V. Духовете и жителите на Сатурн.(97–104)

[Ани]

V. ДУХОВЕТЕ И ЖИТЕЛИТЕ НА САТУРН.

97. Духовете на Сатурн представят зрението право пред очите, на значително разстояние, по-ниско от равнището на коленете, там, където се намира и самата земя. Ако отправим погледа си в това направление, може да се види огромно количество духове от този свят. Те се виждат от близката страна на този свят и вдясно от него. Също ми бе позволено да общувам с тях и да узная, какво представляват те в сравнение с другите. Те са честни и скромни, и тъй като са с не голямо мнение за себе си, те се оказват малки в следващия живот.

98. В своето богослужение те са много скромни, доколко считат себе си негодни за нищо. Те се покланят на нашия Господ и Го признават като Единствен Бог. Господ наистина им се явява от време на време под формата на ангел, т.е. като човек и тогава Неговата Божественост сияе на Лицето Му и въздейства на душите им. Жителите на тази земя, когато станат достатъчно възрастни, разговарят с духовете. Духовете ги наставляват в Господа, как е нужно да Му се покланят и как да живеят.

Всеки път, когато някой иска да въведе в заблуждение духовете на Сатурн, отбивайки ги от вярата в Господа или от самоунищожение пред Него и от непорочния живот, те казват, че искат да умрат. Създава се визуална представа, че в техните ръце се появяват малки ножчета, с които искат да се прободат в гърдите. На въпроса, защо правят това, те отговарят, че биха предпочели да умрат, отколкото да бъдат отделени от Господа. Духовете от нашия свят винаги им се присмиват че смятат така и ги обсипват с оскърбления за подобно поведение. Но тогава те отговарят, че те прекрасно осъзнават, че не убиват себе си, но че това е просто видимо, наказание, явяващо се резултат на тяхното намерение по-скоро да умрат, отколкото да са отдалечени от поклонението на Господа.

99. Те казаха, че духовете от нашия свят понякога ги посещават и питат на какъв Бог те се покланят. На това те отговарят, че задаващите подобни въпроси трябва да са безумни, тъй като не може да има по-голямо безумие от това да питаш на какъв Бог се покланяш, когато има Един Единствен Бог за всички във вселената. И че още по-голямо безумие е - да не признаваш, че Господ е този Единствен Бог, който управлява всички небеса и така - всички светове, или управляващия небето, също управлява световете, понеже светът се управлява посредством небето.

100. Те казаха, че в техния свят също има някои, наричащи ги нощно светило, което е огромно в Господа. Но те се държат отделно и не са приети от тях. Тяхното нощно осветление произхожда от големия пръстен, който е около планетата им и от луните, които са известни като спътници на Сатурн.

101. Те съобщиха също за духове от друг род, които пътешестват на големи групи и често ги посещават, желаейки да знаят, какво става с тях. Те по различни пътища обясняват на жителите на Сатурн, какво знаят. Те казали за тези духове, че по принцип не са безумни, само много силно жадуват познанието без всякаква цел, а само заради неговото придобиване. После им бе обяснено, че това са духовете на планетата Меркурий, които получават удовлетворение само от това, което знаят, а не от това как тяхното знание може да бъде използвано.

102. Жителите и духовете на планетата Сатурн съответстват в Големия Човек на съзнанието, намиращо се по средата между духовния и природния човек, но което се отдалечава от природното и започва да предпочита към духовното. Ето защо тези духове изглеждат бързащи към небето и бързо връщащи се назад. Защото всичко, направено с духовно съзнание, принадлежи на небето, а всички, което се прави с природно съзнание - по-ниско от небето.

Тъй като духовете на нашия свят в Големия човек съответстват на природното и телесното възприятие, ми бе позволено да узная от прост опит как произтича борбата между духовния и природния човек, ако природния човек не е в състояние на вяра и милосърдие.

В полезрението се появиха духовете на Сатурн, идващи отдалеко, след това бе установена пряка връзка между тях и духовете на нашия свят. Чувствайки ги, нашите духове станаха почти безумни и започнаха да ги нападат, изказвайки унизителни забележки по отношение на вярата, а сащото и за Господа. Изригвайки грубости и оскърбления, те не забелязаха как потънаха в тях и от безумието, от което страдаха, се опитваха да причинят вреди на духовете на Сатурн. Но те никак не се изплашиха, бяха благоразумни и съхраниха спокойствие. При това, духовете на нашия свят, откривайки себе си сред тях, започнаха да страдат, изпитвайки затруднения с дишането, а след това махнаха се настрана, едни в едно направление, други в друго, и изчезнаха.

Това показваше на свидетелите, знаещи какво се явява природния човек, ако той е отделен от духовния. Когато той влиза в духовната сфера, се побърква, полудява. Защото природният човек, отделен от духовния може да черпи само мъдростта на света и нищо не получава от небето. Всеки, който разчита само на светската мъдрост, не вярва в нищо, освен това, което може да познае с помощта на собствените си телесни чувства (сетива?!) и се доверява на това, в което лъжливите впечатления на чувствата му го заставят да вярва. Ако те не се отдалечават с помощта вдъхновението от духовния свят, те водят към лъжлива вяра. Именно поради това духовните въпроси са безсмислени за него до такава степен, че той една може да свидетелства, каквото чува, щом се споменава каквото и да е духовно. В резултат, такива хора полудяват, ако попаднат в духовната сфера. Но това не става в същото време, когато те живеят в света. Тогава те или мислят по относително духовните въпроси по природен начин, или не ги чуват, т.е. те слушат, но не чуват.

Този опит също доказва, че природния човек не може да се повдигне до висотата на духовния човек. Но когато човек се намира в състояние на вяра и поради това се наслаждава на духовен живот, духовния човек оказва влияние на природния човек, мисли и действа в него. В духовното озарение, тоест при влиянието на духовния свят, може да има място в природния свят, но не и обратното. (Озарението по своята природа е духовно. То не е физическо или природно; по този начин духовния свят въздейства на природния свят, но природния свят никога не влияе на духовния свят (ТН: 3219, 5119, 5259, 5427-8, 5477, 6322). В човека съществува външно въздействие, изглеждащо вътрешно, но това е лъжливо. (ТН: 3721).

103. По-нататък духовете на Сатурн ме информирваха за неговите жители, обяснявайки наред с другите неща и устройството на тяхното обществото. Те ми разказаха, че живеят на семейства, всяко от които живее отделно от другите. Семействата се състоят от мъжа, неговата жена и децата. Когато децата израснат и достигнат пълнолетие, те напускат родителския дом и повече не се интересуват от тях. В резултат духовете на този свят ходят по двойки. Те не се грижат особено за храната и дрехите. Те живеят, хранейки се с плодове и зеленчуци, които техния свят произвежда. Те носят леки дрехи, тъй като са защитени от дебела кожа, непропускаща студ. Освен това те ми казаха, че всички хора в техния свят знаят, че те ще живеят след смъртта, затова не отделят особено внимание на телата си, само дотолкова, колкото това е необходимо, за да поддържат жизнената си дейност. Животът, казват те, ще бъде продължен, и те служат на Господа. По тази същата причина те не съхраняват труповете на умрелите, но ги изоставят, покривайки ги с клони на горски дървета.

104. Когато ги попитах за големия пръстен, около планетата им, който променя положението си, видимо от нашата планета, те казаха, че не виждат това като пръстен, но като слаба белоснежна светлина, идваща от небето в различни направления.