Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 83

[Ани]

БРАТСТВО

Двуседмичник за братски живот

Брой 83 - год. VI.

Севлиево, 4 февруари, 1934 год.

--------------------

Абонамент:

За България – 40 лева

За странство - ½ долар

Всеки абонат ще получи безплатно книгата

„Основният закон на здравето“

от Е. Г. Оуен

----------------

Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево.

Редактор: Сава Калименов

Съдържание:

Два пътя

Медитация (Емануил)

Къде е човекът? (Дядо Благо)

Преглед. Световна опасност.

Словото на Учителя. Целта и смисъла на човешкия живот (Из беседата, държана от Учителя на 31. XII. 1933 г.)

[Ани]

Два пътя

„Страданията на хората идат от тяхното неразбиране на живота. Те мислят, че са господари в света и могат да правят каквото си искат: избиват животните. унищожават растенията, злоупотребяват с благата на живота и вследствие на това се явяват всички кризи“.

Петър Дънов

Два пътя има. Единият е път на разрушението, а другият е път е на творчество и градеж.

По единият ни тласка злото, олицетворено в личния, класов. съсловен и национален егоизъм, като ни заслепява, прави ни да не виждаме връзката ни с всичко съществуващо вън от нас, прави ни да не виждаме зависимостта ни един от други и общността, еднаквостта на интересите ни.

Към другия път ни зове Доброто, олицетворено в Любовта, братството и единството на живота.

Тих е неговия глас, но в мъдрост, истина и сила са облечени неговите слова. Те ни казват, че ние всички сме едно. Че интересите ни са общи, защото фактически представляваме части, органи и клетки на един общ организъм. Че ние можем да на-мерим своето истинско щастие и благоденствие само в задружната работа за общото благо. Че всички пречки и препятствия, всички страдания и лишения ще бъдат премахнати само тогава, когато се обединим, когато съзнаем своята неразривна връзка с всичките наши братя-хора по цялото земно кълбо и с всичко съществуващо. Те ни вещаят един нов човек, изпълнен с любов и светлина, и един нов свят, в които царуват хармонията, свободата и щастието.

Два пътя има пред нас: По единия вървят тия, които искат всичко за себе си, които искат да се налагат с насилие, с проливане на кръв и поробване на слабите, които признават само правото на силния и с оръжие в ръка мислят да направят България велика, а себе си — богати и щастливи. За тях народа е стадо, което требва да се дои, да се стриже и да се коли, a те са единствените призвани да се разпореждат със съдбините му по своята собствена воля и според както тям изнася.

По другия път вървят тия, които са движени от искрено желание да служат на народа си, на цялото човечество, на всички братя-хора, на всички същества — на целокупния живот.

Това са хората, които знаят великата истина за единството на живота; знаят, че това. което правим другиму, безразлично дали е добро или зло, правим го на себе си, защото утре то ще се върне пак към нас; знаят, че не бива да дигаме ръка никога и за нищо, не само на човека, но и на всяко живо същество, защото ще платим, рано или късно, без остатък, за всяко свое дело, и защото Любовта е великият закон на живота. Тия хора не убиват, за да вземат властта в ръцете си, не убиват, за да разширяват държавата си, не убиват и за да се нахранят с месото на убитото животно. За тях живота, както на човека, така и на животното, е свещен Божи дар, на който човек не може да посяга. За тях има друга храна освен труповете на убитите животни и други средства за добиване свободата си и за разпространение на идеите си освен насилията и убийствата.

Два пътя има пред нас.

Времената са тревожни. Съдбоносни дни наближават. Целият български народ, и всеки отделен индивид в него, са изправени пред неизбежното решение: по единия или по другия път да тръгнат. Никой не може да се отклони — всеки ще требва да вземе решение лично, сам за себе си, а от общото решение зависи на къде ще бъде тласнат и целия ни народ. и каква ще бъде нашата национална съдба.

Изберем ли пътя на насилието и егоизма — очаквайте войни, революции, междуособици, безкрайни страдания.

Изберем ли пътя на доброто, на любовта, решим ли да служим, вместо да заповядваме, направим ли жертви за общото благо, нужни за възстановяване на хармонията в света, обединим ли се, духовно и икономически, съзнавайки общността на интересите ни, тогава можем да очакваме по-добри дни.

От нас зависи!

Да бъдем внимателни!

[Ани]

Медитация

Говора на окултния ученик не е дело на езика. И когато искаме да бъдем точно определени в термините ще трябва да имаме допирни точки с онези велики същности, които представляват човека. Човек съзерцава с духът си. Човек се моли с душата си. Човек размишлява с ума си. И когато тези три велики същности са в дивна координация, ражда се симфонията на живота и тогава човек медитира върху тази сложна действаща сила — живота. Медитацията е свят, в който проявленията на живота представляват разумно начало за постигане на онази сложност на битието. Тоз който медитира, той е вземал кормилото на великата машина — живота. Медитация и съзерцание — те са едно и също нещо, само че в съзерцанието имаме определена цел, а в медитацията определяме целите на целия живот.

Размишлението е един стадий от опитности, събрани от живота на действителността и представлявани пред мировото съзнание като резултат. Мисълта определя човешкото същество от целия битов и миров живот. От който час е потекла мисълта, човек е завладял всяко постижение. Начало на постижението стои мисълта, а резултатите на постижението изхождат от волята. Тя нето действащ фактор на отделен индивид, с част от онази велика, разумна Воля. Три неща са важни за окултния ученик: да съзерцава с духът си, да се коли с душата си и да размишлява с умът си. Къде е тогава човекът? — той стои, той живее на трона на волята.

Душата живее в секта на индивидуалността и тя като е отделна, принудена е да бъде подкрепена от други фактори и затова се моли. А духът на човека се слива с общия миров дух и там неговия живот е проявен чрез съзерцание. Да се съзерцава, значи да се слееш с общия миров живот на битието. И така слят, обединен. проникнат от великото вдъхновение на Божия дух, ти си слязъл вече от трона на волята, освобождаваш душата от молитвата и влизаш във великия свят на реалността. Когато човек се е добрал до тия състояния, той никога няма да каже. че не знае как да съзерцава, защото съзерцание значи отваряне вратата на велики реалности. От там той започва първия ден на Божествения живот. Ражда се вече по образ и подобие, става едно с общото — проявител на Божественото.

Кога и колко да се медитира? Трябва да се хвърлят всички мерки и шаблони на нашите бащи, майки, деди прадеди. Достатъчно е да се направят малко усилия и се прояви доброто желание без мерки, традиции, ограничения, които са единствената най-голяма спънка. Човек, които се подчини на доброто желание и му служи като свободен пионер в полето на живота, ще има непременно верност в постижението 100 на 100.

Никога добрите желания, помисли и дела не са биле изоставени от вниманието на небесните сили. Ти тръгни и иди при Бога. Недей очаква Бог да те търси. Човек се е загубил без волята на Бога и за това си непослушание сега, той трябва да Го потърси.

Емануил

[Ани]

Къде е човекът?

Не си ли още в мене,

Лелена моя младост?

Не посещават ли ме

тъги и сладка радост?

Не се ли смея както

в предишните години ?

Не любя ли пак също

красивите гиргини ?

Защо ме стар наричат

и в други ранг поставят?

Съвременните люде

какво в човека славят?

Наистина, отвънка

тялото се изменя,

но гледайте душата,

която е във мене :

И млада и красива,

кат светлата зорница,

безсмъртна приснодева,

най-славната царица.

Тялото, то е маска,

напусто се гордее,

в душата е престолът —

човекът там живее.

Дядо Благо

[Ани]

Преглед

Световна опасност.

Фашизмът, ако с това име може да се нарече едноличната диктатура отправена в грубо-националистично направление. е вече една световна опасност. Родил се като една реакция на комунизма, взел една част от неговите лозунги, той не е по-малко брутален и насилнически в налагане на своето, и е днес много по-опасен от първия.

Защото комунизмът, заедно със социализмът. поне днес за днес, са в залез, а фашизмът е в своя възход. Фашизмът не само че овладя напълно и здраво два големи европейски народа, но има вече силни поддръжници във всяка част на Европа, а даже прескача и нейните граници. Вълната на националистическите движения в отделните народи, в противовес на многобройните пактове, преговори и .договори между народите. се все повече и повече засилва и това не вещае нищо добро. Средствата на национализма се знаят добре — това са войните, насилията, кръвопролитията. Резултатите му са също така добре известни: днес целия свят страда от тях. А може ли да има някакво съмнение, че те и за напред не ще бъдат същите?

На всичко това отгоре и в бедна, изтерзана България се засилва наново „националистическото движение" на професор Цанков. Времената са мътни, тревожни навсякъде, въпреки външното затишие и отчаяните усилия да се закрепи мира. и затова подобни течения намират условия за развитие.

Дали обаче утрешния ден ще бъде техен? Дали българския народ ще позволи да му стъпят на врата тези, които явно заявяват, че пак ще колят? Дали българите не ще намерят в себе си достатъчно духовна сила. която да се противопостави на вълната, която носи смърт, насилия и разрушения?

— Ние твърдо вярваме, че този път духът на доброто ще надделее и България ще бъде спасена от катастрофалната опасност за бъдещи войни и вътрешни размирици, които носи със себе си „националното движение" на Цанков.

[Ани]

Словото на Учителя

Целта и смисъла на човешкия живот

По въпроса за съществуването на душата, хората са разделени днес на два лагера. Едни казват, че има душа, други, че няма душа. Но при този спор не се разбира какво съдържание се влага в думата „душа“. Душата според окултната наука е това, което съдържа всички възможности, всичко, което е вложено в човека и трябва да се развива през вековете. Това е големият източник за човека, от който той черпи. Душата, това е човекът в неговата целокупност, това е животът, който вечно се проявява и поставя все нови и нови проблеми и задачи за разрешение. А понеже животът на човека се проявява едновременно в три свята, то и задачите му са от три вида: от материален, духовен и умствен характер.

Тези три прояви на живота са свързани с една вътрешна връзка. Като говорим за материален живот, разбираме реализиране на онова, което човек има заложено в себе си. Човек най-първо трябва да се научи разумно да се справя с това, което има, а не да търси това, което няма. Или казано с други думи: Трябва да дадем ход на онова, което е вложено в нас и се проявява като копнеж, а не да си губим времето и силите в преследване на неща, за които нямаме необходимите способности в даден момент.

Животът ни идва от безграничното, проявява се в ограниченото и се стреми към свободата. Ако човек не мине от Безграничното в граничното, той не може да влезе в закона на свободата и да реализира копнежите си.

Сега стремежът и идеалът на цялото човечество е свободата. Яденето, дишането, знанието, религията и всичко, което съществува като проява на човешкия живот, това са само средства, начини, за да се постигне свободата. И когато човек придобие свободата, тогава той ще бъде щастлив. Свободата е туй, което ще ви донесе щастие. Щом добиете свободата, тогаз няма да бъдете подложени на всички тези органически промени, които сега стават в живота ви. Сега, като стават, те си имат своите причини. Не сте вие отговорни за всичко онова, което става. За болестите, например, не сте само вие причина. Една трета от причината е у вас, а две трети са в други.

Въпросът, който ви интересува засега, е този за неразрешените задачи в живота. Миналите поколения са разрешили много странични въпроси, но съществените проблеми са останали неразрешени. И с туй, което те са разрешили досега, не можем да бъдем щастливи. Религиозните казват, че с туй учение, което Христос донесе в света, всичко ще постигнем. Но трябва да се разбере, че туй, което донесе и каза Христос, хората отдавна са го изгубили и въпросите си останаха неразрешени. Задачите, които има отделният човек, са и задачи на цялото човечество. Защото има един паралелизъм между развитието на отделните индивиди и цялото човечество.

Човек стои в утробата на майка си девет месеца, през което време в него се сформират всички органи.

Haй-първо се сформира стомахът, а най-после се сформират неговите бели дробове. Като се сформират белите дробове, той е вече в последния месец и трябва да се роди, а като се роди, почва да диша и да живее. Дишането дава ход на живота. В утробата на майка си човек се учи, как да се храни; той още не живее, защото не диша. Той е в едно латентно състояние и когато се роди, получава свобода да живее. Цялото човечество сега и в епохата на живеенето - на дишането. Но от туй положение трябва да се намери един изходен път и да се отиде по-нататък.

Под действието на творческия импулс на живота, минералите излязоха от своето латентно състояние и станаха растения. Но не се спряха там, а влязоха в положението на рибите, после в това на птиците, в това на млекопитаещите и най-после минаха във фазата на човека.

И човек сега трябва да мине в една по-висша форма. Дали това се съзнава или не, но във всеки човек има един вътрешен стремеж да мине от една по- нисша форма в една по-висша. И ако човек не иска да мине в една по-висша форма, никой не може да му помогне и да го направи щастлив, в това състояние, в което се намира сега. Само временно може да му се помогне, като на един просяк; но просията в света не разрешава въпроса.

Всичко, което става в живота на цялото човечество, става и в живота на всеки отделен човек. Първите седем години детето преживява своя физически живот; това е периодът на оформяне и развиване на физическото тяло; вторите седем години - т.е. от 7 до 14 години, детето преживява живота на оформяне и развиване своите чувства, или раждане и развиване на астралното му тяло; третите 7 години - от 14 до 21 години става раждане на умственото му тяло и детето започва да живее своя умствен живот, а от 21 до 30 години се ражда причинното му тяло и човек преживява своя причинен живот.

Според теософите, човек има седем тела и всяко едно се развива по седем години, които правят 49 години. Но тази класификация на човешките тела е отчасти вярна; има друго едно деление, според което човек има 12 тела. Три са основни и 9 преходни, деветте са обвивки, а трите - основни тела. Това е схващането на великите посветени.

Който от вас се интересува и иска да знае нещо повече по това, има много писано по този въпрос в окултната литература, та може да четете. Всяко едно тяло на човека е едно условие за да познае един свят. Без физическо тяло човек не може да познае физическия свят. Без това ни тяло той ще бъде неизвестен и недостъпен за нас. Без духовно тяло, духовният свят щеше да бъде непознаваем за човека. А без тяло, Божественият свят щеше да бъде непознат за нас. И тогава нямаше да разбираме вътрешния смисъл на живота.

Засега в човека главата представлява Божествения свят, гърдите представляват духовния свят, а стомахът представлява физическия свят. Когато регулирате отношенията си със стомаха, и се отнасяте правилно с всички клетки в него, ще имате естествени и хармонични отношения с целия материален свят. Ако регулирате своето дишане, не само като един механически процес, но като един разумен процес, ще имате хармонични отношения с всички разумни същества от духовния свят. А ако регулирате своята мисъл и почнете да мислите правилно, ще имате хармонична връзка с Божествения свят. И когато човек хармонира силите на тези три свята в себе си, т.е. когато приведе в хармония действието на главата, на дробовете и на стомаха, тогава ще се постави в най-добрите условия на живота.

Най-първо човек трябва да проучва и да познае себе си, за да определи какво представлява той в космоса. Не се стремете да определите, какво представлява човечеството като цяло, но вие, какво представлявате и каква е вашата форма и функцията ви и какво място заемате в тялото на природата. И тогава, от това място, съзнателно трябва да се обръщате към Природата и да изучавате нейния език. Защото Природата си има език и ако не го знаете, не можете да влезете във връзка с нея, и тогава се явяват дисхармоничните състояния и болестите в живота ви.

Човек, за да бъде здрав, трябва да има три неща пред вид: светъл ум, чисти и възвишени чувства и една благородна воля, за да знае навсякъде как да постъпи. А за да ги има тези неща, трябва да има един висок идеал и да бъде господар на условията, т.е. да не се влияе от външните условия, а да върви неотклонно към своята цел. Ако в света има мъчнотии и препятствия, не мислете, че те са създадени нарочно за вас. Страданията, това са една случайност в живота на земята.

Ако сте умни, няма да минете в един път, където може да се сблъскате с някакви препятствия. Но понеже хората не са умни, те постоянно се сблъскват с порядките на природата и затова страдат. Страданията на хората идат от тяхното неразбиране на живота. Те мислят, че са господари и могат да правят, каквото си искат - избиват животните, унищожават растенията, злоупотребяват с благата и следствие на това, се явяват всички кризи в живота им. Защото всички блага в природата са свързани с разумни същества, които ни държат отговорни за всичко.

Съвременните хора искат права и човещина, това е хубаво, но как се отнасят те към животните и към себеподобните си? - Ако се иска право и човещина, то те трябва да бъдат за всички. Човещината се състои в това, да влизаш в положението на другите, и техните нужди и грижи да бъдат като твои. Това е Божественото право в света. Само с това разбиране ние ще можем да си помагаме и да вървим в правия път на живота, където няма да има тези препятствия, които имаме сега. Животът ни ще добие един вътрешен смисъл и ще знаем защо и за кого живеем.

Всеки човек, макар и несъзнателно, живее за туй, което е безсмъртно, като зад преходните форми, той търси винаги безсмъртното и вечното. Може да се обича в света само това, което не умира, защото само то е реално. Реално е това, което не губи своята вътрешна връзка. Реалността не зависи от нашето вярване или невярване в нея. Тя си е. Реалността се отличава, че можем да я опитаме и че тя е абсолютно разумна сама по себе си. И животът на човека, който е израз на тази реалност, е строго определен, не фаталистически, а по силата на законите, които обуславят самото му битие и при това могат да се предсказват ред събития, които ще станат в неговия живот. Така например, 15 години преди да стане Общоевропейската война, едно окултно общество в Англия беше я предсказало, и не само това, но беше определило какъв ще бъде нейния край, и бяха начертали каква ще бъде картата на Европа след войната. И излезе точно така, както бяха предсказали те. И сега те пак са начертали една друга карта на Европа, която след време ще се реализира. Ще кажете: откъде го знаят? Има си закони в природата, които определят социалното положение и отношенията на народите, тъй както има закони, които регулират всички процеси и явления в природата и живота. Всички тези закони са обосновани на нещо много разумно в Битието. И ако ние се осланяме на туй разумното и изучаваме езика му, онова, което има да ни се случи, ще ни го кажат. Защото има един език на природата, който говори в нас. Това е самата реалност в нас. Реалността се отличава по това, че тя винаги ни предава нещо, и туй, което не ни предава, а отнема от нас по нещо, не е реално, а е илюзия. Реално е това, което внася сила в ума на човека и го кара да мисли, което дава сила и живот на чувствата и на тялото, за да може човек да постигне нещо в света.

Ако вие станете проводници на Реалността в света, вие ще бъдете полезни и за повдигането на цялото човечество, и ще бъдете съработници на природата, служители на Бога, казано на религиозен език. Но идеята за Бога трябва да се постави в нова светлина. Тази идея, която хората сега имат за Бога, това не е никакъв Бог. Според нас Бог е Великата Реалност в света, туй без което човек не може. Животът, който функционира, който пулсира в нас, това е Бог. Разумното, което действа в нас, това е Бог. Той се проявява във всяка една душа и казва: Всички ще станете както Аз мисля и щом вървите по Моя път, всичко ще постигнете. Всички трябва да се подчините на импулса на живота. Ако вървите по този импулс и не се боите, тогава всички добри и велики хора ще ви бъдат тил и всички ще ви помагат.

Когато заживеем по този начин, ще бъдем свободни от противоречия и болести; основата на всички болести седи в нарушението на великия закон на Любовта. Всички болести на нервната система се дължат вследствие нарушението закона на Мъдростта, а физическите болести се дължат вследствие нарушението закона на Истината. Щом нарушите закона на Истината, известни органи на тялото ви започват да боледуват.

Трябва да се влее нещо ново в човешката душа. Сегашните хора нямат никаква идея в живота си - гледат да преживеят горе-долу и да умрат. Това са хора без идеал. Само когато влезе да действа Любовта в човека, той има стремеж и идеал. Когато дойде Любовта, ще ви направи цял един рай, в който ще имате на разположение всичко хубаво и благородно, което пожелае душата ви.

За в бъдеще хората ще има да разрешават големите въпроси на живота. Тези противоречия, които сега съществуват между народите, ще изчезнат и цялото човечество ще бъде едно голямо семейство, а народите и отделните индивиди ще бъдат членове на това семейство и взаимно ще си помагат и уважават, тъй както си помагат органите на едно тяло. Между всички ще има вътрешна хармония. И вие ще бъдете свидетели на всичко това.

Из беседата, държана от Учителя на 31. XII. 1933 г.

Да живее душата ми!