VI. Духовете и жителите на Венера.(105–110)

[Ани]

VI. ДУХОВЕТЕ И ЖИТЕЛИТЕ НА ВЕНЕРА.

105. Планетата Венера, при представянето на духовете и ангелите е видима отляво, не много назад, на някакво разстояние от нашия свят. Казваме, че духовете си представят това така, защото слънцето от слънчевата система не е видимо за нито един дух, така, както и всяка от планетите. Духовете просто имат определено понятие за тяхното съществуване. Благодарение на това понятие те мислят за слънцето на слънчевата система като за нещо много тъмно зад тях и за планетите, не като за блуждаещи в слънчевата система, но като за заемащи фиксирано положение (погледни 42. по-горе).

106. На планетата Венера има два типа хора, имащи противоположна природа. Едните от тях са кротки и хуманни, другите са жестоки и подобни на диви животни. Кротките и хуманните могат да бъдат видени на обратната страна на планетата, а жестоките и дивите, като животни, на тази страна, която ние виждаме откъм Земята. Трябва да се знае, че видимите неща са обусловени от състоянието на живота, доколкото в духовния свят именно това определя всички видими пространства и разстояния.

107. Някои от кротките и човечните духове ме посетиха, идвайки от другата страна на планетата. Те се приближиха към мен, разположиха се над главата ми и аз беседвах с тях на различни теми. Между впрочем те разказаха за това, че когато са живели в света, са признавали, а сега още повече, от когато и да било, признават нашия Господ като Единствен Бог. Те заявиха, че са Го виждали в своя свят и ми показаха как Той им се явява. Тези духове съответстват в Големия Човек на паметта за материалните предмети, която се намира в съгласие с паметта за нематериалните предмети, на която съответстват духовете на Меркурий. В резултат на това духовете на Меркурий се намират в пълна хармония с тези духове от Венера. Тъй като се събраха заедно, тяхното влияние предизвика известно изменение и силно въздейства на мозъка ми (виж 43 по-горе).

108. Макар да не се обменях с духовете от видимата страна, дивите и жестоките, но ангелите ми разказаха за тяхната същност и за източника на тяхната диващина. Те казаха, че тези диваци получават огромно удоволствие от плячкосване и особено от яденето на нещо, което са откраднали. Удоволствието, изпитвано от тях при едничката мисъл да изядат откраднатото ми бе предадено и аз можах да изпитам колко всеобземащо бе то. Че на нашата земя също е имало такива хора, с подобна дива природа, това ясно се вижда от историите на различните народи, в това число и на жителите на Ханаанската земя (1 Цар. 30:16). Това също е забележимо, на пример при Юдейския и Израилския народ по времето на Давид, когато те извършвали ежегодни набези над други народи и радостно пирували с уловения добитък. Също ми казаха, че тези жители на Венера са основно гиганти и хората от нашия свят им стигат до пъпа. Освен това те са глупави и тях не ги интересува това, което съществува на небето или вечния живот, те са загрижени само от това, което касае техните земи и стаи.

109. Когато те влизат в следващия живот, бидейки такива по природа, прекалено се надъхват със зло и лъжа. Техните адове се намират около техния свят и нямат никакъв контакт с адовете на нечестивците на нашия свят. Това е защото те са съвършено различни по природа и характер, тъй като тяхното зло и лъжа са съвършено различни помежду си.

110. Едновременно, тези от тях, които могат да бъдат спасени, се намират в местата на опустошение, където те са покорени и доведени до крайно отчаяние. Няма никакъв друг способ, че лъжа и зло от такъв род да могат бъдат подтиснати и отделени. Когато те се намират в състояние на отчаяние, горчиво плачат, казват, че са зверове, ненавистни мерзавци и затова са проклети. В това състояние някои от тях дори изричат хули към небето, но това им се прощава, защото така и следва да е по време на отчаяние. Господ ги ограничава, за да не сипят проклятия повече от установените предели. След като страданията достигат крайност, защото телесното в тях фактически е мъртво, те в края на краищата, биват спасени. Също ми разказваха, че по време на живота си в света тези хора са вярвали в някакъв всевишен Творец без какъвто и да е посредник, но бидейки спасени, те познават, че Господ е Единствения бог, Спасител и Посредник. Видях някои от тях, възнесени след пределните страдания на небето. И когато ги приеха там, почувствах такава нежност е щастие, че в очите ми се появиха сълзи.