Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 69

„Трудно е да се живее", казват всички. Редица условия, външни и вътрешни, принуждават днешния човек да бъде вечно загрижен, вечно недоволен, вечно неспокоен.

Грижата за утрешния ден хлопа на вратите на всички. Отслабналата вяра в собствените сили и липсата на хармония в отношенията на хората помежду им, ги държат в постоянно напрегнато състояние.

Защо става това, и как да се излезе из това трудно положение? — Живота е извънредно комплициран, усложнен. Трябва да се опрости. Всичко излишно, всичко остаряло трябва да се премахне. Това, което пречи на естествения ход на живота, трябва да се изхвърли.

И тогава вратите на нашата душа ще се отворят за онова велико благо, което живота всеки ден ни носи. Тогава радостта, вечната спътница на разумния живот, ще ни изпълни и ще ни донесе здраве и щастие.

Да престанем с нашата лакомия! Нека бъдем доволни от малкото, което живота всеки ден ни носи. Да го приемем, разберем и оценим както трябва, и тогава ще се уврим, че то е напълно достатъчно, че то е, което ни трябва за днешния ден, а утрешния — ще донесе своето си.

Скачим ли, по такъв начин, своя индивидуален живот с великата инсталация на Всемирния Живот, ние вече няма за какво да се тревожим. Това, което е за нас. ще си дойде.

Жадуваното вътрешно спокойствие, мирът и радостта ще дойдат, и ще си направят жилище в нас.

Животът е толкова богат, такива неизчерпаеми съкровища той крие в себе си, че всеки който влезе в хармония с него, ще бъде завинаги обезпечен и задоволен. Животът е вечна хармония, и, ние, хората, не трябва да я нарушаваме, не трябва да правим изключение.

Използваме ли разумно благата, които живота всеки ден ни носи, ние ще бъдем винаги здрави, доволни и щастливи.

Да се възвърнем към златните правила за разумния живот, за да го почувстваме като истинско, непрекъсващо благо, и да бъдем вечно радостни.

Ани · 29 Август, 2018

За българо-югославянското сближение

Като че ли по силата на някакъв магически знак, изведнъж, отношенията между България и Сърбия влязоха в една съвсем нова, неочаквана фаза.

Паралелно със свиждането между владетелите на двете страни, заговори се усилено за сближение, помирение, братство, за ликвидиране с трънливите въпроси, разделящи ни до сега.

Някакъв нов вятър като че ли завея над Балканите. И той проникна в кабинетите на политиците, журналистите. Сломи, като че ли, натрупани през десетилетия пречки. Смекчи до известна степен дори най-закоравелите противници на всяко сближение с братята-сърби.

Изведнъж неочакван обрат: — дружество за българо-югославянско сближение, в което влизат редица видни лица — политици, учени, генерали и т. н. Да беше това преди година-две, с камъни биха ги убили!

Чудно нещо е политиката. Прилича доста на ония ветрове, които днес духат от една посока, а утре почват точно от обратната.

Такова нещо е политиката. И затова тя е много опасна. Не бива много да й се доверяваме, защото е променлива и неверна като продажна жена.

Всичко това ни кара да се отнасяме с известно недоверие, с известни резерви към шумно оповестената чрез пресата акция за българо-югославянско сближение. Страхуваме се да не излезе всичко това само вестникарски шум, само празна гюрултия, сензация, която днес изпълня вестниците, а утре съвсем се забравя.

Защото ние сме искрени и принципни привърженици на идеята за сближението и обединението на южните славяни, като значителна стъпка към омиротворяването на целия свят. И ние мислим, че тази работа трябва да бъде подета нашироко, отдолу, да мине през народа, а не да бъде наложена от горе, по стечение на променливите външни обстоятелства. Защото само когато сближението бъде дело на целокупния български народ, а не външен дипломатически акт, само тогава то ще бъде трайно, защото ще почива на здрави основи.

Сближението ни с останалите южни славяни е сериозен въпрос за нас. Наложителен, неизбежен, съдбоносен. Защото, наистина, от неговото правилно разрешение зависи бъдещето на народа ни! Ако ние с братята си по кръв не се помирим, то тогава какво повече можем да сторим? — Остава да очакваме неизбежните в такъв случай войни и катастрофи.

Ние се нуждаем от истинско сближение, а не от дипломатически фокуси със съмнителни резултати. И затова тази работа трябва да бъде подета искрено и сериозно, от хора достойни, с доказана добра воля, за да няма съдбата на по-раншното ни съюзяване, което завърши с братоубийство.

Но — кръст на миналото. Нека се почне наново. Пожелаваме искреност, разумност и добра воля и на двете страни — сърбите и българите, за да се дойде със сигурност до желаното и от двата народа трайно помирение и сближение. Колкото и да са трудни въпросите, които предстои да се разрешават, с добра воля всичко ще се уреди.

Защото само в обединението, на базата на равноправието, е нашата сила и нашето бъдеще. И нека се помни, че докато не се разберем и сближим с братята си сърби и с всичките южни славяни, докато не обединим и слеем усилията си с техните, никакъв значителен напредък, никакви сериозни културни достижения не ще бъдат достъпни за нас.

Не във взаимоунищожението, а в обединението на южното славянство е залога за неговото величие За това обединение трябва да работим всички, защото там е пътя на българския народ.

С. К.

Ани · 29 Август, 2018

До всички народи

Война — това значи да изгубите цвета на народа си — разкъсан, задушен, жертва на рани и страшните условия на боевете, за които човешките думи не стигат да се опишат ...

Война — това значи хиляди, хиляди сираци, които ще се скитат немили недраги, без да знаят що е бащина милувка, дом и радост.

Това значи милиони вдовици, които ще гинат всред мизерия или ще продават тялото си за да живеят. И тези вдовици са наши сестри и жени.

Война — това значи разруха на градове, села и гори до неузнаваемост. Това е съсипия на всички богатства, това е безумие, което няма равно на себе си. Тези, които го искат, или не са го виждали или са го гледали издалеч без да трепнат каменните им сърца.

Война — това са превърнати в дим отрова и смърт милиарди лева, които после ще бъдат събирани по стотинка от бедстващите народи, заробили икономически и внуците на внуците си. Война — това е иго на смърт, безумие и алчност, безчовещина.

Самозабрава, самоунищожение на човечеството! Народи които учат децата си, че те са по добри от съседите си са вече инжектирали бацила на омразата — а тя е предговора на войната.

Войната сега носи разорение и на победителя и на победения — Тя е пир на пировци.

Кой ще оправдае Каина?

Кой ще иска да го замети?

Спящите нека се събудят вече — смъртта е при вратата — смърт на благополучието, цивилизацията, културата, дома, бащино огнище, любими хора, братя, бащи и съпрузи, — край на всичко що люби и е любимо!

А будните нека бдят и да будят, защото като крадец, незнайно се приближава всеки ден и всеки час злото.

Пълнят се складове с оръжия, с ужасни бомби и отрови, с разрушителни апарати ...

Майки, пазете синовете си — над тях са протегнати костеливите ръце на смъртта.

Жени, събудете мъжете си да разберат, че ако се нещо гради, и дом и царщина, то не е с омразата и смъртта, а само с великата Любов, която ражда живота и носи радостта.

Любящи, не пущайте своите любими в ужасното хоро на смъртта, не от страх, не от егоизъм, а защото безумие е за тоя, който гине — и двойно безумие е за този, който гледа.

Сега се трепери над живота, над едно дръвце, на едно цвете, на едно кученце, на одрасквания пръст — а там гинат хиляди, по незнайни планини разкъсват стотици тела изведнъж като непотребна мърша, за да хранят врани и гарвани ...

Страшни са мъртъвците, още по страшни са останалите живи от тях, които им завиждат, изгубили от ужас всичко човешко.

О, ний, които пихме от тоя ужас и безумие, които носим следи от още кървави рани по телата си и изпитваме болките, викаме към вас всички:

— Пазете живота, защото е свещен!

— Пазете и обичайте човеците, защото са братя наши!

— Войната нищо не е създала — само Любовта твори!

ПОСТРАДАЛИ ОТ ВОЙНАТА

Ани · 29 Август, 2018

Комунизмът

Комунизмът е близост и дружба между хората с еднакви желания и стремежи, с еднакъв идеал. Тая близост и тая дружба правят труда по-лек и приятен, а живота по-щастлив, по-радостен и свободен. Но близостта и дружбата — основа на комунизма — са възможни само чрез любовта.

Комунизъм без любов е също тъй невъзможен, както е невъзможно през зимата да ни бъде топло в стаята, без да имаме огън.

Желаейки да бъдем здрави, ние трябва да напуснем своя неестествен и да дойдем до природосъобразен живот. Същото е и с комунизма. За да дойдем до комунален живот, трябва да се освободим от егоизма, от себелюбието и да заживеем с любовта. Може да се стремим към комунален живот, но ако в същото време не се стремим и към близост и единение чрез любовта, нашия стремеж ще бъде безрезултатен и напразен, както ще бъде безрезултатен стремежа на оня болен, който иска здраве, но не се стреми към здравословен, към естествен и хигиеничен живот.

Истински комунизъм без любов е също тъй невъзможен, както е невъзможно без слънце де има истински живот на земята.

Комунизмът е плодно дърво. А любовта е топло и животворно слънце. Дървото на комунизма може да се развие напълно и да даде жадуваните плодове само когато е изложено под благодатната грейка на любовта. Лишено от животворната топлина на любовта, това дърво дава само незадоволяващи вкуса плодове.

Комунизмът е братство и взаимопомощ между хората. Но това братство и тая взаимопомощ са възможни само чрез любовта.

Т. Ч.

Ани · 29 Август, 2018

Пробуждане на човешкото съзнание –

раждане на новата епоха

„Ние се намираме сега в есента на една епоха" —

Учителя

Развитието на човечеството е един много сложен биопсихологически процес, тъй както и развитието на отделния индивид.

Нашата епоха, с всичката й култура и цивилизация е резултат на многовековната дейност на милиони човеци, които са живели с най-разнообразни идеи, планове и копнежи. Всичко това, което намираме днес — положително и отрицателно — са реализирани копнежи на хората, които са живели преди нас.

Кое е най-характерното явление в нашата епоха?

— Това е кризата във всички области на индивидуалния и колективен живот. Кризата е болезнено състояние на организъма, където процесите не стават правилно, и показва, че живота на този организъм е към своя край.

Научният анализ на историческия процес ми разкрива, че ние живеем в есента на една епоха*) и носим последствията от дейността и мислите на всички минали поколения. Ние живеем в епохата на равносметката, на границата между две епохи, на предела на два процеса, — един, който завършва и друг, който сега започва. Първият процес е дал вече своите плодове, и не може да отиде по-нататък, тъй както при всеки органически процес.

Животът трябва да се изяви вече в нова форма и направление. Трябват вече нови идеали и задачи за постижение, нови пътища за дейност. С миналото е ликвидирано вече. Ще изживеем последствията на това минало, като доброто и положителното, което има, ще го вземем и върху него като основа да се издигнат новите идеи, които ще бъдат началото на новата епоха.

За да разберем всичките онези процеси и явления, които стават в съвременния живот, трябва да разбираме естеството на човека и след това процеса на неговото развитие. Без това знание ще имаме днешното положение на нещата, и ще обясняваме явленията и процесите по чисто механически път, с „всемсгжшеството" на условията, които „създали“ човека и след това обуславят напълно неговото развитие.

Човек е един плод на дървото на живота, — а живота няма начало, той е вечно прегъваща реалност, началото и края на всички процеси, явления и форми. Това няма защо да се доказва, защото живота го имаме непосредствено даден, живеем го и до известна степен го познаваме; а всичко друго,- което знаем и познаваме, е относително, защото нещата извън нас ние ги познаваме чрез сетивата си, и не можем да твърдим, че нашата представа за реалността е тъждествена със самата реалност. Философската и научна мисъл и опит на нашето време поне отричат това. Светът сам по себе си е непознаваем; ние познаваме света само като една представа.

Ние познаваме света дотолкова доколкото живеем. Колкото по-пълно изживяваме живота, толкова ще бъде по-пълна и по-вярна и нашата представа, следователно и нашето познание за света, защото и светът както и човека е едно изявление на живота.

Имайки пред вид всичко това, заставайки на съвсем нова база за развитието на човека и човечеството, нека разгледаме сега началото и зараждането на нашата епоха и нейното развитие, за да можем да разберем и зараждането и развитието на новата епоха.

В първите стадии на своето развитие, човек не е имал туй будно съзнание, каквото има днес; неговата индивидуалност не е била така обособена: първоначално човек се е чувствал като родово същество. Преди всичко той се е смятал като част на даден род и след това като индивид. Тогаз човек е живял тъй да се каже в колективното подсъзнание, или стадното съзнание. Но постепенно, с течение на времето човешкият ум се развива, сърцето също, съзнанието се разширява и обогатява, и човек постепенно се обособява като личност, която почва да се самосъзнава като отделност със свои лични изисквания и интереси; колективното подсъзнание вече отстъпва мястото си на индивидуалното сомосъзнание, което носи със себе си идеи и стремежи съвсем различни от тези, които се раждаха в колективното подсъзнание. Докато в живота на подсъзнанието индивида няма други интереси освен интересите на племето и рода, в самосъзнанието човека поставя на пръв план личността, а племето вече остава на втори план. За тази фаза Христос казва: „Де не мислите, че дойдох да донеса мир на земята, но меч — защото дойдох да разлъча човек против баща му и дъщеря против майка й, снаха против свекърва й. И неприятелите на човека ще бъдат домашните му" (Метея: гл. 10 ст. 34 — 36). Развитието на личността стигна своя краен израз в наше време, когато всеки мисли само за себе си, като не признава племето и семейството даже противоречия, но всичко това беше само последствие на процеса на индивидуализирането, който е една неизбежност в развитието на човека, като израз на творческия процес на живота. Този процес, както казах, е към своя край, и по нататък в това направление не може да се отиде. Какви са, идеалите и копнежите на човека, който живее в процеса на индивидуализирането? С две думи тези идеали се изразяват в принципа:

„Разделяй и владей“!

И тази лакомия на личността стигна до там, че всеки поиска да завладее цялата земя, да стане господар на всички и всичко. Така постепенно се е породила идеята за частната собственост и целия съвременен обществен строй, с всичките му учреждения. В това се корени и произхода на властта и съвременната държава. В този процес на индивидуализиране, обособените личности вече се срещат със своите стремежи и интереси и дохожда момент когато влизат в конфликт. Конфликтите се изострят, явява се борбата. По-силния подчинява на волята си по-слабия, и така се пораждат всички обществени отношения, които имаме днес.

Ние живеем сега във века на крайния индивидуализъм и егоизъм. И по-нататък в това направление не можем да отидем. Процеса на това индивидуализиране е завършен и затова казвам, че се намираме в есента на една епоха. И целия този процес на индивидуализирането се отрази и върху социалния живот на човечеството.

Всички политически и обществени идеали на човечеството от хиляди години са резултат на това индивидуализиране и всички конфликти и противоречия, които възникват на тази база, са пак резултат на този процес на развитие на човешкото съзнание. И всичко това беше необходимо за да можеше човек да застане на краката си, да се почувствува като „аз", като една отделност от цялото Битие, който е нещо специфично, неповторено в Битието. Това индивидуализиране донесе в обективното си проявление много злини на човечеството и породи ред който е израз на това индивидуализирано съзнание, не може да се отиде по-далече в това направление и трябва да се трансформира или да загине под собствените си развалини. Но понеже хората не се поддават на импулсите на живота, а се движат по инерция, вследствие на това се ражда голямата криза, която няма друго разрешение и изход, освен да се даде друго направление не целокупния индивидуален и обществен живот но съвременния човек.

От къде трябва да започне този обрат? — От човека, индивидуалния човек — реалната величина с която оперираме в този процес на живота. И имаме всички признаци и симптоми, че става вече една промяна в съзнанието на човека и човечеството. Самият факт, че се внасят нови идеи — идеите за братството и човещината и намират отзвук в живота на съвременния човек и се правят опити да се въплотят тези идеи в живота, а те са диаметрално противоположни на първите — „разделяй и владей“ — това именно говори, че човешкото съзнание влиза в нова фаза — във фазата на

колективното съзнание,

където тези силно индивидуализирани човеци ще почувствуват, че са части на едно велико цяло и че всеки има специфична служба в този грамаден организъм не човечеството.

Пробуждането на колективното съзнание ще донесе със себе си нови идеи, мисли и стремежи у хората. Ще внесе нови форми и отношения, ще създаде един нов обществен строй, коренно различен от сегашния, който е израз на самосъзнанието. Колективното съзнание носи със себе си идеите за братството и човещината — които ще се изразят в организиране на свободни комуни и братски задруги,

където законите ще са написани в сърцата иа хората. Хората с това ново съзнание вече знаят, че когато се сдружават, кооперират и си взаимопомагат, т. е. когато се чувстват като братя, ще прогресират и благоденстват. И днес все повече и повече прониква идеята, че благоденствието и доволството трябва да бъдат за всички, без разлика на пол и народност. Идеите за жертвата и човещината са идеите, които тепърва провикват в живота на съвременния човек и те са израз на новата фаза, в която минава човешкото съзнание. С това ново съзнание и с тези нови иден за братството и човещината, живота ще добие съвсем друг изглед и ще се разрешат сами по себе си всички въпроси - социални, индивидуални, научни, религиозни и пр. С тези нови идеи и съзнание ще се създаде един нов творчески импулс във всички области на живота. Защото всяка една епоха, това е един творчески импулс на живота, на Битието, и когато този творчески импулс стигне до крайните предели на своята проява, епохата завършва и следва нов творчески импулс на живота с нови възможности и перспективи.

И така, ние сме в началото на един нов творчески импулс в Битието, започва с един нов строеж, в който ще се използват всички придобивки на миналото и ще се създаде щастието и благоденствието на цялото човечество. Новото съзнание, което се пробужда в хората и естественно следващите го идеи — за братството и човещината, са идеите на утрешния ден: те поставят

нови задачи и перспективи

пред човекшката мисъл. Сега вече трябва да се намерят онези пътища и методи, по които да се приложат, новите идеи. В общи черти, този път е пътя на взаимопомощта, свободното съглашение, свободната комуна. Блага днес, както и винаги, е имало в изобилие, защото природата дава преизобилно. И ако има криза, тя е израз на един завършен процес, и за да се излезе из това положение, трябва живота да се съгради на друга база — на базата на братството и човещината — да знаем, че всеки човек с когото живота ни е поставил в контакт, също като нас има нужди, които трябва да задоволи, също като нас има копнежи и идеали, които иска да постигне, и че той, като нас, има права и задължения. С една дума, да виждаш в другия това, което и в себе си. Само така могат хората да се считат братя и човеци, способни да реализират една нова култура.

Новата епоxa ще има за задача да изгради братството между хората, да се почувстват всички, че са братя и принадлежат на едно семейство, и няма да има бедни и богати, привилегировани и онеправдани. Ще има блага и свобода, за всички.

Така, че съвременната криза ни говори, че сме в края на една епоха, а раждането на новите идеи за

братство и човещина,

ни показват, че сме в началото на една нова епоха, с която ще се реализират всички възвишени и благородни копнежи на хората, живота ще се осмисли и ще стане приятен.

Първата задача на хората, у които е пробудено новото съзнание и са проникнали новите идеи, е да ги приложат в живота си и да ги разнесат по цял свят, защото по целия свят има хора, които копнеят по нещо ново, но още неизяснено в тяхното едва пробуждащо се съзнание. Неориентирани и под влиянието на средата и традицията и ред други обстоятелства, те се спъват и страхуват да дадат израз на новото, което хлопа на вратата на тяхното съзнание. Затова трябва да се популяризират новите идеи, за да не остане никой в тъмнина, който търси светлината. Да не остане нито един човек гладен, роб и невежа — всички да бъдат сити, свободни и въоръжени със знание и светлина, за да бъдат съработници във великия строеж на утрешния ден.

В. П а ш о в.

Ани · 29 Август, 2018

И. H. Фихар

ХРАМ

В празник, щом изморена душа пожелае

Да издигне си взори в молитвен покой,

Недей чака камбана да звънне, чак в зной.

А ощ в сини зори нека крак ти чертае

Път извивен нагоре в Балкана.

Че там, дивен, издига се храма.

Що души

Приютява, теши.

Не ще трябват ти дрехи, блестящи и скъпи.

Нито орден за горди победи над брат.

Нито бисери, купени с подлост, разврат.

А сал — чисто рухо, па макар и в закръпки.

Че сина Си ще Той да възлюби —

Не обкичен във блясъци груби;

А — в лъчист

Му облик — бял и чист.

И, намусен, недей си въртя ти главата!

Че там няма звънтящо оръжие, нито

Пък жреци да ръмжат всред тамян и злато.

Среброструйна речица там пей в тишината

И орли те зоват все нагоре —

Где мержеят се тъмните бори,

Кат скъп дар

Где светлей свят олтар.

Там — где вихри извиват могъща си песен,

Върхове где набожно си свеждат чела,.

Колене ти превий! И ръждясала врата

На душа си разкрий: Ще нахлуй мир небесен

На талази във нея — в забрава

Ще стопят се rpех, грижи тогава

— И лих страх

От времето ще пръсне се в прах.

Ани · 29 Август, 2018

Словото на Учителя

Бог като основа на живота

Има три неща, които интересуват всички същества, без разлика какви са те - от най-малките до най-великите. Всички същества се интересуват от живота, знанието и свободата. Зад живота седи една велика сила; зад знанието седи друга велика сила; зад свободата седи трета велика сила. Това са велики сили и принципи, на които всякога може да разчитате. Тези три велики сили са съединени в едно вътрешно единство, което единство е Бог в света. И когато казваме, че в света съществува Бог, ние разбираме вътрешното единство на всички същества, целокупността на Битието, разбираме онова същество, което всякога дава и никога не взема. Туй Същество хората не могат да го отричат, защото върху Него почива светът и животът. Туй което е живот, знание и свобода на хората и на всички същества, то е Бог.

Хората могат да отричат своите измислени богове и представи за Бога, които нямат никакво отношение към живота, но те не могат да отрекат живота и вътрешното единство на Битието, защото с това отричат себе си. Сегашните хора имат една много смешна идея за Бога - говорят за Бога, без да имаш една определена идея. Евреите например са имали една ясна и определена идея за Бога; за тях името на Бога е било свещено и са го писали с четири букви: IEVE, като една се повтаря: значи за тях името на Бога е съставено от три букви, които представляват трите велики принципа на Битието - Любовта, Мъдростта и Истината. Те са го произнасяли на срички, което на еврейски се чете тъй - Йод Хе Bay Хе.

Първата буква I, означава туй същество, което всичко създава, втората буква Е, туй същество, което всичко поддържа и уравновесява; и третата буква V, е закон на равновесие, туй същество, което изправя всички противоречия.

Защото в света съществуват големи противоречия, които постепенно трябва да се изгладят. И противоречията съществуват по простата причина, че светът е в едно прогресивно и развиващо се състояние. В света има един постоянен успех и прогрес, а упадъкът е нещо изключително, светът само се преобразява, но никога не се свършва. Истината е, която може само да уреди всички противоречия и да осмисли живота, защото, ако истината няма отношение към нас, тя не ни ползва, не е истина за нас. Докато човек е в зависимост от външните условия на живота, той не е в областта на истината; докато човек е зависим от знанието на хората, той не е в областта на мъдростта, докато животът на човека е в зависимост от живота на другите, то Любовта не е в него и дотогава човек ще бъде изложен на големи изпитания. Тези три творчески принципа, израз на великото единство на Битието, проникват и изпълват цялото безгранично пространство и са основата на всички сили и елементи, които обуславят нашия органически и психически живот. Те проникват и се проявяват чрез светлината, въздуха, водата, храната. И една храна или вода, която не съдържа достатъчно количество електричество и магнетизъм, които са проводници на великата реалност, е вредна. Същият закон се отнася и за нашите мисли и чувства. Всяка мисъл и чувство трябва да носят в себе си тези животворни сили. Едно чувство трябва да носи любов в себе си, силата трябва да носи справедливост, а мисълта трябва да носи истина.

Силни хора са само онези, които мислят, чувстват и постъпват правилно, които дават ход на Божественото триединство в себе си. Тези хора имат здрав стомах, здрави дробове и здрав мозък. Когато тези три системи или една от тях не е здрава, човек не е здрав. Израз на пълното здраве е радостта. Здравият човек е радостен човек и затова можем да кажем, че единственото реално нещо, което определя човека, това е радостта, а само знанието и животът, Любовта и Истината, произвеждат радост. Човек трябва да се стреми да добие радостта, а ще я добие тогава, когато има здрав стомах, здрави гърди и здрав мозък. Радостта е път към здравето, без радостта не можем да имаме здраве. Ако в тебе радостта е един резултат на твоята Любов, Мъдрост и Истина, навсякъде ще имаш здраве около себе си.

Ако човек се откаже от храната, ще развали стомаха си; ако се откаже от въздуха, ще развали дробовете си; ако се откаже от мисълта, ще развали мозъка си. Това са закони на органическия свят.

Въз основа на тези начала, трябва да се възпитават бъдещите поколения.

Не е важно в какво вярваме, важно е да знаем, че всеки ден носи едно благо за нас, което трябва да използваме разумно.

Когато човек има Любов, Мъдрост и Истина в себе си, само тогава е човек, само тогаз ще му са отворени вратите навсякъде и ще носи едно благословение за всички, ще бъде един проводник на великото, Божественото. Ако човек почне да мисли, какво представляват от себе си Любовта, Мъдростта и Истината, той не може да разбере; те като дойдат, внасят живот, светлина и свобода и по тях човек ще познае присъствието им, без да може да обясни, какво представляват от себе си.

Има една средна сила между Любовта и живота - това е Праната, тя обновява живота. И когато човек е болен или неразположен, сутрин да концентрира ума си към праната, която минава като космическо течение през пространството и мислено да почва да я вдишва и да мисли, че минава и се всмуква от всички клетки на организма му. И в 3-4 дена като направи този опит ще бъде съвършено здрав. Но в това време не трябва да мисли за нищо друго.

Най-сигурното лекарство в света, това е човешката радост. И като станете сутрин, трябва да има нещо, което да внесе едно светло чувство и една светла мисъл, които да предизвикат радост, да извикат една възвишена и благородна постъпка, която да произведе радост. Тогаз няма да бъдете тъжни и да боледувате.

Невежеството и незнанието са най-големите дяволи, които пречат на хората да познаят законите на разумния живот, който ще внесе радостта, затова е необходимо хората да придобият великото знание, което да ги запознае със законите, по които е построен нашият организъм и да изучат законите на правилната обмяна на веществата и енергиите. Затова най-първо никога не трябва да вземате по-голямо количество храна, отколкото ви е потребно. Който иска да е здрав, не трябва да преяжда и никога да не яде след като залезе слънцето. Яжте преди залез слънце и след изгрев слънце - това е здравословно. Никога не яжте лоша храна; за предпочитане е само хляб пред лошата храна. По този начин на разумно ядене, дишане, мислене, разумните хора могат да подобрят живота си.

Съществува един ред на обща хармония, от който можем да черпим здраве. Има нещо в природата, което носи здраве в себе си. Мощното в света, това е радостта. Това е едно от големите блага на човешкия живот, което не може да се придобие, ако нямате живото знание и свобода. Човек трябва да бъде свободен и да не се влияе отвън. Здравият човек трябва да търси сам Истината, която ще му даде един свободен замах в живота.

По беседа от Учителя, държана на 2 април 1933 г.

Радостта

Ани · 29 Август, 2018

За политическите права на жената

Този, който иска, — няма. — И комуто се дава, може и да му се отнеме даденото.

Днес жената иска права. — Но кой може да даде право на някого, ако той го няма в себе си? И ако го има, какъв смисъл има да го иска от другите?

Та какво може да иска жената, какви граждански и политически права трябва да иска тя — когато ги има?

Защото самият факт, че тя иска права от мъжа, показва, че тя наистина го признава за нещо повече от себе си, че той има нещо повече, което може да й даде.

Не права, а един по-бистър поглед ако има жената, тя ще види, че това, което търси и иска отвън, го има в себе си.

Жената би трябвало да насочи своята дейност не на вън, а на вътре в себе си — в смисъл да работи за моралното и културно-просветно издигане, както на себе си, така и за ближните си. И за това не се искат политически права. — Да бъде човек добър, благороден, интелигентен, не се искат признати права.

И когато тя се издигне като една нравствена и сериозна личност, когато застане като високо издигната културна жена, която ясно да вижда и разбира нещата —тогава те сами ще я повикат и сами ще предложат да им помага в политическата и обществена работа.

Защото ако самите политически права, можеха да помогнат за уреждането на една страна — то мъжете, които ги имат вече, — те биха отдавна оправили света.

А виждаме че не права, а нещо друго липсва на хората, нещо по съществено от самите права — Човещина, Обич помежду им — разбиране.

И жената, вместо да се бори с мъжа, да хаби своите и неговите сили, трябва именно до насочи своята енергия в тая насока — да помогне да се събуди Човешкото у човека — Обичта към ближния, да знае че това, което би искал да направят нему — може би и другите искат да бъде направено на тях.

И само тогава жената би видяла, че Обичта е, която гради бъднините на човечеството и отделно на народите.

Н. Неделчева

Ани · 29 Август, 2018

Здравето

Мото:

„Великият Дух на вселената, Който съживява: всяка клетка, да ми дарува живот и здраве“

Да се повтори сутрин след умиване 20 пъти и вечер преди лягане също 20 пъти.

Човешкото тяло е една торба пръст!

*

Вземете един чувал, напълнете го с обикновената пръст на земната повърхност, която тъпчем всеки ден и го занесете при някой химик. Нека подложи на подробно химическо изследване на вашата пръст и да ви направи таблица на намерените елементи.

След това вземете от биолога таблицата за елементите, които съставят човешкото тяло. И направете сравнение. Както на едната така и на другата ще се наредят: въглерод, водород, кислород, азот, фосфор, сяpa, калий, натрий и прочие, та даже и следи от злато. Може би ще има някаква дребна разлика в процентите. Но все пак, чисто материалистичното схващане на природното чудо, наречено човек, пред приликата на двете таблици, не може да не почувства своя абсурд.

Тогава ние ще продължим: човешкото тяло е една торба пръст, в което свръхгениалната разумност на една надчовешка воля, е организирала атомите в клетки и в органи и е координирала техните функции с оглед на биологията, съгласно принципите на живота.

На лекаря прекарал редовния курс по медицината, се прави намек от някоя: ама как е възможно вие, който познавате сериозната медицинска наука, можете да правите компромиси с чистата наука и да вярвате в метафизичните спекулации на окултизъма?

Нищо подобно!

Истината е, че съвременната медицина с всичките нейни помощни науки, като анатомия, хистология, ембриология, вземат човешкия организъм като дадена величина, без да се вдълбочават върху дълбоките причини, които го обуславят, върху творческите Принципи, които го съграждат. Тя борави с фактите, наблюдава процесите, без да теоритизира върху подбудите, които ги привеждат в движение.

Окултизмът не е „сбирщина от метафизични спекулации“, нито „кухи фантасмагории на болни мозъци“ — колкото и да се профанира с него от суеверни хора. Той е стройна, цялостна научна система, която има за задача да проучи дълбокото духовно естество на природата и на човека, да провери и почувствува тяхнита целесъобразност и разумност, да проумее замисъла през принципа и чрез това да влее истинска, точно научна светлина върху целокупното съществувание на тая движуща се, любяща, страдаща, надяваща се торба пръст, наречена човек.

Признаваме: едно от най-трудни неща за човека е да почувствува реалността на действащият в него самия духовен принцип и неговото надмощие над сбирщината от атоми, които без неговата намеса би представлявало човешкото тяло.

Човешкият дух владее над човешкото тяло и от неговата воля зависи здравето на същото.

Д-р Стефан

Ани · 29 Август, 2018

Практически съвети за здравето

(Из беседите)

За храненето

1. Яж само когато си гладен и то на подходящото време, например, закуска половин час след идването на деня, обед — в 12 часа, вечеря половин час преди залеза на слънцето.

2. Отбягвай нощното ядене, защото само хищниците правят това, а ти си човек.

3. Яж само тази храна, която ти е приятна, като предпочиташ качеството пред количеството.

4. При избор на меню, предпочитай плодовете, и то в естествения им вид.

5. Месото всякога отбягвай, защото то едно дава, а 10 взема, понеже е органическа отрова.

9. Солено, люто, и кисело отбягвай, освен когато ги приемаш като лекарство или да стимулираш известни деятелности. Например, лютото — стимулира мисълта, киселото увеличава активността и т. н.

7. Яж само когато си спокоен, отморен и при добро разположение, защото иначе от тази същата храна вместо полза ще имаш вреда.

8. Яж бавно, като че броиш хапките си.

9. Сдъвквай добре храната, защото само така ще можеш да извлечеш по-пълно хранителните елементи от нея.

10. Завършвай яденето си на най-сладката си хапка, защото иначе ще имаш по малко полза.

11. Най-доброто меню за днес е едно ядене, за утре друго, като избягвате комбинациите, защото иначе създаваме условия да се образуват отрови от самите храни в организма, с което го обременяваме вместо облекчаваме.

12. Хубаво е да не се комбинират плодове и млечни продукти.

13. Отбягвай всяко пиене през време на ядене.

14. Четвърт час преди всяко ядене, да се пие чаша преварена гореща вода е полезно (против стомашни киселини и др.) и 30—40 минути след ядене може да се пие.

15. Отбягвай да пиеш студена вода, защото тя е прекрасно освежително средство отвън, но никога не утолява жаждата, докато горещата вода е незаменима както лете, така и зимно време (особено при екскурзии в студени дни).

16. Когато седнеш да се храниш, бързането е нехигиенично; почакай десетина минути, порадвай се на трапезата, която имаш в този ден, като същевременно пожелаеш всички хора да имат това най-необходимото (храната) за днес, което ти сега имаш; а след като се нахраниш да поблагодариш в себе си за благата, с които природата (Бог) те е дарила и дарява всеки ден.

Г. С. Г.

Ани · 29 Август, 2018

Яжте грозде!

От всички плодове с които природата ни е надарила, гроздето се явява най-благодатният, най-ароматният на вкус и най-богатият по съдържание плод. В него природата е вложила всичкото си разнообразие, богатство, за да плени стари и млади, мъже и жени, бедни и богати, болни и здрави.

От преди хиляди години хората са разбрали това и са вложили средства, труд и умение да разпространят гроздето по цялото земно кълбо.

Нашата страна, надарена от природата с много и хубаво грозде, трябва да заеме едно от първите места в употребата на тоя хубав плод.

Като се почне от най-стария, до малкото дете, от здравия и до болния, всички ще трябва да приемат тая несравнима с никоя друга здрава и питателна храна.

На софрата през всяко време на деня, гроздето ще трябва да бъде на почетно място. Защото същото е незаменимо лечебно средство, познато още от преди векове. Защото гроздето гради нашето тяло, промива неговите тъкани, разтваря болестните вещества в тях и създават бодрост и сила.

Гроздето и като храна със своя състав, удовлетворява всички изисквания на организма. Веществата които съдържа, са в най-прост и естествен вид, готови да се погълнат от организма без всякаква преработка.

Всяка храна, потребна за изграждане живия организъм и за заместване изхабените му части, се състои от белтъчини, въглеводороди, тлъстини, соли, вода, витамини др. вкусови вещества. Белтъчините и солите и служат като градителен и заместителен материали, въглеводородите като силопроизводителен, водата като промивателен — разтворител и витамините като възбудители. Нашето грозде и неговият сок са богати с всички тия с нищо не заменими вещества. Гроздето в 1 кг. съдържа от половин до един гр. белтъчини, от 15 до 25 гр. захар, до 1 гр. мазнини, до 2 гр. соли, до 80 гр. вода, много витамини, ензими, етери, естери и пр.

От всички тия съдържащи се в гроздето вещества 78% са направо и лесно използваеми и едва 22% се изхвърлят от организма. Освен това гроздето съдържа клетчатка, която съставя неговите отхвърляци, с които възбужда работата на червата и усилва подвижността им. Гроздето съдържа приятни киселини, етерни и естерни материи, които възбуждат вкусовите и обонятелни възприятия, и така усилва желанието, смилането и усвояването на благодатния плод.

От всички хранителни материи в гроздето, гроздовата захар се явява най-ценната. Тя е силата, въглищата, слънчевата топлина, която движи човешката машина като създава сили за труд. без да оставя сажди, изхабени клетки и тъкани. По богатство и чистотата си гроздовата захар няма равна на себе си и само заради нея заслужава да се употребява гроздето като храна.

С лекоусвоимата и пълноизползваемата захар, солите си, с витамините си, с водата си и сокът му се явява особено полезно за организма, за децата, за слаби и изтощени, старци, работници, селяни, спортисти, туристи, и всички други, които се занимават с усилен физически и умствен труд, за поправящи се болни, уморени, които имат нужда от лека и бързодействаща храна, гроздето е и лек. Захарта му е и богата храна за болния организъм, водата промива клетките, тъканите и кръвта, тя разтваря вредните отложения и ги отвлича, фосфорните соли и натрият укрепват нервната система и мозъка, желязото усилва кръвта, варта уякчава костите, калият закрепва мишците и сърцето, почиства червата, киселините и солите усилват отделянето на слюнката и соковете.

Днес гроздето е незаменим цяр при слабокръвие, стомашни и чревни болести, при запек, подагра, пясъчна и каменна болести, при бъбречни страдания, сърдечни болести, затлъстяване, рахитизъм, скрофулоза, при нервните страдания, като никакви химични и аптечни вещества не могат да го заменят. Ясно е какви здравни богатства се крият в гроздето, затова яжте грозде, пийте гроздов сок.

Из „Павликенски глас“

Ани · 29 Август, 2018

Съобщения

Абонамента на в. Братство е 40 лева за година. Излиза седмично. Всеки платил абонат ще получи безплатно ценната книжка ОСНОВНИЯТ ЗАКОН НА ЗДРАВЕТО от Е. Г. О у е н

Всеки, който запише 5 абоната и ни изпрати абонамента им, има право да получи една от следните три книги, по собствен избор: „Човек и Бог", от П л а м е н; „Възпитанието на детето“, от Макс Хайндел или „La tri fundamentoj de la vivo“ — есперантски превод на „Трите основи на живота“, придружена със снимки от Рилските езера.

Нашите сътрудници да имат пред вид малкото място, с което разполагаме обикновено във вестника и да пишат кратко.

От този брой изпращаме известно допълнително количество на някои наши настоятели и абонати. Умоляваме ги да ги раздадат на свои познати, като се постараят да ги абонират.

Нека се бърза с презаписването на старите абонати и със записването на нови. Ще съставяме нови списъци на в-ка, които ще печатаме, затова молим да се не отлага презаписването.

От миналата годишнина на в. „Братство" имаме запазени известно число цели течения. Цялата годишнина може да се получи срещу 20 лв.

Този брой излезе двоен, за тази и миналата седмица. Просим извинение от абонатите за закъснението.

Ани · 29 Август, 2018

Книжнина

Вегетарианското поселение при с. Мечкюр, Пловдивско.

(Досегашен живот и бъдещо доизграждане),

Тази книга представлява изложение на усилията за изграждане новите форми на живота на една група, която може да се нарече челен отряд на толстоисткото движение у нас.

Тези усилия, резултатите които са достигнати и цялата опитност, свързана с всичко това, са крайно интересни и полезни за всички търсители на новите форми на живота, с поуката, която може да се извлече от тях.

Поселниците при Мечкюр ни дават пример за една действително героична борба с редица трудности, които трябва да бъдат преодолени, за да може това голямо и трудно дело да бъде изведено към щастлив край, и да даде големи и трайни резултати. Започнали при сравнително благоприятни външни условия, но и с големи задължения, те биват изненадани от голямата световна стопанска криза, която се отразява катастрофално върху техния напредък и обърква сметките им. Днес за днес положението на поселението е доста трудно, но може би, не и безизходно. В тази книга е очертан пътя към тоя изход — „освобождаването земята на Мечкюр" чрез преобразуване на поселението върху началата на Хенри Джорджевото учение.

Ние не можем да предвидим дали това именно преобразование ще даде най-добрите резултати, способни да спасят положението и да тласнат започнатото дело към усилено развитие и разцвет. Но нам се струва, изобщо, че за тая доста голяма земя с която са се ангажирали поселниците, ще са необходими още доста хора, за да може тя да се оживи, да се освободи и да се спаси от ноктите на заетия чужд капитал, който непрестанно смуче своите лихви.

Във връзка с всичко това, най-ценната поука, която, струва ни се, може да се извлече от опитността на Мечкюрци, е тази, че нещата винаги трябва да започват от малкото към голямото, а не обратно. Да не поемаме големи задължения, да не се залавяме с много голяма работа, до като не преценим достатъчно добре силите си. Голямата идея, която имаме, ще трябва да се внесе първоначално в една малка и скромна форма, и когато тая форма издържи натиска на външните условия, и се закрепи в живота, тогава вътрешната идея, която я оживява, ще я тласка напред в процеса на едно постоянно разширение.

Ние пожелаваме на Мечкюрци да преодолеят всички трудности, за да могат да настъпят в периода на реализиране на всички техни идеи.

Излезе брой 1 от година XI на „Добро здраве" със следното съдържание: Здравето най-голямото богатство; Как сте със сърцето? Втората младост; Измъченият стомах; Опасни признаци; Здравето на детето; Кой помрачава картината на живота; Бърз начин да облекчим сърбежа на кожата; Пътят към здраве и щастие; Из науката и живота; Въпроси и отговори.

През настоящата година „Добро здраве" ще даде на абонатите си три безплатни приложения: 1) „Суровата храна и здравето" — книга от 64 страници; 2) „Тайните на хубостта“ — книга от 64 страници с много рецепти за подържане на младостта; 3) Курс по домашна гимнастика — голямо табло за стена с 34 фигури.

Абонаментът на „Добро здраве“ с трите му приложения е само 40 лв.. предплатени. Пратете сумата с пощенски запис, с бележка по чекова сметка № 741 или в препоръчано писмо до Редакция „Добро здраве“. София VI.

Искайте безплатен пробен брой!

Наръчник по природно лекуване и живеене, съставил П. Димков, под редакцията на д-р медик К. Йорданов, София. 1933 год.

Това е най-новата книга по природолечението, написана на лек и общодостъпен език, основана на здрави и основни познания по природолекуването и резултат на личен опит. Тя ни запознава с науката за природното лекуване, като ни показва пътя, по който в дни на болест да можем да направим всичко необходимо да си помогнем, без да употребяваме каквито и до е лекарства. Всеки трябва да се запознае с природолечебните методи, по които се лекува само с билки, вода, слънце, въздух, диета, гимнастика и пр.

Книгата съдържа 280 големи страници, с 52 показни картини в текста.

Редакцията не седмичния илюстрован вестник „Нашето село“, София. ул. „Цар Калоян" №3, в желанието си да популяризира книгата, е решила да я даде като безплатна премия на всеки свой абонат, който си изплати годишния абонамент на вестника от 100 лв. като изпрати направо в администрацията сумата.

Вход

Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 69

Recommended Posts

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

Създайте акаунт

Вход