III. Юпитер, неговите духове и жители.(46–84)

[Ани]

III. ЮПИТЕР, НЕГОВИТЕ ДУХОВЕ И ЖИТЕЛИ

46. С духовете и ангелите на планетата Юпитер ми бе позволено да общувам по-продължително, отколкото с духовете и ангелите на другите планети. Затова мога да разкажа много, както за тях, така и за живота на обитателите на този свят. Духовете, които срещнах, действително произхождаха от там. За това можех да направя заключение по много признаци. Освен това то направо ми бе казано от небето.

47. Наистина, самата планета Юпитер не е видима за духовете и ангелите. И въобще в духовния свят не се вижда самата планета, а само произхождащите от нея духове и ангели. Родените на Юпитер са видими отпред, на някакво разстояние отляво, при това постоянно на едно и също място (виж 42 по-горе). Впрочем, там по мнението на духовете и ангелите трябва да се намира и самата планета. Духовете от всяка планета остават в близост до самата нея, защото преди това те са живели там. Всеки човек след смъртта става дух, но съхранява всички свои предишни свойства. Затова бидейки по природа едно с жителите на техния свят, те могат да общуват с тях, а също да им помагат.

48. Духовете от Юпитер ми разказаха, че на тази планета, която те са населявали през живота си, живее огромно количество хора. Почвата едва може да ги изхрани всичките. Земята им е плодородна и изобилна. Никой не изпитва недостиг от жизнени блага. Никой там не се грижи за нищо, освен за предметите от първа необходимост. Ето защо нейното население е така многочислено. По техните думи, тяхната главна грижа се състои във възпитанието на децата, които те нежно обичат.

49. Нататък те ми разказаха, че са разделени на племена, родове и домове. Всяко семейство живее отделно. Времето си прекарват винаги заедно с роднините си. Никой никога не пожелава благото на другиго. Никому не идва в главата мисъл да завладее чуждо имущество, още повече да му го отнеме с помощта на хитрост, а още по-малко - по пътя на грабеж или насилие. Те считат това за престъпление, противно на човешката природа и ужасно зло. Исках да им разкажа, че на нашата земя стават войни, грабежи и убийства. Но те се възмутиха и отказаха да слушат. Ангелите ми казаха, че и на нашата земя древните хора са живеели по този начин. Те били разделени на племена, родове и домове. В това време всички били доволни от участието си. Никой не мислел да се обогатява за сметка на други или да господства над тях, обичайки само себе си. Затова древните времена, а особено още по-древните са били по-угодни на Господа, отколкото последващите ги. Тогава сред хората господствала невинността, съединена с мъдростта. Всеки тогава желаел добро заради самото добро и справедливост заради справедливостта. Никой не разбирал, че е възможно да се прави добро и справедливост заради почести и изгода. Всички казвали само истината, каквато е, при това го правели не толкова заради самата правда, колкото от доброта и не единствено поради разумност, а от воля, съединена с разбиране. Ето какво са били древните времена. И ето защо ангелите тогава са общували с хората. Те възвисявали техните души, неотеготени от телесни, от материални въпроси, било им позволено да странстват по небето, показвали им великолепието и блаженството и даже делели с тях небесните радости и щастие. Древните писатели знаели за тези времена. Наричали са ги Златни векове или Царството на Сутра.

Тези времена бяха такива, именно благодарение на това, че хората бяха разделени на племена, племената на родове, родовете на домове и целият дом преживяваше отделно. Никому не е идвало на ум тогава да вземе наследството на ближния с цел да придобие по този начин богатство и власт. Любовта към себе си и към света им е била неизвестна. Всеки бил доволен от това, което имал и се радвал на щастието на другия не по-малко, отколкото на своето собствено. Но това състояние не е продължило дълго. С времето, когато хорските души усвоили жаждата за власт и богатство, всичко се е изменило до наопаки. Тогава за самозащита човешкия род се обединил в царства и империи. Когато законите на съвестта и милосърдието, начертани по-рано в сърцата на хората престанали да действат, се наложило да се учредят други закони, заради обуздаване на насилието. При тях за награда служат почестите и изгодата, а като наказание - лишението от такива. След това самото небе започнало да се дистанцира от човека все повече и повече. В крайна сметка, в наше време, мнозина въобще не знаят за съществуването на рая и ада или ги отричат. Всичко това ми бе разказано за това да покаже състоянието на жителите на Юпитер, тяхната честност и мъдрост. За това ще бъде казано по-нататък.

50. След дългото общуване с духовете на Юпитер аз твърдо се убедих в това, че те са по-честни и прями от жителите на много други планети. Тяхното появяване и поведение, подобрение, изхождащо от тях - е все с такава мекота и кротост, че не може да възразиш с нито дума. Свойствата на всеки дух в другия живот се познават по неговото въздействие.в него се проявяват неговите наклонности. Праведноста се изразява в мекота и кротост. Тя е кротка, защото се бои да навреди, а мека, защото се стреми да действа благо. Аз напълно отличавах въздействието на кротостта и благостта, произхождащи от добрите духове на нашата земя, от влиянията на кротостта и мекотата на духовете от Юпитер.

Те казаха, че ако между тях възникне каквото и да е неголямо разногласие, то тоз час ще се повлияе нещо, макар като малък, проблясващ лъч. Той прилича на блясъка на мълния. Винаги се появява също и лента, посипана с пробляскващи и блещукащи звезди. Но всяко разногласие между нас бързо се уляга. Проблясващите и блещукащи звезди в същото време означават лъжа. Но блестящите неподвижни звезди означават истина. Затова първите съответстват на разногласието.

51. За присъствието на духовете на Юпитер аз разбрах не само по нежното и меко въздействие, което се усещаше при тяхното появяване, но и по това, че тяхното въздействие е много силно и се отразяваше на лицето ми. То ставаше радостно и усмихващо се, и оставаше такова през цялото време на тяхното присъствие. Те казаха, че точно така въздействат на лицата на жителите на тяхната планета, желаейки по този начин да им привнесат покой и сърдечна радост.

Тези чувства на покой и радост те внушаваха и на мен. Те забележимо изпълваха моите гърди и сърце. Заедно с това изчезваха алчността и притесненията за бъдещето, които причиняват безпокойство и недоволство, вълнуват духа с различни страсти. Отвсякъде аз мога да направя заключение какъв е бита на обитателите на Юпитер. В крайна сметка, по духовете може да се направи извод и за природата на жителите. Всеки умиращ взима със себе си своя живот и го продължава, бидейки дух. Забелязах, че те пребиваваха в състояние на особено дълбоко щастие и блаженство. Забелязах това още и поради факта, че тяхното вътрешно зрение беше не замъглено, но отворено и насочено към небето. А колкото повече вътрешното зрение е отворено към небето, толкова повече той е способен да си спомня Божественото Благо, приемането на което винаги се съпровожда с вътрешно щастие и блаженство. Другояче е при онези, които не живеят съгласно с небесните порядки. У тях вътрешното е затворено, а външното - отворено по направление на света.

52. На мен ми показаха какви са лицата на обитателите на Юпитер. Самите жители така и не виждах, за това пък виждах духовете, съхранили същия този вид, какъвто са имали по време на живота си. Преди демонстрацията на това се яви един от ангелите на техния свят, по-отзад стоящ на сияещ облак, за да ми даде разрешение да видя тези духове. Тогава видях две лица, те приличаха на лицата на хората от нашата земя, бяха бели и красиви. Излъчваха искреност и скромност. Докато в близост до мен се намираха духовете на Юпитер, лицата на хората от нашата планета ми се струваха повече от обикновени. Това произтичаше от влиянието на представеното от духовете на Юпитер за това какво се случва с техните лица след смъртта. Докато живеели на планетата си, те мислели, че след смъртта се увеличават и закръглят. Тази мисъл е запечатана у тях на лицето им. Там и остава тя. Ето защо, когато станат духове, техните лице се оказват по-големи. Те мислят така, защото по тяхно мнение лицето не е тялото, така, както те виждат, чуват, говорят и изразяват своите мисли. Затова мисълта, както става, просветва през лицето. Лицето те считат като външен покров на мислите. Освен това, те знаят, че според края на своя земен живот те ще станат по-мъдри. Оттам те правят този извод, че покривалото на мислите, т.е. лицето ще стане на онзи свят по-широко. Те предполагат също, че след смъртта ще усетят някакъв огън, който ще огрява техните лица. Те мислят така защото, както е известно на най-мъдрите между тях, в духовен смисъл огънят означава любов, огънят е огън на живота. И от нейния огън ангелите получават живота. Някои от тях живеят в небесната любов. Такива се наслаждават на всичко онова, което те са желали през живота си. При това чувстват, че лицето им се стопля. Тогава любовта прониква в техните най-съкровени помисли, затова жителите на тази планета щателно мият и украсяват своето лице. Освен това те го предпазват от загаряне. Те носят покривала от сиво лико, които слагат на главата си или покриват лицата им. Чрез моите очи те видяха жителите на нашата земя. Но лицето им се показа безобразно, тъй като цялата му красота се заключаваше само във външните черти, а не във вътрешната одухотвореност. Те бяха много изненадани от това, че лицата на някои бяха нашарени с брадавици и отоци или по друг начин казано, обезобразено. С тях самите никога не се случва нищо подобно. Независимо от това някои лица им харесаха. Това бяха тези, които са весели и радостни, а също тези, които имаха малко извити нагоре устни.Беше ми обяснено, защо така им харесаха лицата с извити нагоре устни. Самите те в по-голямата си част изразяват своите мисли с помощта на лицето.

53. Беше ми обяснено защо на тях така им харесаха лицата с издигнати устни. Самите те в по-голямата си част изразяват своите мисли с помощта на лицата. Главното е, че за това те се ползват от тази негова част, която е разположена около устата. Освен това те никога не са притворени, но винаги говорят това, което мислят. Затова те не напрягат своите лица, но им позволяват свободно да изразяват своите чувства. Друго е с онези, които от детство са привикнали да са лукави. Тяхното вътрешно състояние не се отразява в техните лица. По този начин и мислите им не могат да се отпечатват. Те в нищо външно не се проявяват. Лицето винаги е готово да приеме нужното изражение, когато за това е необходим разчет. За степента на искреност винаги може да се направи заключение по напрежението в устните и по окръжаващите части на лицето. В тези места има много преплитащи се и съединяващи се мускули. Те са създадени не толкова за движението на врата по време на яденето, артикулацията при разговор, но също за изразяването на помислите на духа.

54. Беше ми показано и по какъв начин мислите се отразяват на лицето. Предразположенията, отнасящи се към любовта, се проявяват в особеностите на погледа и в неговите изменения, а мислите се проявяват в изменението на вътрешното разположение. Тук няма възможност това да бъде описано подробно. Жителите на планетата Юпитер се ползват също и от вербалната реч. При това тя не е толкова звучна и силна, като нашата. Единият способ на общуване допълва другия. Езикът на изразяване чрез лицето придава живина на езика на словото.

Разбрах от ангелите, че първоначално хората от всички светове разговаряли с помощта на езика на изражението на лицето. Главно участие в това взимали веждите и очите. Такъв език възниква по-рано от другите, защото лицето затова е и създадено, за да отразява мислите на човека и неговите желания. Затова наричат лицето огледало и отражение на душата. Освен това, в древни времена е господствала искреността. Човек не е мислел и не е искал да мисли нищо такова, от което да се бои да се предаде на лицеизраза му. Предпочитанията на духа, а оттам и на мислите можели да се отразяват на лицето живо и пълно. Затова те се появявали пред очите на всички във всичкото си многообразие, едновременно всички заедно. Този език е доминирал над езика на думите в същата степен, в която зрението доминира над слуха. Едно е да видиш някаква местност, а друго - да слушаш и да я възприемаш по словесно описание.

Те допълниха, че такъв език съвпада с речта на ангелите, с които хората в това време са можели да общуват. В крайна сметка, когато лицето говори или когато мисълта говори чрез лицето това не е нищо друго, а самата ангелска реч в човека в нейния природен образ. Но нашата словесна реч не се явява такава. Всеки може да разбере, че при древните хора езика на думите не е можел да съществува. Та нали думите на всеки езика не се съдържат изначално в предметите, които те обозначават. Необходимо е отначало да ги изобразиш, а след това да ги приведеш към предмети. За това е нужно известно време.

Такъв език е съществувал известно време. С негова помощ в човека се поддържали искреността и прямотата. Но в последствие хората се приучили да мислят едно, а да говорят друго. Това започнало от момента, когато човек започнал да обича само себе си, а не ближния си. След това словесният език започнал да преобладава. Лицето или съвсем престанало да изразява мислите, или се научило да лъже. От този момент вътрешното състояние на лицето се изменило. То станало напрегнато, грубо и почти се лишило от живина. Само неговият външен образ, възпламенен от любовта към себе си се струва на хората жив. Скритата под него безжизненост е незабележима за хората. Но ангелите я виждат, тъй като зрението им прониква вътрешно.

Ето какви са станали лицата на тези, които мислят едно, а говорят друго. Ето какво впечатление произвеждат притворството, лицемерието, хитростта и лъжата. Всичко това в нашия живот заменя благоразумието. В другият живот е другояче. Там не е позволено да мислиш едно, а да говориш друго. Във всяка дума там е лесно да откриеш неискреността. В когото е установена тя, този тоз час го изгонват от обществото и го наказват. След това по различни способи го заставят да говори така, както мисли, а да мисли така, както желае. Така се постига мисълта му да бъде единна и неразделна. Ако той е добър, е длъжен да желае добро, а оттам да мисли и говори добре. Ако той е зъл, той е длъжен да желае зло, а оттам да мисли и говори зло. Само че след това добрият може да бъде възнесен на небето, а злият връщат в преизподнята. Това става така, защото в преизподнята има толкова зло и произтичаща от него лъжа, а в рая има само добро и произтичаща от него истина.

55. Освен това, духовете - произлезлите от Юпитер ми съобщиха това-онова за обитателите на тази планета. Те говореха за техния способ на придвижване, техния живот, жилищата. Ето какво узнах за техния начин на придвижване. За разлика от хората на нашата земя и на много други планети, те ходят не във вертикално положение, но не и на четири крака, както животните. При ходенето те си помагат, опирайки се на китките на ръцете и с всяка крачка наполовина се повдигат на краката. По време на ходенето през всеки три крачки те обръщат лице встрани и назад. През това време малко накланят тялото. Те правят много бързо това, тъй като считат за неприлично някой друг да ги види иначе, освен лице в лице. По време на ходенето винаги повдигат лицето си, както го правим и ние. Благодарение на това те имат възможност да гледат не само към земята, но и към небето. Те не ходят втренчени в земята, тъй като го считат достойно за осъждане. Само най-лошите от тях постъпват така. И ако те не се приучат да повдигат лицето си, ги изгонват от обществото.

Когато седят, те държат горната половина на тялото изправено, подобно на хората от нашата земя. Но седят обикновено скръстили крака по турски. Не само при ходенето, но и седейки, те много внимават за това да бъдат видени не отзад, а само лице в лице. Те винаги предпочитат да се видят лице в лице, тъй като в него се отразяват мислите им. У тях никога изражението на лицето им не се разминава с мисълта и не може да се размине. По този начин всеки може явно да види намеренията на другия по отношение на себе си, доколкото никой не го скрива, особено явно е искрено ли е неговото външно дружелюбие или преиграва. Всичко това ми продемонстрираха духовете на тази планета и го потвърдиха техните ангели. Затова и духовете, произлизащи от жителите на тази планета, не изглеждат ходещи вертикално, но напомнят плувци, помагащи на придвижването си с китките на ръцете и гледат от време на време на всички посоки около себе си.

56. Тези от тях, които живеят в топлите страни, ходят голи, обличайки само надбедрени превръзки. Те не се срамуват от своя нагон, защото техните мисли са целомъдрени. Те обичат само своите съпрузи и избягват прелюбодеянията. Бяха много удивени от това, че духовете от нашата земя, чувайки за това как те ходят по този начин, при това голи, им се смяха и изпитваха похотливи мисли, а това бе така, защото никак не ги интересува живота на небето, а само нещата от плътския порядък. „Това доказва - казаха духовете на Юпитер - че хората на земята повече се грижат за плътското, за земното, отколкото за небесното и че мислите им изобилстват с непристойни неща.” Те също казаха, че нагонът не ги смущава и не опорочава тези, които живеят в целомъдрие и невинност, но само тези, които живеят в разврат и безсрамие.

57. Когато жителите на тази планета лежат в леглото си, те се обръщат с лице към стаята, а не към стената. Това ми разказаха техните духове, обяснявайки, че те вярват, че правейки така, обръщат лицето си към Господа. В противен случай, обръщайки се, биха се отвърнали от Него. Подобни мисли ме посещаваха и по-рано, когато лежах на легло, но до сега не знаех откъде са произтичали.

58. Те обичат дългите трапези. Това произхожда не толкова от любов към яденето, колкото към приятната беседа, която съпровожда трапезата. Идвайки на масата те сядат не на столове или пейки, нито на кревати или на землени насипи, и не на тревата, а върху листата от едно дърво. Те не искаха да говорят що за листо е това. Тогава започнах да изреждам дърветата едно след друго. В крайна сметка те потвърдиха, че това са листа от смокиня. Освен това те ми казаха, че готвят храната си не с цел да я направят по-вкусна, но на първо място мислят за нейната полезност, забелязвайки, че полезната храна винаги е вкусна за тях.

По този въпрос между нас започна обсъждане. Те казаха, че това е полезно за човека, тъй като произтича от сърдечното желание да имаш здрав дух в здраво тяло. Иначе стои въпроса с тези, които по-високо от всичко поставят вкуса. От това тялото боледува или в крайна сметка изпитва вътрешен недоимък, който се предава също на душата. Състоянието на душата зависи от вътрешното състояние на свързаните с нея приемащи органи в тялото. Подобно на това как зрението и слуха зависят от състоянието на очите и ушите. Затова е безразсъдно да намираш всичкото удоволствие на живота в разврат и сладострастие. Всичко това прави мисълта и разсъдителността нескопосана, и придава ловкост само на плътските и светските дела. Такива хора са подобни на груби животни, с които ги сравняват не без основание.

59. Духовете на Юпитер ми показаха също своите жилища. Те са невисоки, направени от дърво а вътре украсени с корк или кора светло син цвят. Всички стени и тавана наоколо са обсипани със звезди, за да напомнят небето. Те се стремят да създадат подобие на видимото небе със светилата, които те считат за обиталища на ангелите. Те имат също и палатки, закръглени на върха и удължени по дължина, също обсипани вътрешно със звездички на син фон. Денем те се крият там, за да се предпазят от загоряване. Тези палатки се устройват и доизработват много щателно. Използват ги също за това в тях да се хранят.

60. Когато духовете на Юпитер гледаха коне от нашата земя, конете ми се сториха по-малко от обикновено, макар да бяха много силни и едри. Но такова впечатление нашите коне произвеждаха на тези духове и то ми се внушаваше. Те казваха, че при тях също има коне, но много по-едри. Те са диви и бягат по горите. Видът им произвежда в жителите на Юпитер ужас. В крайна сметка те не причиняват никаква вреда, но това чувство на страх в тях е вродено.

Започнах да размишлявам за причините за такъв страх. Та нали конят в духовен смисъл означава разсъдъчните способности, произтичащи от фактическите знания. А духовете на Юпитер се опасяват да възпитават тези способности с помощта на знанията, получени от света. Ето от какво произхожда страхът им. От следващото ще видим, че науките, основани на човешкото разсъждение, не се ползват от тяхното уважение.

61. Духовете на тази планета избягват обществата на духовете от нашата земя, тъй като се отличават от тях със своите нрави и склонности. Те считат, че духовете от нашата земя са хитри, ловки и изкусни в изобретение на зло, но малко познават и мислят за доброто. Освен това, духовете от планетата Юпитер значително превъзхождат духовете от нашата земя със своята мъдрост. Нашите духове те считат за много говорещи и малко мислещи, а поради това за неспособни да имат каквото и да е вътрешно възприятие, дори възприятие за това кое е добро. Поради това те правят заключение, че хората от нашия свят са много външни и повърхностни.

Веднъж на някакви зли духове от нашата земя било допуснато да се поупражняват в своите злобни постъпки с това да досаждат на духовете на Юпитер, намиращи се в същото време до мен. Те дълго време се примирявали с това, но в крайна сметка признали, че повече не могат да издържат на това. Те не могли да повярват, че съществуват още по-злобни духове от тези, понеже те до такава степен извращавали и изопачавали въображението им и дори породили такива мисли, че те се оказали в себе си свързани без нито една надежда да се освободят от тях, освен по Божията помощ. Когато четях от Писанията главите за страданията на Спасителя, някои духове от Европа, произхождащи от християните, изпаднаха в страшно негодувание, опитвайки се да убият или по някакъв начин да повредят на духовете на Юпитер. Беше произведено изследване с цел да се узнае, какви са били те и с какво са се занимавали по време на живота си в света. Оказа се, че някои от тях са били проповедници, а по-голямата част е принадлежала към така наричаното Господно общество, т.е. към Ордена на йезуитите. Разказаха, че по време на земния си живот със своите проповеди за страданията Господни те са умеели да възтрогват до сълзи простите хора. Причината за това се заключавала в това, че в света те говорели едно, а мислели друго. Но такива лъжливи речи сега вече са станали невъзможни за тях, тъй като всички, ставайки духове са принудени на говорят така, както мислят. Духовете на Юпитер бяха крайно удивени от това, че в човека може да съществува такова разногласие между вътрешното и външното битие. Те не разбираха как е възможно това, да говориш едно, а да мислиш друго. Самите те са съвършено неспособни на това. Бяха крайно поразени да чуят, че някои обитатели на нашата земя съвсем не приличат на видените от тях и че има такива, които дори стават ангели. Те, напротив, мислеха, че всички на земята ни са подобни на тези, които са видели. Но им обясниха, че има много хора от съвсем друг род. Има и такива, в отличие с първите, чиито мисли са насочени към добро, а не към зло. Тези, чиито мисли са насочени към доброто, след смъртта си стават ангели. За да им внушат това от небето бяха изпратени един след друг няколко хорове. Те всички се състояха от ангели, произлезли от нашата земя и в пълно съгласие и хармония славеха Господа. Тези хорове много се харесаха на духовете на Юпитер, намиращи се близо до мен. Сами се почувстваха като възнесени на небето. Прославлението на хоровете продължи около час и ми бе дадено да усетя този възторг, който изпитваха духовете от Юпитер. Те обещаха да разкажат за това на своите приятели, които в този момент не бяха с тях.

62. По мнението на жителите на Юпитер мъдростта се заключава в добрите и чисти мсли за всичко, което се случва в живота. Тази мъдрост те усвояват от детство от своите родители и я предават по наследство на своите деца. Те не знаят и не искат да знаят ни една от науките, съществуващи у нас на земята. Всички тези науки те наричат мрак, сравнявайки ги с облаците, които закриват слънцето. За тези науки те си съставиха представа по няколко духа от нашата земя, които се хвалеха помежду си със своята мъдрост, която са получили от наука. Това бяха духовете на тези, които са виждали мъдрост в простото затормозяване на паметта. Те я запълвали с езици, особено с еврейски, гръцки и латински, а също и с опити, описани в литературата, критика, с експериментални данни, с технически термини, а особено с философски въпроси и т.н. считали са тези познания сами по себе си за мъдрост, а не за средство за нейното постигане. Тези науки не са им служили като средство възпитание на способностите на разума им, в друг живот у тях практически отсъства способността за вътрешно възпитание. Всъщност, те виждат само технически термини и разсъждават само с тяхна помощ и за тези, които не виждат нищо повече, такива неща представляват прах или облаци, затъмняващи зрението на разума (виж 38.) Тези, които се гордеят с този род ученост, стават още по-малко възприемчиви в същото време, както тези, които са се ползвали от науката като средства за подриване и унищожение на верската църква, съвършено загубват разсъдъка си. Подобно на совите те виждат в мрака само лъжата, вместо истината и злото вместо доброто. След разговора с подобни духове духовете на Юпитер дойдоха до заключение, че науките водят до потъване в тъмнина и ослепяват. Но им обясниха, че на земята ни науките служат за това да се отваря зрението на разума, което зависи от небесната светлина. Но заради господството на предметите, отнасящи се само до природния живот, животът на телесните чувства в науките служат като средства към безумието, каквото е превъзнасянето на природата повече от Бога и света повече от небето. След това им обясниха, че науките сами по себе си са всъщност духовни богатства. Обладаващият ги е подобен на този, който обладава светските богатства. Те също, владеейки ги, могат да принесат полза на човека, на неговите ближни и на родината му, но могат да служат и на този, който ще ги използва за зло. Освен това науката е подобна на дреха. Тя също може да служи както за полза и украшение, така и да бъде предмет на гордост за онзи, който иска да бъде почитан и уважаван в света. Духовете на Юпитер отлично разбраха всичко това. Но те се удивиха на това, че бидейки хора, тези хора повече от всичко се грижеха за средствата, водещи към мъдростта, отколкото за самата мъдрост. Как те не можаха да забележат, че да потопиш мислите си в света на науката и да не се издигнеш над него, означава да потънеш в мрак и да ослепееш.

63. Някакъв дух, дошъл от долна земя, приближавайки се към мен, ми каза, че чул беседата ми с другите духове, но нищо не е разбрал от това, което е било казано за духовния живот и духовния свят. Попитах го дали иска да го просветят на тази тема, но той отговори, че се е явил не с тази цел. От това аз си направих извод, че той нищо не би могъл да разбере, тъй като беше необикновено глупав. Ангелите ми казаха, че докато е живял в света, е бил знаменит със своята ученост. Той беше хладен, което веднага се чувстваше отдалеч. То беше признак на чистата природна светлина при пълно отсъствие на духовна светлина, тъй като той е използвал своето знание от науките не така, че да открие, а така, че да затвори пътя си към небесната светлина.

64. Духовете на планетата Юпитер по други начини придобиват разум в сравнение с духовете от нашата земя. Те се отличава от тях и със своя представа за живот. Затова те не могат дълго да се намират в общение с тези духове. Те или ги избягват, или ги отблъскват от себе си. Съществуват така наричаните духовни сфери или аури, постоянно изтичащи от всеки дух и изпълващи цялото пространство, неговото окръжение. Те произтичат от техните предпочитания, мисли, следователно от самия му живот. Всяко запознанство в другия живот се завързват с помощта на тези сфери. Тези, чиито аури са сходни помежду си, се сближават благодарение на съгласието между тях. Онези, чиито аури са различни, се отдалечават заради техните разногласия.

Духовете и ангелите, произхождащи от планетата Юпитер, в Големия човек съответстват на способностите на мисленето чрез въображение, т.е. на деятелността на вътрешното мислене. Напротив, духовете от нашата земя имат да отговарят за различни функции на външните части на тялото. Когато дадените функции доминират, тогава мисловното въображение не може да оказва своето влияние вътрешно. Оттук произтича невъзможността за напасване на аурите между духовете на Юпитер и на Земята.

65. Сега за това, което касае тяхното богослужение. Техния главен догмат - това е признаването на Господа нашего Всевишният Създател на небето и земята. Те Го наричат единен Господ. Тъй като в плътския живот Го признават и почитат, то в другия живот Го търсят и намират. Той не е никой друг, освен сам нашия Господ. Попитах ги знаят ли те за това, че техния Единен Господ е бил човек. На което те отговориха, че на всички е известно, че Той е Човек, тъй като много жители от тяхната планета са го виждали като човек. Те знаят, че Той учи на истините, пази ги и дава вечен живот на онези, които бидейки добри вътрешно, Го почитат. Те казаха също, че Бог им е открил как следва да живеят и в какво да вярват. Това откровение се предава от поколение на поколение. По този начин учението се разпространява във всички семейства а под тази форма и по всички родове, произхождащи от един общ прародител. На тях им се струва, че това учение като да е запечатано в тяхното съзнание. Те стигат до този извод, защото мигновено чувстват и узнават правилно ли говори някой в тяхно присъствие за живота на небето.

Те не знаят това, че техния Единен Господ е живял като човек на нашата земя. По техните думи, на това те не са придавали значение. На тях им е било достатъчно да знаят, че Той е Човек и че Той създава Вселената. Казах им, че на нашата земя Го наричат Иисус Христос. Христос означава Помазаник или Цар, а Иисус означава Спасител. Но те отговориха, че Го почитат не като Цар, тъй като царството е нещо светско, но Го почитат като Спасител.

Някои духове от нашата земя изразиха съмнение в тъждеството на техния Единен Господ с нашия Господ. Но те разсеяха това съмнение с припомнянето на това, че те са Го виждали на Слънцето и признаха, че именно Той е бил на нашата земя (виж 40). Друг път, някои духове от Юпитер намиращи се в близост до мен, бяха обхванати от съмнение в тъждеството на техния Единен Господ с нашия Господ. Но това съмнение възникна в тях само за миг и се разсея също мигновено. Това съмнение им бе внушено от някои духове от нашата земя. Бях трогнат от това, до каква степен те се засрамиха от своето усъмняване, макар то да бе продължило само миг. Те ме помолиха никому да не разказвам за това, боейки се да не ги обвинят в неверие, въпреки, че те пребивават във вярата много пъти повече от други.

Тези духове бяха много трогнати и доволни, когато им бе казано, че само Единният Господ е човек и че само от Него всички получаваме своята човечност, че всички ние се явяваме хора само в тази степен, в която съответстваме на образа Му и колкото Го обичаме и обичаме ближния си, толкова пребиваваме в доброто. Или, образът и подобието на Господа е нищо друго, освен благото на Любовта и вярата.

66. Когато четях глава 17 от Евангелието на Йоана за любовта на Господа и Неговото прославяне, някои духове от Юпитер се намираха в това време недалеко от мен. Чувайки съдържанието на тази глава, те бяха трогнати от неговата святост и признаха Неговата Божественост. Там присъстваха някои духове от нашата земя, които бяха невярващи. Те се възмущаваха, говорейки, че Той е бил роден като дете, живял като човек, изглеждал като всеки друг човек, бил е разпънат на кръста и т.н. Обаче, духовете на планетата Юпитер не обръщаха никакво внимание на всички тези клевети. Те казаха, че тези духове им напомнят на техните дяволи, към които хранят отвращение, добавяйки, че техните души са лишени от каквото и да било небесно, но в тях има само земното, което те наричаха шлаки. В това още повече видимо се убедиха, чувайки за това, че когато духовете от земята узнали за техните навици да ходят по планетата си в голотата си, техните мисли се напълвали с непристойни образи. А също и когато видели, че те дотолкова не мислят за небесния живот, за което им било казано впоследствие.

67. Съвършеното възприемане на духовните въпрос, присъщо на духовете на Юпитер, се прояви в техните представи за това как Господ превръща глупавите предразположения в добри. Те изобразявали разумната душа в прекрасен образ и я снабдявали с деятелност, съответстваща на природата на нейната любов. Правели това толкова изкусно, че е невъзможно да се опише с думи, дотам, че получили похвала от ангелите. На това присъствали някои учени от нашата земя, които по време на живота си в света са претрупали своя разум с научна терминология, писали и мислели много за формата, субстанцията, за материалното и нематериалното и прочее без каквото и да е приложение на всичко това в живота. Те бяха неспособни да разберат дори представянето на идеите във вид на картини или нагледни образи.

68. В този свят (има се предвид Юпитер) огромно внимание се отделя на това, да не се допусне някой да се утвърди в лъжливи представи за Единния Господ. Ако някой започне да мисли за Него лъжовно, него първо го убеждават, след това заплашват, а ако не помогне, то го наказват, за да го спрат. Духовете казаха, че от семействата, в които се утвърждават лъжливи представи за Единния Господ се избавят. Това произтича не защото съотечествениците издържат на присъда и наказват неговите членове. Духовете, заглушавайки диханието на човека, прекратяват живота му. На тази планета духовете често беседват с жителите. Те наказват тези, които са направили зло или ако са имали намерение да го сторят. Аз ще се върна към разглеждането на този въпрос по-късно. Тези, които слабо мисля за Господа и не се разкайват за това биват уговаряни и приготвяни да умрат. По този начин се поддържа почитта към Единния Господ, които те считат за Върховно Божество.

69. Казаха ми, че при тях няма празници. Но всеки ден при изгрева на слънцето и всяка вечер на неговия залез в своите палатки те провеждат богослужение и се покланят на Единния Господ. При това също Му пеят различни по вид химни.

70. После разбрах, че на тази планета има особен род хора. Те сами себе си наричат свети. Стараят се да наберат колкото се може повече слуги и под страх от наказание ги заставят да ги наричат богове. Забраняват им да почитат Бога на Вселената. Себе си наричат богове-посредници, които са способни да предадат молбите им на Бога на Вселената. Бога на Вселената, т.е. нашия Господ те не наричат Единен Бог, а Всевишен Бог. Това е поради факта, че считат себе си за богове. Слънцето в техния свят те наричат Лице на Всевишния Бог. Те уверяват, че там се намира Неговата обител. Затова така се покланят на слънцето. Всички други жители не ги обичат и не искат да говорят с тях. Това е така, защото те са слънцепоклонници, а и поради това, че заставят слугите си да им се покланят като богове-посредници. Духовете ми показаха всичко, което се слага на главата тези хора, това беше цилиндър с тъмен цвят.

В другия живот обикновено биват виждани отляво, на някаква височина. Там те стоят като истукани. Отначало слугите, които са живели при тях, като преди ги обожават, но след това им се смеят. Удиви ме огненият блясък на техните лица. Той произтича от това, че те се считат за святи. Но макар лицето им да изглежда огнено, в действителност те усещат студ и много искат да се стоплят. Следователно, този огън, който обгаря лицето им, е огъня на любовта към себе си. В желанието им да се сгреят, им се струва че режат дърва. В същото време те виждат под гредите нещо подобно на човек, когото те се стремят в същото време да ударят. Това явление се обяснява с факта, че те сами си приписват достойнство и святост. Всички онези, което правят това, в другия живот се оказват глупаци. Същото се случва и с някои духове на нашата земя, които описах на друго място. За обяснение може да се приведе тук, че аз написах по този повод на основание на собствения опит в „Тайните на небето” в пункта 4943:

На долната земя под краката се намират също тези, които са си приписвали заслуги за добри дела и постъпки. Много от тях се оказват сами режещи дърва. Те се намират в хладно място и се обличам така, че да придобият топлина. Беседвах с тях и ми бе позволено да ги попитам искат ли да напуснат това място. Те ми отговориха, че още не са заслужили това със своя труд, но когато завършат този етап, ще бъдат свободни. Те са съвършено природни хора, тъй като желанието за спасение произхожда от самия човека, а не от Господа. Много от тях считат себе си за по-добри от другите, а някои действително презират другите. Ако в следващия живот те не получават повече удоволствие от другите, то много се сърдят на Господа. В резултат, когато те режат греди, то им се струва, сякаш нещо от Господа се вижда през гредите. Такъв е резултата на тяхното негодувание.

71. За духовете от този свят се явява обичайно нещо да разговарят с неговите жители, да ги учат, да ги наказват, ако те правят зло. Много за това ми разказваха ангелите от този свят и аз искам да изложа тук всички това подред. В този свят духовете могат да разговарят с хората по тази причина, че последните прекарват много време, да размишляват за небето, за живота след смъртта и относително малко се притесняват за светския живот. Те знаят, че ще живеят след смъртта си и че тяхното състояние тогава ще зависи от състоянието на вътрешния човек, който е бил формиран по време на живота на земята. Да се разговаря с духовете и с ангелите е било също така обичайно нещо и в нашия свят в древно време по същата тази причина: древните хора много мислели за небето и малко за светското. Но с течение на времето тази пряка връзка с небето е била нарушена, доколкото човек от вътрешен се е превърнал във външен, тъй като започнал много да се интересува от земното и малко за небесното. Той даже престанал да вярва в съществуването на небе и ад и в това, че в човека има вътрешен дух, който остава да живее след смъртта. Той започнал да отъждествява себе си със своето тяло и да вярва, че той има живот в самия себе си, а не че се оживотворява от духа. Затова, ако хората не вярваха във възкресението на тялото, то те не биха имали никаква вяра във възкресението въобще.

72. Ще се докоснем се до общуването с духовете на Юпитер с неговите жители по-подробно. Там има такива духове, които наказват хората, други, които ги наставляват, трети, които контролират живота им. Наказващите духове се разполагат отляво на човека, близо до гърба. Намирайки се там, те извличат от паметта на човека всичко, каквото е правил и за каквото е мислел. Това не представя трудност за тях, доколкото те като се приближават към човека, то могат да се ползват от цялата му памет. (Духовете имат достъп до цялата памет на човека, но нищо не преминава от тяхната памет в паметта на човека (ТН: 2488, 5863, 6192-3, 6198-9, 6214). Ако те намерят, че той е правел или промислял зло, то го порицават и го наказват с болки в ставите, в краката или ръцете или болка в надкоремната област. Тези духове правят това много умело, когато получат разрешение за него. Когато такива духове се приближават към човека, те вселяват в него страх и ужас, който ги оповестява с тяхното приближаване. Злите духове са способни да вселят страх в човека със своето приближаване, особено тези, които през живота си в света са били злодеи и грабители.

За да мога да разбера как действат тези духове, приближавайки се към човека, на един от тях от техния свят му бе разрешено да се приближи до мен. Когато се приближаваше аз изпитах явен страх и ужас, но това беше по-скоро външно усещане, отколкото вътрешно, тъй като знаех, че той произхожда от този вид духове. Действително можех да го видя, той приличаше на тъмен облак с блуждаещи звезди извътре. Блуждаещите звезди означават лъжливост, неподвижните - истини (Звездите в Словото означават познание на доброто и истината (ТН: 2495, 2849, 4697). В следващия живот истините са представени с неподвижни звезди, а лъжата - с блещукащи звезди (ТН: 1128). Той се разположи отляво ми, близо до гърба и започна да ме порицава за всичко, което правех и мислех, извличайки това от паметта ми, понякога глупаво изтълкувайки всичко. Но ангелите го спряха. Когато той заплаши, че той е влязъл в човек, непринадлежащ към неговия свят, той заговори с мен, казвайки, че съединявайки се с човека, той знае всички детайли от неговите постъпки и мисли и тогава строго го порицава и го наказвал с различни болежки.

В друг случай подобен наказващ дух ме посети. Той се разположи отлява ми, по-ниско от талията ми, както и предишния. Много искаше да ме накаже, но също бе удържан от ангелите. Той ми демонстрира видовете наказания, които им позволават да прилагат към хората в техния свят, ако те правят или имат намерение да правят зло. Освен болки в ставите, се усещаше болезнено съкращаване около средата на стомаха, което приличаше на усещането от здраво затегнат пояс. Вот списъка на другите наказия, които те можеха да използват: временно задушаване до момента, в който човек започне силно да страда, пълна забрана да се яде каквото и да било (може само по малко да се яде хляб), накрая смъртна присъда, ако човек продължава да прави беззакония, лишение от радост в общуването със съпруга, децата, приятелите и ближните. Всички това също се съпровожда с болезнени усещания.

73. Духовете наставници също се разполагат отляво на човека, но по-напред. Те също порицават хората, но меко, а след това ги учат как трябва да живеят. Те също се оказват тъмни, но не подобни на облаци, както по-горе упоменатите, и като че облечени в широки свободни роби. Те се наричат наставници, а по-рано - наказващи. там, където присъстват тез духове, също присъстват и ангелски духове. Те седят на възглавието с привичен на тях маниер. Тяхното присъствие се усеща като леко веяние, доколкото те се боят да причинят на когото и да било и най-малката болка или безпокойство със своето приближаване или въздействие. Те контролират духовете-наставници и духовете-наказващи, следейки за това едните да не наказват повече, отколкото позволява Господ, а другите да говорят само истината.

Когато духът-наказващ беше до мен, ангелските духове, също присъстващи до мен, съхраняваха усмивката на лицето ми и изражението на веселост: моите устни бяха едва повдигнати напред, а устата леко отворена. Ангелите лесно могат да правят това с помощта на внушението, с позволението на Господа. Те ми казаха, че тяхното присъствие заставя жителите на техния свят да приемат такова изражение на лицето.

74. Ако бидейки наказан и наставляван, човек отново мисли и прави зло и не ограничава себе си в съответствие със заповедите на истината, то той се наказва най-строго, когато духът-наказващ се върне. Но ангелските духове смекчават неговото наказание съгласно намеренията на неговите действия и съгласно волята на неговите мисли. От това може да стане ясно, че техните ангели, седящи около главата, осъществяват своего рода съд над човека, доколкото му дават разрешение и оказват сдържащи и ограничаващи въздействия. Но на мен ми бе казано, че съдят не те, но Господ - единствения съдия; всички указания, давани на духовете-наказващи и духовете-наставници са вдъхновени свише от Него по такъв начин, че ти се струва сякаш то произтича от тях самите.

75. В този свят духовете разговарят с хората, но те на свой ред, не разговарят с духовете. Единственото, което им е позволено да говорят, това е да приемат наставление, да се разкаят и да не постъпват повече лошо. При това не им се разрешава да говорят на когото и да е за това какво е говорил духа с тях, а ако те направят така, впоследствие ще бъдат наказани. Когато духовете на Юпитер бяха с мен, те отначало мислеха, че имат работа с човек от техния свят. Но когато аз на свой ред разговарях с тях и когато те видяха, че аз мислех за това да публикувам всичко, което се е случило с мен и да разкажа за това на други хора и в същото време не им се позволяваше да ме наказват и наставляват, те разбраха, че имат работа с някакъв друг.

76. Има две знамения, които виждат тези духове, когато общуват с някой човек. Те виждат старец с бледо лице. Това е знак, че те не са длъжни да говорят нищо, освен истината и да постъпват само справедливо. Те също виждат лице в прозорец, което се явява познато на това, че те са длъжни да се махнат от там, където се намират. Аз също видях този старец и лицето в прозорец. Виждайки го, тези духове незабавно ме напуснаха.

77. Освен така упоменатите духове има и такива, които подстрекават да направиш противоположното. Това са онези, които по време на живота си в света са били изгонени от обществото на хората заради това, че са били зли. Когато те се приближават, възниква сякаш летящ пламък, прелитащ пред лицето. Те се разполагат долу зад човека и му говорят оттам отдолу нагоре. Те му говорят противоположното на това, което говорят духовете наставници от ангели, а именно, че не е нужно да се съгласим с наставленията, но може да се почака и да угодим на своите похоти, позволявайки си всякакви волности и такива подобни. Те обикновено пребивават след като предхождащите духове вече са си заминали. Но хората от Юпитер знаят, що за духове са това и какви се явяват те и затова не им обръщат внимание. Но по този начин те познават какво е злото и какво е доброто. Посредством злото те познават що е добро, тъй като качеството на доброто се познава в сравнение с неговата противоположност.

78. Духовете-наказващи и духовете-наставници не ходят при онези, които сами наричат себе си святи и при тези, които сами се наричат богове-посредници (виж предишното70), както ходят при другите в този свят, защото те не желаят никакви наставления и не могат да бъдат изправени с помощта на наказанията. Те са непоправими, защото постъпките им са ръководени от любовта към себе си. Духовете казаха, че те ги познават по тяхната хладина и чувствайки студа, ги оставят.

79. Сред духовете на Юпитер има някои, които те наричат коминочистачи, защото те изглеждат облечени подобно коминочистачи и имат опушено лице. Беше ми позволено да опиша кои са те и какво представляват. Дух от този род ме посети и настойчиво ме молеше да му ходатайствам, за да бъде допуснат в небето. Той каза, че не е знаел за това, че е правел зло; той само упрекваше жителите на този свят, добавяйки, че след това ги е наставлявал. Той се разположи вляво от мен, по-ниско от лакътя ми, говореше рязко, с дрезгав глас. Той можеше да внушава жалост, но аз му отговарях, че с нищо не мога да му помогна, тъй като това, което той иска, може да позволи само един Господ. При това аз не мога да ходатайствам, не знаейки ще бъде ли това полезно или не. Но ако той е достоен, то може да се надява. Тогава той бе отпратен назад сред честните духове от неговата земя. Но те казаха, че той не може да е в тяхното общество, тъй като той не е такъв, каквито са те. Все пак, тъй като той силно желаеше и продължаваше да моли да бъде допуснат до небето, го изпратиха в обществото на честните духове на нашия свят. Но те също казаха, че той не може да остане с тях. Той се оказа черен на небесна светлина, макар да твърдеше, че той не е черен, а кафяв.

Беше ми казано, че духовете - подобни на този, впоследствие намират мястото си сред онези, които съставляват областта на семенните жлези в Големия Човек или в небето. Семето се събира в тези жлези и се покрива с някакво вещество, способно да съхранява плодородните му свойства от разсейване. То може да бъде излято в шийката на матката, за да оплодотвори намиращото се в нея яйце, тоест да послужи като причина за зачатие. В резултат това семенно вещество се стреми, като че иска да запали жажда да го излеят, позволявайки на семето да извърши своето предназначение. Нещо подобно се наблюдаваше и в случая с тези духове. Той дойде при мен в отвратително облекло и повтори, че гори от желание да попадне в небето и че той вече е започнал да съзнава, че той е бил дух от такъв род, че може да попадне там. Позволиха ми да му съобщя, че е възможно това да е признак на това, че той скоро ще бъде допуснат. След това ангелите му казаха той да свали дрехата си; той беше толкова жадуващ, че я свали мигновено. По такъв начин беше показана жаждата на тези, които се отнасят към областта на семенните жлези.

Те волно летяха по въздуха, като по свое небе, да празнуват съпружеството и оставяйки настрана яйцата, гарантирайки един вид продължението на рода. В това време в храната им бяха дадени приятен сладък нектар и аромат на различни цветове.

80. Аз до сега не казах какви са ангелите от този свят. Тези, които посещават хората в техния свят и седят около главата им (виж 73 по-горе) - това не са ангели от вътрешните небеса. Тъй като природата на тези ангели ми бе разкрита, бих искал да съобщя, че ми позволиха да узная за тях.

Един от духовете на Юпитер от тези, които внушават страх, се разположи вляво от мен, по-ниско от лакътите ми и говореше с мен от там. Неговата реч беше рязка и скрибучеща, думите не се отделяха една от друга, затова беше нужно много време, преди да си изясня за какво говори той. В течение на своя разговор той от време на време ме плашеше, предупреждавайки, че аз съм длъжен добре да посрещам ангелите, когато те идват. Но ми бе позволено да отговоря, че това не зависи. Скоро се появиха ангели от този свят и по това как говореха с мен аз разбрах, че те съвършено се отличават от ангелите от нашия свят. Тяхната реч се състоеше не от думи, а от мисли, които прониквайки вътрешно, пронизваха цялото ми същество. Така те въздействаха на лицето ми, променяйки изражението на всичките му части, започвайки от устата. Мислите, които те имаха вместо думи, също бяха разделени, но само леко. В последствие те разговаряха с мен посредством още по-малко разделени мисли, така, че се оказа, сякаш се леят като непреривен поток, практически без интервали между тях. За моето възприятие това приличаше на смисъла на речта, която е постигната, игнорирайки думите. Тяхната реч ми бе по-понятна, а също по-напълнена със съдържание. Подобно на предидущия вид реч, тази също въздействаше на лицето ми, свише, в съответствие с качеството на речта, беше още по-непреривна. И в отличие с предидущия вид тяхната реч произлизаше не от устните, но от очите. След това те говореха дори по-непреривно и същностно и лицето ми не успяваше да променя изражението си с такъв темп, но аз чувствах въздействието върху мозъка си, който тогава се държеше по подобен начин. Стройно, те говореха така, че тяхната реч попадаше само в моето вътрешно разбиране. Това беше като флуиди, като разредена атмосфера. Можех да чувствам внушението като цяло, но в детайли не го различавах.

Тези видове реч бяха по-скоро приличащи на течности; първият подобен на течаща вода, вторият подобен на по-разредена течност, третия беше подобен на въздуха, а четвъртия - на атмосфера. Духът, намиращ се от ляво ми, когото споменах преди това, от време на време ми правеше забележки, предупреждавайки ме да се държа скромно, имайки работа с техните ангели. Той каза, че отначало не е разбрал, че са говорели ангели, но после, когато се приближил до моето ляво ухо започнал да разбира. Тогава същата негова реч вече не бе толкова скрибучеща, но стана както на другите духове.

81. По-късно разговарях с ангелите за събитията в нашия свят, особено за нашия печат, за Словото за различните църковни учения, произлизащи от Словото. Казах им, че Словото, а също религиозните учения в нашия свят са публикувани и достатъчно разпространети. Те бяха много удивени, че такива неща биха могли да бъдат публикувани в книги и в печата.

82. Беше ми показано какво става, когато духовете от този свят, бидейки подготвени, встъпват в небето и стават ангели. В този момент се появяват огнени колесници, впрегнати с огнени коне, подобни на тази, на която е бил възнесен Илия. Появата на колесниците и конете, като горящ огън илюстрира това, че те са били направени и приготвени встъпване в небето. Колесниците означават учението на църквата, а огнените коне - просветеното разбиране. (Колесниците означават учението на църквата (ТН: 2761, 5321, 8215) Конете означават разбирането (ТН: 2760-2, 3217, 5321, 6125, 6400, 6534, 7024, 8146, 8148, 8381). Белите коне в Книгата на Откровението означават разбирането на Словото (ТН: 2760). Илия в преносен смисъл означава Слово (ТН: 2762, 5247). Така, както Словото е източник на учението на цялата църква и неговото тълкуване, Илия е бил наречен „колесницата на Израил и конницата Ми” (ТН: 2762). Затова той е бил възнесен на небето с огнена колесница, впрегната с огнени коне (ТН: 2762, 8029).

83. Тази област от небето, в което те влизат, видима вдясно от техния свят и отделена от тази област на небето, в която пребивават ангелите на нашия свят. Ангелите там изглеждат облечени в ярки сини дрехи, посипани с малки златни звездички, защото са обичали този цвят, когато са живеели в света. Те предполагаха, че това е същия небесен цвят, главно заради това, че се намират в доброто на любовта, на която съответства този цвят. (Синият с оттенъци на червения или горящ вътрешно, съответства на доброто на небесната любов; синият с оттенъци на белия или светъл вътрешно, съответства на доброто на духовната любов (ТН: 9868).

84. Аз видях гола глава, само нейната теменна (костна) част и ми бе казано, че хората, които са длъжни да умрат в продължение на годината виждат това видение и тогава те се готвят за това. Хората там не се боят от смъртта, освен неизбежната раздяла с жената, децата или родителите, защото знаят, че ще бъдат живи и след смъртта. Те знаят, че не оставят живота, понеже се отправят към небето. Ако в света са живели в състояние на истинска съпружеска любов и са се грижели за своите деца, то умират не от болест, а спокойно, като в сън и така преминават от света в небето.

Следната продължителност на живота на хората в този свят е трийсет години в преизчисление с нашите земни години. Те живеят така малко, защото Божественото Провидение следи за това количеството на населението да не превишава пределното количество, на които този свят може да обезпечи средства за съществуване. Също и затова, че достигащите тази възраст се съпротивляват на ръководството на духовете и ангелите за разлика от другите, които не са достигнали тази възраст. Затова духовете и ангелите рядко се приближават към тези, които са по-възрастни от тази възраст. Хората от този свят достигат зрелост много по-бързо от хората в нашия свят и встъпват в съпружески отношения през ранното си юношество. Техните наслаждения се състоят в това да обичат жена си или мъжа си, да се грижат за децата си. Другите удоволствия също наричат наслаждения, но съответно са по-външни.