Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 76

[Ани]

БРАТСТВО

Двуседмичник за братски живот

Брой 76 - год. VI.

Севлиево, 3 декември, 1933 год.

--------------------

Абонамент:

За България – 40 лева

За странство - ½ долар

Всеки абонат ще получи безплатно книгата

„Основният закон на здравето“

от Е. Г. Оуен

----------------

Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево.

Редактор: Сава Калименов

Съдържание:

Що е окултизъм

Материалистичната и христовата наука (Т. Ч.)

Духовен упадък (Ив. Анастасов)

Словото на Учителя. Светилникът на живота (Из беседата, държане от Учителя на 19 ноември 1933 г.)

[Ани]

Що е окултизъм

Окултизмът е една велика наука, завещана ни от дълбоката древност, която изучава нещата в тяхната скрита същност, недостъпна до сега за съвременната официална, общопризната наука.

Окултизмът е наука за това, което е скрито за обикновения, повърхностен поглед и затова той започва от там, където съвременната официална наука свършва.

В същност, в последно време, цяла редица открития и факти, до които дойдоха в своите изследвания най-напредналите от съвременните учени, хвърлиха мост между съвременната официална наука и окултната такава.

Редица твърдения, редица истини, които окултистите от хиляди години насам поддържат, се потвърждават, едно след друго, от най-новите изследвания на съвременните учени.

Окултистите отдавна говорят за „аура на човека“, състояща се от излъчванията на човешкото тяло и днес официалната наука е вече на път да я открие: констатирани с вече тия излъчвания и с направени много опити и проучвания върху тях.

Окултистите от хиляди години говорят за шесто чувство, за ясновидство, за по-високи способности на човека, за скрити, непроявени дарби в него, а ето че днес те с вече на лице: не друг, а всемирно известния френски професор Шарл Рише, в своята книга „Шестото чувство", заявява, че ясновидството е един факт, в който не може да има никакво съмнение, защото е потвърден хилядократно.

И щом ясновидството е доказано, тогава кой учен, кой философ или обикновен интелигентен човек, без да притежава тая способност, може да отрича невидимите неща и светове, за които ясновидецът говори?

Истинското и пълно ясновидство на посветените, на най-напредналите представители на човечеството, на окултните учители, е оня съвършен научен метод, онова най-мощно средство за добиване знания, чрез което се гради истинската, пълна и всеобгръщаща наука —

Окултната наука,

за която няма нищо скрито, нищо невидимо.

Животът на човека, неговия произход, неговите цел и смисъл и неговото бъдеще, не с вече тайна. Окултизмът прониква в минало, настояще и бъдеще, тука и навсякъде. Окултизмът ни изяснява великите закони на живота, които като скрити пружини, го движат напред, в пътя на еволюцията, и които са:

Прераждането,

по силата на което човек идва многократно на земята, за да продължи своето усъвършенстване в това велико училище на живота, като всеки път научава нещо ново, нещо повече, обогатявайки все повече и повече опитностите си, силите и способностите си.

Карма

или Законът за причините и последствията, който въздава всекиму това, което си е заслужил, и по силата на който човек е точно такъв, какъвто сам той, в течение на много животи, се е създал. Законът за Кармата е израз на абсолютната Божествена справедливост, която вечно бди над човешките дела и, по-рано или по-късно, въздава справедливата награда всекиму според далата.

Жертва,

или Пътят за крайното и пълно освобождение на човека от веригите на несъвършенството и страданието, което се достига чрез доброволното отдаване в безкористна служба на Божественото начало в живота, като пожертваме низшето за висшето, временното за вечното, измамните облаги и удоволствия на плътта, за вечната красота и сила на Духа. Само чрез безкористната жертва пред олтаря на общото благо, чувствайки се като клетки в целокупния организъм на човечеството, на Всемирния живот, ние ще достигнем великото благо на свободата.

И тогава човек ще научи великия Закон на

Единството,

ще разбере че неговия живот е неразривно свързан с целокупния живот на Всемира, че няма българи и сърби, черни и бели, богати и бедни, а има само братя хора, че животът е един, неразделим и вечен, че страданията и радостите на всички същества са наши страдания и радости, че това, което правим на другите, правим го на себе си. Така заживели в Колективното съзнание на Единния живот, ние ще реализираме Царството Божие на земята, ще си възвърнем наново изгубения Рай.

Лишен от светлината на окултната наука, човек се движи като слепец в живота. С нейна помощ, обаче, той осмисля живота си, вижда причините за страданията и за всичко, което му се случва в живота, проучва законите и методите на разумния и природосъобразен живот и става съзнателен творец на своето настояще и бъдеще.

Без знанията, които окултизмът ни дава, ние не можем да познаем нито себе си, нито заобикалящия ни свят: същественото се изплъзва изпред очите ни и ние виждаме само външната страна на къщата.

Без солидната основа на окултното знание, което е пълно знание, не може да се изгради една истински нова култура на земята, в която хората да живеят братски и да бъдат щастливи.

Окултната наука, стара като света и достъпна само на посветените в египетските, халдейските и др. храмове в миналото, на индийските йоги и други ученици на тайното знание в наше време, се вече разкрива за всички, става вече достояние на цялото човечество, на всеки, който е жаден за истинско знание и търси пътя към светлината.

Окултната наука е светлата зора, която днес изгрява над човечеството и която ще му даде методите, силите и средствата за изграждане на новата култура, която идва.

[Ани]

МАТЕРИАЛИСТИЧНА И ХРИСТОВА НАУКА

Имаме най-различни науки, които напредват, развиват се. И това е радостно. Но тая радост и тоя успех не трябва да ни възгордяват и заслепяват, за да не виждаме действителността - това, което става с човека и неговия живот.

Напредва ли човек и увеличава ли се неговото благо, неговата радост и свобода в живота, или отива назад, изражда се и губи смисъла и радостта — ето кое трябва да виждаме добре. Защото това е най-важното за нас и то говори най-добре за добрия или лош път, който следваме, за истинския или фалшивия напредък, който имаме.

Има ли смисъл да се гордеем с напредъка на науката и изкуството, който е достигнал културния човек, когато самия тоя човек се изражда все повече и губи радостта и смисъла в своя живот? Има ли смисъл да се гордеел и радва оня човек, който е тръгнал за Юмрук-чал, а се отклони по някоя горска пътека, залута се из мрачни и непроходими долини?

А не е ли такова положението и на днешния културен човек? Той иска здраве, щастие и свобода, а достига болести и живота му е увеличаващо се страдание и робство. И не радост, не забави и развлечения трябва да дири тоя човек, а трябва да работи, да работи трезво и разумно, да изправя себе си, да издирва и следва най-добрите пътища, за да дойде до здравето, до щастието и свободата, които са цел и смисъл в неговия живот.

Погледнете миналата война, която се води между държавите от културна Европа! Погледнете и това, което се готви между тия държави днес: то е много по ужасно! И се запитайте: какво направи науката, за да спре миналата война за да спаси десетки милиони хора от смърт? — Нищо. Запитайте се какво прави тая наука и днес, когато се готви най-страшното безумие, което може би ще унищожи по голямата част от човечеството? — Пак нищо. Дори нещо по-лошо: науката взема главно участие в подготовката на войната.

Казаното за науката е вярно и за църквата, която претендира да проповядва Христовото учение, а в същност е пълна противница на това божествено учение. Науката и църквата са верни слугини на изродения човек и се смъкват до низините на неговото равнище, за да му угодничат в неговите безумия, когато би трябвало те да му бъдат ръководителки по пътя към светли висини и съвършенство. Днес човекът се движи по пътя на материалните блага, по пътя на плътските желания, страсти и прищевки, който, ясно е, води към израждане и гибел. И науката и църквата му помагат в това направление.

Днешният напредък е напредък на човека с ум, но без сърце. Затова тоя напредък е едностранчив и гибелен. Затова науката и църквата еднакво служат и на доброто и на злото: зависи от това, към какво се стреми в даден момент и от какво има нужда човека.

Време е да съзнаем своите грешки, да се смирим и да подирим истинската наука, която да ни напътва само към доброто, само към възраждане, към здраве и съвършенство, към щастие и свобода. Такава наука е Христовото учение. Божествената наука, такава, каквато ни я посочи Толстой, каквато ни я проповядва и Учителя Дънов днес. Това учение има за основа любовта и то е една най-висша и най-нужна за живота наука. В тая Христова наука са проявени напълно и умът и сърцето. Това е една велика, положителна наука, от която всички други науки (но само дотолкова доколкото са полезни) са части. Така е, защото създателят на тая жива наука — Христос, е достигнал най-голямо съвършенство. Не само голям ум, с какъвто се гордеят днешните учени, но и любещо, благородно сърце е вложил Христос в своето учение.

Христовата наука е слънце, под чиято светлина и топлина греят истинските радости и блага. Блажени са които живеят под лъчите на това слънце. Техният път в живота е път към възраждане и обнова, път към здраве и щастие, път към мир, братство и свобода.

Човек ще изживее благи, светли, радостни и мирни дни само когато разбере непълно и приложи в живота си Христовата наука. Същото може да се каже и за човечеството въобще. Защото едничка Христовата наука сочи пътя към природосъобразен, към хармоничен и здрав живот, пътя към любов и взаимопомощ, към щастие и свобода.

Т. Ч.

[Ани]

ДУХОВЕН УПДЪК

Човечеството, като колектив, и като отделни човешки индивиди, преживява незапомнен духовен упадък, който озадачава всеки общественик. Въпреки големите усилия на обществени и духовни водачи, на учени и писатели, на училищни и възпитателни институти, на обществен печат, — духовният упадък е в силен темп, като обхваща есе по-големи и по-големи обществени среди. В живота бушува една неописуема деморализация, която граничи с обезличаване на човека като разумно същество. Взрете се в човешкото общежитие и навсякъде ще се натъкнете на констатацията: в отношенията на хората — интелигентни и прости, учени и неучени, богати и бедни — кипи една непрестанна, егоистична борба; омраза, доносничества, подлости и отмъщение, са обладали днешните хора. Тия духовни пороци, които живеят в човешките сърца, като че ли са ненаситна духовна храна за тях. Той, човекът, може да се кичи с много красиви имена: интелигент, културен, идеалист, общественик и пр. и пр.; той може да носи големи етикети на хуманитарни, пацифистични, социални и пр. идеи и движения; той може да бъде религиозен и последовател на какви ли не църкви и секти, при все това обаче той си остава грешния човек, в душата на когото бушуват и горят пламъците на духовното падение, което води към нечовешки прояви и дела.

Но дали само нашата страна е атакувана от днешния духовен и материален упадък? — Не. Атакувани са от него и стари народи, с традиции и висока култура. Изобщо, днес човечеството преживява тежки и болни времена. Духовните устои на живота са разклатени. Големи човешки ценности се обезцениха и се рушат всеки ден. Страдания и сълзи, нещастия и вопли душат днешния човек.

Где е изхода? Аз го намирам в прераждането на човешката душа и от там към лична и обществена обнова. Човечеството трябва да бъде насочено към възвишена любов и обществен идеализъм, за да реализира братството и единството на всички хора на земята.

Ив. Анастасов

[Ани]

Словото на Учителя

Светилникът на живота

Разумният живот изисква едно разумно изяснение, а такова можем да имаме само когато имаме светлина. У всички същества има един вътрешен подтик да преминат в по-горна фаза на развитие. У животните има подтик да станат човеци; у човека има подтик да стане нещо повече от това, което е сега. И този вътрешен подтик е причина за развитието и усъвършенстването на биологичните форми. Понеже човек в своето развитие е минал през животинското царство, той носи сега в себе си и животинското естество, което се отличава с вечно недоволство. И всички глупости и престъпления, които хората вършат, се дължат на това животинско естество. Така че човек има двояко естество - животинско и човешко. Животинското естество е без светлина, а човешкото има светлина. И ако загасне тази светлина, то човек е изложен на големи опасности и противоречия в живота си. А светилникът за човека е човешкият ум. Кой е създал този светилник? - Бащата и майката на човека - духът и душата - са, които са поставили този светилник, ума, който е детето на духа и душата, и той носи светлината, която те му дават. И ако туй дете не обича майка си и баща си, то неговата светлина ще изчезне. А когато изчезне умствената светлина, тогава се раждат всички противоречия и болести на човека, защото здравето на човека зависи от светлината на неговия ум. Щом се помрачи човешкият ум, това е вече едно болезнено състояние. Всички съвременни хора имат едно помрачение на ума си. вследствие на което се раждат всички индивидуални и обществени противоречия. А това помрачаване на ума иде от безлюбието. Безлюбието е причина за всички противоречия, които съществуват в света и живота. За мен Любовта е най-мощната сила, която действа в света и която може да употребите за своето въздигане и повдигане и полза на вашите близки.

Сегашните хора са заняти с разрешението на социалния въпрос, и предлагат всевъзможни теории и планове за неговото разрешение. Но всичките тези теории и планове трябва да се проверят на опит, за да се види ще могат ли да изведат човечеството от този хаос, в който се намира, или ще го увеличат още повече. Въпросът трябва да се разгледа научно и обективно. За да може да се разреши този проблем, необходими са две неща r Любов и Мъдрост, или казано на съвременен език, живот, светлина и знание, за да се организираш и поставят на място всички елементи, които обуславят човешкото битие. Това организиране и хармониране трябва да започне от ума и сърцето на човека; защото всеки човек трябва да е носител на една идея за общо благо и трябва да бъде готов да се жертва за нея и да живее с нея. А затова е необходимо да бъде господар на тялото си и умът му да не е помрачен, а да е господар на мислите, желанията и постъпките му. Понеже съвременните хора не са господари на всички сили у себе си, всичко каквото те придобиват, скоро го изгубват, затова светът е пълен с нещастия и противоречия. Върху тази несигурна основа са построени всичките отношения, които съществуват в съвременното общество, затова всички живеят с един страх пред неизвестността. Никой няма вяра в никого, и даже най-близките приятели се съмняват и подозират едни други. Но в Природата съществува един разумен закон, който изисква правилни отношения на всички същества едни към други. Дали знаете или не този закон, той си действа. Западните народи го обясняват с наследствеността, а източните народи чрез учението за кармата. Както и да си го обясняват, но съществува един закон, според който всеки трябва да постъпва правилно с всички същества, с които влиза в контакт.

Силата на човека седи в неговата мисъл: силата ви седи във вашия ум - но трябва да го концентрирате, за да работите. Ако вие в даден случай можете да събудите в един човек, който ви е противник, едно добро чувство и разположение, вие сте постигнали целта си. Но ако човек няма знанието, и приятелите си, и майка си, и баща си, може да превърне в свои неприятели, като не знае как да се отнася с тях. Най-после, човек може да опълчи и Бога и Природата против себе си и оттогава идват всичките му нещастия. А ние можем да имаме приятелството на всички хора и на Природата, която ще ни кредитира във всяко отношение. За да бъдем приятели с Природата, нашата светлина трябва да свети, а за да свети светлината ви, трябва да се пазите да не злословите своя дух и своята душа, да пазите да не внасяте в ума си мисли, които помрачават светлината му и ви унижават като човек. Защото тази мисъл след векове ще ви доведе до положение на едно животно. По този начин се създават условия за престъпления в света. Религиозните казват: „Ще се помолим на Бога и Той ще оправи тази работа.“ Светските хора казват: „Ще изправим тази работа.“ Но работите все неоправени стоят. Преди всичко не трябва да се създават условия за престъпления, т.е. да не се допущат мисли, които да затъмнят светлината на ума и да отворят пътя на престъпленията. По-конкретно казано, престъпността произлиза от следните няколко неща: от неестествената полова деятелност на малкия мозък, от ненормално развитие на социалните чувства, от ненормално развитие на съзнателните чувства и от прекалено силно развитие на полуинтелектуалните чувства - най-вече чувството на любостежание, което заставя човека да трупа богатства; в някои то е толкова силно развито, че се превръща в кражба. И всички тези анормалности, които обуславят престъпността, са резултат на загасване на светлината на ума и изпускане из властта си ръководството на живота си. Всички тези чувства са се развили и оформили в течение на биологическия развой на органическите форми под творческия импулс на живота. И те си имат своето място в живота, но трябва да бъдат под контрола на ума. Само по този начин ще може да се създаде една по-висша култура, в която да се реализират идеалите и копнежите на човека по-щастлив и разумен живот.

Въпросът, който ни интересува сега е, как можем да се справим с живота, при това положение, при което сега се намираме. Въпросът е, как да се приспособим към съвременния порядък, докато го изменим, защото той из един път не може да се измени. Не е лесно да се измени, понеже има два милиарда хора, които са групирани в нации и раси и всяка нация е една мощна сила. Това са два милиарда мозъци, които работят и мислят всеки по своему. Докато се координират всичките тези мозъци, се изисква време. А това координиране може да стане от една идея, която има предвид благото на цялото човечество. И ако всички християни приложат Христовото учение и насочат мисълта си към другите, светът ще се оправи много скоро. Хората трябва да дойдат до убеждение, че животът им ще се оправи само тогаз, когато престанат да търсят личното си благо и осигуряване, а всички работят за общото благо, което е и тяхно благо. Сега нито богатите знаят, как да използват своето богатство, нито сиромасите, как да използват своята сиромашия. Сиромасите се оплакват от сиромашията, но всички гениални хора са излезли все из сиромасите. Богатството не е дало гении. Един ден, когато и от богатите почнат да излизат гении, светът ще се оправи. Ето защо, от сиромасите като излизат гениите, те живеят все с идеите на бедните да забогатеят и като станат гениални, казват: Чакай да се поуредим, че тогаз да работим за другите. А когато богатият стане гений, той вече няма желание да забогатее, понеже има, а ще почне да раздава, за да имат и другите това, което той има. За нас е вярно друго едно обстоятелство: има едно богатство, което можем да придобием, то е да развием своите способности и да засилим светлината на нашия ум. Това струва повече от всичкото богатство в света. Понеже всички богатства зависят от нашия ум, а човешкият ум не зависи от богатствата. Ако ние мислим, че напълно зависим от външните условия, нашата работа е изгубена. Ако ние не сме господари на своята съдба, за какво ще се борим? Аз мога да се боря когато мисля, че съм независим от външната среда. Ограничителните условия са само условия да изпитаме силата на нашия ум, трябва да ги превъзмогнем, за да знаем, че сме господари на условията. Това е човекът. Много не му мислете за последствията, когато се освобождавате. Като се освободите, идете да служите на природата, като работите за освобождаването на вашите братя.

А човек може да придобие свободата само тогаз, когато запали в себе си огъня на Любовта, Мъдростта и Истината. Тогаз човек ще има знание и сила и ще може всичко да направи. Сега целият свят е запален от този свещен огън, и всички хора са запалени и трябва да вървят в съгласие с природата, или ще изгорят, че нищо няма да остане от тях. Всички хора трябва да живеят по закона на Бога, казано в религиозен смисъл; или по закона на природата, казано на научен език, или казано на социален език, да живеят за човечеството, да имат човещина. Този огън, който е в душата на човека и в цялото човечество, този огън с който е подпалена цялата вселена, този огън трябва да подкрепим в себе си и тогаз робството няма да има място между нас и ще дойде царството на свободата. И тъй, който е запалил свещения огън в себе си, когато дойде при него гладният, ще го нахрани, когато дойде голият, ще го облече, босия ще обуе, невежия ще просвети, ще даде всекиму това, от което има нужда. Това е човещината. И като прави това, принася полза на ближните си, повдига себе си и придобива великото живо знание. Ще кажете, че тези неща са непостижими. Но непостижимите неща носят радости, а постижимите носят скърби. Какво ще бъде, за пример, нашето състояние, ако стигнем до края на света? Но красивото е в това, че светът е безкраен, и хората не са само два милиарда, но цялото пространство над нас, което е осеяно със звезди, е все населено с членове на нашата човешка раса, някои от които са като нас, а други са много по-напреднали от нас. Цялото небесно пространство е населено с човешката раса, в разни форми. Над нас има една много по-напреднала човешка раса. И всичкото това безкрайно множество е обединено и свързано в едно велико вътрешно единство на Любовта, която прониква и изпълва Битието. Любовта има хиляди форми и степени на проява. По отношение на нашето развитие, тя влиза сега в една нова форма. Тази любов, която досега сте опитвали, е любов, от която само кал се прави; и всички противоречия от нея идваш. И злото в света произлиза от тази кал, от която се раждат всички негативни и отрицателни прояви в човешкия живот; от нея се раждат всички нисши желания и помисли, които го отдалечават от чистия и разумен живот и го правят роб на същества с една по-ниска култура от него. Тази кал беше причината за съгрешаването на първите хора в рая; но тогаз се съблазни жената, а сега е изложен на съблазън мъжът, затова мъжете трябва да пазят да не изгасва светлината на техния ум, за да могат да дадат израз на светлите и възвишени копнежи на техните дух и душа, да могат да изразят любовта и нейната чистота. Защото и ако мъжът съгреши сега, както едно време жената, ужасно ще бъде състоянието на човечеството, грехът ще бъде двойно по-голям, отколкото от съгрешаването на жената. Сега трябва да дойде в света жената да царува, а мъжът да стане слуга, за да се предпази от греха, преди да е съгрешил. Затова е необходимо днес мъже и жени да възприемат и изразят любовта в новата й форма, да знаят, че са братя и сестри, да си взаимопомагат и вдъхновяват и да бъдат стимул и условие едни за други, да дадат израз на светлите мисли и възвишените идеали; мъжът като срещне една жена, тя да породи най-светлите мисли и благородни желания, а не нисши похоти и страсти; и жената като срещни един мъж, да се въодушеви от най-възвишени чувства и стремежи. Само така ще можем да опитаме духът и душата и ще бъдем наследници на Царството Божие, което иде сега на земята, което е Царството но Любовта, братството и свободата.

Из беседата, държане от Учителя на 19 ноември 1933 г.

Произход и значение на светилника