8. Показалец на всичко, което се съдържа в тази Книга

[Ани]

Показалец на всичко,
което се съдържа в тази книга:

- 1. Любовта е самият живот за човека.

- 4. Сам Господ, следователно, Бог е самата Любов, защото Той е и самият Живот, а ангелите и човеците са приемащи Живота от Него.

- 7. Божественото не е в пространството.

- 11. Бог е самият Човек (ipse Homo).

- 14. Битието (Esse) и Съществуването (Existere) в Бога-Човек са едно разпознаваемо цяло (distinctus unum).

- 17. В Бога-Човек безкрайностите също са едно различимо Цяло.

- 23. Един е Богът-Човек, от Който произлиза всичко.

- 28. Самото Естество на Божественото е Любов и Мъдрост.

- 34. Божествената Любов принадлежи на Божествената Мъдрост, а Божествената Мъдрост принадлежи на Божествената Любов.

- 40. Божествената Любов и Божествената Мъдрост са Субстанция и Форма.

- 44. Божествената Любов и Божествената Мъдрост в себе си са Субстанция и Форма и така те са Самото (Ipsum) и Единственото (Unicum).

- 47. Божествената Любов и Божествената Мъдрост неизменно присъстват и имат форма във всичко, сътворено от тях.

- 52. Всичко във Вселената е създадено от Божествената Любов и от Божествената Мъдрост на Бога-Човек.

- 55. Всички неща в Сътворената Вселена представляват само приемници на Божествена Любов и Божествена Мъдрост на Бога-Човек.

- 61. Всички сътворени неща имат взаимовръзка по някакъв начин и наподобяват образа на човека.

- 65. Предназначението на всички сътворени неща се увеличава постепенно от последното нещо към човека и от човека - към Бога Творец, от Когото всички те произлизат.

- 69. Божественото, бидейки отвъд пространството, изпълва със Себе Си всички пространства на Вселената.

- 73. Божественото присъства във всяко време, но е отвъд времето.

- 77. Божественото и в най-големите, и в най-малките неща е едно и също.

- 83. Божествената Любов и Божествената Мъдрост в Духовния свят се виждат като Слънце.

- 89. От Слънцето, което съществува благодарение на Божествената Любов и Божествената Мъдрост, произлизат Топлината и Светлината.

- 93. Слънцето в Духовния свят не е Бог, но то произлиза (procedens) от Божествената Любов и Божествената Мъдрост на Бога-Човек, а същото се отнася и за топлината и светлината.

- 99. Духовната Топлина и Светлина, проявени от Господ като Слънце, представляват едно цяло, както Божествена Любов и Божествена Мъдрост.

- 103. Ангелите виждат Слънцето в Духовния свят на средна височина така, както хората в материалния свят виждат Слънцето.

- 108. В Духовния свят разстоянието между Слънцето и ангелите се възприема дотолкова, доколкото се възприема Божествената Любов и Божествената Мъдрост.

- 113. Ангелите пребивават в Господа и Господ е в тях и тъй като ангелите са само приемници, то Самият Господ е Небето.

- 119. В Духовния свят Изток е там, където е Господ, Който се явява Слънце, и по него се определят другите посоки.

- 124. В Духовния свят местообиталищата не са от Господ като Слънце, а се определят според възприемчивостта на ангелите.

- 129. Ангелите непрекъснато са обърнати с лице към Господ като Слънце, така че отдясно им е юг, ляво - север, а запад остава зад тях.

- 135. При ангелите всичко вътрешно - както разумът, така и тялото са обърнати към Господ като Слънце.

- 140. Всеки дух, какъвто и да е, според качествата си се обръща към своята преобладаваща любов.

- 146. Божествената Любов и Божествената Мъдрост, произлизащи от Господ като от Слънце и произвеждащи Топлината и Светлината на Небето, представляват Божествено Проявление, която е Светият Дух.

- 151. Господ е сътворил Вселената и всичко в нея чрез посредством Духовното Слънце, което е първоначалната проява от Божествената Любов и Божествената Мъдрост.

- 157. Слънцето в материалния свят е чист огън и затова е неживо, следователно материята, произлизаща от Слънцето, също е нежива.

- 163. Без двете Слънца едното живо, а другото - мъртво не би могло да има Творение.

- 167. Целта на Творението се осъществява в последното и се състои в това - всичко сътворено да се завърне отново към Твореца и по този начин да се получи единение с Него.

- 173. В Духовния свят има атмосфери, води и почви както и в материалния свят, но първите са духовни, а вторите - материални.

- 179. Любовта и Мъдростта имат степени, а оттам степени имат топлината и светлината, като и атмосферите.

- 184. Степените биват два вида: за височина и ширина.

- 189. Степените за височина са хомогенни помежду си и произлизат една от друга в последователността, каквато е между цел, причина и следствие.

- 195. Първата степен присъства във всички следващи степени.

- 199. Всички съвършенства нарастват и се издигат по степени и съгласно степените.

- 205. В последователен порядък първата степен представлява най-високото, третата степен - най-ниското, а в едновременен порядък (Simultaneo) първата степен е най-вътрешна, а третата - най-външната.

- 209. Крайната степен представлява съвкупност, вместилище и основа (Complexus, continens ex basis) за предишните степени.

- 217. Степените за височина (вертикални) запазват пълнотата, силата и потенциала си дори и в техните крайни степени.

- 222. Във всичко сътворено, от най-голямото до най-малкото, присъстват степени от единия и от другия вид.

- 230. Трите степени за височина са безкрайни и несътворени в Господ, но са крайни и сътворени в човека.

- 236.Тези три степени за височина се намират във всеки човек от самото му раждане и могат да се разгърнат в него последователно; и човек пребивава в Господ и Господ в него дотолкова, доколко те са отворени

- 242. Духовната светлина се влива в човека посредством трите степени, а Духовната топлина само дотолкова, доколкото човек се отдалечава от злините като от грехове и се обръща към Господ.

- 248. Докато не му се отвори висшата степен, т.е. духовната степен, човекът остава материален и сетивен.

- 256. Материалната степен в съзнанието на човека разглеждана сама по себе си, е линейна, но благодарение на съответствието си с двете по-висши степени, когато се издига, изглежда сякаш отделна

- 260. Природния ум (съзнание), тъй като е такова покритие и съсъд за по-висшите степени на човешкото съзнание, представлява предмет, който им противодейства, и ако висшите степени не се отворят, природният ум действа против тях, а ако се отворят, той действа заедно с тях.

- 264. Злото произлиза от злоупотребата с възможностите, свойствени на човека и наречени разсъдливост и свобода.

- 271. Навсякъде и във всичко злото и лъжовното са противоположни на Доброто и Истинното тъй, както злото и лъжовното представляват дяволското и адското, а Доброто и Истинното представляват Божественото и Небесното.

- 277. Всичко, което принадлежи на трите степени в земно-материалното съзнание, се включва към делата, извършвани чрез тялото.

- 282. Бог от Вечността, Който е Йехова, е сътворил Вселената и всичко в нея от Самия Себе Си, а не от нищо.

- 285. Бог от Вечността, т.е. Йехова, не би могъл да сътвори Вселената и всичко в нея, ако не е Човек.

- 290. Господ от вечността, или Йехова, е създал от Самия Себе Си Слънцето на Духовния свят и чрез него е сътворил Вселената и всичко в нея.

- 296. В Господ съществуват три неща, които са Самият Господ: Божествена Любов, Божествена Мъдрост и Божествено Служене; те се проявяват по следния начин: извън Слънцето на Духовния свят Божествената Любов се проявява чрез Топлината, Божествената Мъдрост се проявява чрез Светлината и Божественото Служене се проявява чрез атмосферата, която представлява място на всичките.

- 302. Атмосферите, които са три, както в единия, така и другия свят, т.е. в Духовния и материалния, при последното си [състояние] завършват в такива субстанции и материи, които са земни.

- 305. В субстанциите и материите, от които се състои Земята, няма нищо изцяло Божествено, те само произлизат извлечени от Божественото.

- 307. Всички служби, които представляват крайната цел на Творението, съществуват във форма, която получават от субстанции и материи, каквито са в Земята и от нея.

- 319. Всичко в сътворената Вселена, разглеждано по своите полезности, представлява образ на човека; и това свидетелства, че Бог е Човек.

- 327. Всички неща, сътворени от Господ, са за полезност и са в такъв ред, степен и отношение, в каквито се намират спрямо човека и през човека - спрямо Господ, от Когото [те] съществуват.

- 336. Злите служби [функции] не са били сътворени от Бога, а са се появили заедно с ада.

- 349. Всичко видимо в сътворената Вселена свидетелства за това, че материята не е създала и не създава нищо, а че всичко се създава и е създадено чрез Божественото от Себе Си и чрез Духовния свят.

- 358. Господ сътворява и формира две Свои жилища в човека, които се наричат воля и разум - волята е за Божествената Любов, а разумът за Божествената Мъдрост.

- 362. Волята и разумът като приемници на Любовта и Мъдростта се намират в мозъка като цяло и във всяка негова част и оттам - и в тялото като цяло и във всяка негова част.

- 371. Съществува съответствие между волята спрямо сърцето и между разбирането спрямо белите дробове.

- 394. От съответствието на сърцето с волята и на белите дробове с разбирането можем да узнаем всичко, което въобще е възможно да се знае за волята и разбирането, или за Любовта и Мъдростта, а по този начин - и за душата на човека.

- 432. Какво представлява началото на човека при зачеването му?