5. Част Четвърта - Методът на Сътворението (282 - 357)

Ани · 9 Май, 2018

Част четвърта

Методът на Сътворението

(282-357)

282. Бог от Вечността, Който е Йехова, е сътворил Вселената и всичко в нея от Самия Себе Си, а не от нищо. Добре познато е и се знае в света, както и от вътрешното си познание мъдрите признават, че Един е Бог, Творецът на Вселената. От Словото знаем, че Името на Бога, Твореца на Вселената, е Йехова и Той Единствен „Е“ и „Съм“ (Абсолютно и Единствено Битие и Реалност - бел. ред.). Че Самият Йехова е Бога от Вечността, е доказано на много места в Словото и в „Учението на Новия Йерусалим за Господ “ и Той се нарича така, защото е приел Човешки образ, за да ни спаси от ада. Именно тогава е заповядал на учениците Си да Го наричат Господ; и затова в Новия завет вече се нарича Господ, а не Йехова. Това е видно от Второзаконие¹ 6:5: „Да възлюбиш Йехова, Бога Твоего, с всичкото си сърце и с всичката си душа, и с всичката си сила“, а в Новия Завет от Матей 22:37: „А Исус му рече: да възлюбиш Господа, Бога Твоего, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичкия си ум“, както и в други цитати в Новия завет, които евангелистите заимстват от Стария завет.

283. Всеки, който мисли ясно и разумно, вижда, че Вселената е сътворена не от нищо, защото знае, че няма как нещо да може да бъде създадено от нищо, тъй като нищото си е нищо и ако кажем, че нещо е направено от нищо, получаваме противоречие. Всяко противоречие е в конфликт със светлината на истинното, която произлиза от Божествената Мъдрост, а това, което не произлиза от Божествената Мъдрост, не произлиза също и от Божественото Все-могъщество. Всеки, който е с чисти намерения и разумно мислещ, вижда, че всичко сътворено произлиза от такава субстанция, която е Субстанция сама в себе си, тъй като само такава Субстанция е Самото Битие, чрез което всичко съществува и може да приеме форма. А тъй като единствено Бог е Субстанция Сама в Себе Си, от която произлиза и Самото Битие, то е ясно, че нищо не може да се формира без Него. Много са онези, които виждат тази истина, разумът също я посочва, но никой не се е осмелил да я потвърди, опасявайки се да не стигне до извода, че сътворената Вселена е Самият Бог, ако приема, че Вселената е от Бога; както се опасява и да не си помисли, че материята е произлязла от само себе си, и че затова най-вътрешното на материята е това, което наричаме Бог. Така мнозина, макар да виждат, че всичко съществува от Бога и от Неговото Битие, не са посмели да отидат по-далеч от тази първа мисъл, опасявайки се да не се заплетат до т.нар. „Гордиев възел“, от който после да не могат да се освободят. Причината за това, ако се случи действително, е, че те разсъждават за Бог и за Сътворението на Вселената от Него, изхождайки от времето и пространството, които са характеристики на материята, а всъщност е абсолютно невъзможно някой да разбере Бога и Сътворението на Вселената, изхождайки от материята, докато всеки, който има достатъчно вътрешна светлина в разума си, може да разбере материята и сътворяването и от Бога, а именно, че Бог е отвъд времето и пространството, за което казах, в № 7 до 10; че Божественото изпълва всички пространства, без да е в пространството, в № 69 до 72; и че Божественото се намира във всяко време, без да е във времето, в № 73 до 76. По-нататък ще изясня, че въпреки че Бог е сътворил Вселената и всичко в нея от Самия Себе Си, никъде в самата сътворена Вселена няма нещо, което да е Самият Бог, както и ще поясня и много други твърдения, които представят тази истина в подходяща светлина.

284. В Част първа на тази книга казах, че Бог е Божествената Любов и Божествената Мъдрост и че Той е Живот, както и че Той е такава Субстанция и Форма, които са единственото Битие; в Част втора разказах за Духовното слънце и за Духовния свят, както и за материалното слънце и за материалния свят; и че от тези две Слънца Бог е сътворил Вселената и всичко в нея; в Част трета говорих за степените, по които е сътворено всичко и всяко нещо, а тук, в Част четвърта, ще разкажа за Създаването на Вселената от Бога. Тук изяснявам това, защото ангелите се оплакаха на Господ, че когато гледат към света, не виждат нищо друго освен мрак и не виждат никъде и в никого сред хората никакво разбиране за Бога, за Небето и за Сътворението на материята; и следователно не виждат нищо, на което да се основе тяхната мъдрост.

285. Бог от Вечността, т.е. Йехова, не би могъл да сътвори Вселената и всичко в нея, ако не е Човек. Тези, които мислят за Бога като за Човек по земен начин, не успяват да разберат как Бог, бидейки Човек, би могъл да сътвори Вселената и всичко в нея, мислейки си самостоятелно така: „По какъв начин, докато създава Вселената, Бог, бидейки като Човек (т.е. с човешки качества), би могъл да преминава от едно пространство в друго; или по какъв начин от Своето място е произнасял Словото и чрез това Слово е създавал Творенията?“. Такива мисли се въртят в главата на тези, които разсъждават за Бога-Човек като за личност от земния свят и от материята с нейното пространство и време, но все пак виждат ясно, че Бог не би могъл да сътвори Вселената, ако не беше Човек. Ако преосмислят земните си разбирания и се фокусират върху ангелските разбирания относно Бога като Човек, а и премахнат оттам идеята за пространство и време, тогава ще се доближат до истината. Действително, някои учени установяват, че духовете и ангелите се намират извън пространството, като разбират духовното без пространство, тъй като това е подобно на мисълта, която пребивава в човека, но чрез нея човекът може да бъде навсякъде, дори и в най-отдалеченото място. Именно такова е състоянието на духовете и на ангелите, които също са хора, дори и що се отнася до тялото; и те наистина се явяват на това място, в което е и мисълта им, тъй като в Духовния свят пространстото и разстоянията са само илюзия и представляват едно цяло с мисълта, произлизаща от техните чувства. Оттук можем да видим, че Бог се вижда като Слънце и се намира над Духовния свят, и за Него не може да съществува никаква илюзия за пространството и никакво схващане, изхождащо от пространството; и само чрез такъв начин на мислене можем да разберем, че Той е сътворил Вселената не от нищото, а от Самия Себе Си; и че не можем да мислим за Неговото Човешко Тяло като за голямо или малко, или въобще като за тяло с някакъв размер, защото тези размери се отнасят към пространството, а от това следва, че Бог е един и същ, както в първото, така и в последното, както в най-голямото, така и в най-малкото нещо; и че Човешкият Му Образ се явява най-вътрешното във всичко сътворено, но то не изхожда от пространството. Че Божественото е еднакво както в голямото, така и в малкото, казах в № 77 до 82; и че Божественото изпълва всички пространства, но Самото То е отвъд пространството, казах в № 69 до 72, от което следва, че тъй като Божественото не се намира заедно с пространството, то и не е със същата продължителност, каквато е вътрешното на материята.

286. Че Бог не би могъл да сътвори Вселената и всичко в нея, ако не беше Човек - тази истина може да бъде разбрана от всеки разумен човек именно защото той не може да отхвърли в себе си (upud se) това, че в Бога пребивават Любовта и Мъдростта, че в Него са Милосърдието и Милостта и че Той е Самото Добро и Самата Истина в Тяхната същност, тъй като Те произлизат от Него и тъй както не можем да отречем Тяхното съществуване, така не можем да отречем и това, че Бог е Човек, тъй като Те не могат да съществуват отделно от човека, понеже човекът е техният субект и да ги отделим от субекта им означава да ги унищожим. Помислете си за Мъдростта, после си я представете извън човека и кажете дали тя ще представлява нещо; или се опитайте да си представите Мъдростта като нещо ефирно или като нещо от пламък - и ще видите, че е невъзможно. При такива предположения излиза, че Мъдростта трябва да има някаква форма, каквато е и в човека, и за да може да пребивава в нея, тази форма трябва да е без недостатъци. С други думи, форма на Мъдростта е човекът; и тъй като човекът е форма на Мъдростта, то той ще е и форма на Любовта, Милосърдието, Милостта, както и на всичко Добро и Истинно, тъй като всичко изброено е едно цяло с Мъдростта. Че Любовта и Мъдростта не могат да съществуват по друг начин, освен във форма, за това виж по-горе, в № 40 до 43.

287. Това, че Любовта и Мъдростта са същността на човека, се вижда и по ангелите на Небето, които са като човека, но в съвършено красива форма според това доколко пребивават в Любовта и Мъдростта на Бога. Това може да видите в Словото, където се казва за Адам, че е бил сътворен по образ и подобие Божие (Битие 1:26), тъй като той е бил създаден във формата на Любовта и Мъдростта. Всеки земен човек по отношение на тялото си се ражда в човешка форма именно поради това, че неговият дух, който наричаме също и душа, представлява човекът. А самият този дух е човекът, защото е приемник на Любовта и Мъдростта от Бога; и според това доколко духът или душата възприемат Любовта и Мъдростта, дотолкова той остава човек дори и след смъртта на земното тяло, представляващо само негова обвивка; а когато той не възприема достатъчно от Любовта и Мъдростта, се превръща в нещо като чудовище, което запазва малко от човешкия си облик поради невъзприемчивостта си.

288. Тъй като Бог е Човек, то и цялото ангелско Небе в своя та съвкупност като едно цяло наподобява човек, който се разклонява на региони и области, съответстващи на човешките крайници, органи и вътрешности в тялото. Така има общества от Небето, които представляват и наподобяват области като частите на мозъка, областта на всички органи на лицето и на всички вътрешности на тялото, като тези области се делят помежду си така, както са разделени съответните части на тялото. По този начин ангелите знаят към коя област в Този [Небесен, Космичен] Човек се намират. Цялото Небе представлява подобно Изображение, защото Бог е Човек и Бог е Небе, а ангелите, от които се състои Небето, представляват приемници на Любовта и Мъдростта от Бога, а приемниците са и такива образи. Че Небето пребивава във формата на всичко, което се съдържа в човека, е показано в края на много от главите в томовете „Небесни Тайни“ (Arcana Coelestia).

289. От всичко това можем да видим колко са безмислени идеите на онези, които мислят за Бога безличностно, т.е не като за Човек с Божествени Атрибути и съществуващи в Бога като Човек, а отделени от Него, са лишени от основание. Че Бог е Самият [Абсолютен] Човек, от Който всеки друг човек е сътворен и е дотолкова човек, доколкото възприема Любов и Мъдрост, е видно от по-горе, в № 11 до 13, като и тук потвърдих същото, за да можете да разберете следващото обяснение за сътворението на Вселената от Бога вследствие на това, че Той е Човек.

290. Господ от вечността, или Йехова, е създал от Самия Себе Си Слънцето на Духовния свят и чрез него е сътворил Вселената и всичко в нея. В Част втора на тази книга говорих за Слънцето на Духовния свят и показах следното: че Божествената Любов и Божествената Мъдрост се явяват за Духовния свят като Слънце (№ 83 до 88); че от това Слънце произлизат духовната топлина и духовната светлина (№ 89 до 92); че това Слънце не е Бог, а е само проява на Божествената Любов и Божествената Мъдрост на Бога-Човек, както и топлината и светлината са произлизащи от това Слънце (№ 93 до 98); че Слънцето на Духовния свят се намира на средна височина и е толкова отдалечено от ангелите, колкото и материалното Слънце - от хората (№ 103 до 107); че в Духовния свят Изток е там, където Господ се явява като Слънце, и останалите посоки се определят спрямо Него (№ 119 до 123, 124 до 128); че ангелите непрекъснато са обърнати с лице към Господ като към Слънце (№ 129 до 134, 135 до 139); че Господ е сътворил Вселената и всичко в нея посредством това Слънце, което е първото, произлизащо от Божествената Любов и Божествената Мъдрост (№ 151 до 156); че Слънцето на материалния свят е чист огън и че материята като водеща началото си от него, също е мъртва, че Слънцето на материалния свят е сътворено, за да бъде Сътворението окончателно завършено (в № 157 до 162); че без тези две слънца, едното живо, а другото - неживо, Сътворението би било невъзможно (№ 163 до 166).

291. Освен гореизброеното и показаното в Част втора там казах и това, че Слънцето не е Бог, а е само проява (еманация) на Божествената Любов и Божествената Мъдрост. То е наречено проява, защото е създадено от Божествената Любов и Божествената Мъдрост, които в самите себе си са субстанция и форма, и Божественото се проявява чрез това Слънце. Но тъй като човешкият разсъдък е такъв, че никога не се успокоява, докато не види обекта от някаква причина и следователно докато не разбере по какъв начин съществува самия обект, то и тук той ще поиска да узнае по какъв начин е създадено Духовното Слънце, което не е самият Бог, а само Негова проява; ето защо тук ще кажа нещо и за това. Аз много разговарях с ангелите по този въпрос и те ми казаха, че разбират това ясно в Духовната си светлина, но трудно ще го представят на човека в неговата земно-материална светлина, тъй като е прекалено голяма разликата между единия и другия свят, а оттам - и между единия и другия начин на мислене. Впрочем те казаха, че това може да бъде обяснено със сходството в сферата на чувствата и провокираните от тях мисли, която сфера съществува около всеки ангел и чрез която останалите ангели, по-близки или по-далечни, регистрират присъствието му. Тази заобикаляща сфера* не е самият ангел, а произлиза от всичко в неговото тяло - подобно на поток субстанциите изтичат непрекъснато и изтичайки, го обгръщат. При това онези от тях, които се допират до тялото и се движат (continue actuatae) благодарение на двата източника на живот в тялото - сърцето и белите дробове, въздействат върху околната атмосфера; и така другите могат да усетят тяхното присъствие. По този начин няма една сфера на чувствата и друга за произлизащите мисли, която да е нещо изтичащо и непрекъснато, защото всички чувства всъщност са само състояния на мисловните форми в ангела. След това те ми казаха, че такава сфера съществува около всеки ангел, защото я има и около Господ и тази сфера също произлиза от Него; и именно тя е тяхното Слънце, или Слънцето на Духовния свят. *(аура - бел. ред.)

292. Често ми се даваше да разбера, че такава сфера съществува около всеки ангел и дух и че подобна сфера съществува около мнозина от тяхните общества, като ми беше показана в различните си видове в Небето и в ада: в Небето тя е като леко пламъче или блестящо бяло облаче, докато в ада е като мрачен огън или гъст и черен облак. Можех и да усещам тези сфери с различни миризми съответно като аромат или смрад. От всичко това се уверих, че всеки както в Небето, така и в ада, бива заобиколен от своя сфера, състояща се от субстанции, изтичащи и отделящи се от неговото тяло.

293. Също така разбрах, че тази сфера се излъчва не само от ангелите и от духовете, но и от всичко и от всяко нещо в Духовния свят, а именно: от дърветата и от плодовете им, от цветята и от техните цветове, от тревите и от техните класове, дори от почвата и от всяко нещо в нея. От всичко това виждах, че както в живите, така и в мъртвите неща общото е, че всяко е обгърнато от това, което се намира вътре в него и че то непрекъснато излиза навън подобно на изпарение. От опитите на мнозина учени знаем, че подобно нещо съществува и в материалния свят, като например това, че от човека непрекъснато излизат вълни от енергии, както и от животните, дърветата, плодовете, растенията, цветята, а дори и от металите и камъните. Всичко това идва в материалния свят от Духовния свят, а той пък го заимства от Божествения.

294. Това, от което се състои Слънцето на Духовния свят, произлиза от Бога, но Слънцето не е Самият Бог, то не е живо от само себе си и е лишено от самостоятелен живот; също и това, което се излъчва от ангела и от човека, т.е. аурата около тях, не е самият ангел или самият човек, а само съществува чрез тях, но е лишена от самостоятелен живот. Аурата образува едно цяло с ангела или с човека и е съгласувана с тях, като заимства от формите на тялото им, които са форми на водения от тях начин на живот. Съществува тайната, че ангелите могат да виждат в духовните идеи и мислите, като ги изразяват с думи, докато хората не могат това чрез земно-материалното си мислене, тъй като хиляди духовни идеи образуват една материална, а една материална идея не може да бъде разрешена в една-единствена духовна идея, а само в множество духовни идеи. Причината за това е, че те се различават помежду си според степените за височина, за които разказах в Част трета.

295. Че разликата между мислите на хората и мислите на ангелите е такава, разбрах от следния опит: помолих ги да си помислят за нещо духовно и после да ми кажат това, което са намислили; и когато се опитаха, се оказа, че не могат да го направят - те не могат да изразят с думи мислите си. Същото се случи и с тяхното духовно общуване чрез разговор и чрез писане. В техния духовен разговор нямаше нито една дума, поне малко подобна на някоя дума от земния разговор; духовното им писане също нямаше нищо общо със земното писане, освен съществуването на букви, всяка от които обаче съдържаше в себе си целия смисъл. Най-удивително беше това, което ми разказаха - че в това духовно състояние, в което се намират, когато говорят и пишат, им се струва, че мислят както мисли и човекът в земно-материалното си състояние, а всъщност тези състояния нямат нищо общо. Оттук се вижда, че материалното и духовното се различават по степените за височина и ангелите контактуват помежду си само чрез съответствията.

296. В Господ съществуват три неща, които са Самият Господ: Божествена Любов, Божествена Мъдрост и Божествено Служене; те се проявяват по следния начин: извън Слънцето на Духовния свят Божествената Любов се проявява чрез Топлината, Божествената Мъдрост се проявява чрез Светлината и Божественото Служене се проявява чрез атмосферата, която представлява място на всичките. Че от Слънцето на Духовния свят произлизат Топлината и Светлината и че Топлината произлиза от Божествената Любов на Бога, а Светлината произлиза от Божествената Мъдрост, за това виж в № 89 до 92; 99 до 102 и № 146 до 150. Тук ще кажа само, че третият елемент, произлизащ от Духовното слънце, е атмосферата, представляваща вместилище на топлината и светлината, и че атмосферата произлиза от онова Божествено в Господ, което наричаме служене.

297. Всеки, който мисли озарено, вижда, че целта на Любовта е да служи, а служенето е изпълнение на Любовта. Всъщност Любовта не може да завърши процеса самостоятелно, освен чрез приложението и посредством Мъдростта, от което следва, че служенето е вместилище на Мъдростта и на Любовта. Че те трите са последователни по степените за височина и че последната степен представлява пълната съвкупност, вместилище и основа на предишните степени, това беше показано в № 209 до 216 и на други места по-горе. Оттук можем да видим, че те трите: Божествената Любов, Божествената Мъдрост и Божественото Служене, пребъдват в Бога и са Самата Същност на Бога.

298. Човекът, разглеждан по отношение на своите външни и на своите вътрешни аспекти, представлява форма на служенето и всички служби във Вселената съответстват [кореспондират] със службите в самия човек. Това ще бъде изцяло доказано в следващите абзаци, а тук само го споменавам, за да може да е ясно, че

Бог като Човек е единствената форма на всички служби, от която водят началото си всички други служби (функции) в сътворената Вселена; и че по този начин сътворената Вселена, разглеждана по отношение на Служенето, е Образ на Бога. Служене се нарича това, което съществува в определен порядък при самото сътворение от Бога-Човек, т.е. от Бога. Не се нарича служене това, което произлиза от самостоятелните прояви на човека, което е адът, който е противоположен на Божествения Порядък.

299. Трите елемента: Любов, Мъдрост и Служене, съществуват в Бога и са Самата Същност на Бога, а Той е навсякъде, тъй като е Вездесъщ. Бог не може да се прояви изцяло Такъв какъвто е в действителност т.е. в Абсоютната Си Форма като Слънце, нито пред ангелите, нито пред хората. Той изявява Себе Си чрез това, което може да бъде възприето от тях, а именно - проява на Любовта чрез Топлина, относно Мъдростта чрез Светлина и относно Служенето чрез атмосферата. Господ може да проявява Себе Си относно служенето чрез атмосферата, понеже атмосферата е място на Топлината и Светлината, както служенето е място на Любовта и Мъдростта, тъй като Светлината и Топлината, произлизащи от Божественото Слънце, не могат да се разпространяват в нищото или в празното, а само в нещо, което ги съдържа, или в някакъв субект; и такова вместилище и субект е именно атмосферата, която съществува около Слънцето, поема го в себе си и го предава към Небето, където се намират ангелите, и оттам го предава към света, където се намират хората; и по този начин осъществява навсякъде присъствието на Господ.

300. Че в Духовния свят, също както и в материалния, има атмосфери, това показах в № 173 до 178 и в № 179 до 183, където казах, че атмосферите в Духовния свят са духовни, а в материалния свят - материални. Според това откъде води началото си духовната атмосфера, обкръжаваща най-близко Духовното Слънце, можем да видим, че всяка нейна частица по своето естество е такава, каквото е самото Слънце в своето естество. Ангелите, като не мислят изхождайки от пространството, обясняват това чрез своите духовни мисли, както и че единствената субстанция, от която съществува всичко, изгражда и Слънцето на Духовния свят. И както

Божественото е извън пространството и е едно и също, както в най-голямото, така и в най-малкото, то такова е и Слънцето като първата проява на Бога-Човек. И по-нататък ангелите го обясняват така: тази единствена субстанция, т.е. слънчева, разпространявайки се чрез посредничеството на видовете атмосфери по степените за ширина (т.е. линейни), и едновременно по степените за височина (т.е. разделни, вертикални), представлява цялото разнообразие, което съществува във всичко от сътворената Вселена. Обаче ангелите предупредиха, че докато не се откажем от идеята за пространството, по никакъв начин няма да можем да разберем това, което казват; и ако останем в тази идея, илюзиите непременно ще ни доведат до измамности, които всъщност не бива да присъстват в разбирането ни за това, че Бог е Самото и Абсолютно Битие и Реалност, от Която произлиза всичко останало.

301. Освен това от ангелското разбиране, което не изхожда от пространството, ясно личи, че в сътворената Вселена няма нищо живо освен Единия Божвествен Човек, т.е. Господ и че нищо не се движи по друг начин освен чрез Живота, получен от Него; и също, че нищо не съществува, освен чрез Слънцето, произлизащо от Господ, и истината е, че ние живеем, движим се и съществуваме в Бога.

302. Атмосферите, които са три, както в единия, така и другия свят, т.е. в Духовния и материалния, при последното си [състояние] завършват в такива субстанции и материи, които са земни. Че има три атмосфери както в Духовния, така и в материалния свят, които се различават помежду си по степените за височина и които, разпростирайки се (progrediendo) надолу, намаляват по степените за ширина, това бе казано в Част трета, в № 173 до 176, а когато степените се смаляват, разпростирайки се към по-ниско, те стават все по-свити и бездейни; и накрая в последното си [състояние] вече са толкова свити и пасивни, че вече не са атмосфери, а се превръщат в субстанции на покоя, и в материалния свят вече са толкова неподвижни, колкото са на Земята, и се наричат материя. От произхода на тези субстанции и материи следва: първо, че материите също имат три степени; второ, че те взаимодействат помежду си чрез заобикалящите ги атмосфери; и трето, че те са приспособени да създават всички служби (функции) в техните многообразни форми.

303. Всеки може да допусне, че субстанциите, или материите такива, каквито съществуват в почвите на Земята, са създадени от Слънцето чрез неговите атмосфери, само ако разсъди, че съществуват непрекъснати посредници (mediationes), започвайки от първия и свършвайки с последния и че нищо не може да бъде създадено от друго, освен от своето предходно, докато накрая се стигне до Първичното, което е Слънцето в Духовния свят, което Слънце е от Бога-Човек, т.е. от Господ. По този начин, както атмосферите представляват предходното, чрез което това Слънце проявява себе си в последното, и както това предходно в следствието си и в разпростирането си непрекъснато намалява до най-крайното, и когато в най-последното приключи тяхното действие и разпространение, те се превръщат в такива субстанции и материи, каквито са от Земята, а благодарение на атмосферите, от които са произлезли, те съхраняват в себе си стремежа и усилието да служат до последно. Тези хора, които от сътворението на Вселената и всичко в нея, започвайки от първичното, не надживеят посредствеността си, не могат да представят друго освен различни хипотези, фрагмертарни и несвързани с породилата ги Първопричина; и ако с ума си проникнем в същността на такива концепции, ще видим, че те приличат повече на купчина развалини, отколкото на нещо построено и завършено.

304. От това всеобщо начало съществува и всичко в сътворената Вселена и така във всяко нещо има преминаване от Първото към последното, което пребивава в състояние на относителен покой, така че всяко нещо има в себе си едновременно завършеност, но и възможност за продължаване на своето съществуване. Същото е и в човешкото тяло - при мускулните влакна има преход от техните първи и най-фини форми към сухожилията, или по-грубите форми; при тъканите на кръвоносните съдове и на хрущялите и костите също има такъв преход. Той съществува и при състоянията на човека, които са чувстване, мислене и нагласи, във всяко от които също има преход от първичното, в което те пребивават - светлина, и което преминава към последното - тъмнина. Същото е и при прехода от първичната топлина, което преминава към последното, в което топлината отсъства. И каквито са тези преходи, такива са и преходите на Любовта и на всичко в нея, както и преходите на Мъдростта и на всичко в нея, с няколко думи, такива са преходите във всичко в сътворената Вселена, съгласно казаното в № 222 до 229, а именно - че има степени в двата вида: в най-голямото и в най-малкото сътворено нещо. И това е така, защото Духовното слънце е този източник на субстанция, от която съществува всичко, и това се вижда в духов-ното разбиране на ангелите (виж в № 300).

305. В субстанциите и материите, от които се състои Земята, няма нищо изцяло Божествено, те само произлизат извлечени от Божественото. Според това как са създадена земната материя, за което говорих по-горе, можем да видим, че в субстанциите и материите в тях няма нищо, което да е напълно Божествено само по себе си и че те са лишени от първоначалното подобие на Божественото. Те представляват крайна граница на атмосферите. Затова и топлината в тях завършва със студ, светлината - с мрак, а всяко действието - с покой. Обаче всички те, като продължение от субстанциите на Духовния свят, са запазили в себе си нещо от Божественото, което винаги е присъствало при създаването им, а именно - онази сфера (№ 291 до 298), която обкръжава Бога-Човек, т.е. Господ, и от която чрез продължение от Слънцето и атмосферите са били създадени Земните субстанции и материи.

306. Произходът на земните почви от Духовното слънце посредством атмосферите не може да се опише лесно с думи, произлизащи от земно-материалното мислене, докато с думите на духовното мислене процесът би могъл да се опише по-пълно, тъй като духовното мислене е неизхождащо от пространството, вследствие на което неговите думи не могат да бъдат включени в нито един материален език. Духовното мислене, език и писменост са толкова различни от материалното мислене, език и писменост, че въобще нямат нищо общо и контактуват помежду си само чрез съответствията (№ 295), така че трябва да се задоволим и с това, че поне по този начин можем да получим някакво материално обяснение за създаването на земната материя.

307. Всички служби, които представляват крайната цел на Творението, съществуват във форма, която получават от субстанции и материи, каквито са на Зямата и от нея. Всичко, казано дотук, а именно - за Слънцето, за атмосферите, за земните материи, представлява само средство за постигане на крайните цели (ad fines), като крайните цели на Творението представляват това, което се създава от Господ посредством Духовното Слънце през атмосферите и от почвите и тези цели се наричат служби*; и в цялото свое пространство те са всички субекти от растителното царство, от животинското царство и накрая е човешкият род и произлизащото от него ангелско Небе. Всички те се наричат служби, защото всички те представляват приемници на Божествената Любов и Божествената Мъдрост; и всички те имат предвид Бога Творец, от Когото съществуват, и самите те обединяват Него и Великото Му Дело; и чрез това съединяване те съществуват от Него непрекъснато, точно както са и сътворени. Казвам, че те имат предвид Бога Творец, от Когото съществуват, и самите те обединяват Него и Великото Му Дело, но тук говоря от външно гледище на нещата и разбирам, че Боът Творец прави така, че сякаш те самите Го имат предвид и се съединяват с Него, но по какъв начин става това - ще научим по-нататък. По-горе казах някои неща за това, а именно: че Божествената Любов и Божествената Мъдрост не могат да съществуват иначе, освен в нещата, сътворени от тях (№ 47 до 51); че всички неща в сътворената Вселена всъщност са приемници на Божествената Любов и Божествената Мъдрост (№ 55 до 60) и че службите на всички сътворени неща се издигат по степените до човека, а през човека - до Бога Творец, от Когото те съществуват (№ 65 до 68).

* (функции, ползи, да послужат, полезности)

308. Няма човек, който да не види ясно, че службите представляват целите на Сътворението, само ако помисли, че нищо друго не би могло да получи съществуването си от Бога Творец; и следователно нищо друго не би могло да бъде сътворено, освен за полза и да послужи. Няма човек, който да не вижда ясно и това, че за да могат те наистина да са полезни, е необходимо да служат на другите, но и че служене на себе си също представлява служба и за другите, защото трябва първо да си полезен на себе си, за да можеш след това да си полезен и на другите. Който вижда това, може да види и другото - че служенето като такова не може да получи съществуването си от човека, а съществува от Бога Творец, т.е. от Господ, тъй като всичко, което Той е създал, е полезно.

309. И като споменах за формите на служене, ще ги разгледам в следната последователност:

(1) Земната материя се стреми да пренесе напред създаването на полезните служби във формите или форми на полезни служби.

(2) Във всички форми присъства някакъв образ и подобие на сътворената Вселената.

(3) Във всички форми на полезност присъства някакъв образ и подобие на човек.

(4) Във всички форми на полезност присъства някакъв образ и подобие на Безкрайното и Вечното.

310. (1) Земната материя се стреми да пренесе напред създаването на полезните служби във формите или форми на полезни служби. Че в материята се съдържа такъв стремеж, е видно от начина на нейното създаване, т.е. от това, че субстанциите и материите представляват завършек и крайна граница за атмосферите, които идват от Духовното слънце като полезни служби (№ 305 и 306). Тъй като земните субстанции и материи имат начало от такъв източник и тъй като техни съставни части се държат свързани от натиска на заобикалящите ги атмосфери, то вследствие на това те притежават стремеж за непрекъснато създаване на полезни форми. Този стремеж към създаване на полезни форми заимстват от своя първоначален източник, а като крайни граници на атмосферите винаги са в хармония с него. Като казвам, че този стремеж и склонност са присъщи на Земята, имам предвид, че те са присъщи на техните субстанции и материи, където и да се намират: в самата Земя или в изпаренията (exhalatae) от нея в атмосферата. Знаем, че атмосферите са изпълнени с такива отлагания, а че такъв стремеж и склонност са присъщи на субстанциите и материите в почвите, е ясно и от това, че семената се разтварят посредством топлината до най-вътрешното си [състояние] и се пропиват с най-фини субстанции; и те не може да не са произлезли от духовното начало, тъй като само по този начин биха имали способността (potentia) да са полезни и да послужат, вследствие на което съществува и тяхната продуктивност (prolificum), от която чрез съединяване с материите, произлизащи от материалното начало, могат да създадат полезни форми и после да ги извадят на светло от себе си като от утроба, за да поникват и да прорастват. По-нататък този стремеж непрестанно се разпространява от почвата през корените към последното в тях и от последното към първото, в което служенето е било първоначално. По такъв начин служенето преминава в различни форми и тези форми от служенето, което сякаш е тяхната душа, при преминаването си от първото към последното и от последното към първото заимстват свойството, че всичко и всяко нещо в тях е полезно по някакъв начин. Казвам, че служенето е сякаш душа, защото самата форма на служенето прилича на някакво тяло. Че в тях съществува още един стремеж, по-вътрешен, а именно - стремежът към създаването на полезности през растителността към животинското царство, това следва също и от факта, че много видове животни се хранят с растения. Също така в тях има още един стремеж - най-вътрешният - стремежът към създаване на полезности за човешкия род; и това произтича от следното, а именно:

Съществува такова последно състояние и в това крайното, всичко предходно се включва в съвкупност и определен ред, както показах по-горе на различни места.

Във всичко съществуват степени от двата вида - в най-големите и в най-малките неща (№ 222 до 229) и следователно тези степени се съдържат и в този стремеж.

Всички полезни функции и служби са създадени от Господ, напредвайки към последното, затова и в последното трябва да се съдържа обратният стремеж към Него.

311. Всички тези стремежи не са живи, тъй като всъщност са усилие на последните енергии на живота, от който те произлизат, и те влагат усилия и средства да се възвърнат към първоначалото си състояние. В последното и най-отдалечено състояние атмосферите се превръщат в такива сили, че от тях субстанциите и материите в почвата придобиват определени форми и се задържат в тези форми както отвън, така и отвътре. Тук не мога да доказвам по-подробно това, тъй като изложението ще стане много обширно.

312. Първото творение на тази земна материя, след като е била новосъздадена и пребивавала в своята първична простота, е било да роди семената. Това представлява нейният първи стремеж.

313. (2) Във всички форми на полезност присъства някакъв образ и подобие на Творението. Полезните форми биват три вида: полезни форми в минералното царство, полезни форми в растителното царство и полезни форми в животинското царство. Полезните форми в минералното царство е невъзможно да се опишат, тъй като не са видими за очите. Първата част от тези минерални форми в това царство са субстанциите и материите, от които се състои Земята в най-малкия и мащаб; втората част от тези форми са умножени от тях и съществуващи в безкрайно разнообразие; третата част от тях са остатъци от растения, превърнати на прах, и частици от умрели животни, както и части от непрестанни изпарения и отлагания на това, което се смесва с почвата и представлява повърхностните и слоеве. Тези три подстепени на формите в минералното царство по някакъв начин представят Творението именно с това, че като се задействат от Слънцето през атмосферите и чрез топлината и светлината в тях, те създават техните полезни форми, които са и целта на Творението. Именно този образ на Сътворението се състои в онези съкровени стремежи, за които казах по-горе, в № 310.

314. Образът на Сътворението в полезните форми в растителното царство се представя в това, че те съдържат в себе си преход от първоначалното към последното и от последното към първоначалното. Първото в тях са семената, а последното са стъблата, облечени в обвивки, чрез които, както чрез последното в стъблата, те се стремят да създадат нови семена, които, както вече казах, представляват тяхното първо. Стъблата, облечени в обвивки, тук са аналог на земното кълбо, покрито с почвен слой, от който са сътворени и се образуват всички функции и служби. Известно е, че поникването започва чрез първите (libras), вторите (philyras) и третите (tunicas) обвивки, преминава през кората на корените, по стъблата и клоните, в семките на плодовете и от тях - в новите семена. Образът на Сътворението в полезните форми се проявява в преходите от първото към последното и от последното към първото, както и в това, че целта на всеки преход е създаването на плодове и семена, които са истинската полезна функция. От всичко това е видно, че Сътворението на Вселената в своята постепенност се движи от своето Първоначално, което е Господ, обгърнат от Слънце, към своето крайно и последно, което са почвите, и от тях - чрез функциите отново възвръщане към Първопричината на всичко - Бог. Видно е, че целта на цялото Творение е тази полезна функция.

315. Необходимо е да се знае, че топлината, светлината и атмосферите на материалния свят не създават абсолютно нищо от картината на Творението. Това изцяло се извършва от Топлината, Светлината и атмосферите на Духовното слънце и те го влагат в полезни форми на растителното царство. Топлината, светлината и атмосферите на материалния свят само отключват семената, съдържат се в набъбването им като акт на покълване и ги обвиват в такива материи, от които те получават устойчивост. Всичко това се извършва не чрез силите на материалното Слънце, които сами по себе си са нищо, а чрез силите на Духовното слънце, посредством които непрекъснато им въздействат, без ни най-малко самите те да участват пряко в действието, което предизвикват, и в това се състои връзката на това дело с образа на Творението. Образът на Творението сам по себе си е Духовен в своите прояви и своите полезни служби в материалния свят, а поради своята устойчивост и непрекъснатост се налага да се овеществява, т.е. да се обединява и свързва с веществата на този свят.

316. В полезните форми на животинското царство съществува сходно подобие на Творението, а именно: от семето, положено в утробата, или в яйце, се създава тяло, което представлява последна форма на семето и което на подходяща възраст създава ново семе. Тази последователност е сходна с функциите на полезни форми в растителното царство, в което семената също са зародиш, утробата е почвата, състоянието преди раждането е когато семето е в почвата, в която пуска корен, а състоянието след раждането до собствената му плодотворна сила е аналог на растежа на дървото до състоянието му на плодородие. От тази съпоставка е видно, че както има подобие на сътвореното в растителните форми, така го има и в животинските именно поради прехода му от първото към последното и от последното към първото. Същият образ на Творението съществува във всичко и до всяка отделна част в човека, тъй като такова именно е преминаването на Любовта чрез Мъдрост към служене и полезност, а следователно и преминаването на волята чрез разум към действие на Милосърдието чрез Вяра, приложени в дела. Волята (намерението) и разумността, Милосърдието и Вярата - това са първите елементи, от които съществува всичко останало, а действията и делата са следствието, от което чрез радостта на служенето се извършва връщане към първоначалните, или, както е казано по-горе, към волята, разумостта, Милосърдието и Вярата. Че това връщане се осъществява чрез приятността от служенето, това е ясно от удовлетворението, което се усеща от тези действия и дела, които се отнасят до Любовта във всеки, защото те винаги се свързват с първото в самата Любов, от която произлизат всички действия, и така в тях се извършва единение на първото с последното. Това удовлетворение от действията и делата представлява удовлетворение от служенето. Също такъв преход от първото към последното се осъществява и в най-чистите органични форми на чувствата и мислите в човека. В неговия мозък тези форми приличат на звездни форми (stellares) и се наричат така (cineritiae); като от тях през мозъчно-костната (medullaris) субстанция преминават нервни влакна през шията по цялото тяло и там се разпространяват до последното, след което през кръвоносните съдове отново се връщат към първото. Такъв преход съществува и във всички чувства и мисли, представляващи промените и видоизмененията в състоянието на формите и субстанциите. Влакната, излизащи от тези форми и субстанции, представляват аналогия на атмосферите, изтичащи от Духовното слънце и съдържащи в себе си Топлина и Светлина. Действията, произлизащи от тялото, представляват аналогия на субектите, създадени от почвите чрез атмосферите, които като удовлетворение от служенето се връщат към началото, от което са произлезли. Но че тези преходи са точно такива и че те съдържат в себе си образ на Творението, това може много трудно да бъде обхванато с ума, тъй като хиляди и безброй сили, участващи в действието, изглеждат като единица, а единственото удовлетворение от служенето не е някаква идея на мисълта, а внася в нея само определени чувства без конкретно умозаключение. От всичко казано и показано по-горе по този въпрос можем да видим, че полезните функции на всичко сътворено се увеличават към човека по степените за височина и чрез човека към Бога Творец, от Когото е всичко (в № 65 до 68) и че целта на Творението се осъществява в последните неща и се състои във връщането на всичко отново към Твореца, за да може по този начин да съществува Единението (в № 167 до 172). В следващата част ще внеса повече яснота по този въпрос и там ще говоря за съответствието на волята и разума със сърцето и белите дробове.

317. (3) Че във всички форми присъства някакъв образ и подобие на човека, е показано по-горе (№ 61 до 64), а че всички служби, от първото до последното и от последното до първото, имат отношение към всичко съществуващо в човека и му съответстват, а и по този начин човек в известен смисъл е самата Вселена [в умален вид], и обратно - че Вселената относно службите в известен смисъл е самият човек, за това ще разкажа по-нататък.

318. (4) Във всички форми съществува някакъв образ на Безкрайното и Вечното. Образът на Безкрайното и Вечното в тези форми се проявява като усилие и възможности към полезните форми да запълнят със себе си пространството на земното кълбо, дори и пространствата на много други такива планети и така до безкрайност. Тъй като от всяко семе пониква дърво, храст или цвете, заемащи известно пространство, и всяко дърво, храст и цвете отново дават семена, и то по няколко хиляди, а те, бидейки посети и пораснали, на свой ред също заемат известно пространство. И ако от всяко семе винаги поникваше ново растение, то за няколко години те биха запълнили цялото земно кълбо; и ако биха продължили да произвеждат семена, биха запълнили множество планети - и така до безкрайност. Това е очевидно само ако пресметнем какво ще се получи, ако умножим плодовете на едно семе първо по хиляда, после още по хиляда десетократно, двадесетократно и стократно. Образът на Вечността е подобен на образа на Безкрайността в семената и се съдържа в това, че те се размножават всяка година; и това никога не спира и не е спирало от самото Сътворение на света, и няма да престане никога. Тези две свойства служат като явно доказателство и верен признак за това, че всичко във Вселената е сътворено от Безкрайния и Вечен Бог. Освен тези двата образа на Безкрайното и Вечното, същият образ на Безкрайното и Вечното се проявява и в разнообразието, според което никога не се случва нито една субстанция и нито едно състояние на нито един предмет от цялата сътворена Вселена да са еднакви на подобните им. И нищо нито в атмосферите, нито в почвите, нито в някои други форми, произлизащи от тях, т.е. абсолютно нищо, което запълва Вселената, не би могло да бъде напълно еднакво с другото. Очевидността на тази истина е особено забележима в разнообразието на човешките лица, които са такива, че да няма и да не може да има дори в цялата Вселена и в цялата Вечност нито едно от тях, което да е абсолютно еднакво с друго; като от това разнообразие можем да направим същото заключение освен за лицата, и за духа, който сам по себе си представлява лице .

319. Всичко в сътворената Вселена, разглеждано по своите полезности , представлява образ на човека; и това свидетелства, че Бог е Човек. Древните са наричали човека Микрокосмос вследствие на това, че Бог представлява Макрокосмос, т.е. Вселената в целия и обем. Но днес не можем да разберем защо древните са му дали това наименование, тъй като в човека не може да се види нищо от Вселената или от Макрокосмоса освен това, че що се отнася до тялото му, той се храни и живее от нейното животинско и от нейното растително царство; и още, че той поддържа жизнеността си от нейната топлина и вижда чрез нейната светлина, а чрез нейната атмосфера има слух и дишане. Но всичко това все още не прави човека Микрокосмос в този смисъл, в който Вселената и всичко в нея представлява Макрокосмос. Тези, които са нарекли човека Микрокосмос, или „малка Вселена“, а именно - древните, са взели тази истина от познаването на съответствията, в която са пребивавали най-древните хора, а също и от контактите си с ангелите, тъй като ангелите на Небето от всичко, което виждат наоколо, знаят, че всичко във Вселената, разглеждано през службите, представлява образ на човека.

320. Но че човекът наистина е Микрокосмос, или „малка Вселена“, вследствие на това, че сътворената Вселена по отношение на служенията е образ на човека, тази идея не може да влезе в ничия мисъл и оттам и в ничие знание [тук на Земята], също и в ничие схващане за Вселената, разглеждана от Духовния свят, поради което и не може да бъде потвърдена от никого, освен от някой ангел, който живее в Духовния свят, или поне от някого, на когото е дадено да пребивава в Онзи свят и да види какво е там; а тъй като на мен това ми беше дадено, то въз основа на видяното от мене аз имам възможността да ви разкрия тази тайна.

321. Трябва да знаете, че Духовният свят, според външната илюзия за него, много прилича на материалния свят: там също като в материалния свят пред погледа се простира земя с планини, хълмове, долини, равнини, поля, езера, реки, извори, т.е. с всички творения на минералното царство, като там също има градини и гори, а в тях - дървета и храсти от всякакъв вид с техните плодове и семена; има също растения, цветя, треви и всякаква друга зеленина, т.е. всички творения на растителното царство; и накрая - всякакви животни, птици и риби, т.е. всички творения на животинското царство, като там човекът е ангел и дух. Тук споменавам предварително тези неща, за да ви покажа, че Вселената в Онзи свят е съвсем подобна на Вселената в материалния свят с тази разлика, че всичко, което се намира там, не е толкова неподвижно и устойчиво както в материалния свят, тъй като там няма нищо материално, но всичко е духовно.

322. Че Вселената в Онзи свят представлява образ на човека, можем да видим ясно от това, че всички творения, изброени в № 321, са живи и съществуват около ангелите и около ангелските общества, сякаш са произлезли и сътворени от тях, като всички те пребивават редом с тях и не се отделят от тях. Че всички неща в Онзи свят изглеждат, като че ли са сътворени от ангелите, това се вижда тогава, когато ангелът се отдалечава или когато ангелското общество се премести на друго място, защото тогава и нещата около тях престават да бъдат видими на старото място; и когато на това място дойдат други ангели, то всичко наоколо вече изглежда съвсем различно: градините вече не са със същите дървета, а тези дървета - със същите плодове, цветята в лехите вече не са същите, по нивите растат други треви и зеленина, различни са и животните, и птиците. Всички тези неща съществуват и се променят по този начин, защото на това място всички те се виждат благодарение на чувствата и мислите на ангелите, тъй като всички те представляват съответствия и като такива са едно цяло с това, на което съответстват, като са негов представителен образ. Този образ се появява в тях не когато се разглежда само според формата си, а само когато се разглежда според полезната си служба. На мен ми беше дадено да видя, че когато ангелите отместят погледа си от Господ, като погледнат всички неща около себе си и ги гледат според съответните им полезности, то те виждат и разпознават в тях самите себе си.

323. А тъй като всичко, намиращо се около ангелите и съществуващо по този начин в съответствие с техните чувства и мисли сякаш представлява Вселената, понеже има и почви, и растения, и животни, и тъй като всичко това е представителен образ на самите ангели, то е ясно защо древните са наричали човека Микрокосмос.

324. Това многократно е потвърдено в трудовете „Небесни тайни“ (Arcana Coelestia) и „Небе и ад“, както и на много места тук, където говорих за съответствията. Там показах, че няма такова нещо в сътворената Вселена, което да няма съответствие с нещо в човека - не само с неговите чувства и мисли, но също и с органите и вътрешностите в тялото му, но не като субстанции, а като полезности. Затова в Божието Слово, където се говори за Църквата и за човека в нея, толкова често се споменават дървета, а именно маслина, лоза, кедър, а също и градини и гори, както и животните по Земята, птиците в небето и рибите в морето; и всичко това се споменава като съответствие на духовното състояние на човека, представляващо едно цяло с него според съответствията, както казах по-горе. Ето защо, когато човек чете Божието Слово, ангелите получават знания не за предметите, а за Църквата или за човека от Църквата по отношение на техните състояния.

325. Тъй като всичко във Вселената представлява подобие на човека, то Адам по отношение на своята мъдрост и разбиране се описва, както и градините на Едем с техните дървета от всякакъв вид, като реки със скъпоценни камъни и злато, с животни; и той им дава имена, като под това се подразбира именно, че те са били в него и затова той се нарича човек. Почти същото се казва и за Асириеца в Йезекиил (31:3 - 9), с което се обозначава Църквата по отношение на разбирането; както и за Тир в Йезекиил (28:12 - 23), където се обозначава Църквата по отношение на познаването на Доброто и Истината.

326. От това можем да видим, че всичко във Вселената, разглеждано според полезността му, наподобява образ на човека, което показва, че Бог е Човек, тъй като всичко, изброено по-горе, съществува около човека-ангел, но не от самия ангел, а от Господ чрез ангела, защото то съществува благодарение на влиянието на Божествената Любов и Божествената Мъдрост върху ангела като техен приемник; и по този начин всичко се възпроизвежда пред очите му подобно на сътворението на Вселената. Заради това ангелите знаят, че Бог е Човек и че сътворената Вселена, разглеждана по отношение на нейната полезна функция, представлява Негов Образ.

327. Всички неща, сътворени от Господ, са за полезност и са в такъв ред, степен и отношение, в каквито се намират спрямо човека и през човека спрямо Господ, от Когото [те] съществуват. По-горе, в № 308, казах, че от Бога Творец не може да съществува нищо друго, освен полезности; в № 65 до 68 - полезността на всички сътворени неща се увеличава по степени от последното към човека и през човека - към Бога Творец, от Когото произлизат; в № 167 до 172 - целта на Сътворението се осъществява в последното [нещо] и се състои в това, че всичко трябва да се възвърне към Бога Творец и по такъв начин да се осъществява единението им; в № 307 - службите на всичко са полезни толкова, колкото е предвидено от Твореца; в № 47 до 51 - Божественото задължително съществува във всички неща, сътворени от Него; в № 58 - всички неща във Вселената всъщност са съдове и приемници според тяхната служба и според степента си; в № 59 - Вселената, разглеждана според полезността си, е Образ Божи. По-горе казах и много други неща, от които също е видна истината, че всичко, сътворено от Бога е с полезна функци; и то в такъв ред, в такава степен и в такова отношение, в каквито се намират спрямо човека и през човека - спрямо Господ, от Когото произлизат. Сега остава да разкажа за особеностите на полезните служби.

328. Под човека, за когото се отнасят полезностите, трябва да разбираме не само индивидуалния човек, но и всяко общество - голямо или малко, а именно: република, царство и държава, както и най-голямото общество, т.е. човечеството, тъй като всички те представляват човека. Също така и в Небесата цялото ангелско Небе пред Господ е като един Човек, както и всяко общество на Небето, а затова и всеки ангел представлява човек. Че това е така, се вижда в книгата „Небе и ад“, в № 68 до 103, от което става ясно какво трябва да подразбираме оттук нататък под човека.

329. От целта на Сътворената Вселена можем да видим какво представляват полезните функции. Цел на Творението на Вселената се състои в това, да може да съществува ангелското Небе; и тъй като целта е ангелското Небе, то цел е и човекът, както и човешкият род, понеже от него произлиза ангелското Небе. Оттук следва, че всички сътворени неща са посреднически (междинни) и че те представляват сами по себе си полезности, и именно - в такъв ред, в такава степен и в това отношение, в каквито се намират спрямо човека и през човека - спрямо Господ.

330. Понеже целта на Творението е ангелското Небе, а следователно и човешкият род, то всички останали сътворени неща представляват междинни цели, които, като свързани с човека, са три вида: неговото тяло, неговата разумност и неговата духовна същност, които го съединяват с Господ. Оттук следва, че човекът не може да се съедини с Господ, ако не е духовен, а не може да бъде духовен, ако не е разумен, и не може да бъде разумен, ако не е здраво тялото му. Това има аналогия с една къща: тялото на човека е аналог на основите, разумното му състояние е аналог на самата постройка на къщата, духовното състояние е аналог на това, което се намира в къщата, а съединяването с Господ е аналог на обитателите на дома. Оттук е видно в какъв ред, в каква степен и в какво отношение полезните функции като междинни цели в Творението са свързани с човека и че именно те служат на човека да поддържа тялото си, да усъвършенства разума си и да възприема духовното от Господ.

331. Полезностите за поддържане на тялото представляват храна, дрехи, жилище, почивка и удоволствия, както и защита, съхраняване на състоянието му. Полезностите, сътворени за храна на тялото, са всички субекти, принадлежащи на растителното царство, годни за ядене и за пиене, а именно: плодове, зърнени храни, семена, зеленчуци и билки; също така всичко, годно за храна от животинското царство², а именно: бикове, крави, телета, елени, овце, кози, агнета и млякото от тях; както и птици и риби от всякакъв вид. Полезните функции на дрехите са от тези две царства, както и за жилище, за почивка и за удоволствие, за защита и съхраняване на състоянието, които няма нужда да изброявам тук, защото те са ви известни. Има и много неща, които не са полезни за човека, но се употребяват и дори употребата им се насърчава. Съществуват и злоупотреби дори и с полезните неща, но тези злоупотреби не унищожават полезността им, както злоупотребата с Истината не унищожава самата Истина, а само онези, които я изопачават.

332. Полезностите за усъвършенстване на разумното в човека включват всичко, което той научава от нещата, за които говорим тук, и което се нарича наука, или познание; и още включват предметите за изучаване, отнасящи се към всичко материално, икономическо, гражданско и нравствено и което научава всеки или от родителите и наставниците си, или от книгите, от общуването с другите или чрез собствените си размишления. Разумното дотолкова усъвършенства човека, доколкото то представлява висшата степен на служене; и дотолкова то присъства в човека, доколкото той го прилага в живота си. Тук не бих могъл да изброявам тези полезности, защото са прекалено многобройни и имат най-разнообразно отношение към общото благо.

333. Полезностите за възприемане на духовното от Господ включват всичко, което се отнася към религията и чрез нея - към Богопоклонението, и по този начин към всичко, което води човека до признаване и познаване на Бога и до признаване и познаване на Доброто и Истината, а следователно - и на Вечния живот. Всичко това се научава от родители, наставници, от проповедите и книгите, особено чрез изучаване на живота, съответстващ на наученото, а в християнския свят - чрез изучаването и проповедите на Божието слово и чрез него - на Господ. Тези полезности могат да бъдат описани и чрез предметите, които служат и са полезни за тялото, а именно: чрез храна, дрехи, жилище, почивка и удоволствие, защита и съхранение на състоянието му, само че приложени към душата, а именно: храната - към Доброто на Любовта; дрехите - към истините на Мъдростта; жилището - към Небето; почивката и удоволствията - към Блаженствата на живота и към небесната радост; защитата - към защитаването от нападките на злото; и самосъхранението - към Вечния живот. Всичко това също се дарява от Господ съобразно това доколко човек признава, че по този начин всичко необходимо за тялото произлиза от Него и че човекът е само като слуга и управител, поставен да се грижи за имуществото на своя Господар.

334. Че всичко това е дадено на човека за полза и радост като свободен дар, е очевидно и от състоянието на ангелите в Небето, които имат тяло, разумност и духовност, както и хората на Земята. Те се хранят даром, защото храната им се дава ежедневно; даром се обличат, защото дрехите също им се дават; даром живеят, защото къщите също им се дават, и по този начин те не се грижат за всичко изброено, но според това доколко са разсъдливи и духовни те получават удоволствия, защита и съхраняване на състоянието си. Тук разликата е в това, че ангелите виждат, че всичко това е от Господ, тъй като се създава за тях съобразно състоянието на тяхната любов и мъдрост, както показах по-горе, в № 322. Хората обаче не виждат това, тъй като при тях реколтата се дава ежегодно и не е според тяхната любов и мъдрост, а според това доколко ще се погрижат за придобиването и.

335. Тук, като говоря за полезностите като такива, защото те имат отношение към Господ чрез човека, но не може да се каже, че полезните функции съществуват от човека за Господ, а от Господ за човека, понеже всички полезности пребивават в Господ като безкрайно обединени с Него и никоя от тях не присъства в човека от друго място, освен като дар от Господ, тъй като човекът не може да направи нищо добро от само себе си, а само чрез Господ; и доброто, което правим, е именно това, което наричаме полезна служба. Естеството на духовната Любов е да правиш добро на другите не заради себе си, а заради тях самите, като същото е и естеството на Божествената Любов, но в безкрайно по-голяма степен. Това естество на Любовта е подобно на любовта на родителите към децата, тъй като родителите правят добро на децата си от любов, не заради себе си, а заради децата си, пример за това е майчината любов. И въпреки че обикновено хората си мислят, че Господ, като изискващ обожание, преклонение и прослава, обича обожанието, преклонението и прославата заради Самия Себе Си, но в действителност Той ги обича заради самите хора, тъй като само когато човекът е в тези три състояния, Божественото може да му влияе и човек може да го възприема, а само по този начин той се отдалечава от своето присъщо състояние, което препятства Божието влияние и възприятие, тъй като от собственото му състояние, представляващо любовта към самия себе си, сърцето загрубява и се затваря. Това присъщо за човека състояние се отдалечава от него само чрез признаването на това, че той от само себе си не може да прави нищо друго, освен зло, а чрез Господ не може да прави нищо друго освен добро. Чрез това признаване сърцето му се смекчава и умилява, вследствие на което се появява богопочитание (adoratio) и преклонение (cultus). Така Господ служи на Себе Си чрез човека и това служене на Самия Себе Си се състои в това Той чрез Любовта да може да ни благослови, а тъй като именно в това се състои Неговата Любов, то възприемането на тези благословения от човека представлява основната приятност от Неговата Любов. Затова никога не бива да мислим, че Господ присъства само в тези, които Му оказват богопочитание, защото Той присъства единствено в тези, които изпълняват заповедите Му и по този начин Му служат; и присъства единствено във вторите, а не в първите, за което виж по-горе, в № 47 до 49.

336. Злите служби [функции] не са били сътворени от Бога, а са се появили заедно с ада. Всичко добро, съществуващо на дело, се нарича служене, както и всичко зло, съществуващо на дело, също се нарича служене, но първото е добро служене, а второто е зло служене. А тъй като всичко добро произлиза от Господ, а всичкото зло произлиза от ада, то следва, че само доброто служене е сътворено от Господ, а злото служене -съответно от ада. Под служене, за което се говори в тази част, подразбирам всичко, което се проявява на Земята, а именно: всички видове растения и животни и всичко в тях, като всичко, което е полезно за човека, произлиза от Господ, а всичко, което вреди на човека, произлиза от ада. Под полезните служби, произлизащи от Господ, подразбирам също и всичко, с което се усъвършенства разумното в човека, вследствие на което човекът възприема духовното от Господ, а под зли служби подразбирам всичко, което разрушава разумното в човека, вследствие на което човекът не е в състояние да стане духовен. Причината, поради която всичко вредно за човека се нарича служба, е тази, че злите служби съществуват както за да се върши зло (ad malefacundum), така и за да се прекъсва злото (ad malignitates absorbendus), т.е. за да може човек да се избави от него. Затова и думата служба се употребява в двояк смисъл, подобно на думата любов, а любов се нарича както добрата любов, така и злата любов, като всяка служба приема сила от нея.

337. Че добрите служби съществуват от Господ, а злите - от ада, ще докажа в следната последователност: (1) Какво се разбира под зли служби на Земята. (2) Всички зли служби съществуват в ада, а всички добри служби съществуват в Небето. (3) Духовният свят непрекъснато оказва влияние върху материалния свят. (4) Влиянието на ада създава всички зли служби в местата, където се намира нещо, което им съответства. (5) По-ниските духовни степени, отделени от своите по-висши, осъществяват тези определени служби. (6) Ниската духовна степен създава злите служби чрез влиянието в две форми - растителна и животинска. (7) Тези две форми придобиват способността да се размножават, както и придобиват средствата за размножаване.

338. (1) Какво се разбира под „зли служби“ на Земята? Под зли служби се подразбира всичко вредно в двете царства, както в животинското, така и в растителното, също и всичко вредно в минералното царство. Не е нужно да изброявам тук всичко вредно, тъй като това би означавало да изброявам само имена. Такъв списък с имена, без да се посочва каква точно е вредата им, е далеч от задачата на настоящата книга, но за пълнота ще назова само някои от тях: в животинското царство това са отровните змии, скорпиони, крокодили, бухали, ястреби, мишки, скакалци, жаби, паяци, както и мухи, хлебарки, въшки, молци; с една дума - всичко, което опустошава листата, плодовете, семената, храната и водата и нанася вреда на домашните животни и на хората; в растителното царство това са всички вредни и отровни треви, плодове, кореноплодни и храсти; в минералното царство такива са отровните почви. От това кратко описание е видно какво се разбира под зли служения на Земята. С няколко думи, злите служения представляват всичко, което е противоположно на добрите служения, за които говорих по-горе.

339. (2) Всичко, което включват злите служби, съществува в ада, а всичко, което включва добрите служби, съществува в Небето. Преди да изложа подробно, че всички зли служби, съществуващи на Земята, съществуват не от Господ, а от ада, трябва да кажа нещо за Небето и за ада, защото без да имате тези познания, лесно можете да припишете и добрите, и злите функции на Господ и също можете да си помислите, че всички те съществуват от самото Сътворение, или можете да ги припишете на материята, а създаването им да припишете на Слънцето, а от такива заблуди човек не може да излезе по друг начин, освен като разбере, че няма нещо от материалния свят, което да не е заимствало причината за съществуване, а и самото си съществуване, от Духовния свят и че Доброто произлиза от Бога, а злото - от дявола, т.е. от ада, като под Духовен свят разбирам както Небето, така и ада. Небето включва всички добри служби, а адът - злите, за които говорих тук, в № 338, където ги изброявах, и към които принадлежат всички видове диви животни; с други думи - всичко вредно и смъртоносно за хората. Всичко това се намира в ада и е точно толкова реално, колкото е на

Земята и под Земята. Казах, че всички изброени неща се намират както на Земята, така и в ада, но в ада те съществуват по друг начин, а именно: там те представляват точни съответствия на пороците, които, излъчени от адските зли видове „любов“, се проявяват в такива форми пред другите. Вследствие на съществуването на тези неща адът е изпълнен с техните зловония, а именно: от трупове, от изпражнения и от гниене, които се услаждат на дяволските духове, както и с животни, излъчващи зловоние. Оттук можем да видим, че всички такива неща в материалния свят са произлезли не от Господ, както и че не са създадени в началото, както и че не са създадени от материята чрез нейното Слънце, а че всички те произлизат от ада; а че всички те не са създадени от материята чрез нейното Слънце, е ясно и от това, че Духовното влияе върху материалното, а не обратното; а че те произлизат не от Господ, е очевидно от факта, че адът не произлиза от Господ, а следователно не от Него произлиза и всичко, което се намира там и което съответства на самото зло.

340. (3) Духовният свят непрекъснато влияе върху материалния. Който не знае, че съществува Духовен свят и че той се различава от материалния както предишното от следващото или както причината от следствието, той няма да разбере това влияние. Така всички, които са писали за произхода на растенията и животните, не са можели да не припишат създаването им на материята, а ако припишеха създаването им на Бога, то е поради мисълта, че в началото Бог е вложил в материята сила за създаването на всичко това, затова и не са знаели, че в материята не е вложена никаква сила сама по себе си, която е мъртва и способства за създаването на тези неща дотолкова, доколкото четката помага на художника като оръдие на неговия труд, и се движи дотолкова, доколкото се привежда в действие отвън. Тук истината е, че има духовно начало, произлизащо от Слънцето, в което пребивава Господ, и простиращо се до последното и най-крайно в материята, където създава формите на растенията и животните и представлява всичко чудесно, съществуващо в тези две форми, като ги изпълва с материите от Земята, за да могат тези форми да са устойчиви и постоянни. Но както е известно днес, че има Духовен свят и че има духовно, съществуващо от Слънцето, в което пребивава Господ и което произлиза от Господ, също и че то привежда в действие материята, точно както живото въздейства върху мъртвото, както и че в Духовния свят има всичко, което има и в материалния. От всичко това следва, че растенията и животните са възприели своето съществуване не от друго място, а от Господ чрез Духовния свят и че те непрекъснато съществуват чрез Него; също и че по такъв начин Той постоянно разпростира Своето влияние върху материалния свят. По-нататък ще потвърдя с примери, че това действително е така, а всичко вредно на Земята произлиза под влияние на ада и това става по същия закон, по който злите влияния от ада се разпростират върху хората, като за този закон се говори в трактата „Ангелската Мъдрост относно Божественото Провидение“.

341. (4) Под влияние на ада се създават всички зли служби в местата, където се намира поне нещо, което им съответства. На злите служби като отровните треви и опасните животни съответстват всички трупове, гнилости, изпражнения, кал, разложения от урина, затова в местата, където се намира нещо такова, растат тревите и дребните животни, които изброих по-горе, като в горещия климат се раждат в голямо количество змии, гущери, крокодили, скорпиони, плъхове и т.н. Всеки знае, че блатата, застоялата вода, тинята и гнилата земя са изпълнени с такива твари и че в такива места вредните насекоми подобно облаци се издигат в атмосферата, както и вредните червеи подобно на войска опустошават земята и изяждат тревите до корен. Веднъж самият аз забелязах в градината си как прахта на площ един аршин се превърна в миниатюрни летящи насекоми и когато замахнах срещу тях с пръчка, те се издигнаха като облак. Че всякаквите трупове и гнилости съответстват на тези вредни и безполезни насекоми и че те са еднородни помежду си - това виждаме на практика, но още по-ясно ни става, ако знаем, че в ада, където също има такива насекоми, се намират и същите гнили и смрадливи неща дотолкова, че и адовете се именуват по тях, а именно: трупни, кални, уринови и т.н.; и всички те са затворени, за да не излиза от тях това зловоние, защото то е такова, че когато ги отварят за малко, колкото да вкарат там нови дяволи, зловонията предизвикват гадене, тежест в главата и дори припадъци, тъй като освен че е силна, смрадта им е и отровна; и прахта там е същата и затова се нарича проклета (damnatus), от което е видно, че навсякъде, където има такова зловоние, съществуват и такива вредни твари, тъй като те са съответни помежду си.

342. Но сега възниква въпросът: дали тези вредни твари в описаните места се раждат от яйца, донесени тук по въздуха, или от дъжда и от прииждащите води, или пък водят началото си от самата влага и зловоние? Предположението, че такива вредни животни и насекоми като изброените по-горе се размножават от яйца, донесени в тези места по някакъв начин, не се потвърждава на практика. Така например има червеи, които се излюпват в най-дребната семчица или пък вътре в ореха, в дърветата, в камъните и дори в листата; върху тревите и в самите тях има от най-дребните насекоми и те съответстват на тези треви; множеството мушички, които се появяват през лятото в къщите, по полето и в гората, не предполагат никаква яйцеобразна материя, от която биха могли да се зародят. Такива са и тези, които изпояждат поляните и цветарниците и в някои горещи места изпълват и заразяват въздуха, като не споменавам за онези, които невидими летят и плават във вонящите води, в прокисналото вино и в заразения въздух. Всички тези примери водят повече към това, че самите миризми и изпарения от тревите, от земята и от застоялата вода създават такива твари, които, след като са създадени по този начин, продължават да се размножават с яйца; или може да са живородени, тъй като всяко живо същество наред с всички свои вътрешности получава също и детеродни органи и възможност за размножаване, за което виж по-долу, в № 347. Към всички тези примери се добавя и неизвестното досега опитно доказателство, че всичко това съществува по начин както в адовете.

343. Че гореописаните адове не само имат контакт, но са и свързани със съответстващи им неща на Земята и това е така, защото адовете не са отделени от хората, а се намират около тях, или, по-точно казано, те са точно в тези хора, които са зли, и така адовете са в пряк контакт със Земята, понеже човекът по отношение на своите чувства и пороци и породените от тях мисли, а оттам и - на действията, които всъщност са или добри, или зли служения, се намира или сред ангели в Небето, или сред дяволи в ада; а тъй като всичко, което съществува на Земята, съществува и в Небесата и в ада, то следва, че всичко изброено се заражда чрез влияние оттам, когато средата, т.е. условията, стане подходяща и се намира в съответствие с предразположенията и пороците, като представлява тяхно съответствие. Затова и когато предразположенията и пороците, които сами по себе си са духовни, срещнат на Земята еднородни или съответстващи им такива, то духовното влиза в тях и им дава душа, а материалното, което също присъства на Земята, им дава тяло, понеже всяко духовно се стреми да се облече в тяло. Адовете се намират около човека и затова и имат допир със Земята, защото Духовният свят не се намира някъде в пространството, а там, където съществува предразположение към това, което му съответства.

344. Веднъж слушах как двама президенти на някакво английско висше общество - Hans Sloane и Martin Folkes, разговаряха помежду си в Духовния свят за съществуването на семената и на яйцата и за създаването от тях на различни растения и животни на Земята, при което първият приписваше създаването им на материята и твърдеше, че от самото сътворение в тях е вложена способността и силата да създават растения или животни с посредничеството на слънчевата топлина, а вторият твърдеше, че тази сила постоянно се дава на материята от Бога Творец. За да решат този спор, на H. Sloane му беше показана една прекрасна птичка и му бе казано да я разгледа и да открие в нея някаква разлика със същата птичка на Земята. Той я взе в ръце, разгледа я и каза, че тя по нищо не се различава от птиците на Земята. При това той разбра, че тази птичка беше не нещо друго, а чувството на един ангел, представено извън него като птица и че тя ще изчезне и ще се унищожи заедно с това чувство, което и стана. От този пример H. Sloane се убеди, че материята с нищо не участва при създаването на растенията и животните, а ги създава това, което влияе от Духовния свят върху материалния, и каза, че ако тази птица до най-малките и части се изпълни със съответствената материя от Земята и по такъв начин придобие устойчивост, то тя би могла да съществува също толкова дълго, колкото и всички птици на Земята и че следователно същото важи и за тези твари, които произлизат от ада. При това той каза, че ако предварително е знаел това, което научи сега за Духовния свят, нямаше да приписва на материята нищо освен това, че тя служи на духовното, произлизащо от Бога и че тя само придава устойчивост на това, което и влияе.

345. (5) По-ниските духовни нива, отделени от своето по-висше, осъществяват тези определени служби. В Част трета казах, че духовното се разпространява от своето Слънце чак до последното в материята и това разпространение се извършва по три степени: небесна, духовна и материална. Също и в човека от самото Сътворение, а затова и от самото му раждане, съществуват трите степени - и те се отварят в него според това как живее. Това става по такъв начин, че с отварянето на небесната степен, която е висшата и най-вътрешната в човека, той става небесен, с отварянето на духовната, или средната степен, човекът става духовен, а с отварянето на материалната степен, или нисшата и най-външна-та, човекът става земно-материален. Ако човекът е само материален, той обича единствено това, което принадлежи на тялото и на света, и в степента, в която обича тях, в същата степен не обича нито небесното, нито духовното, затова не се обръща към Бога и в същата степен става зъл. Оттук е видно, че по-ниското духовно, което се нарича духовно-материално, може да се отдели от своето по-висше [небесно]; и то действително се отделя в хора, в които съществува адът, но не може да се отдели от небесното и да се обърне към ада нито от само себе си, нито в животните, нито в почвите, но се отделя и обръща само в някои хора. От това следва, че само по-ниското духовно, отделено от своето по-висше, каквото е в тези, които са в ада, създава на Земята гореизброените зли служби. Че всяко вредно нещо на Земята заимства началото си от човека и оттам - от ада, това може да бъде потвърдено от ситуацията в Ханаанската земя, за която се разказва в Божието Слово, че когато синовете на Израил са живеели по заповедите, то земята им е давала плод и стадата им са се множали, а когато започнали да живеят против заповедите, то земята станала безплодна и както се казва, прокълната и вместо житни растения раждала тръни, стадата се изродили и на тяхно място се появили зверове. Същото се е случило със скакалците, жабите и въшките в Египет.

346. (6) Ниската духовна степен създава злите служби чрез влиянието в две форми - растителна и животинска. От двете царства в Природата е известно, че само две всеобщи форми се създават от Земята и се наричат животинско и растително царство и че всички субекти в двете царства имат много общо помежду си. Например в животинското царство всички същества имат сетивни органи и органи за движение, крайници и вътрешности, които се задействат от мозък, сърце и бели дробове. В растителното царство също всички субекти пускат в земята корени, образуват ствол, клони, листа, цветове, плодове и семена. И двете царства, както животинското, така и растителното, относно създаването на формите заимстват началото си от влиянието и въздействието на Духовното Слънце на Небето, в което пребивава Господ, и по никакъв начин - от влиянието и въздействието само на материята и материалното Слънце, освен устойчивостта, както казах по-горе. Всички животни - малките и големите, заимстват началото си от духовното, наречено в последната си степен материално, и единствено в човека има от всички степени, които са три и наречени: небесна, духовна и материална. А всяка степен за височина, т.е. разделна, започвайки от съвършеното в себе си, намалява до несъвършеното в себе си; и както светлината намалява до тъмнина по линейност, така става и при животните. В тях също има съвършени, по-малко съвършени и несъвършени. Съвършените животни са слонове, камили, коне, мулета, бикове, овце, кози и други, представляващи едър и дребен добитък; по-малко съвършените са птиците, а несъвършените са рибите и влечугите които като намиращи се на нисшата степен, се намират сякаш на сянка, а първите са сякаш на светло. Но и висшите животни, като живеещи от последната степен на духовното, която се нарича материална, могат да се обръщат единствено към Земята и към субектите на нея за хранене, а към себеподобните си - за размножаване, като душата във всички тези твари представлява само материални чувства и възбуждане на сетивата. Субектите на растителното царство са също съвършени, по-малко съвършени и несъвършени, като съвършените са плодните дървета, по-малко съвършените са лозата и всички други храсти, а несъвършените са тревите. Но растенията заимстват от духовното, от което произлизат, единствено това, което служи за храна, а животните заимстват от духовното, от което произлизат, това, че самите те представляват чувства и сетива, както казах по-горе.

347. (7) И двете форми освен че получават съществуване, получават и възможност за размножаване. В № 313 до 318 показах, че на всичко на Земята, принадлежащо към растителното или към животинското царство, е присъщ някакъв образ на Сътворението, както и част от образа на човека и на Безкрайното и Вечното. Пак там показах, че този образ се проявява в това, че всички те могат да се размножават до безкрайност и вечно, затова и получават всички възможности за своето размножаване: субектите на животинското царство - чрез семето, което се развива в яйцето или в утробата, а субектите на растителното царство - чрез семената, покълващи в земята. Оттук можем да видим, че несъвършените животни и растения, а понякога и вредните такива, произлизат от непосредственото влияние на ада, след това те се размножават с посредничеството на семена, яйца или други и едното не изключва другото.

348. Че всички служби, както добрите, така и злите, произлизат от духовното начало, т.е. от Слънцето, в което пребивава Господ, това може да бъде обяснено със следния пример. Веднъж чух, че Господ чрез Небесата изпратил нещо добро и истинно в ада; и когато по съответните степени били приети там, до най-ниската му дълбочина, те се превърнали в зло и лъжовно, противоположни на изпратените добро и истинно. Причината за това превръщане била тази, че възприемащите субекти там винаги обръщат всичко, което им влияе, само в това, което е сходно с тяхната форма, по същия начин, по който бялата светлина от Слънцето приема тъмни и дори черни цветове в тези обекти (in objectis), чиито вътрешни субстанции имат такава форма, която потъмнява и погасява светлината, или както застоялата вода, изпражненията и труповете превръщат топлината на Слънцето в зловоние. Оттук можем да видим, че Господ не е сътворил и не твори никакви други служби, освен добрите, а че злите служения се произвеждат от ада.

349. Всичко видимо в сътворената Вселена свидетелства за това, че материята не е създала и не създава нищо, а че всичко се създава и е създадено чрез Божественото от Себе Си и чрез Духовния свят. Мнозина в света благодарение на илюзията казват, че материалното Слънце чрез светлината и топлината създава всичко, което виждаме по полетата, ливадите, градините и горите; също, че Слънцето чрез своята топлина извежда червея от яйцето и влага плодовитост в животните на Земята и в птиците на Небето и дори - че то дава живот и на човека. Тези, които казват това само според илюзията, могат да го говорят, но не и да приписват всичко това на материята, за което не са и помислили, щом говорят по този начин. Според същата заблуда те казват, че Слънцето изгрява и залязва, че създава дните и годините, че то се намира на такава и такава височина; и всеки може да говори така, само не и да приписва всичко това действително на Слънцето; обаче казвайки това, никой не смята, че Слънцето е неподвижно и че Земята се върти около него. А тези, които твърдят това, че именно Слънцето чрез топлината и светлината си създава всички неща, които виждаме на Земята, приписват всичко на материята, дори и Сътворението на Вселената, и стават материалисти, а накрая достигат до атеизъм. Всички те, макар и да казват след това, че Бог е сътворил материята и е вложил в нея способността да създава, говорят всичко това, опасявайки се единствено да не накърнят репутацията си, и под Бог Творец подразбират единствено материята, а някои подразбират и най-вътрешното и [състояние] и тогава в него влагат онова, Божественото, за което им говори Църквата.

350. Някои приписват на материята много от видимите предмети и могат да бъдат оправдани за това по две причини: Първата причина е, че те не знаят нищо нито за Духовното слънце на Небето, в което пребивава Господ, нито за влиянието на това Слънце, нито за Духовния свят и за неговото състояние, нито за присъствието му в човека; и затова те няма как да не смятат, че духовното е най-чистото състояние на материалното, а оттам твърдят и че ангелите се намират или в етера, или в звездите, а за дявола - че той трябва да е или само злото в човека, или, ако действително съществува, той трябва да се намира във въздуха или в дъното земята; а също и че човешките души след смъртта отиват или вдън земя, или на някое друго място, или в друго пространство до Деня на Страшния Съд; и прочие фантазии вследствие непознаването на Духовния свят и на неговото Слънце. Втората оправдателна за тях причина се състои в това, че те не биха могли да знаят по какъв начин Божественото е създало всичко видимо на Земята, в което има толкова зло, колкото и добро. Ето защо те са избягвали да приписват на Бога произхода на всичко, опасявайки се да му припишат и произхода на злото или да залитнат в материализъм, според който Бог и материята са едно и също нещо, а също и да ги смесят помежду им. Тези две причини действително оправдават онези, които смятат, че материята е създала видимите неща чрез вложената в нея от самото сътворение способност за създаване. Обаче, когато са повярвали в материята и са станали атеисти, те вече не могат да бъдат извинени с тези причини, защото са можели да повярват също така и в Божественото; и въпреки че тяхното неведение може да служи за частично извинение, то не може да премахне от съзнанието им утвърдената лъжа, защото лъжата е свързана със злото, а чрез това - и с ада. Затова и всички, които са повярвали в материята до такава степен, че са отделили от нея Божественото, не признават нищо за грях. Но както всеки грях си е грях против Божественото, а те отделят Божественото, а така и го отхвърлят, то всички тези хора, непризнаващи, че духът им може да сгреши, след смъртта си, когато останат само духове, биват свързани с ада и се впускат във всичко беззаконно според пороците си, които приживе са оставили отпечатък в тях.

351. Тези, които вярват Божествената намеса във всичко в материята, могат от многото, което е видно, да повярват в Божественото в такава степен, та дори и повече от нея, в каквато и тези, които вярват в материята. Тъй като всички, вярващи в Божественото, виждат и вникват в дивното творение, което присъства в растенията и животните, те например виждат в растенията, че семенцето, попаднало в земята, пуска корен и стъбло, от което последователно излизат клонки, листа, цветове, плодове и нови семена, така че всяко семе сякаш знае цялата тази последователност на процеса, по който то трябва да се възобнови. И кой ли разумен човек може да си помисли, че Слънцето, което е чист огън, знае всичко това и може да предаде на своята топлина и на своята светлина способността за създаване и че може самото то да сътвори всичките тези чудеса, знаейки за упоменатите по-горе служби? Всеки, в когото разумността е на висота и който вижда и преценява всичко това, не може да не смята, че всичко произлиза от Този, Който притежава безкрайната Мъдрост, т.е. от Бога. А всички, непризнаващи Божественото, не виждат това и не мислят така, защото не искат, а именно затова и принизяват разумното в себе си в чувственост, която черпи всичките си схващания от света, в който господстват сетивата на тялото, и утвърждавайки сетивните заблуди, казват: „Нима не е ясно, че само Слънцето чрез своята топлина и светлина създава всичко това?“ и питат как така съществува нещо, което не може да се види? Тези, които утвърждават себе си в полза на Божественото, вникват в дивното творение на животинския свят; и като пример ще спомена поне яйцето: че в него е скрито пиленце под формата на зародиш, който притежава всичко необходимо, за да се излюпи то, а след излюпването може последователно да расте и да се развива до момента, в който стигне до формата на родител. И ако вникнат в тази форма, то тя е такава, че не е възможно да не предизвика изумление; а ако размислят дълбоко, ще видят, че както в най-малките и частички, така и в най-големите и, както в невидимите, така и във видимите, пилето си има сетивни органи, т.е. за зрение, за слух, обоняние, вкус и осезание, както и двигателни органи или мускули. И тъй като всички тези животни летят или ходят, имат също и всички вътрешности наред със сърцето и белите дробове, задействани от мозъка; и дори най-нисшите насекоми имат всичко това. Всичко това е известно от анатомията, представена от някои учени, особено от Свамердам (Swammerdam) в негов книги за материята [Biblia Naturae]. Тези, които приписват всичко на материята, като виждат всичко това, знаят само, че то действително съществува, и казват, че е създадено само от материята. Те говорят така поради това, че са отвърнали своя дух от мисълта за Божественото, а отвръщайки се по този начин от разбирането за Него, при вида на чудесата на материята не могат да мислят разумно, а какво остава - за духовно, затова и мислят само сетивно и материално; и по този начин те мислят само в материята и изхождайки от материя-та, затова въобще не се издигат над нея, точно както всички, които са в ада. С такова мислене те се отличават от животните само по това, че имат разум, т.е. способността, с която биха могли да разбират; и следователно биха могли да мислят по друг начин само ако пожелаят това.

352. Тези, които при вида на чудесата на материята се отвръщат от Божественото и поради това стават плътски, ни най-малко не смятат, че зрението с очите обикновено е доста грубо, защото множество малки насекоми за него изглеждат като едно-единствено тъмно тяло, въпреки че всяко от тези насекоми си има своя специфична система за сетивност и движение; затова то има мускулни влакна и кръвоносни съдове, има сърце, бели дробове, вътрешности и мозък; и всичко това в тях е изтъкано от най-фино вещество на материята, при това така, че всички тези органи съответстват на някакъв вид живот, от който всички, дори и най-малките, независимо от останалите, се привеждат в движение. А тъй като зрението с очите е толкова грубо, дори много такива насекоми с всичките си безбройни части в тях се виждат като едно-единствено малко тъмно тяло. И тъй като сетивно-материалните хора мислят и съдят само според това зрение, то е видно до каква степен на огрубяване достига съзнанието им и оттам - в каква степен на тъмнина се намират те относно всичко духовно.

353. Всеки, ако пожелае, може от видимото в материята да утвърди в себе си разбирането за Божественото; и всеки, който мисли за Бога, изхождайки от живота, може да повярва твърдо в това разбиране. Така той действително намира всички необходими потвърждения, виждайки как всички небесни пернати знаят каква е тяхната храна и къде да я намерят, познават себеподобните си по гласа и по външния вид, а сред чуждите за тях различават кои са им приятели и кои - врагове, съвкупляват се и умеят да строят гнезда, да снасят в тях яйца и да ги мътят, като знаят времето на излюпване и изкусно ги излюпват; обичат ги нежно, топлят ги под крилете си, намират им храна и се грижат за тях до момента, в който малките не бъдат в състояние да се грижат сами за себе си и да правят всичко по същия начин, създавайки свое семейство за продължаване на рода. Всеки, който желае да разсъждава за влиянието на Божественото върху материалния свят посредством Духовния свят, може във всичко това да види такова влияние, че в сърцето си да каже: „Такива знания на пернатите не могат да са породени от влиянието на Слънцето и на неговата светлина върху тези същества, тъй като това Слънце, от което материята води своето начало и своето естество, е чист огън, поради което и лъчите на неговата светлина са абсолютно мъртви“, от което той може да види по-нататък, че всичко това произлиза единствено от влиянието на Божествената Мъдрост, дори и върху последното в материята.

354. Също така от видимото в материята всеки може да се увери в разбирането за Божественото, наблюдавайки как гъсениците според някакво приятно за тях усещане желаят да сменят своето земно състояние с друго, по някакъв начин сходно с небесното състояние, а и се стремят към него. Именно заради това гъсениците изпълзяват в такива места, където са все едно в утроба; и за да се родят отново, минават през многобройни стадии, като накрая се превръщат в пеперуди; и след цялата тази метаморфоза, получавайки според вида си повече или по-малко красиви крила, те излитат във въздуха като в свое небе - и там играят весело, бракосъчетават се, снасят яйца, подготвят потомството си и се наслаждават на приятния нектар на цветята. Така всеки, който поне малко вярва в Божественото, не може да не види във всяко такова нещо как тези гъсеници са някакъв аналог на земното състояние на човека, а някакъв аналог на неговото небесно състояние са пеперудите. Но всички, които вярват единствено в материята, виждайки всичко това, го наричат „инстинкт на материята“, защото в душата си отхвърлят всяко небесно състояние на човека.

355. Всеки може да разбере Божественото от видимото в материята, ако обърне внимание също на това, което се знае за пчелите, а именно - че те умеят да правят восък, а от билките и цветята да изсмукват мед, умеят да градят килийки, подобно на къщички, и да ги разполагат като в град с улици, по които влизат и излизат; те от далечно разстояние само по аромата могат да разпознаят цветята и тревите, от които трябва да събират прашец, за да произвеждат мед, за да се хранят; после, след като го съберат, пчелите отлитат отново в посоката на улея на своя дом и там те се осигуряват с храна и с жилище за следващата зима, като сякаш я предвиждат и знаят за нея. Освен всичко това те издигат за своя Господрка царица, от която се размножава потомството им, изграждат за нея подобие на дворец и го пазят със стражи, заедно с които при настъпване на времето за оплождане царицата ходи от килийка на килийка и поставя яйцата, а свитата и ги запечатва, за да не се повредят на въздуха; и така се появява нов рояк, който, когато достигне подходящата възраст да прави същото, бива изгонен от кошера; тогава той се събира накуп, всички заедно се съединяват, за да не се разпръснат, и така отлитат да си търсят ново жилище. А през есента пчелите обикновено изгонват безполезните търтеи и ги лишават от крила, за да не могат да се върнат отново и да се хранят с храната, в събирането на която не са участвали. Освен всичко това при пчелите има и много подобни неща, от които можем да видим, че именно поради сближаването, което те донасят на човешкия род, под влиянието на Духовния свят при тях съществува подобен вид управление както при хората на Земята, а дори и както при ангелите в Небесата. И тогава кой със здрав разум няма да види, че това пчелите получават не от материалния свят, тъй като какво общо може да има Слънцето, от което произлиза материята, с такива прояви като този вид управление, толкова точно подражаващо и наподобяващо на ангелското управление. От всички тези явления и от много други подобни, срещани при животните, почитателят и поклонникът на материята утвърждава себе си в нейна полза, въпреки че от същото това подобие поклонникът и почитателят на Бога се утвърждават в разбирането за Божественото, тъй като духовният човек във всичко вижда Духовното, докато материалният човек във всичко вижда материалното; и така всъщност всеки вижда това по своему. Що се отнася до мен, всички тези примери за мен винаги са били свидетелство за влиянието на Духовното върху материалното или на Духовния свят върху материалния, както и за влиянието, произлизащо от Божествената Мъдрост на Бога. Помислете за себе си - вие бихте ли могли да мислите аналитично за коя да е форма на управление, за който и да е граждански закон, за която и да е нравствена Добродетел или за която и да е Духовна истина, ако не съществуваше влиянието на Божествената Мъдрост върху вас чрез Духовния свят? Ако трябва да кажа за себе си, аз зная, че по никакъв начин не бих могъл и не мога без това влияние, тъй като вече в продължение на 19 години непрекъснато отбелязвам това влияние с ясното разбиране и усещане за него, поради което и ви го предавам като свидетел от личен опит.

356. И въобще може ли нещо материално да има за цел служенето, и още повече - да въвежда в него ред и да му придава форма? Не е ли това дело на Мъдростта? И затова би ли могъл някой да изгради в такъв ред и да образува в такива форми цялата Вселена освен Самият Бог, притежаващ Безкрайната Мъдрост? Така че кой друг или какво друго може да предвиди и да провиди всичко необходимо на човека за храна и облекло, получавано от растенията и от животните? Едно от многото подобни чудеса не е ли и това, че такива нищожни насекоми като копринените буби обличат и украсяват с великолепните си произведения и жени, и мъже - от цариците и царете до прислужниците и слугите; или като пчелите, от чийто восък сияят в светлини, храмове и дворци. Както всичко това, така и много други подобни примери не доказват ли явно, че чрез Духовния свят Господ от Самия Себе Си създава всичко, съществуващо в материята?

357. Тук е нужно да добавя, че в Духовния свят видях тези, които поради видимото в света са повярвали само в материята така, че са станали атеисти. Техният разум в духовната светлина се оказва отворен отдолу и затворен отгоре единствено поради това, че в мислите си са били обърнати надолу към Земята, а не нагоре към Небето; а сетивно-плътското, намиращо се в тях и представляващо нисшето в съзнанието, изглежда като покривало, което при едните прилича на пламък от адски огън, а при другите е черно като сажди. И така, всеки да се пази и да не вярва твърдо в материята, но нека да затвърждава в себе си разбирането за Божественото - и така задължително ще открие всичко необходимо, което ще го убеди в това разбиране.

____________________________

1 В този цитат от Второзаконие, преводът е от Библията, ползвана от Е.Сведенборг на староеврейски език, където пише „Йехова“, а не „Господа“ - бел. ред.

2 Е. Сведенборг, както и ранните му последователи са били вегетарианци. Свидетелство за това е членуването на последователите му във Вегетарианско движение във Великобритания от началото на 19 в. Това се потвърждава и от неговия хазяин в Лондон, който казва за Сведенборг, че не се е хранил с месо - бел. прев.

Вход

5. Част Четвърта - Методът на Сътворението (282 - 357)

Recommended Posts

Ани

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

Създайте акаунт

Вход

Дарение за сайта

Активност