VII. За духовете и жителите на Луната. (111-112)

[Ани]

VII. ЗА ДУХОВЕТЕ И ЖИТЕЛИТЕ НА ЛУНАТА.

111. На върха над главата ми се появиха някакви духове и аз чух гръмки гласове, идващи оттам. Те бяха подобни на гръмове, идващи от облаците след блясването на мълния. Аз предположих, че там е имало огромно количество духове, които знаят някакъв трик, който им е позволил да произведат такъв звук. По-простите духове, присъстващи заедно с мен, се смяха на това, с което много ме удивиха. Причината за техния смях беше скоро открита и се заключаваше в това, че тези духове съвсем не бяха много и при това всички бяха едва момченца. Другата причина бе в това, че произвеждайки върху нас ужас със своите гръмки гласове, те бяха неспособни да ни причинят каквато и да е вреда.

За да ми покажат какви са те, някои от тях се спуснаха отвисоко, откъдето гърмяха. Бях удивен, виждайки един от тях, носещ друг на гръб, така, че те се приближаваха към мен по двама. Лицата им не бяха некрасиви на вид, но все пак много дълги, отколкото на другите духове. На ръст те бяха като седем годишни момченца, но с по-яко тяло. Това бяха джуджета. Ангелите ми казаха, че тези духове са били жители на Луната.

Този, когото носеха на гръб, се приближи до мен и се разположи отляво ми, на равнището на лакътя. Оттам той ми каза, че всеки път, когато те наддадат глас, гърмят като гръм. Така те плашат духовете, които искат да им причинят вреди, обръщайки дори някои от тях в бягство, за да гуляят след това в безопасност, където искат. За да ми покажат, че могат да произвеждат този шум, той се отдалечи от мен, присъединявайки се към няколко други и не напускайки полезрението ми прогърмя точно така.

Освен това те ми продемонстрираха, че техния глас излиза от стомаха подобно на уригване, произвеждайки по този начин гърмене.

Аз си направих извод, че това става, защото жителите на Луната не говорят толкова с помощта белите си дробове, както жителите на другите светове, но с помощта на корема, използвайки някакъв въздух, който се събира там, тъй като на Луната няма такава атмосфера, като на другите планети. Също разбрах, че духовете на Луната в Големия Човек съответстват гръдната кост, към която отпред се прикрепят ребрата и която се явява точка на опора за коремните мускули.

112. Духовете и ангелите знаят, че на Луната също има жители, както на луните или спътниците на Юпитер и на Сатурн. И този, който не е виждал духове от там и не е разговарял с тях, не се съмнява в това, че на тези луни има хора, защото това са такива светове, а където има свят, трябва да има човек. Човекът, това е онази цел, заради която съществува светът и Всевишният Творец нищо не е сътворил без цел. Всеки човек с просветен ум може да се убеди, че крайната цел на цялото творение се явява човешкия род, който се явява източник за попълнение на небето.