайната, че всичко в съзнанието т.е. във волята и разума в човека, се включва в действията и делата му точно така, както и всичко видимо и невидимо се включва в семето, в плода или в яйцето, а самите дела се виждат само отвън, а вътрешно те са неизчислими, тъй като силите на двигателните влакна на тялото участват в произвеждането на тези сили; и всичко в цялото съзнание се стреми към събуждане и определяне на тези сили, действайки навсякъде по трите степени, както казах по-горе. Както в действията участва всичко от цялото съзнание, то в тях участва и всичко от волята, или всички чувства на любов в човека, представляващи първата степен; участва дори и всичко от разума, или всички мисли от неговите разбирания, представляващи втората степен; накрая участва и всичко от паметта, или всички идеи на мисленето, които са най-близко до неговите думи, заимствани от паметта и представляващи третата степен. От всичко това, фокусирайки се във външните действия, не можем да видим предхождащите ги вътрешни движения, но те са винаги там. Че всичко последно представлява смесица, съд и основа на предишното, това го виждаме от гореказаното в № 209 до 216, а че степените за височина намират пълна реализация в своите последни форми, бе показано в № 217 до 221.

278. Че действията на тялото, видими за очите, изглеждат прости и еднообразни, такива, каквито са на пръв поглед семената, плодовете и яйцата или както орехът и бадемът в черупката си, но че вътрешно те съдържат в себе си всички предишни елементи, от които имат възможност за съществуване, това е, защото всичко последно винаги бива облечено и с тази си обвивка се отделя от предишното; и че всяка степен също е обвита в покривало, отделящо я от другата степен, поради което първата степен не се вижда от втората, а тя не се вижда от третата степен. Така например любовта на нашата воля, представляваща първата степен в съзнанието, не се усеща в мъдростта на разума т.е. втората степен, освен само като нещо приятно, когато мислиш за него. И тази първа степен, която е любовта на волята ни, се усеща в знанието на паметта, т.е. в третата степен, само като удоволствие да познаваш този предмет и да говориш за него. Оттук следва, че всяко движение, каквото е действието на тялото, включва в себе си всички компоненти от гореказаното, макар че на външен вид изглежда просто като единично.

279. Това се потвърждава от следното: ангелите, намиращи се около човека, разбират в подробности всичко, преминаващо от съзнанието в действията му; духовните ангели разбират всичко, което преминава към тях чрез разума, а небесните ангели разбират всичко, което преминава към тях, чрез волята на човека; и това действително е така, макар и да изглежда парадоксално. Но трябва да се знае, че всичко в съзнанието, което принадлежи на предишния или на следващия елемент, заема в него средата, а всичко останало се намира около него по-близо или по-далеч според родството с главния елемент. Ангелите казват, че всяко деяние на човека им дава знание за това какъв е той и в известен смисъл каква е любовта му според това каква е любовта в неговите чувства, и оттам - в мислите му. С няколко думи, всяко действие или дело на духовния човек представлява за ангелите вкусен плод, полезен и красив, който при разрязване и опитване носи удовлетворение от вкуса, полезността и приятността му. Че ангелите разбират така действията на човека, виждаме от казаното по-горе, в № 220.

280. Същото може да се каже и за говора на човека. Ангелите само по звука на гласа му познават любовта на човека; по произнасянето и артикулацията на звуците познават мъдростта му, а по смисъла на думите му - неговите знания. Те казват, че тези три характеристики присъстват във всяка дума, тъй като всяка дума представлява сякаш тяхно следствие (conclusum) и винаги има в себе си звук, произношение на звука и смисъл. Ангелите от Третото Небе ми казаха, че от всяка дума в последователната реч на човека те познават какво е общото състояние на душата му (animi), а и някои специфични нейни състояния. В „Учението на Новия Йерусалим за Свещеното Писание“ неведнъж беше показано, че в Словото и всички изречения в него присъстват и духовното, което принадлежи на Божествената Мъдрост, и небесното, което принадлежи на Божествената Любов; и когато човек чете Светото Слово, ангелите, които са около него, разбират и едното, и другото.

281. От всичко казано тук следва изводът, че в делата на човека, чието материално съзнание слиза по трите степени в ада, се заключава всичко зло и лъжовното на това зло, а в делата на човека, чието съзнание се издига към Небето, се заключава всичкото му добро и истинно. И едното, и другото се разбират от ангелите само от говора и от действията на човека. Затова и в Словото се казва, че трябва да съдим за човека по делата му и че той ще даде отчет за тях с думите си.