56. Съдбата на света - светът е оправен, но човешкия свят е разрушен

[Ани]

56. СЪДБАТА НА СВЕТА - СВЕТЪТ Е ОПРАВЕН, НО

ЧОВЕШКИЯ СВЯТ Е РАЗРУШЕН

За пръв път днес Учителят говореше така направо и повелително.

- Дразни ме, че всичко свързвате все с Вашия Бог!

- Защото Той е началото и края на всичко.

- Защо никой никога не е видял Бога?

- Защото, ако някой Го види, Той вече няма да бъде Бог. Ако Слънцето е близо до нас, ще го видим ли? - Ще изгорим!... Благодарение, че е много далече ние го виждаме. А това, което виждаме съвсем не е Слънцето. А Бог е несравнено, безкрайно по-голям от Слънцето и при това е съвсем близо - в самите нас, и затова не Го виждаме.

Подполковникът се измори, а може би и от интересните разговори, които водеше, стана още по-добър.

- Господин Дънов, според Вас как ще се оправи света?

- Светът е оправен, няма какво да го оправяме. Ние можем само да объркаме, и сме го объркали. Той е точно такъв, какъвто трябва да бъде. Ние всички живеем при условията, които заслужаваме. Те са резултат на нашите мисли, чувства и постъпки. Ред е на славяните да възстановят правдата и мира.

- Искате да кажете за СССР ли? - Учителят не отговори.

- Това Вие ще кажете! - отговори строго Учителят.

- Ами, ако не го оправи какво ще стане? - запита пак Христов. Но въпросът му показваше, че не вярва в уреждането на света от СССР.

- Америка ще бъде натоварена. Тя вече се готви за това.

- Тук вече Ви хванах, явно си противоречите! - Изведнъж Христов си възвърна буйността, стана пак лош. - Но да продължим, но ако и тя не го уреди?

- Тогава сам Господ ще слезе с огън и мълния да го уреди.