5. Част Пета - Целта на Сътворението (409.11 - 432)

[Ани]

Част пета

Целта на Сътворението

(409.11-432)

409. (11) Любовта или волята не приемат нищо, освен ако не е в съединение с Мъдростта, или разбирането, защото, щом Любовта няма никакъв сетивен и никакъв двигателен живот, отделена от разбирането, и щом любовта представлява разбирането във всичко в съзнанието, както е в № 407, 408, то следва, че Любовта или волята не върши нищо по друг начин, освен в съединение с разбирането, защото какво може да направи една любов без разум и няма ли всяко такова нейно действие да се нарече безразсъдно? Само разумността научава човека на това какво и по какъв начин трябва да се прави, докато Любовта без разум не знае това. Ето защо между Любовта и разума съществува съпружество и макар да са две отделни неща, те действат като едно. Такова е и съпружеството на Доброто с Истината, тъй като Доброто принадлежи на Любовта, а Истината - на разума. Такова съпружество съществува и във всяко едно нещо в цялата Вселена, във всичко, сътворено от Господ, а именно: полезността на всяко нещо се отнася към доброто, а формата на тази полезност - към Истината. Поради това съпружество в цялото тяло и във всяка негова част съществуват дясна страна и лява страна, като дясната се отнася към Доброто, от което произлиза истината, а лявата се отнася към истината, произлизаща от Доброто и по този начин и към тяхното съединение. Затова и всичко в човека е чифтни органи: два мозъка, две полукълба на главния мозък, две камери в сърцето, два дяла на белите дробове, две очи, две уши, две ноздри, две рамене, две ръце, два лакътя, два крака, два бъбрека, два тестиса, два яйчника и т.н.; където няма сдвоеност, има дясна и лява страна; и това е така, защото Доброто е свързано с истината, за да може чрез него да съществува, а истината е свързано с Доброто, за да може чрез него да има реалност. Същото трябва да кажа и за ангелските Небеса и за всяко общество в тях. Повече за това можем да видим по-горе, в № 401, където показах, че Любовта или волята без съпружеството си с Мъдростта или с разбирането не може да направи нищо в своята човешка форма. За съединението на злото и лъжливото, което е противоположно на съединението на Доброто и Истината, ще разкажа на друго място.

410. (12) Любовта или волята, „бракосъчетана“ с Мъдростта или разбирането, прави така, че Мъдростта или разбирането желаят да се съединят с нея, като първата половина на твърдението се вижда от съответствието им със сърцето и белите дробове. Изследванията на анатомията показват, че сърцето може да извършва своите жизнени движения дори и в същото време белите дробове да не работят; и това се наблюдава при припадък и при удавяне, както и при ембриона в утробата и при пилето в яйцето. От изследванията по анатомия научаваме още, че сърцето, докато работи само, съдейства за изграждането на белите дробове и ги приспособява така, че да могат да извършват дишането и че сърцето съдейства за изграждането на всички останали органи и вътрешности, за да имат възможност да извършват различни служения [полезности], а именно: органите на лицето служат на сетивата, органите на движението служат на действията, а и всичко останало в тялото е създадено да служи за полезности, съответстващи на предразположенията на Любовта. Оттук е видно, първо, че както сърцето съдейства за изграждането на всички тези части за различни необходимости, така и Любовта произвежда подобно нещо в своето вместилище, наречено воля, за различни предразположения, представляващи нейна форма, която, както показах по-горе, е човешката форма. А както първите, или най-близките предразположения на Любовта, представляват предразположението на човек да научава, да възприема и да вижда предмета на своето знание и възприемане, то следва, че разумът се образува от Любовта именно за тези предразположения и че тя действително влиза в тях, когато човек започва да усеща и да се движи, както и когато започва да мисли. Че разумът по никакъв начин не съдейства на Любовта в тази и работа, е видно от паралела със сърцето и белите дробове. От всичко това можем да видим, че Любовта или волята съединява себе си с Мъдростта или с разума, а не Мъдростта, или разумът, съединява себе си с Любовта или с волята. Вижда се също, че знанието, придобивано от любовта за себе си, от предразположението към знанието и от възприемането на истинното, придобивано от нея от предразположението към разглеждането на това, което тя узнава и проумява, по никакъв начин не принадлежи на разума, а принадлежи единствено на Любовта. Както мисленето и възприемането, така и произлизащите от тях знания действително се влияят от Духовния свят и биват възприемани не с разума, а с Любовта, съобразно с нейните предразположения в разума. Илюзорността в този случай е такава, че сякаш ги възприема разумът, а не Любовта или волята, но тази илюзия е следствие на измамност. По илюзия ни изглежда така, сякаш разумът съединява себе си с Любовта или с волята, но това също е измамност. В действителност Любовта или волята съединява себе си с разума, вследствие на което това съответствие се превръща във взаимност от живота, а чрез него - и от потенциала (apotentia) на Любовта. Същото съществува и при съчетанието на Доброто и истинното, тъй като Доброто принадлежи на Любовта, а истинното - на разума, и от Доброто произлиза всичко, а именно: то приема истинното в своя дом и се съединява с него, понеже се съгласува с него. Доброто може да допуска също и несъгласувано с него истинно, но го допуска поради предразположението си към научаване, проумяване и мислене и докато то не е определило себе си за такива служения, които представляват неговата цел и които за него представляват добро. Взаимното съединение, или съединението на Истинното с Доброто, зависи от живота на човека в Доброто. Ето защо Господ наблюдава всеки човек и всеки дух и ангел единствено по неговата любов, или по неговото добро, а не по разума му, или по неговото истинно, отделено от неговата любов или от неговото добро, тъй като, както е показано по-горе, животът на човека е неговата любов, а животът бива съобразен единствено с това как човекът е успял да извиси своите предразположения чрез истините, или как е изпълнил истините чрез Мъдростта си, защото предразположенията на Любовта се извисяват чрез истините, и - оттам чрез Мъдростта, и тогава Любовта работи в съединение с Мъдростта и сякаш прави нещата от нея. В действителност тя действа от себе си, но чрез нея, както чрез своя форма, която абсолютно нищо не заимства от разума, а заимства всичко от определена нагласа на Любовта, която се нарича предразположение.

411. Любовта нарича свое добро всичко, което е благоприятно за нея, и нарича свое истинно всичко, което като средство води до това добро; и тя обича всички такива средства и ги прави принадлежност на своето предразположение и така самото то става предразположение в определена форма. Затова Истинното не е нещо друго, а форма на предразположението, принадлежащо на Любовта; и цялата човешка форма не е нещо друго, а форма на всички предразположения към Любовта, а нейната красота е това възприемане, което тя придобива чрез истините, възприемани с вътрешното и с външното зрение и слух: точно тях Любовта разпределя във формата на своите предразположения, като тези форми са изключително разнообразни, макар и сходни поради това, че имат обща човешка форма. Всички тези форми са прекрасни за нея и тя ги обича, докато всички останали са безобразни и противни. Оттук се вижда също, че Любовта съединява себе си с разума, а не обратното и че взаимността на съединението произлиза също от Любовта. Именно това подразбирам тук под казаното, че Любовта или волята прави така, че Мъдростта или разумът взаимно да се съединят с нея.

412. Всичко казано тук може да бъде потвърдено и изобразено в съответствието на сърцето с Любовта и на белите дробове - с разума, за което вече разказах по-горе, тъй като, щом сърцето съответства на Любовта, то и частите, определящи неговото действие, или артериите и вените, съответстват на предразположенията, а белите дробове - на предразположенията към Истинното; и както белите дробове имат въздухопроводи, по които се извършва дишането, то те съответстват на възприемането и знанията. Обаче е необходимо да отбележите за себе си, че артериите и вените в белите дробове всъщност не са предразположения и дишането всъщност не е възприемане и мислене, а само техни съответствия вследствие на това, че те действат с тях съответно или едновременно и че сърцето и белите дробове всъщност не са Любов и Разум, а само техни съответствия, и първите могат да бъдат забелязани чрез последните. Който познава от анатомията строежа на белите дробове, той лесно може, като го сравни с разума, да види, че разумът сам по себе си не прави нищо, не разбира нищо и не мисли за нищо, а всичко създава, възприема и измисля от предразположенията, принадлежащи на неговата любов, които в разума се наричат предразположение да знаеш, да разбереш и да видиш това, което е научено и разбрано, както казах по-горе. Тъй както всички състояния на белите дробове зависят от кръвта, идваща от сърцето, от кухата вена и от аортата, и всички дихания в разклоненията на белите дробове съществуват съобразно техните състояния, то ако кръвта престане да влияе, дишането спира. Много други неща могат да се разкрият чрез устройството на белите дробове и чрез сравняването им с разума, на когото те съответстват. Не всички познават анатомията, а да доказвам нещо посредством нещо непознато би означавало само да замъглявам предмета, затова няма да говоря повече за него. От това, което лично на мен ми е известно от строежа на белите дробове, напълно се убедих, че Любовта чрез своите предразположения се съединява с разума, а не разумът се съединява с някое предразположение на Любовта, и още, че взаимното им съединяване е с цел Любовта да може да има чрез разума сетивен и действен живот. При това е необходимо да отбележите, че човекът има двойствено дишане: едното принадлежи на неговия дух, а другото - на неговото тяло и че диханието на духа се осъществява посредством нервни влакна, излизащи от мозъка, а диханието на тялото се осъществява посредством кръвоносни съдове, излизащи от сърцето, от кухата вена и от аортата. Освен всичко е очевидно и това, че дишането се произвежда от мисълта, и е очевидно още, че мисленето се произвежда от предразположението като принадлежност на Любовта, тъй като мисленето без предразположенията е като дишане без сърце, което е невъзможно. Оттук е видно, че предразположението, принадлежащо на Любовта, съединява себе си с мисленето, принадлежащо на разума, както казах по-горе, и е наподобяващо това как сърцето се съединява с белите дробове.

413. (13) Мъдростта, или разбирането, могат да се издигат чрез Любовта или волята и да възприемат това, което принадлежи на Светлината на Небето, и да го разберат, което беше показано по-горе, където говорех, че човек може да възприема тайните на Мъдростта, когато ги чува и че тази негова способност се нарича разсъдливост и я има във всеки човек от Сътворението. Чрез тази способност, която е възможността на човека да проумява и да прави заключения за справедливото и правилното, за Доброто и Истината, човекът се отличава от животните; и тук за нея се подразбира, че разумът може да се извисява и да възприема от Небето това, което се вижда в Светлината на Небето. Това можем да го видим изобразено в строежа на белите дробове, съответстващи на разумността, като разгледаме строежа им, състоящ се от множество разклонени дихателни канали, достигащи до най-малките мехурчета, които при дишането приемат въздуха. Заедно с тях действа и мисленето по съответствие, като мехурчестата субстанция е такава, че може да се разширява и съкращава в две състояния: в едното - в единство със сърцето, а в другото - относително разделена от него, а именно: в състоянието на единство със сърцето посредством белодробните артерии и вени, излизащи от самото сърце, а в състоянието на отделеност от него - посредством артериите и вените, излизащи от кухата вена и от аортата, които се намират извън сърцето. Всичко, което описах за белите дробове, е така, защото разумът може да се издига над собствената любов, съответстваща на сърцето, и да възприема Светлината от Небето, обаче както и да се издига, разумът не може да се отдели от собствената си любов, а взема от нея това, което се нарича предразположение към знание и възприемане на нещата, което характеризира почестите, славата и изгодата в света. В обикновения човек предметът на знанието е присъщ на Любовта като нейна повърхност и затова Любовта му сияе само с повърхността си, а в мъдрия тя засиява в пълнота. Описах тук всичко това, което се отнася за белите дробове, като потвърждение, че разумът може да се издига, както и да възприема и получава светлината на Небето, тъй като съществува такова съответствие, по което можем да правим изводи от разума за белите дробове и от белите дробове - за разума, и да се убеждаваме в това.

414. (14) Любовта или волята може да се извиси и да усеща това, което принадлежи на топлината на Небето по такъв начин, само ако обича в тази степен своя „съпруг“ - Мъдростта; че разумът може да се издига до Светлината на Небето и да черпи оттам мъдрост, показах по-горе в предишната част и на други места; показах също и че Любовта или волята също може да се издига, ако обича това, което принадлежи на Небесната Светлина или на Мъдростта. Но Любовта или волята не може да се извиси от нещо, което принадлежи на почестите, славата и изгодите като предполагаеми цели, а се издига единствено от Любовта към служенето, и то служене не за себе си, а за ближния. И тъй като такава Любов се дава само от Небето от Господ, а се дава от Господ само тогава, когато човек избягва злините и греховете, само тогава Любовта или волята може да се издигне, и то чрез тези средства, но не и без тях. И така Любовта или волята се издига до Топлината на Небето, а разумът и разбирането - до Светлината на Небето; и ако се издигнат заедно, там между тях се осъществява съпружество, наречено небесно съпружество, защото то е съпружество на Небесната Любов и Мъдрост. Затова казвам, че Любовта се издига също и в случая, когато Тя обича Мъдростта - своя „съпруг“, в необходимата степен, а именно: Любовта към ближния от Господ е Любовта на Мъдростта, или истинската любов на човешкия разум. Това е сходно и със светлината, и с топлината в света, като понякога има светлина без топлина, а и светлина с топлина, като светлината е без топлина през зимата, а е с топлина през лятото; и когато топлината и светлината са заедно, тогава всичко цъфти. Светлината в човека, съответстваща на зимната светлина, е Мъдростта без своята Любов, а светлината в човека, съответстваща на лятната светлина, е Мъдростта със своята Любов.

415. Това единение и разединение на Любовта и Мъдростта можем да видим изобразено както в съединението на белите дробове със сърцето. Сърцето може да се съединява с разклоняващите се мехурчета чрез кръвта, излизаща непосредствено от него, и също чрез кръвта, която излиза не от него, а от кухата вена и аортата, които са извън сърцето, вследствие на което дишането на тялото може да се отделя от дишането на духа; и когато кръвта влияе направо от сърцето, двата вида дишане не могат да се разделят, а тъй като по съответствие мислите работят заедно с дишането, то е ясно, че поради двата вида дишане в белите дробове спрямо сърцето човекът може по различен начин да мисли и от мисленето си - да говори и да действа, когато е с други и когато е сам със себе си, а именно - когато не се бои да не изгуби нещо поради мнението на другите. Освен това, когато е насаме, той може да говори против Господ и против ближните, против духовното в Църквата и против всичко нравствено и гражданско, както и да работи против тях, отмъщавайки, злословейки и прелюбодействайки, а пред другите, когато се бои да не развали мнението на другите за себе си, той може да говори, да проповядва и да действа като човек напълно духовен, нравствен и граждански. Оттук можем да видим, че Любовта или волята може като разума да се издига и да възприема светлината или Любовта на Небето само ако тя обича Мъдростта в съответната степен, а ако не я обича, то може да се отдели от нея.

416 (15) Иначе Любовта или волята отклонява Мъдростта или разума от извисяване, за да може да действат заедно с нея. Има материална любов и духовна Любов, като човекът, пребиваващ в материалната любов, а едновременно и в Духовната, е разсъдлив, докато човекът, живеещ само в материалната любов, въпреки че може да мисли от разсъдъка си съвсем като духовен, е неразумен човек. И макар че може да издига разума и разбиранията си до небесната светлина и по този начин и до Мъдростта, всъщност това, което представлява Мъдростта, или Небесната светлина, не е сходно и не принадлежи на неговата Любов; и макар че Любовта му се издига, тя го прави единствено от предразположението си към почести, слава и изгода. И когато види, че с издигането си не получава нищо такова или когато човек мисли само за себе си, изхождайки от своята материална любов, то тя престава да обича това, което принадлежи на светлината на Небето, или на Мъдростта, и тогава тя отклонява своя разум от достигнатата висота, за да може той да действа заедно с материалната любов. Например когато чрез издигането си разумът пребивава в Мъдростта, тогава Любовта вижда какво е справедливост и какво е искреност, какво е целомъдрие или истинска любов, като материалната любов може да види всичко това поради способността си да вижда и възприема нещата в Светлината на Небето; тя може дори да говори, да проповядва и да описва всичко, видяно там, представяйки го като добродетели - нравствени, а едновременно и духовни. А щом разумът напусне това си извисено състояние, то Любовта, ако тя е абсолютно материална, повече не вижда тези добродетели и вместо справедливост предполага несправедливост, вместо чистосърдечност - лукавство, вместо целомъдрие -сладострастие и т.н. И ако тя си помисли за това, което е говорила тогава, когато разумът и е бил извисен, то може дори да се надсмее над всичко и да го нарече самозаблуда. Оттук можем да видим как трябва да разбираме това, че ако Любовта не обича своя „съпруг“ - Мъдростта, в необходимата степен, тя го отклонява от извисяване, за да може той да действа заедно с нея. Че Любовта може да се извисява, ако обича Мъдростта в определена степен, е видно по-горе от № 414.

417. По този начин, понеже Любовта съответства на сърцето, а разумът и разбирането - на белите дробове, то всичко, което казах сега, може да бъде потвърдено от тяхното съответствие, а именно - от начина, по който разумът може да се извисява над собствената си любов дори до мъдрост и от начина, по който в това си извисяване той бива отклонен от същата тази любов, ако тя е напълно материална. Човекът има два вида дишане - дишане на тялото и дишане на духа, и те могат да се разделят и да се съединяват, като се разделят при абсолютно материалните хора, по-специално при лицемерите, и много рядко се разминават при духовните и искрените; затова и абсолютно материалният човек и лицемерът, при когото умът е извисен, вследствие на което в паметта му остават много неща, принадлежащи на Мъдростта, пред другите може да говори мъдро посредством запаметените мисли, но когато остане насаме, той започва да мисли не от паметта си, а посредством своя дух, и по този начин - от своята любов. Така е и при дишането му, понеже мисленето и дишането действат съответно, като по-горе беше показано, че устройството на белите дробове е такова, че те могат да дишат от кръвта, идваща направо от сърцето, и от кръвта, идваща от артериите, намиращи се извън сърцето.

418. Съществува всеобщо схващане, че сякаш същността на човека е Мъдростта, и затова, когато някой говори мъдро или поучава мъдро, другите си мислят, че той наистина е мъдър; и тогава дори самият той мисли така за себе си. Това е, защото, говорейки и поучавайки в обществото, той мисли от паметта; и ако е абсолютно материален, мисли от повърхността на своята любов, а тази повърхност се състои от предразположенията към почести, слава и изгода, а когато остане сам, започва да мисли от вътрешната любов на своя дух - и мисли не мъдро, а дори безумно. Оттук можем да видим, че за никого не можем да съдим по мъдрите му думи, а по живота му, т.е. не по мъдрото говорене, откъснато от живота, а по мъдрото говорене в съединение с живота, като под живот се разбира Любовта, а че Любовта е животът, беше казано още в началото.

419. (16) Любовта или волята се пречиства чрез Мъдростта в разбирането, ако те се извисяват заедно. Човекът, когато се роди, не обича никого освен себе си и света, тъй като не вижда нищо друго, а следователно и душата му не е заета от нищо друго. Тази любов е земно-физическа и може да бъде наречена материална, освен това тя е осквернена още от самите родители, в които е отделена от Небесната любов. Тази материална любов не би могла да се отдели от своята нечистота, ако човекът нямаше способността да извисява разума и разбирането си до Светлината на Небето и да вижда как трябва да живее, за да може Любовта в единство с разума да се извиси до Мъдрост, тъй като посредством разума Любовта (т.е. човекът), вижда някакво зло, което я замърсява и осквернява, а и вижда също, че ако избягва и се отвръща от тези злини като от грехове, то ще заобича онова, което е противоположно на злото, т.е. ще заобича всичко Небесно, като вижда също и средствата, чрез които може да избегне и да се отвърне от тези злини като от грехове. Любовта (т.е. и човекът) вижда всичко това чрез използването на способността си да извисява разума си до Светлината на Небето, при което получава Мъдрост. Само тогава, когато Любовта поставя за себе си на първо място Небето, а на второ - света, и освен това на първо място поставя Господ, а на второ - себе си, тя отделя нечистото от себе си пречиствайки го, се извисява в Топлината на Небето и се съединява с онази Светлина на Небето, в която пребивава разумът. По този начин се осъществява съпружеството, наречено съпружество на Доброто и Истината, или на Любовта и Мъдростта. Всеки може да разбере с разума и да възприеме с разсъдъка си, че доколкото някой избягва и се отвръща от кражбата и измамите, дотолкова той обича искреността, прямотата и справедливостта; и доколкото някой избягва и се отвръща от отмъщението и омразата, дотолкова той обича ближния; а също и доколкото някой избягва и се отвръща от прелюбодеянието, дотолкова той обича целомъдрието, и т.н. И дори едва ли някой може да възприеме Небесното и Господнето, присъщо в искреността, прямотата, справедливостта, Любовта към ближния, целомъдрието и други предразположения на небесната любов, преди да е премахнал от себе си техните противоположности. Едва след отстраняване на тези противоположности човек попада в Добродетелите и чрез Тях ги намира и ги вижда; тъй като между Тях и техните противоположности има нещо като, която преграда, въпреки че допуска Любовта до светлината на Небето, ако тя не обича „съпруга“ си [Мъдростта] в нужната степен, то тази любов не може да приеме Небесната Светлина, а напротив - още по-усилено отхвърля и порицава, колкото повече се извисява в своята горделивост, залъгвайки се с това, че Мъдростта на ума може да и служи като средство за почести, за слава и за изгода в света, като в този случай материалната любов поставя на първо място себе си и света, а на второ - Господ и Небето; а тъй като поставя Тях на второ място и ги обича само доколкото те и служат като средство за облаги, така тя ги изоставя и ги отхвърля, когато престанат да и служат, и непременно постъпва с тях по този начин, ако не преди, то след смъртта си. Това показва Истината относно това, че Любовта или волята се пречиства в разбирането само тогава, когато те се извисяват заедно.

420. Това се изобразява в белите дробове, артериите и вените, които съответстват на предразположенията, принадлежащи на Любовта, а и в дишането, което съответства на възприемането и мисленето, принадлежащо на разума и разбирането, както показах по-горе. Че кръвта от сърцето се пречиства в белите дробове от различни примеси и пак в тях се храни от вдишвания въздух с това, което и е нужно, видях това от многото ми опитности. Че кръвта се храни от вдишвания въздух с това, което и е нужно, можем да го видим по изобилието от различни аромати и изпарения, които се носят непрекъснато от зеленината, от цветята и от всякаквите растения, както и по множеството соли от различен род, разтворени във водата и изпаряващи се от земята, от реките и езерата, както и по обилното количество миризми и изпарения от животните и от човека, с които се изпълва въздухът и че всичко влиза в белите дробове заедно с вдишвания въздух, което не може да се отрече, както не може да се отрече и това, че от всичко това кръвта извлича каквото и е нужно, а нужно и е това, което съответства на предразположенията на нейната любов, поради което тя се намира в мехурчетата и във вътрешността на белите дробове. Освен това кръвта, изливаща се в лявата камера на сърцето, бива вече изменена в артериална и обогатена, с което се потвърждава също и това, че чрез разнородното тя се пречиства, а чрез еднородното се насища. Че кръвта в белите дробове се пречиства и подхранва в съответствие с предразположенията на душата - това все още не е известно в света сред хората, но се знае в Духовния свят, тъй като на ангелите в Небесата се услажда единствено този аромат, който съответства на Любовта на тяхната Мъдрост; докато на духовете в ада им се услажда единствено този аромат, който е противоположен на Любовта на тяхната мъдрост, и тази аромат е зловонен, а първият - благоуханен. От това трябва да следва, че и при хората в света кръвта се насища по този начин според съответствие с предразположенията на тяхната любов, тъй като каквото обича духът в човека, от това се нуждае и неговата кръв и то привлича всичко това чрез дишането. От това съответствие следва също, че човекът относно своята любов се пречиства, когато обича Мъдростта, и се замърсява, когато не я обича, понеже всяко пречистване в човека произлиза от истинното, принадлежащо на Мъдростта, а всяко замърсяване произлиза от лъжата, противоположна на истинното на Мъдростта.

421. (17) Любовта или волята се замърсява в разбиранията и от разбиранията ни, освен ако те не се извисяват заедно, защото, както показах в № 419 и 420, оставайки нечиста, тя (материалната любов) обича нечистото, а именно: отмъщение, ненавист, измами, хули, прелюбодеяния, които в случая се явяват нейни предразположения, наречени пороци; и отхвърля всичко, което е милосърдно, справедливо, искрено, истина и целомъдрие. Казах, че Любовта се замърсява в разбиранията и от тях и действително тя се замърсява в разбиранията, хранейки в себе си предразположения към всичко нечисто, а се замърсява от разбиранията, превръщайки в служба на самата себе си всичко в ума, което принадлежи на Мъдростта, и още повече, ако тя го извращава, лъжетворява и прелюбодейства. За състоянието на сърцето или на кръвта, идваща от него в белите дробове, което съответства на това замърсяване, не е необходимо да разказвам повече от това, което беше казано, в № 420, а тук добавям само, че вместо да се пречисти, кръвта се замърсява, и вместо да се подхранва с благовония, се захранва със зловония по същия начин, по който това се случва в Небето и в ада.

422. (18) Любовта, пречистена чрез Мъдростта в разбирането, става Духовна и Небесна. Човек се ражда земно-материален, но съобразно с извисяването на разбирането му в Светлината на Небето, както и съобразно това как любовта, съединена с разума, се извисява в Топлината на Небето, той става духовен и небесен и подобен на Едемската градина, която пребивава в светлината на Пролетта и едновременно в топлината на Пролетта. Но не разумът и разбирането стават Духовни и Небесени, а Любовта и когато стане такава, то тя прави Духовен и Небесен и своя „съпруг“ - разума. Любовта става Духовна и Небесна, когато живее съобразно истините на Мъдростта, на Които я научава и които и посочва разумът, а тези истини тя черпи единствено чрез разум и разбиране, а не сама от себе си. Любовта не може да се извиси, ако не познава Истината, а тя може да знае истините само чрез разума, който е извисен и озарен и само тогава, според това доколко тя ги обича, превръщайки ги в дела, тя също се извисява. И има такива хора, които разбират и говорят истините на Мъдростта, но въпреки това не ги желаят и не ги превръщат в дела. Така

Любовта се извисява единствено когато превръща в дела истините, които принадлежат на светлината и които тя възприема и за които говори. Това може да се види от следното разсъждение: какво представлява човек, който възприема и говори истините на Мъдростта, а живее според обратното, т.е. желае и мисли обратното? Че Любовта, пречистена чрез Мъдростта, става Духовна и Небесна, е заради наличието на три степени в живота в човека, наречени материална, духовна и небесна (Част трета на тази книга), и още заради това, че човек може да се извисява от едната към другата степен, но не се извисява само чрез Мъдрост, а чрез живота си, съобразен с тази Мъдрост. Тъй като животът на човека е според неговата Любов, както той обича Мъдростта според това, как живее чрез нея, а живее според Мъдростта дотолкова, доколкото пречиства себе си от всичко нечисто, което е грях, и доколкото действа така, дотолкова той обича тази Мъдрост.

423. Че Любовта, пречистена чрез Мъдростта в разума, става Духовна и Небесна, това не може да се види лесно от съответствието със сърцето и белите дробове, тъй като по никакъв начин не може да се види каква е кръвта, която поддържа дробовете да вдишват. Тази кръв може да бъде изпълнена с нечистотии, но не може да се различи от чистата кръв. Такова е и дишането при земно-материалния човек, което е същото като дишането на духовния, но в Небето това се различава ясно, защото там всеки диша съобразно „съпружеството“ на Любовта и Мъдростта в себе си, и там ангелите се разпознават по това съпружество, както и по своето дишане. Именно поради това, когато някой дойде на Небето, без да пребивава в такова съпружество, веднага в него настъпва стесняване на гърдите и душата му се бори да диша както в предсмъртното състояние; и след това той бива стремително низвергнат навън и не се успокоява, докато не попадне отново сред тези, с които се намира в еднакво дишане, тъй като тогава по съответствие той се намира с тях в еднакво предразположение и чрез него - в еднакво мислене. От това можем да видим, че в тези хора, които са духовни, кръвта е по-чиста и се пречиства според това какво е съпружеството на Любовта и Мъдростта в тях. Най-чиста е кръвта в тези, които се намират в най-близко съответствие с това съпружество, и тъй като тя влияе върху кръвта на тялото, то следва, че и тази, последната, се пречиства чрез нея. Обратното е при тези, в които Любовта се замърсява в ума. Но, както вече казах, по никакъв начин не можем да проследим това пречистване чрез изследване на кръвта и можем да съдим за него само по предразположенията на Любовта, като съответстващи на кръвта.

424. (19) Любовта, замърсена в разбиранията и от тях, става материална, чувствена и плътска. Материалната любов, отделена от Духовната Любов, е противоположна на последната по причина на това, че материалната любов е любов към себе си и любов към света, а Духовната Любов е Любов към Господ и любов към ближния, като Любовта към себе си и към света е насочена надолу и навън, а Любовта към Господ е насочена нагоре и навътре. Ето защо, когато материалната любов е отделена от Духовната, то тя не може да се извиси от собственото си [състояние] в човека и си остава потопена в него; и доколкото го обича, дотолкова е прилепена към него; и тогава, ако умът се извисява и от небесната светлина вижда нещо, принадлежащо на Мъдростта, то материалната любов го отклонява и го съединява със себе си в своето собствено състояние - и там или отхвърля това, което принадлежи на Мъдростта, или го изопачава, или го държи близо до себе си само за да говори за него и за да спечели добро мнение за себе си. И така, както материалната любов се извисява по степените и се превръща в Духовна и Небесна, по същия начин тя може и да слиза по степените и да се превръща в чувствено-сетивна и плътска; и тя слиза дотолкова, доколкото обича да господства не от любов към служенето, а единствено от любов към себе си, и тази любов е именно която се нарича дяволска. Тези, които пребивават в тази любов, могат да говорят и да действат също като онези, които пребивават в Духовната Любов; могат да правят всичко като тях или по памет, или по ум, самостоятелно (a se) извисен в Светлината на Небето, и затова всичко, което те говорят или правят, много прилича на плодовете, които отвън са красиви, а отвътре са напълно гнили, или прилича на бадем, чиято черупка е неповредена, а отвътре е целият изяден от червей. В Духовния свят такива външности се наричат фантазии (фантоми - бел. ред.), благодарение на които блудниците, наричани там сирени, се правят на красиви и се гласят в подобаващи премени, но веднага след като такава фантазия-фантом бъде прекъсната, те отново се превръщат в страховити привидения. Такива са и дяволите, които се правят на ангели на светлината, понеже когато тази плътска любов се отказва с ума си от извисяване, което става, когато дяволът остане насаме и мисли, изхождайки от своята си „любов“, тогава той мисли за материята обратното на Бога, а за света - обратното на Небето, за лъжливото и злото на ада - обратното на Истината и Доброто на Църквата и по този начин мисли обратно на Мъдростта. От всичко това можем да видим какви са хората, които се наричат плътски и че те се наричат така не според ума и разбиранията, а според Любовта, т.е. те са „духовни“ само по ум, но когато говорят в обществото, а са материални и плътски, когато мислят или говорят насаме от духа си; и понеже са такива отвътре в духа си, то според разбиранията, ума и волята си след смъртта си те се превръщат в такива духове, които се наричат плътски. И тогава онези от тях при които в света е господствала любовта към самия себе си и заедно с това са поставяли ума и своите разбирания над останалите, в Онзи свят по тяло приличат много на египетските мумии, а по характер са груби и тъпоумни. Но кой днес в света се досеща, че Любовта към самия себе си води до това? Обаче съществува Господстваща Любов, която произлиза от Любовта към служенето и не за самия себе си, а за общото благо; и въпреки че човек трудно може да ги различи, тези любови са различни като ада и Небето. За разликата между тези два вида любов виж в книгата „Небе и ад“, в № 531 до 565.

425. (20) И при това положение все пак остава възможността за различаване, наречена разсъдливост, и възможността за действие, наречена свобода. За тези две способности на човека разказах по-горе, в № 264 до 267. Човекът има тези способности, за да може от земно-материален да стане духовен или да се възроди, защото, както казах по-горе, Любовта в човека представлява това, което я превръща в духовна и я възражда, но тя не може да се превърне в духовна и да се възроди по друг начин, освен чрез познанието посредством разбирането си за това кое е добро и кое - зло, и оттам - кое е истина и кое е лъжа. А когато човек ги опознае, той може да избере едното или другото, и ако избере Доброто, с разума си вече може да открие средствата, чрез които да възприеме Доброто. Всички средства, чрез които човек може да възприеме Доброто, са видни: да опознаеш и да разбереш тези средства става посредством разсъдливостта, а да ги пожелаеш и да ги задействаш става посредством свободата, като вследствие на свободата човек пожелава да ги опознае, да ги възприеме и да ги задържи в мисълта си. За тези възможности, наречени разсъдливост и свобода, не знаят нищо онези, които според учението на Църквата смятат, че всичко духовно или богословско надхвърля разума и че трябва да се вярва без разум, и те не могат да не отрекат възможността, наречена разсъдливост; както и онези, които според учението на Църквата смятат, че никой не може да прави добро сам по себе си, затова не бива да се прави добро по своя воля, заради спасение, и те не могат да не отрекат и двете възможности като принадлежащи на човека. Ето защо всички онези, които твърдо вярват в това, след смъртта съобразно вярата си се лишават и от едната, и от другата възможност, както и от възможността да живеят в Небесната свобода, а вместо това попадат в адовата свобода и вместо от разсъдливостта да живеят в ангелската Мъдрост, те попадат в адовото безумство. Обаче, което е по-странно, те признават съществуването и на двете възможности, но само за правенето на злини и за лъжливи мисли и не знаят, че свободата да правиш зло всъщност е робство, а разсъдливостта, използвана за лъжливо мислене - безумство. Но следва добре да се запомни, че и двете възможности - както свободата, така и разсъдливостта, принадлежат не на човека, а на Господ в човека, и са като негови собствени, но че той не може нито да си ги присвои, нито да му бъдат дадени като негова собственост, а присъстват в него винаги чрез Господ и Той никога не ги отнема от човека, защото без тях човек не може да се спаси, без тях той не може и да се възроди, както вече казах; и затова Църквата учи човека, че не може нито да мисли истинно от само себе си, нито от само себе си да прави добро. Но човекът има нужда да вярва и чувства не иначе, а точно по този начин - че мисли истинно като че ли сам от себе си и прави добро като че ли от себе си, то е очевидно, че той предполага това. А ако престане да мисли по този начин, той няма да мисли истинно и да прави добро от себе си, а съответно и няма да има никаква Религия, или ще мисли истинно и ще прави добро сякаш са негово притежание - и съответно ще припише на себе си това, което е Божествено. Че човекът трябва да мисли истинно и да прави добро сякаш сам от себе си, е видно от началото до края в книгата „Учението за Живота на Новия Йерусалим“.

426. (21) Духовната и Небесната Любов са Любов към ближния и Любов към Господ, а материалната и чувствената любов са любов към света и към самия себе си. Под Любов към ближния се разбира Любов към служенето, а под Любовта към Господ се разбира Любовта към извършването на самото служене, както вече показах. Тази любов е Духовна и Небесна, защото това да обичаш да служиш и да служиш от любов към служенето се различава от Любовта към самия себе си в човека, тъй като, който обича духовно да послужи, той има предвид не себе си, а останалите извън себе си, за благото на които е предразположен да мисли. Противоположна на тези видове любов е Любовта към себе си и Любовта към света, тъй като последните имат предвид не служенето за другите, а само на себе си; и всички, които служат по този начин, изкривяват Божествения ред и поставят себе си на мястото на Бога, а света - на мястото на Небето, поради което и самите те се отвръщат от Господ и от Небето, което означава, че се обръщат към ада. Повече за тези видове любов можете да видите по-горе, в № 424. Но човекът не чувства и не усеща в себе си разлика между Любовта към извършването на служенето заради самото служене и между Любовта към извършването на служенето заради себе си, и поради това не [винаги] знае, когато служи на някого, дали служи заради самото служене, или само заради себе си, но трябва да знае, че ще служи заради самото служене дотолкова, доколкото избягва да прави зло, защото, когато избягва злото, той служи не от себе си, а от Господ. И както злото и Доброто са противоположни, то човек живее в Доброто дотолкова, доколкото не живее в злото; и никой не може да бъде едновременно и в Доброто, и в злото, защото никой не може да служи на двама Господари [Матей 6:24, Лука 16:13]. Казвам това, за да знаете, че въпреки че човек не може да усети чувствено дали служи заради самото служене, или само заради себе си, т.е. дали това служене е духовно, или чисто материално, но може да разбере дали смята, че злото е грях, или не. Ако мисли, че злото е грях, и затова не върши зло, то неговото служене е духовно; и тогава, ако се отрича, избягва греховете и едновременно с това започва да усеща любов към служенето заради самото служене - той ще установи това по духовното удовлетворение, което изпитва от служенето.

427. (22) Това, което се случва с волята, с разбирането при тяхното съединение, се случва и с милосърдието и вярата при тяхното съединение. Небесата се различават по двата вида Любов - Небесната и Духовната. Небесната Любов е Любовта към Бога, а Духовната е Любовта към ближния. Те се различават по това, че Небесната любов е Любовта към Доброто, а Духовната е Любовта към Истината, защото тези, които обичат с Небесната Любов, служат от Любов към Доброто, а тези, които обичат с Духовната Любов, служат от Любов към Истината. Съпружеството на Небесната Любов е с Мъдростта, а съпружеството на Духовната Любов е с разумността, тъй като характерно за Мъдростта е да прави Добро, изхождайки от Доброто, а характерно за разумността е да прави Добро, изхождайки от Истината, и затова Небесната Любов твори Доброто, а Духовната Любов твори Истина. Разликата между тези две любови може да бъде описана единствено по следния начин: тези, които обичат с Небесна Любов, имат мъдрост, запечатана в техния живот, а не в тяхната памет, затова и те не говорят за Божествените истини, но ги творят; докато тези, които обичат с Духовна Любов, имат мъдрост, запечатана в тяхната памет, затова и те говорят за Божествените истини и ги превръщат в действие, изхождайки от началата, съдържащи се в паметта им. Тези, които обичат с Небесната Любов, вследствие на това, че Мъдростта е запечатана в живота им, като чуят нещо, веднага разбират дали то е истинно и когато ги запитат дали това е истинно, те отговарят само с „да“ или „не“, което се вижда и от думите на Господ в Матей 5:37 „Но речта ви да бъде: Да, да; Не, не“. И затова те не искат да чуват за Вярата, като казват: „Какво е Вярата? Не е ли тя мъдрост?

И какво е милосърдието? Не е ли тя изпълнението?”; и когато им кажат, че Вярата се състои в това човек да мисли за онова, което не разбира, то те се отвръщат и казват, че това всъщност е безумие. Те се намират в Третото Небе и всъщност са най-мъдрите от всички. Такива стават тези, които в света, като чуят Божественото, веднага го прилагат в живота, отвръщайки се от злото като адово и обожавайки единствено Господ. Всички такива хора пребивават в невинност и другите ги смятат за деца; и понеже те не говорят нищо за истините на Мъдростта, и понеже в думите им няма никакво тщеславие, то другите ги мислят също и за прости, въпреки че такива хора само по звука на гласа на говорещия разбират всичко за неговата любов и само по начина на произнасяне на думите разбират всичко за него и за неговата разумност. Всички такива хора пребивават в съпружеството на Любовта с Мъдростта от Господ и представляват сърдечната част от Небето, за която вече разказах.

428. А тези, които обичат с Духовната любов, която е Любовта към ближния, нямат Мъдростта, която е запечатана в живота им, а имат само разумност, тъй като, както казах по-горе, работата на Мъдростта е да твори Добро от предразположението си към Доброто, а работата на разумността е да твори Добро от предразположението си към Истината. Също така те не знаят какво е Вяра и когато им се говори за нея, те подразбират Истина, а когато им се говори за милосърдието, те подразбират да творят Истина; пък когато им се каже, че трябва само да се вярва, те казват, че това са празни приказки, защото кой не вярва на Истината? Те говорят така, защото виждат Истината в Светлината на своето Небе; и това да вярват в онова, което не виждат, те наричат или глупост, или слабоумие. Всички такива хора представляват белодробната част от Небето, за което вече разказах.

429. А тези, които обичат с духовната любов, но на земно-материално ниво, нямат нито Мъдрост, нито разумност, запечатани в живота си, а само малко неща от Вярата, почерпени от Словото, доколкото в тях те са съединени с милосърдието. Последните като непознаващи милосърдие и това дали Вярата представлява Истината, не могат да бъдат на Небето между онези, които пребивават в Мъдростта и разумността, а се намират с онези, които пребивават само в знанието. Обаче тези от тях, които са избягвали злото като грях, се намират в последното Небе и пребивават там в такава светлина, каквато е лунната светлина през нощта. Тези, които не са се утвърдили във вярата на незнанието, но при това са имали някакво предразположение към Истината, се научават от ангелите и в зависимост от възприемането си на истините; и после, според това как живеят по тези истини, те се издигат до обществата на онези, които пребивават в Духовната Любов, а оттам - и в разумността, и се превръщат в Духовни, а останалите си остават духовни, но на земно-материален план. А тези, които са живели според вярата, отделена от милосърдието, се отдалечават и се отстраняват в пустинята, тъй като не се намират в никакво добро и оттам - в никакво съпружество на Доброто с Истината, в което пребивават всички, които се намират на Небесата.

430. Всичко, което казах в тази част за Любовта и за Мъдростта, може да се каже и за Милосърдието и за Вярата само ако под милосърдие се подразбира Духовна любов, а под Вяра - Истината, чрез която съществува разумността. По същия начин, когато се говори за волята и за разума, също може да се подразбира Любов и разумност, тъй като волята е приемник на Любовта, а разумът е приемник на разумността.

431. Към всичко, казано тук, ще отбележа и още едно нещо: в Небето всички, които служат от предразположение към служенето, от онова общуване, в което пребивават, заимстват това, че са по-мъдри и по-щастливи от останалите, и за тях да служат означава искрено, прямо, справедливо и вярно да извършват Делото, с което се занимават; и именно това те наричат Милосърдие, а всичко останало наричат дълг и вършене на добро и казват, че когато всеки искрено, прямо, справедливо и вярно извършва това дело, с което се занимава, то и всичко общо ще съществува и ще се поддържа от него в това добро и че именно това означава да пребиваваш в Господ, тъй като всичко, което идва като влияние от Господ, представлява служене и влияе от частното към общото и от общото към неговите части, като частите там са ангелите, а общото е обществото на ангелите.

432. Какво представлява началото на човека при зачеването му? Кое е началото, или първоначалното [състояние] на човека в утробата на майката след зачеването - това никой не може да знае, тъй като то не е видяно от никого, защото началото представлява духовна субстанция, която не се вижда с очите в материалната светлина. И тъй като мнозина в света днес устремяват духа си да изследват най-първоначалното на човека, или семето, произлизащо от бащата, от което започва зачеването, и тъй като мнозина от тях са попаднали в заблудата, че в своето най-първо, или при самото си зачеване, човекът съществува като цялост, а след това само се доразвива, то на мен ми беше разкрито какво представлява това начало и това първо по своята форма. То ми бе открито от ангелите, които също са го получили като откровение от Господ, понеже това спада към тяхната мъдрост. А тъй като тяхното удовлетворение от Мъдростта се състои в това да споделят с други онова, което знаят, то те с даденото им позволение представиха пред очите ми в светлината на Небето вида на началната форма на човека, която беше следната: видях неголямо изображение, сякаш виждам мозъка с едно фино очертание отпред, напомнящо, лице без други добавки. Тази първоначалност в горната изпъкнала част се състоеше от докосващи се помежду си кълба и сфери, като всеки сфероид се състоеше от други, още по-малки, и всеки от тези последните - от още по-малки, и така до три степени, като отпред в плоската част се намираше онова очертание, което приличаше на лице. Изпъкналата част бе покрита с най-фина мембрана, или плевра, която беше прозрачна, и тази изпъкналост, представляваща мозъка в умален мащаб, беше разделена на две легла, както мозъкът в нормален мащаб е разделен на две полукълба. Казано ми беше, че дясното легло е възприе-млище на Любовта, а лявото - възприемлище на Мъдростта и че те чрез вълшебно сплитане са сякаш съучастници или съжители. Освен това под увеличената Небесна светлина ми беше показано, че съставните части на този умален мозък, които са по-вътрешни, относно положението и гънките си се намираха в реда и във формата на Небето, а по-външните съставни части се намираха в противоположния ред и форма. След като разгледах това, което ми беше показано, ангелите ми казаха, че двете вътрешни степени, намиращи се в реда и във формата на Небето, всъщност са възприемлищата на Любовта и на Мъдростта от Господ; и както Любовта и Мъдростта са самият човек, както Любовта и Мъдростта по своето естество представляват Господ и както тази първоначалност на човека е тяхно възприемлище, то оттук следва, че за нея е характерен непрекъснатият стремеж да придобие човешка форма; и затова той след зачеването постепенно навлиза в нея.