113 Христовото Учение е извора, а реката трябва да се влива свободно в морето, т.е. в живота на хората

[Ани]

113. ХРИСТОВОТО УЧЕНИЕ Е ИЗВОРА, А РЕКАТА ТРЯБВА ДА СЕ

ВЛИВА СВОБОДНО В МОРЕТО, Т.Е. В ЖИВОТА НА ХОРАТА

Това, което той отгатна беше начинът, по който можеше да се запали един „всемирен пожар” с помощта на малкото сектантско движение на християните, настрана от юдейството, начина по който можеше да се сплоти в една грамадна сила всичко низко и скрито бунтуващо се, цялото наследство от анархистичните брожения в империята посредством символа на „разпятието”.

„Спасението иде от юдеите”. - Да направи от християнството колективна формула за всевъзможните подземни култове-тези на Озириса, на великата майка, на Митра и пр. - в тази именно проницателност се състои гения на Св. Павел. Неговият инстинкт бе тъй сигурен в това отношение, че той с безпощаден деспотизъм над истината, тури в устата на измисления от него .Спасител” представите, с които тия порииски религии смайваха, и не само ги тури в устата му... той направи от своя Спасител нещо, което и един жрец на Митра може да разбере...

Неговият път за Дамаск бе следният: той схвана, че му е нужна вярата в безсмъртието, за да обезцени „света”, че понятието „пъкъл” може да стане господар над Рим - че със „задгробния мир” се убива живота... Нихилист и християнин: между тях има не само подобие, но и сходство.”...

59 гл. - „Напразно цялата работа на древния свят: аз не намирам думи, които да изразят чувството ми върху едно тъй чудовищно нещо! И като вземам в съображение, че тази работа бе само една предварителна работа, че с едно гранитно самосъзнание току що бяха положени основите на едно дело за хилядолетия - напразно целия смисъл на древния свят!... За какво Гърция, за какво Римляни?... Само един спомен на следния ден! - Гърци! Римляни!...

И всичко това не биде разрушено в една нощ от някой природен катаклизъм! То не бе стъпкано от германци и тем подобни повлекани! А опозорено от лукави, потайни, невидими и малокръвни вампири! Не победено, а само изсмукано!... Скритата жажда за мъст, дребнавата завист стават господари! Всичко кално, страдащо само по себе си, изпълнено с лоши чувства... наведнаж взема връх.”

60 гл. - „Християнството ни лиши от жътвата на древната култура, пак то ни лиши по-късно и от жетвата на ислямската култура. Чудесната арабска цивилизация в Испания, всъщност по-близка нам по чувства и вкус, отколкото Рим и Гърция, беше потъпкана... Война на нож с Рим!”

Христов, както на много места, така и тук прекъсна момичето: - И 61 глава не четете, тя е без особено значение за нашия случай, минете направо на 62 - заключителната, и от нея много неща не са ни необходими. Аз ще Ви казвам кои да четете, и кои да не четете.

- Да господин Христов - започна многозначително евреинът - но така се губи смисъла и много трудно се превежда. И без това Ницше е много труден, чак до невъзможност на български!

- Така е, но тук всички сме чели Ницше и „Антихриста”. Да чете и превежда както може госпожицата - каза примирително Христов.

И момичето продължи да чете и превежда, но скоро Учителят го прекъсна и леко каза:

- Тук Ницше, незабелязано може би и за самия него, от същината на въпроса - Христовото Учение, преминава към християнската църква.

Христовото Учение - това е извора, от който блика чистото Христово Учение, а църквите, които и да са те, е вече реката, която се влива в морето.

Тя е толкова замърсена, наситена с утайките на живота, че човек не би познал и допуснал, че това е същата река, която е в планината при извора! Така че между Христовото Учение и църквите наречени християнски, може да няма нищо общо или само формата!