97 В Школата на Учителя Дънов изпитите се дават отвън, а се държат вътре - в съзнанието

[Ани]

97. В ШКОЛАТА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ИЗПИТИТЕ СЕ ДАВАТ

ОТВЪН, А СЕ ДЪРЖАТ ВЪТРЕ - В СЪЗНАНИЕТО

Според Учителя всичко, което съществуваше, имаше своето място и смисъл. Учителят като следеше вътрешното състояние на евреина, без да дава това да се разбере, сам създаваше условия за неговите колебания и раздвоения в мненията му или подсилваше слабите му колебания. Но тези колебания още показваха, че в него все пак има нещо здраво, което се бори, противопоставя на крайното решение. Ако евреинът беше сигурен, че Учителят не е никакъв Учител, оставането му повече при Него губеше своя смисъл.

Понеже беше натрупал огромно количество знания само по един въпрос, л понеже не беше ги свързал с приложението им в живота, те натрупани на едната страна на съзнанието го наклоняваха и изваждаха от равновесие, и имаше опасност постройката на неговия душевен живот да се събори и да бъде затрупан под развалините на огромните си знания! Учителят това добре виждаше, и затова Се грижеше да балансира по съответния начин съзнанието му.

Всичко това ставаше само в съзнанията на евреина и на Учителя, само тук-таме и от време на време вън проличаваше по нещо и пак се скриваше. Но в стаята нямаше толкова знаещо и будно съзнание, което да ги схване. Както Христов, така и момичето не подозираха всичко това!

В Школата на Учителя изпитите се дават отвън и то от самия живот, а се държат вътре в съзнанието. Разбира се има изпити, които се дават отвътре и се държат отвътре. Те се провеждат направо от духовните ръководители.

Това, което ставаше сега в душата на евреина, става всеки ден в душите на всички хора, но то взема различни форми. Те не ги схващат като изпити, вземат ги като неща, които са в реда на нещата, и понеже никой не ги вижда и чува, понеже обществените закони не ги санкционират, тези състояния минават и заминават като в тъмнина или някаква дрезгавина. А тук те са осветени от светлината на Учителя! Колкото едно съзнание е на по-низка степен на развитие, толкова борбата в него е по-вяла, или съвсем не съществува. Но времето и живота непременно ще постави всеки един в това положение, да изживее тази борба, това раздвоение.

От друга страна - противоречията, борбите, раздвоението придвижват живота напред. Хармонията е покой, а всичко в живота и самият живот е движение. Пътят на движението се осъществява, предизвиква от непрекъснатото раздвояване, излизане на съзнанието от равновесие и влизането му в равновесие - хармония. Който може да насочва вниманието си към себе си, към своите мисли, чувства и постъпки, да вижда техните двигатели, ще намери много знания за себе си.

Например, вървим по улицата и си мислим, че сме добри, щедри, човеколюбиви, милостиви... Минаваме покрай продавача на лотарийни билети, купуваме си един билет и продължаваме, като си мислим: „Какво бих направил, ако спечеля милиона? - Ще си купя апартамент, ще го обзаведа комфортно, ще си купя скъп и елегантен костюм и не само един, но четири - за всеки сезон по един, и останалото от парите ще вложа в някоя банка - бели пари за черни дни.” И през съзнанието ми не минава нито една мисъл да дам някой и друг лев на хилядите бедни. Това е истината. Не съм никакъв добър, нито щедър, нито милостив!

Всеки момент се хроникира ясно и нагледно състоянието на съзнанието ни, това което сме както отвън, така и отвътре. Ако съзнанието ни е научено да се насочва навътре, където всичко за нас е регистрирано като на лента, тогава ще знаем точно всеки момент какво сме, и нищо в живота няма да ни изненада.

Винаги ще знаем истината за себе си - никога няма да си мислим, че сме онеправдани, напротив, всичко което изпитваме, положението в което се намираме, ще видим, че е най-справедливото, точно това което заслужаваме.

Защото и самата мисъл, че сме онеправдани, че несправедливо страдаме, че в света съществува несправедливост... ни създава маса излишни страдания и противоречия и всичко в душата ни така се заплита, че отплитането, оправянето е много болезнено. Разплитането става при катастрофата, която неминуемо ще дойде.

Различна е съдбата на егоиста и тая на алтруиста. Мислим, че сме алтруисти без да сме, мислим, че сме добри без да сме... мислим, мислим, неправилно мислим и с това си създаваме друг род противоречия.