199. Учителят говори както Бог говори. Говорът на Бога, това е природата

[Ани]

199. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ КАКТО БОГ ГОВОРИ.

ГОВОРЪТ НА БОГА, ТОВА Е ПРИРОДАТА

Андрей остана за малко сам в стаята, докато Христов изпращаше гостите и се замисли върху това, което беше му направило най-силно впечатление - Христов как можа изведнъж да се промени до неузнаваемост пред тази дворцова госпожица!

Той пак говореше както досега беше говорил, почти със същите думи, а изглеждаше като да беше живял цял живот само в двореца! Излъчваше особен чар, който като мантия загръщаше простите, старомодни и оръфани дрехи, изпъкналите кости на краката му, големите му и неподравнени мустаци!... Тези и още много неща, които не бяха така както би трябвало да бъдат, госпожицата или не ги виждаше, или при него не й правеха впечатление. Той сега беше достоен кавалер или баща на тази прелестна и елегантна госпожица. Как беше станало всичко това, Андрей не можеше да си обясни!

Христов се върна, той пак беше какъвто преди идването на госпожицата. Христов надникна в кесията, която Учителя беше му изпратил по госпожицата. Извади портокала, който беше най-отгоре - той беше най-големият - същия, който царя специално беше му изпратил. Христов го погледа, затвори си очите и като ги отвори, постави го отпред на бюрото си.

После извика: „Детка!” Тя веднага дойде, и той й подаде втория портокал от кесията:

- Този портокал Учителят ти изпрати за Новата година! - Тя се усмихна радостно, подаде си ръката като паничка, в която той го постави.

- Благодарим! - Каза тя с характерното за Христов ударение на „а”, и веднага излезе. Андрей я видя като мадона. Христов я гледаше в гърба, а Андрей си мислеше: „Влюбен е в нея като младеж!”

Христов отново бръкна в кесията и извади последният и най-малък портокал, подаде го на Андрей и каза:

- Както виждаш, Учителя и за тебе се погрижил! За Новата година ти изпраща този портокал.

Андрей си изправи лявата ръка като паничка, както Детката, по същия начин се опита да каже „Благодарим!”, но всичко излезе много нескопосано.

Христов почна да се смее с глас и доволно, както родителите се смеят и радват, когато детето им направи първите неуверени стъпки.

- Така, така, добре че се учиш! Обикновено първия път човек не може да направи както трябва, но втория, третия път ще го направи.

Андрей за похвалата се зарадва, но си помисли нещо и запита:

- От къде разбрахте, че господин Дънов е изпратил за Детката и за мене портокали?

- Госпожицата ми каза.

- Аз слушах внимателно и не чух нищо да Ви каже, тя само Ви подаде пакета с портокалите.

- Аз и по-рано ти казах, при Учителя всяко нещо има значение. Нали чу, че Той запитал госпожицата кой има при мене?

- Да, да, стана ми ясно.

- Като ти се светне, става ти ясно! Учителя говори както говори Бог. Говора на Бога, това е природата.

Той говори не като хората с приказки, а с действие и символи, а понякога говори и като хората, за да Го разберат, и за да направи мост между себе Си и тях. Той никога не обяснява нещата в подробности! Ученика трябва да има будно съзнание и пъргава мисъл - сам да се сеща! Не само това, но Учителя може нещо да каже пред стотици хора, така го казва, че го разбира само който трябва.

- А защо Му изпратихте всичките подаръци, изпратени за Вас на Него?

- Закон без изключение е в природата - никой не може да вземе нашето!

- Не разбирам!

- Този портокал - и погледна портокала на бюрото си - царя специално за мене го изпратил, искал нещо специфично да ми каже. Портокала послужил на царя като едно писмо. Аз го прочетох, то си свърши работата. Аз го изпратих и Учителя да го прочете. Аз Му изпратих и подаръците, които са пък друго писмо. Учителя обратно ми връща портокала, защото той е мой. Ако някой нещо ти вземе, това показва, че не е твое.

- Защо не ти върна сандъка с подаръците?

- Защото те не са мои! Аз да имам цял сандък с подаръци, а в същото време има с милиони хора, които нямат нито един подарък! Те ми са изпратени като на касиер - да се дават пари, да ги раздава.

- Но госпожицата нищо подобно не Ви каза!

- Ти си голям простак! Нали ти казах, това е специално писмо, което нито тя, нито царя, който ми го праща, не разбират! Те са като пощаджийте - пренасят само писмата, а аз като го получа, пратим го и изпълнявам, каквото е писано в него.

- Тогава защо Вие не раздадохте подаръците?

- Давам да ги раздаде Един по-справедлив и по-знаещ, на кого да ги даде.

- Учителя сега няма ли да си ги запази и да си ги яде малко по малко, да си има за по-дълго време?

- Ако Той или аз направим така, както ти и всички хора биха направили, биха си скътали подаръците и малко по малко биха си ги яли само те или и децата им, Учителя щеше да бъде като всички останали хора! - На какво щеше да ги учи?